№ 154
гр. Попово, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100244 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл.
чл.6 от ЗПФУР, във вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „К. Б.“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че на
05.11.2015 г. между „****“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „В.“ и М. СТ. СТ. бил сключен Договор за кредит № *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „****“ ЕООД.
При тези ОУ и ред, на 05.11.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под № *********. В заявката си ответникът заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер 350.00 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата –
05.12.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
посредством системата epay.bg от кредитодателя на името на кредитополучателя в „И.“ АД на
05.11.2015 г., като със сключването на договора кредитополучателят се задължавал да върне на
кредитодателя сумата в размер 350лв. – главница по договора.
Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита
съгласно т. 11 от ОУ, като крайният срок за връщане на сумата бил удължен до 27.04.2016 г.
Твърди се, че на падежа но договора ответникът не погасил дължимите сума и изпаднал в
забава. На основание т. 13.3, буква "а" от ОУ, от 28.04.2016 г., към главницата започнала да се
начислява неустойка за неизпълнение, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10.01%, към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за
периода на просрочието.
Твърди се още, че от „В.“ изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на
адреса му, посочен в договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения
кредит. Писмата се таксували спрямо тарифата на кредитодателя и били изцяло за сметка на
кредитополучателя.
На 23.11.2018г. между „****“ ЕООД и „К. Б.“ ЕООД бил сключен договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
********* срещу длъжника М. СТ. СТ., в общ размер на 851.94 лв., вкл. главница, неустойка и
1
такси за събиране на кредита.
По силата на сключения договор за цесия и предоставеното пълномощно, „К. Б." ЕООД
изпратило уведомление за цесията на адреса на длъжника, което се върнало като „непотърсено“,
като в тази връзка към ИМ се прилага уведомление за извършената цесия.
Твърди се, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент неизпълнението и
забавата на ответника продължавали.
Предвид изложените обстоятелства, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 350.00 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит №
*********/05.11.2015 г., сключен между ответника и „4 финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в съда до окончателното й
изплащане. Претендира и разноски.
В условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, моли съда да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочената сума, като получена без основание.
В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но с писмено
становище по делото, подадено чрез пълномощник поддържа предявения иск и моли да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника
М. СТ. СТ. от гр.Попово, не е изразено становище по предявения иск, не са представени
доказателства, не са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител, не сочи
уважителни причини за неявяването си, не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото, на ответника са връчени препис от исковата молба и
доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки
това същият не се явява в съдебно заседание, като не сочи уважителна причина затова. От своя
страна, ищецът се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да
постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл.
239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният иск е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на
неприсъствено решение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 150.00 лв.– направени разноски по делото, в т.ч. 50.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт (последното определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП).
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. П*****, ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Р. В.,
2
СУМАТА 350.00 лв. (триста и петдесет лева 00 ст.) – главница по договор за кредит №
**********/05.11.2015 г., сключен между „****“ ЕООД и М. СТ. СТ., вземането по който е
прехвърлено в полза на „К. Б.“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. П*****, ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Р. В.,
СУМАТА 150.00 лв. (сто и петдесет лева 00 ст.) – направени разноски по делото за заплатена
държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт.
Банкова сметка на „К. Б.“ ЕООД, по която може да бъде заплатено задължението: IBAN
**** – при „****“ АД.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3