Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 22.10.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, ІV-ти
въззивен състав в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
тринадесета година в състав:
Председател:
Геника Михайлова
Членове: Зорница
Гладилова
Пламен Колев
разгледа ч. гр. д. № 8120 по описа за
Производството е по реда на глава ХХХІХ, раздел І ГПК.
Съдът е сезиран с три жалби от сдружение с нестопанска
цел „А.У.В Б.”, длъжник по изп. д. № 20137900400425 по описа на ЧСИ с рег. №
790 по описа на КЧСИ и район на действие СГС, както следва:
·
вх. № 08423/
17.04.2013 г. срещу разпореждането от 04.04.2013 г, с което ЧСИ връща жалбата
на Университета вх. № 7167/ 04.04.2013 г;
·
вх. № 08424/
17.04.2013 г. срещу постановлението от 08.04.2013 г, с което ЧСИ отказва да
намали адвокатския хонорар, платен от взискателите Д.И.И. и Л.И.И. за
представителството им по изпълнителното дело и
·
вх. № 07167/
04.04.2013 г. – върнатата жалба.
Взискателите оспорват жалбите.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ излага мотиви за
законосъобразност на обжалваните актове.
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист
от 31.01.2013 г. по гр. д. № 10 456/
·
14 312 лв. с
длъжник Л.Т.Б. и
·
10 700 лв. –
разноски за въззивното производство при солидарно осъждане на Л.Т.Б. и Университета.
На Университета е връчена покана за доброволно
плащане, в която ЧСИ включва освен двете притезания по изпълнителния лист с
длъжник Университета, адвокатските хонорари от по 1 525. 18 лв. и такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ за сумата 1 572. 04 лв. В 1-седмичен
срок от датата на връчването й Университетът подава жалба вх. № 07167/
04.04.2013 г. С нея иска от съда: 1) да отмени постановленията на ЧСИ за запор
на негови вземания по сметки в три търговски банки и 2) да измени
постановлението в частта по разноските, като намали адвокатските възнаграждения,
възложени в негова тежест, поради прекомерност и да намали таксата по чл. 26 от
Тарифата за таксите по ЗЧСИ като неточно определена.
На 04.04.2013 г. Университета подава и възражение, с
което иска ЧСИ да измени постановлението си за разноските, като намали
адвокатското възнаграждение поради прекомерност и изчисли правилно таксата по
чл. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ.
С постановление от 04.04.2013 г. ЧСИ връща жалба вх. №
07167/ 04.04.2013 г. „като преждевременно
подадена”. Подаденото на същата дата възражение от Университета ЧСИ разглежда с
две постановления от 08.04.2013 г. С първото по реда на поправка на очевидна
фактическа грешка ЧСИ намалява адвокатските възнаграждения, като възлага в
тежест на Университета суми от по 785. 50 лв. за всеки от взискателите и
намалява таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ до размер от
1 465. 51 лв. С второто постановление от 08.04.2013 г. отказва да намали
адвокатските възнаграждения под определения размер от 785. 50 лв.
Преписи от двете
постановления от 08.04.2013 г. са връчени на Университета на 10.04.2013 г.
С жалба вх. № 08424/ 17.04.2013 г. Университетът иска
от съда да отмени единствено постановлението, с което е отхвърлена неговата
молба за намаляване на адвокатските възнаграждения поради прекомерност и в
размерите от по 785. 50 лв. Университетът не обжалва постановлението по
поправка на допуснатите от ЧСИ фактически грешки по отношение на таксата,
възложена в негова тежест.
По жалба вх. № 08423/ 17.04.2013 г.
Чл. 436, ал. 4 ГПК предвижда, че по отношение на
жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се прилагат съответно разпоредбите
на чл. 260, 261 и 262 ГПК. Дори съдът да сподели преобладаващото в практиката
становище, че съответното приложение на нормите, към които чл. 436, ал.
4 ГПК препраща, обосновава правомощието на изпълнителния орган да върне жалбата,
се налага извода, че съдебният изпълнител няма компетентност да отрече надлежното
възникване и/ или съществуване на правото на жалба. Съгласно чл. 262, ал. 2 ГПК жалбата се връща, когато: 1) е подадена след изтичане на срока за обжалване
и 2) не се отстранят в срок допуснатите нередовности. И двете основания за
връщане представляват процесуална санкция за ненадлежното упражняване на
правото на жалба.
С обжалвания акт от 04.04.2013 г. ЧСИ отрича
надлежното възникване на правото на жалба, упражнено от Университета с жалба
вх. № 07167/ 04.04.2013 г. Основателно е оплакването на Университета с жалба
вх. № 08423/ 17.04.2013 г, че такава компетентност изпълнителният орган няма и
че тя е възложена от законодателя единствено на съда. Постановлението от
04.04.2013 г. за връщане на жалбата като „преждевременно подадена” подлежи на
отмяна (арг. от чл. 262, ал. 4 ГПК). Съдът дължи да разгледа жалбата, неправилно
върната от съдебния изпълнител.
По жалба вх. № 07167/ 04.04.2013 г.
Исканията на Университета по тази жалба са: 1) да
отмени постановленията на ЧСИ за запор на негови вземания по сметки в три
търговски банки и 2) да измени постановлението в частта по разноските, като
намали адвокатските възнаграждения, възложени в негова тежест, поради
прекомерност и да намали таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ като
неточно определена.
Чл. 435, ал. 2 ГПК допуска жалбата от длъжника срещу
действията по насочване на изпълнението срещу неговото имущество да бъдат
обосновани единствено с довод за несеквестируемост. Университетът, като
сдружение с нестопанска цел, няма несеквестируемо имущество. Това отрича надлежното
възникване на упражненото право на жалба срещу постановленията за запор на
негови вземания в три търговски банки.
Другите два акта, предмет на обжалване с жалба вх. №
07167/ 04.04.2013 г, са изменени от ЧСИ с първото постановление от 08.04.2013
г. по реда на поправка на очевидна фактическа. Постановлението погасява
интереса на Университета от жалба вх. № 07167/ 04.04.2013 г. във втората част.
Първоначално определените от ЧСИ разноски, които Университета е обжалил, са
предмет на изменение. За това, че надлежно възникналото право на жалба е
погасено поради отпаднал интерес, е без значение становището на съда: 1) дали аналогията
на чл. 247 ГПК, приложена от ЧСИ, е обосновима и 2) дали в първото
постановление за разноските, инкорпорирано в призовката за доброволно
изпълнение, действително ЧСИ е допуснал очевидни фактически грешки.
Първоначалното постановление е оттеглено (изменено) от ЧСИ, постановлението за
това от 08.04.2013 г. е съобщено на Университета на 10.04.2013 г. и в границите
на 1-седмичния срок това постановление не е обжалвано. Изложеното погасява
интереса от жалба вх. № 07167/ 04.04.2013 г. във втората й част. Следователно
тя е недопустима и съдът е длъжен да я остави без разглеждане по същество.
По жалба вх. № 08424/ 17.04.2013 г.
Искането на Университета с нея е съдът да отмени
второто постановление от 08.04.2013 г, с което ЧСИ отказва да намали
адвокатските възнаграждения от по 785. 50 лв, възложени в тежест на
Университета след допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка.
Към молбата са приложени два договора за правна защита
и съдействие, които удостоверяват това, че всеки един от взискателите е платил
хонорар за правна защита и съдействие по изпълнителното дело от по 1 525.
18 лв. на упълномощения адвокат В.Т.. С молбата за образуване на изпълнителното
дело адв. Т. възлага на ЧСИ от името на взискателите всички възможности по чл.
18 ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да
бъде пазач на имуществото.
Длъжник е А.У.В Б. – длъжник, за който е общоизвестно
че разполага с достатъчно осребримо имущество. От друга страна, упражнената
възможност, която чл. 18 ЗЧСИ предвижда, налага извода, че извършените от Т. действия
от името и за сметка на взискателите се изчерпват с молбата за образуване на
изпълнителното дело. Други не се очакват. Следователно изпълнителното дело по
отношение на длъжника Американски университет не разкрива фактическа и правна
сложност, трудът на упълномощения от двамата взискатели адвокат е минималният,
който може да се очаква по подобно дело и платеното от взискателите
възнаграждение от по 785. 50 лв. за представителството срещу този длъжник подлежи
на намаляване поради неговата прекомерност до сумата 100. 00 лв. – минималното,
което Наредбата предвижда като дължимо за образуването на изпълнително дело
(чл. 10, т. 1). § 2 от допълнителните й разпоредби не се прилага. В тази си
част Наредбата надхвърля законовата делегация на чл. 36, ал. 2 ЗА, при която е издадена.
Обикновеният законодател е възложил на Висшия адвокатски съвет (ВАС) да
предвиди (определи) минимални размери на възнагражденията за адвокатския труд при
санкция за договаряне под този размер – ангажиране на дисциплинарната
отговорност на адвоката. Преценката за съответствието на възнаграждението с
действителната фактическа и правна сложност на делото при възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е на съда, съответно на ЧСИ, комуто са възложени правомощия по
държавното принудително изпълнение (чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ). С определянето й в
трикратен размер за представителството по делата чрез § 2 ДР на Наредбата, ВАС
е надхвърлил своите правомощия. Съдът намира, че второто постановление от
08.04.2013 г, с което ЧСИ отказва да намали адвокатските възнаграждения, възложени
в тежест на Университета, е в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК и подлежи на
отмяна.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 04.04.2013 г, с което ЧСИ връща на
Сдружение с нестопанска цел „А.У.В Б.” като „преждевременно подадена” жалба вх.
№ 07167/ 04.04.2013 г. по изп. д. № 20137900400425
по описа на ЧСИ с рег. № 790 КЧСИ с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалба вх. №
07167/ 04.04.2013 г. на „А.У.В Б.” по изп. д. №
20137900400425 по описа на ЧСИ с рег. № 790 КЧСИ с район на действие СГС
ОТМЕНЯ постановлението от 08.04.2013 г. по изп. д. № 20137900400425,
с което ЧСИ с рег. № 790 по описа на КЧСИ и район на действие СГС отказва да
намали адвокатските възнаграждения от по 785. 50 лв, възложени в тежест на
Университета с предходно постановление от 08.04.2013 г.
НАМАЛЯВА възнаграждението на адвокат В.Т. за представителството
на Д.И.И. по изпълнителното дело по действията срещу Университета от 785. 50
лв. на 100 лв.
НАМАЛЯВА възнаграждението на адвокат В.Т. за представителството
на Л.А.И. по изпълнителното дело от 785. 50 лв. на 100. 00 лв.
Решението може да се обжалва от Университета в първите две части
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на
преписа, като в останалите части е необжалваемо.
Да се изготви заверен препис от него, който да се
изпрати за сведение на ЧСИ, с отбелязване, че решението е влязло в сила в третата,
четвъртата и петата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.