№ 258
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Б. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С ПРИСЪДА, № 152, постановена по НОХД № 2083/2021 година на
20.06.2022 година, Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. И. В.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.04.2020 година, в град София,
улица ****, в сградата на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“, чрез лицето С.Д.К., действащ като посредствен извършител,
от когото не може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието на
факти, включени в състава на престъплението, съзнателно се ползвал пред
Д.Р.Б. – Инспектор при Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“
от неистински официален документ – Диплома за завършено висше
образование, серия А90, № 0143330, рег. № 666/25.06.1994 година, издадена
от ВТУ „А.К.“ – град Русе, като от подсъдимия Н. И. В. за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание
чл. 316, във вр. с чл.308,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го осъдил да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 114,55
лева по сметка на СДВР, както и направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 260 лева по сметка на СРС.
Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият Н. И. В.. Обжалва я
1
чрез защитникът си с въззивна жалба в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност. Моли съда да отмени атакуваната и
вместо нея да постанови нова, с която да го признае за невиновен.
Алтернативно, пледира за намаляване размера на наложеното наказание. Във
въззивната жалба се сочи, че така постановената присъда е незаконосъобразна
и необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Оплакванията в жалбата не са обстойно развити, с аргумент –
неизготвени мотиви. След изготвяне на последните, жалбоподателят не е
депозирал допълнение към въззивната жалба, въпреки дадената му от
първостепенния съд възможност.
В съдебно заседание депозираната въззивна жалба се поддържат от
подсъдимия и защитника. Анализирайки доводите на защитата, въззивният
съд извлича оплакване в насока - в хода на наказателното производство
обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин, като за съставомерност
на деянието е необходимо доказване умисъла на В., а доколкото той не е
съзнавал, че ползва неистински документ, то от него не може да бъде търсена
наказателна отговорност за това. Твърди, че в мотивите към атакуваната
присъда районният съд не е посочил установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните
съображения за взетото решение.
Прокурорът, в пледоарията си „по същество“ счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила при разглеждане на делото, при анализа на доказателствата и при
постановяване на съдебния акт. Поддържа, че фактическите изводи на СРС са
обосновани и кореспондират със събрания доказателствен материал по делото
и правилно подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Намира наложеното наказание за законосъобразно, съобразено с
фактите по делото, с личността на подсъдимия и с целите на личната и
генерална превенция. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Софийски градски съд, след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и закона, констатира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва и при това е подадена в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК.
Разгледана „по същество“, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Изнесени в хронологичен порядък фактите, установени от
първоинстанционният съд са следните:
Подсъдимият Н. И. В. е български гражданин, дееспособен е и не е
осъждан.
В. не е следвал във ВТУ „А.К.“ – гр. Русе, но на неустановени време и
място, по неустановен по делото начин се снабдил с диплома за висше
образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена
на негово име, на която бил придаден вид, че е издадена от ВТУ „А.К.“ – гр.
2
Русе.
Подсъдимият и свидетелят С.Д.К. се познавали по повод на това, че
преди инкриминирания случай били колеги в ДАИ, след което свидетелят К.
напуснал ДАИ и станал управител на търговско дружество „С.к.**“ ЕООД,
което стопанисвало пункт за технически прегледи в гр. София на адрес: бул.
****.
Тъй като в пункта за технически прегледи имало нужда от назначаване
на работник на длъжност „технически специалист“ К. отправил към
подсъдимия предложение за работа. Н. В. се съгласил. К. обяснил на какви
условията трябва да отговаря В., за да заеме позицията и съответно какви
документи следва да представи, /трудова книжка и диплома за висше
образование/. Подсъдимият В. предал на К. необходимите документи, сред
които и Диплома за завършено висше образование серия А 90 № 0143330, с
рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена на негово име, на която бил придаден
вид, че е издадена от ВТУ „А.К.“ – гр. Русе, която диплома била представена
в оригинал и в заверено копие, с оглед изискването за приемане на
документите.
Тъй като документите следвало да се подадат от управителя на
фирмата, представените документи били подадени от свидетеля С. К. в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със Заявление с рег.
номер 42-04-29-205, като били приети от служител на агенцията – свидетелят
Д.Р.Б., заемащ длъжността „Инспектор“ при Регионална дирекция
„Автомобилна Администрация“. Последният сравнил копието на дипломата с
представения оригинал и върнал последния на К., а пък К. върнал дипломата
на подсъдимия.
В последствие, в отговор на отправено запитване от Изпълнителна
агенция „Автомобилна Администрация“ за установяване истинността на
дипломата на подсъдимия, било получено писмо от ВТУ „А.К.“ – гр. Русе от
01.06.2020 г., в което се посочвало, че университетът на издавал диплома на
лицето Н. И. В.. Тъй като в период от около два-три месеца нямало отговор от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, свидетелят К. се
обадил, за да се поинтересува на какво се дължи това забавяне и получил
отговор, че дипломата на Н. В. „е фалшива“. Това озадачило К., който бил
получил от В. и удостоверение от ВТУ „А.К.“ – гр. Русе, в което било
отразено, че този университет е издавал диплома на В., но въпреки това и
последващите справки установили, че такава диплома не е издавана.
Такива са фактите, описани в мотивите на първоинстанционният съд.
Такива са и фактите, които установява въззивната инстанция след
самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал, който помества
във въззивното решение по-долу.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни, писмени
доказателства и съдебни експертизи, настоящият състав счита, че
законосъобразно Софийски районен съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка.
Всички доказателствата, кредитирани и от СРС и от настоящия състав,
„по същество“ са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и
3
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват трите основни факта по делото:
Първият, свързан с предмета на престъплението - Дипломата за висше
образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена
на името на подсъдимия Н. И. В. е неистинска, т.е. представлява „неистински
официален документ“.
Вторият, свързан с изпълнителното деяние „ползване на този документ“
пред официален орган.
И третият, касаещ субективната страна на деянието – В. съзнателно се е
ползвал от документа, /по отношение на субекта на престъплението, в
производството спор не е възниквал/.
По отношение на първия от тези факти – неистинността на процесния
документ:
Това че документът Диплома за висше образование серия А 90 №
0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена на името на Н. И. В. е
официален документ е въпрос неспорен.
От заключението на изготвената в досъдебното производство
графическа експертиза, надлежно приобщено в хода на съдебното
производство се установява, че подписите за „декан“ и „ректор“ в
представената за изследване Диплома за висше образование серия А 90 №
0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена на името на подсъдимия, не
са положени от заемалите тези позиции към сочения момент на издаването
лица Т.Т.Т. и Б.И.Т..
От заключението на изготвената в съдебното производство техническа
експертиза, се установява, че отпечатъците от кръгъл печат долу вдясно и в
областта на графи „декан“ и „ректор“ в представената за изследване диплома
за висше образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., не
са положени от кръглия гербов печат на ВТУ „А.К.“, който е бил полаган на
дипломите за висше образование през 1994 г.
От представените по делото писма от Русенски университет „А.К.“ в
отговор на запитвания на съда се установява, че в регистрите на университета
липсва информация за издадена диплома за висше образование на името на
подсъдимия.
От справката от ВТУ „А.К.“ се установява, че в базата данни липсват
данни за лице с фамилия Х.ва, която да е била служител в университета в
периода 1989-1996г., както и че изпратеното от съда копие от диплома за
висше образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г. на
името на Н. И. В. не е издадена от Русенски университет „А.К.“.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния няма основание да не
кредитира тези доказателства.
Вторият от фактите – ползване на дипломата пред Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ и то по начина, посочен в
обвинителния акт – чрез лицето С.Д.К., действащ като посредствен
извършител, от когото не може да се търси наказателна отговорност, поради
незнанието на факти, включени в състава на престъплението не е спорен по
делото. Този факт се установява от разпита на свидетелите С.Д.К., комуто
4
подсъдимия е предал документа, за да бъде внесен с останалите документи в
посочения орган, Д.Р.Б., инспектор Регионална дирекция „Автомобилна
Администрация“, който е приел документите и не на последно място
обясненията на самия подсъдим, който откровено признава, че е предал
дипломата на първия от свидетелите, за да бъде внесена в ИА „АА“.
Третият от основните факти – съзнателното ползване на документа,
въззивният съд намира също за доказан.
Съдът вече го посочи, но тук е мястото да се повтори, че Н. И. В.
напълно съзнателно е предал дипломата на К. и то съзнавайки, че тази
диплома ще бъде предадена на служители на ИА „АА“, където да бъде част от
изискуемите от държавния орган документи за назначаване на длъжност в
пункта за контролно-технически прегледи на К.. Апропо, изискването за
висше образование по определена техническа специалност, като
задължително условие за заемане на длъжността, за което е кандидатствал В.
е факт, който се потвърждава и от свидетелите К. и Д.Б.. Това е от значение,
доколкото без наличие на такава, В. не би могъл да заеме длъжността, за
която кандидатства.
И тук възниква основният спорен въпрос: Съзнавал ли е В., че се ползва
от неистински документ или предоставяйки го на К. е „живеел с мисълта“, че
предава един напълно редовен официален писмен документ?
Отговорът на този въпрос може и следва да бъде извлечен от
обективните данни. А те са отразени в посочените вече справки от Русенския
университет „А.К.“ - в регистрите на университета липсва информация за
студент с имената Н. И. В., който в периода 1989 година – 1994 година да се е
обучавал в университета и съответно не е издадена диплома за висше
образование на името на това лице от този университет. В даваните
обяснения, /пред първоинстанционния съд и в съдебното следствие пред
въззивния съд/, подсъдимият изнесе разказ, че е бил студент в посочения
период, че е бил в някаква „особена форма на обучение“, заедно с още такива
студенти, че е заплащал семестриалните такси „на ръка“, като при това тези
такси били поемани от тогавашния му работодател – Пътно управление –
Перник на жена с фамилия „Х.ва“, работеща в счетоводството на
университета. От разказа на подсъдимия стана ясно, че на изпити на практика
не е ходил, /с изключение на един/, а че по някакъв начин след това в
студентската му книжка е била вписвана оценка като на „успешно положил
изпита“, т.е. най-общо подсъдимия говори за платена форма на обучение.
Въззивният съд в принципен план е съгласен с възприетото от
първоинстанционния, че тези обяснения остават изолирани от останалия
доказателствен материал и заради това не могат да бъдат кредитирани. Но
дори и да направи опит да повярва на тези обяснения, то един безспорен факт
„унищожава“ подобен опит. Висше образование „платена форма на
обучение“ е въведена в Република България след 1990 година. Към месец
октомври 1989 година, когато семестриално твърди да е започнал следването
си В. тогава действалия Закон за народната просвета не е предлагал
възможност за платена форма на обучение. Прави впечатление, че и самата
„Диплома“, намираща се в досъдебното производство в оригинал е издадена с
отразяване „Народна република България“, каквото отразяване към 1994
година, когато е изписано да е издадена е невъзможно. С подкрепата и на тези
5
факти, въззивният съд, подобно на първоинстанционният не кредитира
обясненията на подсъдимия, които остават изолирани от останалите по
делото доказателства.
При възприемане за доказано това, че подсъдимият е знаел, че
дипломата, която притежава е неистински документ, то лесно за мотивиране е
становището, че той е съзнавал, че ползвайки този документ, ползва именно
неистински такъв.
Неизяснен остава факта на това кой именно е създал този неистински
документ, но с оглед характера на обвинението това обстоятелство е
ирелевантно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Софийски градски съд счита, че при тази фактическа обстановка, може
да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият Н. И. В. от обективна
и субективна страна е извършил престъпление по чл. 316, във вр. с
чл.308,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 23.04.2020 година, в град София,
улица ****, в сградата на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“, чрез лицето С.Д.К., действащ като посредствен извършител,
от когото не може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието на
факти, включени в състава на престъплението, съзнателно се ползвал пред
Д.Р.Б. – Инспектор при Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“
от неистински официален документ – Диплома за завършено висше
образование, серия А90, № 0143330, рег. № 666/25.06.1994 година, издадена
от ВТУ „А.К.“ – град Русе, като от подсъдимия Н. И. В. за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват
реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните
официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е посочения по-горе
официален писмен документ – диплома за завършено висше образование.
Изпълнителното деяние се изразява в използването на този неистински
официален документ.
В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст на Наказателния закон, а
авторството на деянието е безсъмнено.
Доказано е наличието на „неистински официален документ.
Доказано е че този документ е използван пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
Доказано е, че е използван именно от подсъдимия Н. В..
Установява се и това, че В. е сторил това съзнателно, както и е съзнавал,
че документа е неистински.
Както правилно е отбелязал в мотивите си районният съд,
обстоятелството, че деянието е опосредено от св. К. не повлиява извода за
съставомерност, тъй като документите е следвало да се внесат в държавния
орган именно от последния като управител на фирмата, стопанисваща пункта
6
за технически прегледи и са му били предадени от подсъдимия именно за да
ги подаде в ИА „АА“, за да може подсъдимият да бъде назначен на
посочената длъжност.
Въззивната инстанция намира, че и от субективна страна
престъплението е доказано. Подсъдимият е съзнавал, че процесната диплома
не е издадена от Русенския ВТУ „А.К.“, както и че е използвал същата,
представяйки я, за да удостовери, че притежава изискуемото образование за
заемане на желаната от него длъжност.
По този въпрос, въззивният съд разви подробни съображения в „анализа
на доказателствата“. В допълнение единствено счита за необходимо да
отбележи, че сам в обясненията си В. тиражира разказ, в който сам напълно
„отрича“ това да е било форма на нормално, обичайно, правно и житейски
оправдано протичане на един образователен процес. Полагането на изпити по
отделните дисциплини и получаването на оценка след полагане на такива е
логично очакваното, когато се твърди, че се провежда обучение за такъв род
образование и няма как подсъдимият да не е съзнавал, че това, което твърди
да се е случило не е такова и от него не може да очаква крайния резултат -
получаване на „истинска“ диплома.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КВАЛИФИЦИРАЩОТО
ОБСТОЯТЕЛСТВО на чл. 308,ал.2 от НК.
В предложение пето на посочената разпоредба законодателят е възвел
инкриминирането на официален документ – диплома за завършено
образование в квалифициращо обстоятелство, предполагащо по-тежка
наказуемост, в сравнение с деянията по основния състав.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:
Софийски градски съд намира за неоснователни всички поддържани от
защитата възражения, по следните съображения:
Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на
доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните
доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен
доказателствения анализ. Обвинителната теза е доказана по несъмнен начин,
и съображенията изложени от първата инстанция в мотивите на атакувана
присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават
възможност на страните и на въззивния съд да проследи формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл. 102 от НПК.
Основните възражения се развиват около това, че В. не е съзнавал, че
използва неистински документ, което по-горе съдът подробно обсъди,
приемайки, че обективните данни сочат на обратното.
ПО НАКАЗНИЕТО:
В разпоредбата на чл.316, във вр. с чл.308,ал.2, във вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при
определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата
на чл. 55 от НК, а е определила наказанието при условията на чл.54 НК.
7
В конкретният случай, при определяне на наказанието на въззивника са
взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче
нито са многобройни, нито изключителни. Имайки предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящата
инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е наложил на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, като същевременно напълно
обосновано е приел наказанието да се изпълнява към минималния, възможен
според Наказателния кодекс за налагане на такова наказание срок - от шест
месеца.
Напълно обективно е и прилагането на чл.66,ал.1 от НК, дало основание
на съда да отложи изпълнението на това наказание с минимален изпитателен
срок от три години.
Въззивният съд счита, че наказанието, наложено от първата инстанция,
като инструмент за пенитенциарно въздействие, е необходимо и достатъчно
за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие,
както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, СРС
е присъдил в тежест на подсъдимия направените в досъдебното производство
разноски.
Пред Софийски градски съд разноски не са направени.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА , № 152, постановена по НОХД №
2083/2021 година на 20.06.2022 година, по описа на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8