Присъда по дело №522/2024 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 65/04.06.2025 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НЧХД № 522/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

Производството е инициирано от тъжбата на Н. И. Д. от гр.Ямбол,
подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Д. С.С. от с. гр. за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата, респ. и в срока по чл.85, ал.3 от НПК, тъжителката предяви
против подсъдимия и граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 7000 лева, която
сума претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното й изплащане. При това положение, тъй като претенцията се
явява своевременно заявена и от лице, активно легитимирано да претендира
обезщетения за обезвреда, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно
разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира
тъжителката и в качеството на граждански ищец.
В с.з. частният тъжител, редовно призован, участва лично и с редовно
упълномощен повереник – адвокат, който поддържа повдигнатото с тъжбата
обвинение против подсъдимия, както и основаващия се на обвинението
граждански иск, като ги намира за доказани по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Повереникът пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на посоченото в тъжбата престъпление, за
уважаване на претенцията в пълен размер, както и за присъждане на
направените по делото разноски. Не взема становище относно вида и размера
на наказанието.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание.
Дава подборни обяснения, в които излага, че не е удрял тъжителката. Сочи, че
именно последната е проявила вербална агресия при срещата им на
процесната дата и възникналия помежду им конфликт приключил единствено
с размяна на остри реплики. В съдебното заседание по изслушване на
съдебните прения подсъдимият не се явява и не взема отношение по
същество.
Редовно упълномощения защитник – адвокат поддържа становище за
недоказаност на обвинението. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан
и съответно, пледира както отхвърляне на основаващия се на обвинението
граждански иск, така и за присъждане на направените по делото разноски.
Тезата за недоказаност на обвинението се аргументира първо с това, че
производството по НЧХД № *** на ЯРС, образувано срещу подсъдимия по
тъжба на свидетелката Я.Д. - *** на частната тъжителка, за нанесени на
същата дата и място телесни увреждания, е приключило с оправдателна
присъда. На следващо място се изтъква, по делото липсват писмени
доказателства за причинени на тъжителката телесни увреждания, и освен това
се счита, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява
1

подсъдимият да е извършил посочените в тъжбата действия, изразяващи се в
дърпане за косата и нанасяне на множество силни удари по главата и тялото й,
тъй като и полицейските служители, пристигнали на място за проверка на
сигнала, и личният лекар на тъжителката не са констатирали наличие на
травматични увреждания като охлузвания или кръвонасядания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. С. С., роден на **** и частният тъжител Н.И. Д.били
съседи. Подсъдимият заедно със съпругата и малолетното си дете живеел в ап.
***, находящ се на **** точно над жилището на тъжителката, която живеела в
ап. *** на първия етаж в същия блок, заедно с родителите си М. и И. Д.и
сестра си Я. И. Д.. В края на 2023г. - началото на 2024г. отношенията им били
силно изострени във връзка с подавани сигнали за нарушаване на нощната
тишина както от подсъдимия срещу тъжителката и сестра й, така и от
тъжителката и сестра й срещу подсъдимия. Подсъдимият се оплаквал, че
тъжителката и сестра й удрят по тавана на жилището си, а последните, че
детето и племенниците на подсъдимия вдигат шум.
На 29.01.2024г. около обяд тъжителката и ****– свидетелката Я. Д., се
намирали п*** където правели изолация на тръбите на монтирания в
жилището им климатик. Свидетелката Я. Ди. била качена на стълба с две
рамена и височина 2,5 метра, а тъжителката придържала стълбата и подавала
на сестра си необходимите материали. Освен тях, пред блока се намирал и
баща им – свидетеля И. Д., както и свидетеля Г. Г., който правел външна
изолация на друго жилище в блока и подавал материали своя колега –
свидетеля А. Т.. Последният бил захванат с въжета на външната част на
фасадата на блока и нямал пряка видимост към мястото, на което се намирали
тъжителката и сестра й. Около 13:00 часа пред блока излязъл и подсъдимия С.,
при което между него и тъжителката и сестра й възникнал словесен конфликт
по повод причината за нарушаване на нощната тишина предната вечер. Така
тримата се скарали и започнали да си разменят остри реплики на висок тон. В
един момент подсъдимият дръпнал тъжителката за косата и й нанесъл няколко
удара с юмрук в областта на главата. След това се отдалечил от мястото, а
свидетелката Я.Д. подала сигнал на тел.112. На сигнала се отзовали
свидетелите И. Д.и М. П. – полицаи в РУ – Ямбол, на които тъжителката
съобщила, че подсъдимият я ударил с юмрук в областта на главата. Полицаите
разговаряли последователно с тъжителката, със сестра й и с подсъдимия и им
съставили протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР.
На следващия ден тъжителката посетила личния си лекар д-р Р. С. с
оплакване за главоболие, замаяност и гадене. На лекаря също съобщила, че
при скандал предния ден получила удари по главата. Била й поставена
диагноза контузия на главата и й били издадени електронни направления за
преглед от неврохирург и невролог. Назначено й било изследване КАТ на
главен мозък, при което не били установени травматични промени.
2

Видно от приложените към тъжбата амбулаторни листи №
240470091Е10/16.02.2024г. и № 24073309F5D5/13.03.2024г., издадени от д-р
Н., в продължение на около 20 дни след инцидента тъжителката се оплаквала
от световъртеж, гадене и силно главоболие, чувствала се напрегната и
страдала от безсъние. Във връзка с тези оплаквания й била предписана
медикаментозна терапия от невролог.
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност и по реда на глава
осма, раздел IV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетеля Г.Г., от
показанията на свидетелите А. Т., И. Д., И. Д., М. П., Р. С. и Я. Д., от
писмените и от вещественото доказателство по делото – CD, съдържащ запис
на сигнала до тел.112, които преценени поотделно и в съвкупност помежду си
са последователни, логични и взаимнодопълващи се, и поради това се
кредитират изцяло.
Съдът не даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия и на
показанията на свидетеля Г. в частта им относно обстоятелството, че
подсъдимият не е удрял тъжителката и срещата им на процесната дата
приключила с размяна на остри реплики и обиди помежду им, тъй като в тази
им част същите се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и
се опровергават от показанията на свидетелите И. Д. Я.Д., И.Д., М.П. и Р.С.,
както и от данните в приложената по делото медицинска документация.
За да приеме за установени горепосочените фактически положения
съдът съобрази, че по делото са събрани две групи преки доказателства, които
влизат в противоречие помежду си. От една страна са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля Г., които сочат, че подсъдимият не е
удрял тъжителката, и от друга, показанията на свидетелите Я. Д. и И. Д.,
съответно сестра и баща на тъжителката, според които подсъдимият хванал
тъжителката за косата и й нанесъл няколко удара в областта на главата. При
това положение, за преценка достоверността на двете групи доказателствени
източници съдът изходи от неутралните такива, които, макар и косвени, са
изцяло в подкрепа на показанията на свидетелите Я.Д. и И. Д..
По отношение на обстоятелствата, че подсъдимият и тъжителката били
във влошени отношения, че около 13:00 часа на 29.01.2024г. при срещата им
пред жилищния блок, в който живеели, започнали да си разменят остри
реплики и обиди на висок тон, доказателственият материал по делото, вкл. и
обясненията на подсъдимия, е безпротиворечив. Доказателствената
съвкупност безпротиворечиво сочи също, че непосредствено след това – в
13:13 часа на 29.01.2024г., свидетелката Я. Д. – очевидец на конфликта, подала
сигнал на тел.112, в който посочила идентични обстоятелства относно
поведението на подсъдимия, като съобщила, че тя и сестра й са нападнати от
съседа им Д. и макар да няма нужда от линейка, има пострадал. Безспорно е
3

също, че още тогава тъжителката съобщила на отзовалите се на сигнала
полицейски служители – свидетелите И. Д. и М. П., че подсъдимият я ударил в
областта на главата. Обстоятелството, че Д. и П. дават показания, че не помнят
установените на място лица, сред които и тъжителката, да са били с
раздърпани дрехи или със следи от наранявания, не изключват посочения от
Я. Д. и И. Д. развой на събитията първо, защото е напълно възможно в
зависимост от силата на ударите да липсват значими и трайни увреждания. А в
зависимост от локализацията им – по окосмената част на главата или в области
на тялото, които обичайно или в зависимост от сезона са закрити от дрехи, е
възможно и да не са възприети по обективни причини. Още повече, че в
случая инцидентът датира от месец януари 2024г. Независимо от това,
свидетелят П. е категоричен, че при пристигането им на място тъжителката е
съобщила, че „С. я ударил с юмрук в областта на главата“, както и че такива
данни изнесъл и установения на място свидетел И. Д.. Сходна информация се
съдържа и в показанията на свидетеля И. Д., който макар и с неохота, предвид
упреците на тъжителката към работата на полицаите, също сочи, че
тъжителката съобщила за „физически контакт“ и „дърпане между една от
сестрите и мъжа“.
Информация за получени удари в областта на главата при скандал
предния ден, тъжителката съобщила на личния си лекар - свидетелката Р.С.,
която посетила на следващия ден, както и съответстващи на тези данни
оплаквания за главоболие. Данни, че „била нападната и многократно удряна
по главата“ и такива за „нанесен побой с юмруци по главата“, тъжителката
последователно споделила и на специалистите в областта на хирургията и
неврологията, към които била насочена. Специалистът – невролог, макар да не
констатирал видими травматични увреждания, както и травматични промени
на главния мозък при извършения КАТ, в издадената етапна епикриза
заключил, че се касае за „последици от повърхностна травма на главата“.
Изброените по-горе косвени доказателства – показанията на свидетелите
М. П. и И.Д., дискът със записа на регистрираното повикване на тел.112,
показанията на свидетелката Р. С. и данните, отразени в издадените на
тъжителката електронни направления, амбулаторни листи и етапна епикриза,
в пълна степен кореспондират с показанията на свидетелите Я. Д. и И. Д.,
които последователно и безпротиворечиво сочат, че подсъдимият хванал
тъжителката за косата и й нанесъл няколко удара с юмрук в областта на
главата. Доколкото показанията на свидетелите Д. и Д. в тази им част не са
изолирани, а кореспондират с останалия доказателствен материал, съдът ги
намери за достоверни, независимо от обстоятелството, че същите са съответно
сестра и баща на тъжителка и поради това биха могла да бъдат предубедени и
заинтересовани от изхода на делото. Т.е., доколкото съвкупната преценка на
показанията на тези свидетели с писмените и с вещественото доказателство
по делото, както и с показанията на свидетелите М.П., И.Д.и Р.С.
безпротиворечиво сочи за факти, различни от изнесените в обясненията на
подсъдимия и в показанията на свидетеля Г., последните се явяват напълно
4

изолирани. Поради това, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия
в частта им относно обстоятелството, че не е удрял тъжителката на
инкриминираната дата и срещата им приключила единствено с размяна на
остри реплики, съдът счете, че в тази им част неговите обяснения за израз на
защитна позиция и не следва да се кредитират. Не следва да се кретидират и
показанията на свидетеля Г. относно същото обстоятелство не само поради
изолираността им от останалия доказателствен материал, но и поради
обстоятелството, че по време на съдебното следствие се установи, че същият
поддържа близки отношения с подсъдимия. Макар и подсъдимият, и
свидетелят Г. да твърдят, че се познават бегло по повод работата на Г.,
свързана с поставяне на изолация на блока в който живеят тъжителката и
подсъдимия, след освобождаването му от участие в съдебно заседание на
23.10.2024г. същият се обърна към подсъдимия с думите „Аз мисля, брат да
тръгвам. Обади се после.“ (вж. стр.12 от протокола на л.67 от делото). Т.е.,
видно е, че към момента на депозиране на показанията свидетелят не просто
познава подсъдимия, а поддържа близки дружески отношения с него –
обстоятелство, което и двамата отрекоха, поради което показанията му следва
да се тълкуват и като опит за оневиняване на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си
подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от
НК, тъй като на 29.1.2024г. около 13:00 часа в г****, чрез нанасяне на удари в
областта на главата на Н. И. Д. от гр. Ямбол, й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието
авторство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите И.
Д., И. Д., М. П., Р. С. и Я.Д., които преценени по отделно, в съвкупност
помежду си, както и в съвкупност с писмените и с вещественото
доказателство по делото, безпротиворечиво сочат, че вследствие на
действията на подсъдимия, изразяващи се в последователно хващане за косата
и нанасяне няколко удара с юмрук в областта на главата на тъжителката, на
последната е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания, без разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да причинят на
Д. болка и страдание, предвиждал е настъпването на тези последици и пряко е
целял това.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият С. действително е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен в
извършването на престъпление по този текст от НК и съответно, го оправда по
5

първоначално предявеното му обвинение за престъпление по ал.1 на текста.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
Санкцията на чл.130, ал.2 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия умишлено престъпление три алтернативни наказания - лишаване
от свобода до шест месеца или други по-леки такива – пробация или глоба от
сто до триста лева. Както вече се посочи, подсъдимият е с чисто съдебно
минало и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК.
Поради това и след като от деянието не са причинени имуществени вреди, по
отношение на подсъдимия на налице предпоставките за прилагане
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от
1000 до 5000 лева.
В очертаните от закона рамки на наказанието глоба съдът наложи на
подсъдимия административно наказание глоба от 1200 лева, чийто размер
определи под средния и към минималния предвиден в закона такъв, при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото съдебно
минало, дадените обяснения и приносът му за разкриване обективната истина
по делото. От друга страна съдът отчете сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите
обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото
здраве, и от обстоятелствата, свързани с начина на извършването му. Деянието
е извършено публично - в присъствието както на бащата и сестрата на
тъжителката, така и на св. Г., и на обществено място – пред жилищния блок, и
чрез последователно дърпане за косата и нанасяне няколко удара в областта на
главата на жена, която само поради това обстоятелство е била лишена от
присъщите за индивида възможности за физическа съпротива, при което
намери, че в случая не е оправдано определяне размера на глобата в законовия
минимум от 1000 лева.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за
виновен по предявеното му с тъжбата обвинение, съдът намери, че
предявения против него граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е доказан по основание от събраните по
делото доказателства, поради което го уважи по справедливост до размера от
800 лева, а в останалата му част, за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 7000 лева, отхвърли като неоснователен. За да уважи
иска в този размер, съдът взе предвид от една страна характера на самото
увреждане, претърпените от тъжителката физически и морални страдания и
болки, начина на причиняване на увреждането – публично и на обществено
място, чрез дърпане за косата и нанасяне няколко удара в областта на главата,
както и стреса и унижението от преживяното.
Съобразно искането на тъжителя – гр. ищец, върху исковата сума съдът
присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.01.2024г., до
6

окончателното и изплащане.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
Отново с оглед изхода на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в
тежест на подсъдимия бяха присъдени направените от тъжителя разноски по
делото в размер на 33,50 лева. Отделно, подсъдимият беше осъден да заплати
на повереника сумата 400 лева, представляваща възнаграждение за оказаната
на частния тъжител безплатна правна помощ, както и ДТ върху уважената
част от гражданския иск в размер на 50.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	65
Дата:	4 юни 2025 г.
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20242330200522
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	3 юни 2024 г.

Присъда по дело №522/2024 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите