№ 376
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000362 по описа за 2022 година
С решение №175 от 02.03.2022г., постановено по т.д.№ 1557/2021г. по описа на СГС
на основание чл.155,ал.1,т.3 от ТЗ е прекратена дейността на търговско дружество „Джон
Ентерпрайзис“ ЕООД по иска, предявен от Софийска градска прокуратура. Същото е
осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски за назначения особен
представител.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
дружеството - ответник чрез неговия особен представител адв.В.В.. Със същата се правят
оплаквания за недопустимост на този съдебен акт. Позовава се на нормата на чл.157, ал.1 от
ТЗ съгласно която дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да
продължат дейността. При това положение липсвал правен интерес от завеждане на
настоящото дело, тъй като дружеството вече било прекратено по силата на закона.
Въззиваемата страна - Прокуратурата на Република България не е подала отговор на
жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
1
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав споделя
становището, изразено в определение № 302 от 28.06.2018 г., постановено по т. д. №
1280/2018 г. по описа на ВКС, І Т, че искът по чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ е конститутивен и
правната последица от него – прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на
съдебното решение, което е основание за вписването в Търговския регистър на това
прекратяване и за започване на производство по ликвидация на дружеството. При липса на
данни лицата, които имат правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило
прекратяване на дружеството, респ. вписване на това обстоятелство по партидата на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик на
капитала, прокурорът, като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да
предяви иск по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ. Ето защо предявеният иск е допустим.
Във въззивната жалба не са направени оплаквания относно правилността на решението
по съществото на спора. Посочването на оплаквания, обуславящи порочността на
първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба, но очертава
предмета на въззивното обжалване. Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/09.12.2013г. по
т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е обвързан от изложеното в жалбата и
дължи служебна проверка само относно допустимостта на въззивното производство,
валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната
част, а по отношение на правилността само в случаите, когато се налага да приложи
императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или на родените от брака деца, ненавършили пълнолетие при
произнасяне относно мерките относно родителските права, личните отношения, издръжката
на децата и ползването на семейното жилище.
В конкретния случай не беше констатирано допуснато нарушение на императивни
правни норми от първоинстанционния съд, за да се налага настоящата инстанция служебно
на приложи такива. Предвид изложеното по-горе, след като не е въведен съответен правен
довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила, нарушение
на материалния закон и необоснованост въззивният съд не може да обсъжда правилността
на първоинстанционното решение. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден без да се прави преценка дали са били налице материалноправните предпоставки
за уважаване на иска.
С оглед изхода на делото дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 40лв. и разноски за възнаграждение
на особения представител, което е в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №175 от 02.03.2022г., постановено по т.д.№ 1557/2021г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Джон Ентерпрайзис“ ЕООД, ЕИК 130345811да заплати по сметка на
Апелативен съд - София 40лв. държавна такса и 600 лв. разноски за назначения
представител.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3