№ 18892
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Частно
гражданско дело № 20211110149690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..................” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника КЛ. КР. ИВ..
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено за следните суми: 540 лв., представляваща възнаграждение за услуга
„Фаст“; 1620 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лв., такси за
извънсъдебно събиране на вземаниятa, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК, тоест същото в тази част противоречи на закона и добрите нрави, като
съображенията за това са следните:
В случая заявителят претендира възнаграждение за закупена допълнителна
услуга "Фаст" в размер на 540 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
"Флекси" – 1620 лв. Видно от договора и общите условия услугата "Фаст" включва
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит; след
одобрение отпусканата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписания договор и
приложения, а допълнителната услуга "Флекси" предвижда право клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в ОУ.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
1
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.
Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай
не е посочено за всяка една от услугите какъв е размерът на дължимата такса в рамките
на общото възнаграждение. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
От данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска
по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.
21 ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси" са недължими.
Настоящият съдебен състав намира, че сумата в размер на 30 лв. има характер на
уговорена неустойка във връзка с неизпълнение на задълженията на потребителя да
върне в срок получения кредит. Клаузата на договора, предвиждаща заплащането й,
влиза в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно
която при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху
неплатената сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК има
характера на специална и дерогира приложението на общите разпоредби на ЗЗД.
С оглед изложеното и съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът следва да откаже
2
издаването на заповед за изпълнение и за тази сума, тъй като искането е в
противоречие със закона и добрите нрави.
Поради изложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№45754/26.08.2021 г. на „..................” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника КЛ. КР. ИВ. в частта досежно: 540 лв., представляваща възнаграждение за
услуга „Фаст“; 1620 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лв.,
такси за извънсъдебно събиране на вземаниятa, както и в частта над присъдените
разноски от 152.64 лв. до пълния предявен размер.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок
от връчване на преписа на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3