Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260019
гр. Пловдив, 07. 10. 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №379/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 33 НПК.
С присъда №147/12.11.2019г., постановена по НОХД №1348/2019г. по описа на Районен съд- С. З. подс.В.Н.В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.б предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК и осъден при условията на чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
С решение №29/10.03.2020г., постановено по ВНОХД № 1016/2020г. по описа на Окръжен съд- С. З. присъдата е била изменена като престъплението е било преквалифицирано по чл.343 а ал.1 б.а предл.2 вр. чл.343 ал.1 б.б предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, а наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било заменено с пробация.
На 04.08.2020г. в деловодството на Районен съд- С. З. е постъпило искане от адв.С.П. като защитник на осъдения В.Н.В. за възобновяване на делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизясняване на механизма на ПТП, както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане, а алтернативно за оправдаване на осъдения поради това, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение.
Според представителя на А.п.П. искането за възобновяване е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и преценка на основанията за възобновяване на делото, намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно.
Твърди се допуснато нарушаване на процесуалните правила и нарушено право на защита заради неизясняване на механизма за настъпване на пътнотранспортното произшествие. При очевидна невъзможност за обсъждане на нови фактически положения в настоящото производство, още повече свързани с претендирана необоснованост на съдебния акт в тази част, следва да се провери дали доказателствената дейност на съдилищата по фактите е била съобразена с процесуалните изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото/ включително относно механизма на произшествието / и дали е изпълнено задължението по чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина по делото. Мотивните съображения на първата и въззивната инстанция убеждават, че всички доказателства и доказателствени средства са били подложени на внимателна и задълбочена проверка, били са анализирани и оценени с оглед на действителното им съдържание и смисъл и по ясен начин може да се проследи начинът, по който съдът е достигнал до взетото решение за осъждане на подсъдимия за причинено престъпление по транспорта. Правилният и надлежен доказателствен разбор включва и изясняване по несъмнен начин на начина, по който е възникнало произшествието и е настъпил съставомерният резултат, като по тези въпроси съдът е дал аргументиран и обоснован отговор на съответните възражения на подс.В. и неговата защита. Въззивната инстанция не отрича- защото се установява от доказателствата по делото, включително от показанията на очевидеца- полицейският служител св. Я. Я., че вратата на лекия автомобил първоначално е била леко отворена на около 10-15 см, но не е игнорирал и показанията на пострадалия свидетел Ж. Ч., както и заключенията на обективните и професионално изготвени основна и допълнителна автотехнически експертизи за факта, че в момента на приближаване на велосипедиста, шофьорът на таксито я е отворил още повече и по този начин пресякъл траекторията му, в резултат на което последният изпаднал на платното за движение и получил инкриминираната средна телесна повреда. Именно защото доказателствените източници по делото са били правилно и аналитично обсъдени, оценени, проверени за достоверност и логичност сами по себе си и в кореспонденция помежду им в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, правнорелевантните факти са били надлежно и правилно установени така, както са се случили по времето на инцидента.
На следващо място, в искането за възобновяване се съдържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК и се обосновава с факта, че в случая не е налице ПТП, а административно нарушение, тъй като лекият автомобил е бил в покой и с изключен двигател. Очевидно, осъденият В. тълкува превратно принципните разяснения, залегнали в ППВС №1/83г. на ВС, а и константната съдебна практика/ Р-480/2.11.2011г. на ВКС,1 н.о., Р-354-2014г.,на ВКС, 3 н.о., Р-59-2012г. на ВКС, 1 н.о., Р-477-2009г. на ВКС, 3 н.о., Р-377-2005 г. на ВКС, 3 н.о., Решение от 6.02.2007г. на ВКС, 1 н.о./, че понятието „управление на МПС“, визирано в разпоредбата на чл.342 ал.1 от НК има по-широк смисъл и включва действията с уредите, приборите и механизмите на превозното средство не само по време на движение, но и когато се намира в покой. В този случай /когато МПС-то е спряло за престой или паркиране/ нормата на чл.95 ал.1 от ЗДП задължава водача преди отваряне на вратата на автомобила да се убеди /увери/, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Нарушението на конкретното правило на чл.95 ал.1 от ЗДП за безопасността на движението и участниците в него от страна на водача В., както законосъобразно са приели районният и окръжният съд, се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия за пострадалия вредоносен резултат и изпълва признаците на изпълнителното деяние по чл.343 ал.1 б.б. пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. Осъденият В. е можел при неограничена назад видимост да възприеме /чрез поглеждане в страничното огледало или с пряко виждане назад/ приближаващия се велосипедист и да отвори вратата след като премине покрай автомобила, но е проявил небрежност към възможността да настъпят такива общественоопасни последици- средната телесна повреда. Правилното приложение на материалния закон въззивният съд е осигурил и чрез преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.343а ал.1 б.а от НК заради оказаната помощ на пострадалия. Следователно, бил е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен, тъй като има извършено престъпление по транспорта, а не административно нарушение, за което е била реализирана наказателната отговорност на осъдения В.В..
Поради изложените съображения искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение и ПАС
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.Н.В. за възобновяване на ВНОХД № 1016/2020г. по описа на Окръжен съд- С. З..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.