МОТИВИ към присъда № 542
/ 30.09.2010 г. постановена по НОХД № 166/2010
г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия Х.Г.Ц. е за това, че : от 17.04.2003 г. до м. юли 2009 г. в гр. Разград, в качеството си
на длъжностно лице – **** , не е изпълнил
задълженията си по служба
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание
лишаване от свобода между минимума и средния размер, а именно – две години,
изпълнението на окето да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият дава обяснение по повдигнатото му обвинение, като не се
признава за виновен по същото.
Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и
доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е неосъждан.
Започнал
е работа в *****, постъпвайки като ****, въз основа на заповед № 153/29.04.1992 г. От 0110.1992
г. със заповед № 617, бил назначена на длъжност ***. Със заповед № 67/24.03.1997 г. бил преназначена на
длъжност “******””.
В това си качество чу или възложени функции касаещи съхранението и безопасното
боравене с взривни вещества огнестрелни оръжия и боеприпаси, включително на
тези иззети по съдебен ред и съхранявани в службата към която се числял.
На
28.07.2009 г. в землището на с. Пороище,общ. Разград, при полицейска проверка в
лек автомобил, м. “Опел Комбо” с рег. **** собственост на подсъдимия Ц., била намерена ловна
карабина м. “Умарекс” / Raider модел JW10, кал. 22/5,6 мм/
фабр. № 8307191 и 19 бр. патрони. Автомобила, бил управляван от св. Т. М. –
фактически съжителник на дъщерята на Ц.. За това деяние на св. М., който нямал
надлежно разрешение за държането на оръжието, било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.339 ал.1 от НК и образувано НОХД № 768/09 г. по описа на
РРС, пирключило с признаването на последния за виновен по това обвинение, като
със съдебния акт оръжието било отнето в полза на държавата.
Преди
посочената по – горе дата, същата карабина, била иззета на 20.10.1998 г. от М.
Маринов – служител в РПУ Исперих от лицето В. В. *** Михал, като незоканно
притежавана от последния. На 20.10.1998 г. с опис обр. 23 № 00010786, оръжието
било прието на склад в РПУ Исперих. На 09.11.1999 г. с присъда № 152 на РС
Исперих, било постановено отнемането му в полза на държавата на осн. чл. 53 ал.2
от НК.
На
17.04.2003 г. с опис обр. 23 № 0011557, св. к. А. *** предал на подсъдимия в
качеството му на длъжностно лице иззетото по съдебен и административен ред
оръжие, намиращо ес в РПУ Исперих. Основание за това били влезлите в сила
присъди, с които оръжията били иззети, като същите следвало да се съхраняват в
оръжеен склад на ОД на МВР Разград. Св. А. предал с посочения опис, следните
огнестрелни оръжия: процесната пушка Raider модел JW10, кал. 22/5,6 мм.,
фабр. № 8307191 и 4 бр. самоделни пушки с отбелязани серийни номера 0000.
Карабината Raider, била заведена на стр. 61 в книга обр.21, под № 4, като
приход и под № 6, като разход и била предадена
на подсъдимия с посочения по – горе опис. Предаването на пушката на
подсъдимия станало, тъй като към този момент, св. В., заемащ длъжността “****”, в чиито задължения влизало завеждането склада на
службата и воденето на книга обр.21 по смисъла на чл.63 от Инструкция І –
125/02.07.2004 г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР,
ползвал платен годишен отпуск – от 17.03.2003 г. до 25.04.2003 г. След като
приел пушката, преди завръщането на В., подсъдимия изнесъл пушката от склада.
След връщането си на работа, свидетелят предприел действия по заприходяване на
оръжията от опис обр. 23 с № 0011557/17.04.2003 г., получени от подсъдимия и
разнасянето им в книга обр. 21. Той предварително вписал в книгата на
страницата с отбелязване “5,6 мм пушки” на ред 5, 11557, 17.04.РПУ Исперих –
сл. Въоръжение – 1,2, номер на пушка 8307191, водейки се от отбелязванията в
опис обр. № 23. Този номер по –късно, той оградил и срещу него отбелязал
“0000”, тъй като физически не открил в склада пушка с такъв номер. Броя на
пушките съответствал на приетите от РПУ Исперих, но процесната не могла да бъде
индивидуализирана от свидетеля, като номер и именно по съвет на подсъдимия, В.
направил отбелязването на четирите нули, което било установена практика за
зачисляването в склада на оръжията без номера. Намиращата се в склада пушка
била разнесена по книгите от свидетеля, като 5,6 милиметрова, но без номер.
Извършените след тази дата ревизии на службата към която се числял подсъдимият
не установили липса на огнестрелно оръжие в склада. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява, че тези ревизии са били
осъществявани не чрез проверка на номерата на всички находящи си и заведени там
пушки и пистолети, а чрез избирателна такава и преценка на съответствието на
броя на физически находящите се там оръжия и документално заведените. На
06.11.2008 г. в ОД на МВР Разград се получило циркулярно писмо от МВР СД
“Управление на собствеността и социални дейности”, с което се дали указания за
сдаване на иззетото по административен и съдебен ред оръжие в Централен оръжеен
склад МВР София. На 09.02.2009 г., подсъдимият изготвил опис на иззетото по
съдебен и административен ред оръжие от ОД на МВР Разград, което следвало да се
сдаде в Централния склад. Под № 29, била вписана и заведената 5,6 мм. пушка с №
0000, заведена по този начин от св. В., на мястото на приетата от подсъдимия
карабина “Raider”.
С квитанция обр.13 № 207676, това оръжие било предадено от подсъдимия на ЦОС
МВР София, записано под № 7, вписано на стр.119 в отчетната книга на склада.
Сле
откриване на процесната карабина в автомобила на подсъдимия на 28.07.2009 г. то
св. Й. *** била назначена вътрешна проверка, извършена от свидетелите Б., А., С..
Преди започване на проверката, подсъдимия заявил, че той е отговорен за липсата
на оръжието в склада пред св. Й..
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните
свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът намира,
че те изцяло следва да бъдат кредитирани. Същите се подкрепят и от събраните в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на НПК, в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства. При
анализа на събраните доказателства се установява, че причината свидетелят В. да
заведе получената от подсъдимия процесна пушка, не с действителните й номера по
описа, с който била предадена на подсъдимя от РПУ Исперих, е била че свидетелят
не открил карабината в склада при връщането си на работа, след ползването на
платения си годишен отпуск на 26.04.2003 г. Безспорно установено е и че именно
същата пушка е открита в управлявания от св. М. автомобил, собственост на
подсъдимия. При това на дата, последваща тази предаването на оръжията
съответстващо на заведанат бройка в ЦОС МВР София. В тази връзка обяненията на
подсъдимия, които са вътрешно противоречиви, нелогични и касаещи непряко
фактите по повдигнатото му обвинение, че оръжието било извън склада, тъй като
той щял да го занесе с личния си автомобил за да го сдаде в София, напълно
противоречат на всички останали събрани в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства. Напротив установеното от фактическа страна по несъмнен
начин налага извода, че процесната карабина е напуснала склада на дирекцията,
изнесена от подсъдимия поне двукратно – преди документалното й нанасяне в
книгите от В. през 2003 г. и преди намирането й през 2009 г. в автомобила
управляван от св. М.. Дали и през останалото време пушката се е намира у
подсъдимия, или е била връщана от него в склада при извършване на ревизиите по
делот не се установява, но съдът намира, че това е ирелевантнопри преценка
съставомерността на осъщественото от него деяние. Не могат да се кредитират
твърденията на Ц. и че откриването на карабината в личния му автомобил се
дължало на това, че му било възложено да я занесе в София. От показанията на
св. С. – директор на ОД на МВР към 28.07.2009 г. се установява, че
командировъчна заповед в този смисъл не е издаван и на подсъдимия не е
възлагано транспортиране на оръжие не по предвидения ред в Наредба за условията
и реда за осъществяване на дейности свързани с взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях в МВР /чрез осигуряване
на въоръжена охрана и съпровождащ автомобил/, макар да е имало подобна
практика.
В хода ан
съдебното следствие е назначена съдебно – балистична експертиза, заключението
по която установява че процесната карабина представлява огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4 от ЗКВВОБ. Същата е технически изправна и годна да произвежда
изстрели.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценъчна
експертиза, стойността на пушката възлиза на 150 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Деянието на подсъдимия е
съставомерно по чл. 387 ал.1 от НК. Същият е субект на военното престъпление по
смисъла на 371 от НК. С действията си по изнасяне на оръжието от склада, в
който е следвало да бъде съхранявано подсъдимия е нарушил служебните си
задължения, произтичащи от: 1. Типова длъжностна характеристика на длъжността **** Съдът намира
че в случая осъществените от подсъдимия деяствия не нарушават изискванията
касаещи транспортирането на автомобила определени с Наредбата за условията и
реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на
вътрешните работи – чл.17 ал.1, 2 и 3, доколкото тези разпоредби касаят
транспортиране на огнестрелно оръжие, съхранявано в съответствие с изискванията
на нормативния акт, а в случая безспорно установено е, че подсъдимият е бил
изнесъл пушката от склада неправомерно,
в нарушение на останалите норми уреждащи реда за нейното съхраняване.
Безспорно установено от обективна страна е и настъпването на вредните
последици от деянието на подсъдимия – чрез него е уронен престижа и доверието
на обществото в ОД на МВР Разград. Като институция, която следва да следи и
гарантира изпълнение на влезли в сила присъди по които е постановено отнемане
на огнестрелни оръжия в полза на държавата, неосигуряването изпълнението на
тези правомощия, представлява само по себе си обстоятелство, което поставя под
съмнение пригодността на поделението на МВР да осъществява своите нормативно
определени задължения. Не само това обаче. Изнасянето на пушката от склада,
където е следвало да бъде съхранявана е способствало за осъществяването на
престъплението по чл.339 от НК, за което св. М. е бил признат за виновен.
Причинени са и имуществени вреди в размер на пазарната стойност на процесното
оръжие, което е било отнето в полза на Държавата, а следователно е било и нейна
собственост. Понастоящем тези вреди обаче са възстановени с изземването му по
реда на чл. 53 от НК за осъщественото от св. М. престъпление по чл.339 от НК.
Деянието на подсъдимия е
съставомерно и от субективна страна. Същият е съзнавал, че действията му по
изнасяне на оръжието от склада са в нарушение на изискванията на нормите
уреждащи съхраняването на оръжието. Именно по тази причина той е предприел и
действията, с които е гарантирал нейното формално наличие в склада. Знаел е
обаче, че има специален ред, по който тези оръжия се заприхождават и че няма
право да ги изнася от мястото, където съхранението им се следва без надлежно
разпореждане за това и без предприемане на съответни действия по документално
отчитане на това изнасяне на оръжието. Съдът не счита обаче, че в настоящия
случай безспорно бе установено тези му действия да са били предприети с цел да
набави за себе си имотна облага. Липсват категорични доказателства установяващи
намерението му в тази насока – дали той е имал намерение за своене на
огнестрелното оръжие или единствено за ползването му за лични цели. Последното
предполага и оправдаването му по ал. 3 на чл.387 от НК.
Съставомерността на деянието
му по алинея 1 на чл.387 от НК, предпоставя и признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на това деяние. Същевременно при наличието на
предпоставките на чл. 78 а от НК/подсъдимият е неосъждан, причинените
отпрестъплението имуществени вреди са възстановени, следващото се наказание е
до три години лишаване от свобода/, съдът е длъжен да освободи Ц. от
наказателна отговорност, като му наложи административна наказание “глоба”. При
индивидуализацията на следавщия се размер на това наказание, като
смегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани с
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан. Като
смегчаващо отговорността му обстоятелство следва да бъде преценявано и тежкото
му здравословно състояние. Като
отегчаващи отговорността обсотятелства бяха преценявани тези свързани с тежеста
на самото деяние, което представлява само по себе си висока степен на
обществена опасност, съобразно непосредствения обект на престъпно
посегателство, както и предприетите от подсъдимия действия за прикриване на
осъщественото от него деяние, както и това че действията му обхващат един
значителен период от време. В тази наока следва да бъде преценено и
обстоятелството, че осъществяването на настоящото деяние е способствало за
извършване на престъплението по чл.339 от НК от св. М.. Ето защо и при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира че на Ц. следва да
бъде определено наказание към максималния предвиден в закона размер, а именно –
глоба от 4 000 лв. Намира, че с така определеното наказание ще бъдат
реализирани целите посочени в чл.36 от НК.
Признаването на подсъдимия виновен предпоставя и осъждането му да заплати
направените по производството разноски.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ