Р Е Ш Е Н И Е
№ 586/
15. Ноември
2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На десети ноември 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 649/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Б.Ц.К. ***/ срещу Заповед за
ПАМ № 21-0938-000502/26.06.2021г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б.
„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова
че със съставен АУАН № GA382200/26.06.2021г.
е установено, че на 26.06.2021г. като водач на собствения си лек автомобил БМВ
318И с рег. № ***** отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство в
РУ-Кнежа и отказал медицинско изследване за употреба на наркотични вещества във
ФСМП -Кнежа.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушение на
ЗДвП, за да бъде проверяван за употреба на наркотични вещества и затова счита,
че е налице тенденциозно отношение на полицейските служители, след като пробата
за алкохол се оказала отрицателна. Заявява, че отказал проба за наркотични
вещества, тъй като се усъмнил в действията на служителите на реда. Посочва, че
впоследствие - на 30.06.2021г. направил лабораторен тест за употреба на
наркотични вещества, който е отрицателен и прилага като доказателство
резултатите от медицинското изследване. Посочва, че автомобилът му е необходим
във връзка с работата му.
Ответникът –Началника на Сектор ПП при ОД на МВР -
Плевен не изразява становище по жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.08.2021г.
Жалбата е подадена чрез куриер и е постъпила направо в съда на 18.08.2021г. в
рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен по отношение
на Б.Ц.К. с правно основание чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Като фактическо основание е посочен съставения срещу К.
АУАН № GA382200/26.06.2021г., с който е установено, че на
26.06.2021г. като водач на собствения си лек автомобил БМВ 318И с рег. №
ЕН0853ВХ отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство в РУ-Кнежа
и отказал медицинско изследване за употреба на наркотични вещества във ФСМП
-Кнежа. На водача е издаден талон за медицинско изследване, който му е връчен и
същият се подписал, че отказва да бъде тестван за наркотични вещества, бил
съпроводен до ФСМП – Кнежа, където пред дежурен лекар д-р М. категорично
отказал да даде кръв за изследване за употреба на наркотични вещества.
С описаните деяния е осъществил нарушение на чл. 174
ал.3 пр.2 ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което съставлява
фактическо основание за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение, която административна принуда се изразява в
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС и откаже проба с тест за наркотични вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване. Мярката се прилага за срок от 6 месеца
до една година. В случая е приложен минималния срок от 6 месеца.
На 26.06.2021г. със съставянето на АУАН са иззети
табелите с регистрационните номера и СРМПС на управлявания от К. автомобил с
Рег. № ******, описан в обстоятелствената част на заповедта, с което мярката
фактически е изпълнена.
ПАМ по чл. 171 т.2а б. „б“ ЗДвП се прилага с
мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
лица.
Съгласно приложената по делото Заповед №
316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.1. началникът на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Плевен е оправомощен да издава заповеди за ПАМ по
чл. 171 т.2а от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия.
Описаното нарушение в АУАН, послужило като фактическо
основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на СПП – Плевен.
Следователно заповедта е издадена от съответния териториално и материално
компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.
Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието
съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното нарушение
на чл. 174 ал.3 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е извършено
съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото правно
основание – чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта може да
се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на Б.Ц.К. в
качеството му на водач на собствения си лек автомобил БМВ 318И с рег. №
ЕН0853ВХ като е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца за
извършеното административно нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере
правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида и срока на действието й и в
този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Приложена
е по отношение на описания в обстоятелствената част автомобил, собственост на
водача Б.Ц.К. за извършеното от него описано нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП,
което може да се извлече от описанието в обстоятелствената част на заповедта,
посоченото нарушение по ЗДвП, правното основание за издаването на заповедта и
разпоредителната част. Поради това заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма като съдържанието й позволява да се
разбере каква е точната воля на административния орган и какви са мотивите за
издаването й.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е спорно, че
К. е управлявал собствения си автомобил, както и че след като е спрян за
проверка отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, както и отказал
медицинско изследване. Субект на мярката по чл. 171 т.2а б. „б“ ЗДвП може да
бъде единствено собственикът на автомобила, който е управлявал собственото си
МПС т.е. има едновременно и качеството на водач на автомобила.
Според приложената справка за регистрация на
автомобила К. е негов собственик. Видно от съставения Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози управлявания от К.
автомобил се е движил на зиг-заг и водача несигурно е боравел с уредите за
управление, което е провокирало спирането му за проверка от контролните органи.
Говорът му е бил замазан и неясен. Затова е изпробван за алкохол с техническо
средство, но резултатът е бил отрицателен, което е наложило да бъде тестван и
за наркотици с оглед начина на шофиране и поведението му, които сочат на
евентуална употреба на такива вещества от водача. Удостоверил е отказа си да
бъде тестван с подпис във връчения талон за медицинско изследване, както и категорично
отказал да даде кръв за изследване пред медицинското лице в ФСМП – Кнежа,
докъдето бил съпроводен от полицейските служители. Данните не сочат на
преднамерено и непрофесионално извършена проверка. Представеното впоследствие
лабораторно изследване от 30.06.2021г. с негативен резултат е неотносимо като
доказателство по случая, тъй като е извършено четири дни след проверката и не
може да опровергае единствения правнорелевантен факт, от значение за прилагане
на ПАМ, че жалбоподателят към момента на проверката е отказал да бъде изпробван
за употреба на наркотици, както чрез тест, така и чрез кръвно изследване.
Законът санкционира такова поведение като го приравнява по последици на
случаите на установена употреба на наркотични вещества.
Поради което по отношение на К. в качеството му на
водач за извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП законосъобразно е
издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на управлявания от К. автомобил, негова
собственост за срок от 6 месеца, който е минималния, предвиден в разпоредбата.
Принудителната административна мярка се прилага за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения - при отказ на водач да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки
и е съобразена с целта на закона.
В случая жалбоподателят като водач на собствения си
автомобил категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е
дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок, който
не може да бъде по-кратък от 6 месеца, както е в случая.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – за определен срок, който е законосъобразно
определен.
По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния
номер на осн. чл. 165 ал.2 т.2 ЗДвП, както е процедирано в случая.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за
употреба на наркотични вещества и да даде кръв за медицинско изследване, т.е.
изпълнени са и двете хипотези на правната норма. Налице е преследваната от
закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен
срок – от 6 мес. до 1 година, като законосъобразно е определен минималния срок
от 6 месеца за прекратяване на регистрацията на МПС.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Ц.К. ***/ срещу
Заповед за ПАМ № 21-0938-000502/26.06.2021г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР - Плевен, с която
на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а
б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/