Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72 02.03.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 679 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „а. 2000“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“хх“ №
55, представлявано от управителя Г.Т.А., подадена чрез пълномощника му адв.Е.П.,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ за присъждане на обезщетение в размер на 1056.00лв. за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 2/ 15.10.2018г. на Директора на Областно пътно управление /ОПУ/
- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска.
Ищецът
твърди, че с посоченото наказателно постановление му е била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата /ЗП/. „а. 2000“ ООД е обжалвало наказателното постановление
по съдебен ред, като с Решение № 14/ 11.01.2019г., постановено по АНД № 535/
2018г. по описа на Районен съд – Димитровград същото е било отменено като
незаконосъобразно. Решението на Димитровградския районен съд е било оставено в
сила с Решение № 278/ 25.04.2019г. по КАНД № 246/ 2019г. на Административен съд
– Хасково. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни
производства, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за
адвокатска защита общо в размер на 1056 лева /за осъществено процесуално
представителство пред първата инстанция в размер на 528лв, съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 056/ 31.10.2018г. и 528лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство,
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 006/ 14.02.2019г./. Поддържа,
че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение,
представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 2/ 15.10.2018г. на
Директора на Областно пътно управление - Хасково. С оглед на което претендира
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1056лв.,
за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна
административна дейност имуществени вреди.
Ответникът
– Агенция „Пътна инфраструктура“, в представяния писмен отговор на исковата
молба оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че не е доказано
по безспорен и несъмнен начин наличието на направени от ищеца разходи за
заплащане на адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на
наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните
съдебни производства. Излага доводи, че представените по делото счетоводни
документи /фактури/ не са оформени по надлежния ред, тъй като липсвал подпис на
получател, а освен това, видно от представените извлечения от банковата сметка
на адвокатското дружество, заплащането на уговорените адвокатски възнаграждения
било извършено не на датата на сключване на договорите за правна защита и
съдействие, а в един последващ момент, в нарушение на клаузите по тези
договори. По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на
исковата претенция, като недоказана и неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е доказан по
основание и по размер и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 2/
15.10.2018г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Хасково, на
„а. 2000“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв.,на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, за извършено нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ от същия закон.
Против това наказателно постановление
„а. 2000“ ООД, чрез пълномощника си адв. М. С., „С. и П. – Адвокатско дружество“, е подал
жалба до Районен съд – Хасково с вх.№ 20915/ 09.11.2018г., във връзка с която е
било образувано АНД № 1524/ 2018г. по описа на Районен съд – Хасково. С
определение № 378/ 13.11.2018г. съдебният състав, съобразявайки разцпоредбата
на чл.59 ЗАНН, е приел, че не е компетентен да се произнесе по подадената
жалба, поради което е прекратил образуваното съдебно производство и е изпратил
делото на Районен съд – Димитровград, по компетентност. С Решение № 14 от
11.01.2019г., постановено по АНД № 535/ 2018г. по описа на Районен съд –
Димитровград, е отменено Наказателно
постановление № 2/ 15.10.2018г. на Директора на Областно пътно управление -
Хасково, като незаконосъобразно. Посоченото съдебно решение е оставено в сила с
Решение № 278/ 25.04.2019г., постановено
по КАН дело № 246/ 2019г. по описа
на Административен съд – Хасково, което
е окончателно.
В хода
на съдебното производство, развило се пред Димитровградския районен съд,
жалбоподателят /настоящ ищец/ е бил представляван от надлежно преупълномощен
адвокат от „С. и П.
– Адвокатско дружество“, видно от приложените към АНД № 535/ 2018г. пълномощно
от 31.10.2018г. към договор за правна защита и съдействие № 056/ 2018г. и
преупълномощаване по същото, както и от протокола от проведеното на 13.12.2018г.
открито съдебно заседание. В кориците на първоинстанционното дело /л.19/ е
приложена и фактура № ********* от 11.12.2018г., издадена от „С. и П. –
Адвокатско дружество“ с получател „“а. 2000“ООД за сумата от
440лв /5280лв. с ДДС/, а като основание е вписано: „Правна защита и
съдействие съгласно договор № 056/ 2018г“. Видно от приложения по АНД № 535/
2018г. по описа на Районен съд – Димитровград Договор за правна защита и
съдействие № 056/ 31.10.2018г., ищецът е възложил на „С. и П. – Адвокатско
дружество“, представлявано от съдружницита Е.П. и М. С., осъществяването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита за образуване и водене на административно-наказателно дело за обжалване
и отмяна на Наказателно постановление № 2/ 15.10.2018г. на Директора на ОПУ –
Хасково, за което е договорено заплащане на възнаграждение от страна на клиента
– „а. 2000“ ООД, в размер на 528лева с ДДС. Заплащането на дължимото възнаграждение
е уговорено да се осъществи в брой или по банков път на посочена в договора
банкова сметка. ***ние от тази банкова сметка, ***, че на 07.12.2018г.
Адвокатското дружество е получило банков превод от „а. 2000“ООД за сумата от
528лв, а като основание за плащането се сочи Договор за ПЗС 056/2018г.
Видно от приложените по КАНД № 246/ 2019г. по
описа на Хасковския административен съд Договор за правна защита и съдействие №
006/ 14.02.2019г. и пълномощно, „а. 2000“ООД е възложило и упълномощило „С. и П.
– Адвокатско дружество“ за изготвяне и подаване на отговор на касационната
жалба на Директора на ОПУ-Хасково против Решение № 14/ 11.01.2019г. по АНД №
535/ 2018г. по описа на РС-Димитровград, както и за процесуално
представителство и защита по делото, което ще бъде образувано за разглеждане на
тази жалба. Договорено е „а. 2000“ООД да заплати на адвокатското дружество
възнаграждение в размер на 528лв. с ДДС, което е дължимо при сключване на
договора и се заплаща в брой или по банков път по посочена банкова сметка. ***и като писмени доказателства надлежно
заверено копие на фактура № ********** от 26.08.2019г, издадена от „С. и П. –
Адвокатско дружество“ с получател „“а. 2000“ООД
за сумата от 440лв /5280лв. с
ДДС/, в която като наименовение на услугата се сочи „правна защита и съдействие
съгласно договор 006/ 2019г., както и заверено копие на отчет по сметка, видно
от който на 05.02.2020г. по банковата сметка на адвокатското дружество е
постъпил банков превод от „а. 2000“ООД в размер на 528лв., с посочено основание
за плащането фактура **********/
26.08.2019г и договор № 006/2019г.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска
за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган,
представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на
нормативно възложени задължения, от упражняване на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Следователно
и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015
г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска
колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено
обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие
на останалите предпоставки за това.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно
лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие,
да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално
претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира
като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с Наказателно
постановление Наказателно постановление № 2/ 15.10.2018г., издадено от
Директора на Областно пътно управление - Хасково, на „а. 2000“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000лв.,на основание чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата. Наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 14/ 11.01.2019г.,
постановено по АНД № 535/ 2018г. по описа на Районен съд – Димитровград,
оставено в сила с Решение № 278/ 25.04.2019г. по КАНД № 246/ 2019г. на
Административен съд – Хасково. С постановената отмяна на издаденото срещу „а.
2000“ООД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са
налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Национална
агенция за приходите по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да
бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и
непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно –
следствената връзка, която съществува между тях.
В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с
направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за осъщественото от
адвокат процесуално представителство и защита на „а. 2000“ООД по АНД № 535/ 2018г.
по описа на Димитровградския районен съд и по КАНД № 246/ 2019г. по описа на Хасковския
административен съд. За да се приеме, че търговското дружество действително е
направило такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер.
Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска
услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент
и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска
услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали
същото е заплатено. Видно от приложените
по АНД № 535/ 2018г. по описа на Районен съд-Димитровград пълномощно, фактура и
договор за правна защита и съдействие № 056/ 31.10.2018г. и по КАНД № 246/ 2019г.
по описа на Административен съд - Хасково пълномощно и договор за правна защита
и съдействие № 006/ 14.02.2019г., „а. 2000“ООД е възложило и упълномощило „С. и
П. – Адвокатско дружество“ по образуваните АНД съотв. КАНД във връзка с
обжалването на Наказателно постановление № 2/ 15.10.2018г., издадено от
Директора на Областно пътно управление - Хасково. Съгласно отбелязването и в
двата договора за правна защита и съдействие договореното възнаграждение /528лв. с ДДС по двата договора/ може да бъде заплатено и
по банков път на конкретно посочена в договора банкова сметка. ***, когато е
договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е по банков път, по
аргумент от т.1 от Тълкувателно решение
№ 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо
представянето на доказателства за извършването на плащането. В случая такива
доказателства са налице. Видно от представените и приети като доказателства по
делото „трансакции по сметка“ /л.14 от делото/ и „отчет по сметка“ /л.15 от
делото/, по банковата сметка на адвокатското дружество „С. и П.“ са внесени: на
07.12.2018г. – сума в размер на 528.00лв. с основание договор за правна защита
и съдействие № 056/ 2018г. и на 05.02.2020г. – сума в размер на 528лв. с
посочено основание за плащане фактура **********/ 26.08.2019г и договор №
006/2019г. Посочените банкови извлечения
доказват извършено плащане по банков път на договорените адвокатски
възнаграждения съгласно договор за правна защита и съдействие № 056/
31.10.2018г. и договор за правна защита и съдействие № 006/ 14.02.2019г.
Обстоятелството, че плащанията по тези договори не са били извършени в деня на
сключването им, а в един следващ момент, не може да обуслови извод, че
заплатените от ищеца по банков път суми в общ размер на 1056лв. не са по
сключените договори за правна защита и съдействие. Твърдяното неподписване от
страна на получателя на издадените от адвокатското дружество фактури само по
себе си не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 6
от ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя
по доставката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на
данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити,
винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за
осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и
съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не
следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен
данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от
него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. По делото не се
опроверга от страна на ответника, че представените фактури с № **********/
11.12.2018г. и № **********/ 14.02.2019г. са издадени от посочения в тях
доставчик на услугата – „С. и П. – Адвокатско дружество“ и основание за
съставянето им са сключените договори за правна защита и съдействие с № 056/
11.12.2018г и № 006/ 14.02.2019г. Ето защо съдът приема за доказано, че ищецът
действително е направил разходи, съставляващи заплатено възнаграждение за
адвокатска защита и съдействие във връзка с обжалването на НП № 2/ 15.10.2018г.
на Директора на ОПУ – Хасково. Тези разходи за адвокатска защита следва да се
разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП.
Заплатените
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство са съразмерни на
осъществената правна защита и съобразени с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В случая договорените адвокатски възнаграждения включват и начисления ДДС в размер на 20%, така както е
регламентирано в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. и съотв.
ДДС представлява неразделна част от дължимите и заплатени от „а. 2000“ООД
адвокатските възнаграждения.
Следователно
доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално
претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер общо на 1056 лева.
Налице е и
пряка причинно-следствена връзка между направения от „а. 2000“ ООД разход за
адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е
ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по
обжалване на НП № 2/ 15.10.2018г. на Директора на ОПУ – Хасково. Този извод
следва от отбелязването в договорите за правна защита и съдействие от 31.10.2018г.
и от 14.02.2019г., както и представените пред районния и касационния съд
пълномощни от 31.10.2018г. и от 14.02.2019г. Обстоятелството, че ангажирането
на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително,
не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД
№ 535/ 2018г. по описа на Районен съд - Димитровград и по КАНД № 246/ 2019г. по
описа на Административен съд - Хасково, не е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на
договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. Макар да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
1056 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от „а. 2000“ООД иск е установено и доказано кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
претърпени от ищеца имуществени вреди в общ размер на 1056лв., пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност -
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 2 от 15.10.2018г., издадено от Директора на Областно пътно
управление - Хасково, поради което исковата претенция следва да бъде уважена. Върху претендираната сума от 1056 лв. ответникът дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020г, до окончателното изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски, като Агенция „Пътна инфраструктура“
бъде осъдена да заплати на „а. 2000“ ООД сумата от 390 лева, представляваща
внесена държавна такса в размер на 25 лева и 365 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и
съдействие № 051/ 09.10.2020г. *********/ 18.09.2018г., фактура № **********/
03.11.2020г. и фискален брой за плащане в брой.
Водим от
горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606, район Красно
село, бул.“Македония“ № 3, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „а.
2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
бул.“хх“ № 55, представлявано от Г.Т.А., сумата от 1056 /хиляда петдесет и шест/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от „а. 2000“ООД имуществени
вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 2/ 15.10.2018г., издадено от Директора на Областно пътно
управление – Хасково, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606, район Красно
село, бул.“Македония“ № 3, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „а.
2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
бул.“хх“ № 55, представлявано от Г.Т.А., сумата от 390 /триста и деветдесет/
лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: