Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
Пловдив, 30.01.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, второ отделение, 29 – ти състав, в закрито заседание в следния
състав:
Съдия:
Адриан Янев
като
разгледа административно дело № 110 по описа за 2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Подадена е
касационна жалба от директора на ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение
№ 1523/15.09.2023 г., постановено по делото. Същата е администрирана и са
отстранени констатираните нередовности.
Подадена е касационна жалба от
„Обединение Актор АД – Хелектор
АД“ ДЗЗД против решение № 1523/15.09.2023 г., постановено по делото. Същата е
администрирана и са отстранени констатираните нередовности.
Подадена е
касационна жалба от директора на ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение
№ 220/04.12.2023 г., постановено по делото, с което е отхвърлена молбата за
извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на съдебния акт. Същата е администрирана, за което е изпратен препис на другата
страна.
Настоящият
състав намира, че не се дължи държавна такса за подаване на касационна жалба
срещу решение, постановено по молба за поправка на ОФГ, когато жалбоподателят е
внесъл дължимата държавна такса за подаването на жалбата срещу постановеното
първоначално решение. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка
по чл. 175 АПК е правен способ за отстраняване на несъответствията между
формираната от съда истинска воля за разрешаване на правния спор по делото и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съгласно чл. 175, ал.
1 АПК поправянето на грешката може да бъде извършено и по служебен почин на
съда, постановил решението. С постановяване на решението за поправка то става
част от съдържанието на основното решение по делото и по разпореждане
на чл. 175, ал. 2 АПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението. Поради това, че решението по чл. 175 АПК е
предназначено да поправи опороченото процесуално действие на съда по писмено
отразяване в диспозитива на решението на формираната
в мотивите действителна воля за разрешаване на спора, при обжалването му по
реда на инстанционния контрол страните не дължат
самостоятелна държавна такса, отделно от таксата за обжалване на основното
решение.
На основание чл. 213а, ал. 5 АПК
делото следва да се изпрати на Върховен административен съд.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото
на Върховен административен съд.
Съдия: