Решение по дело №169/2024 на Административен съд - Силистра

 

С Решение №98/15.02.2024г., постановено по адм.дело №1288/2023г., Силистренският районен съд е отменил Заповед №РД 04-209-3/18.07.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Силистра, издадена на основание чл.34 ал.1, вр. с ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от „Евро земеделие 1“ЕООД с ЕИК:********* и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя Е. И. Н.,неправомерно ползван имот,с идентификатор:46927.8.117, намиращ се в землището на село Малък Преславец, община гр.Главиница, включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 61.000 декара.

Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която се моли за отмяна на обжалваното решение и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на процесната пред СРС заповед. В условията на алтернативност е заявено искане,след касиране на съдебния акт, делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Административният орган, пред-ставляван от Г.К. – гл.специалист в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ с юридическа правоспособност (л.27-л.28), в съдебно заседание, поддържа доводите от жалбата и настоява за уважаването ѝ. Оплакванията в същата могат да бъдат групирани в две направления: от една страна се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във фазата на оценка на доказателствата, което опорочило крайния му извод; както и, че не е очертал фактическата обстановка преди да формира решаващите си съображения, което сочи на твърдение за необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 пр.2 и 3 АПК. От друга страна, се счита,че неправилно бил приложен материалният закон по отношение на фактите по делото, които априори изключвали възможността друг субект, различен от ответното дружество, да ползва неправомерно държавния земеделски имот. Поддържа се още, че адресатът на отменената заповед, по силата на валидно подписано Споразумение по реда на чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2022/2023г., обработва съседните на имота от ДПФ, като до последния няма осигурен пътен достъп, което сочело на обективна невъзможност който и да е друг ЗП да може да го ползва със или без правно основание.А това,че държавният имот е бил засят с едногодишна полска култура (слънчоглед), било установено с неопроверган официален документ (чл.179 ал.1 ГПК) - Констативен протокол №1/31.05.2023г. и повторна теренна проверка, извършени съгласно регламентацията от чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ, по който факт не се и спорело.Последното потвърждавало извода, че именно ответното по касация дружество, през конфликтния период, е ползвало неправомерно държавната земя, щом до същата не е могъл да достигне никой друг. В хипотеза като настоящата, органът действал при обвързана компетентност, т.е. той не е можел да преценява дали да издаде или не процесната пред СРС заповед. Поради всичко това се настоява да бъде отменено решението и съответно, потвърдена заповедта по чл.34 ал.1,вр. с ал.8 ЗСПЗЗ. Алтернативно - след отмяна на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация - “Евроземеделие 1“ЕООД, с адрес на управ-ление в гр.Варна, [улица] и ЕИК:*********, не се представлява в процеса и не депозира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е съответно на фактите по делото, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Производството е по чл.34 ал.2,във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с чл.208 и следващите от АПК. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора, становищата на страните и доказател-ствата по делото, прие следното: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в обсега на регулацията от чл.209 т.3 АПК, се свеждат главно до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е релевирано и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът бил преценил неправилно доказателствената съвкупност по делото, което предопределило неверния му краен извод за недоказаност на базовата предпоставка от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ,свързана с неправомерно ползване на земи от ДПФ от ответното по касация дружество. В контекста на релевираната необоснованост на съдебния акт се твърди,че фактическите изводи относно централния спорен въпрос - ползван ли е държавният имот с идентификатор:46927.8.117 в обем от 61.000 дка в землището на с.Малък Преславец, без правно основание от „Евроземеделие 1“ЕООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила. Нещо повече, счита се, че съдът изобщо не бил очертал фактическата обстановка по делото. Ето защо, проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и съгласно чл.218 ал.2 от АПК.

Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г., изм.ДВ,бр.58/17г.), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон, до което се е стигнало поради начална опороченост на съдебно-административното производство, довела до необоснованост на крайните решаващи изводи на СРС.Това е така, защото: Районният съд не е установил правнозначимите факти по делото,което препятства касационната проверка за приложението на материалния закон. Последната, съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания, каквито няма формирани по релевантни факти в процеса.

Предмет на оспорване пред районния съд е била Заповед №РД 04-209-3/18.07.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол от 31.05.2023г. на комисия, определена със Заповед №РД 07-19/10.05.23г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област гр.Силистра,вкл. община гр.Главиница, е наредено да се изземе имот от ДПФ, находящ се в землището на с.Малък Преславец, с идентификатор: 46927.8.117, от който обработваемата площ е 61.000 дка, ползван без правно основание от „Евроземеделие 1“ЕООД. По т.2 от заповедта е предоставена възможност на нейния адресат, в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 10 431.00 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта.

С процесното пред настоящия съд решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ;при спазване на изискуемата форма съгласно чл.59 ал.2 АПК и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на ответното ЕООД. По отношение на горните критерии (чл.146 т.1-т.3 АПК) са изложени правилни мотиви, което обаче не е достатъчно за извод за съответствие на съдебния акт със закона, в контекста на задължителната проверка от чл.168 ал.1 АПК, каквато е дължал районният съд.

Основателно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което макар и неконкретизи-рано в достатъчна степен, мотивира твърдението му за необоснованост на оспорения съдебен акт. Касационната жалба, в основната си част, има характер на въззивна. Последното, обаче, не освобождава касационния състав от задължението му да провери оплакването за необоснованост на оспореното решение, което пряко реферира към законосъобразното провеждане на съдебния процес от неговото начало.

В този контекст преценени процесуалните действия на съда - проверка за допустимостта на образуваното съдебно дело; конституиране на страните в производството; изпълнение на задължението от чл.163 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, независимо от определената доказателствена тежест в административно-съдебния процес с чл.170 АПК, сочат на игнориране на правилата от АПК, довели до разглеждане на повдигнатия административен спор като типично исково производство, водещо до установяване, по хипотеза, на формалната истина. Същото се е развило в противоречие с базовите принципи от АПК:- чл.7 за „истинност“ на фактите, предопределяща задължение на сезираните юрисдикции да установят действителните факти по случая; - чл.9 за „служебно начало“ в административното правосъдие; както и - чл.4 ал.3 за „законност“, препятстваща възможността субектите в административния процес да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.Ето защо, принципно заявеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар и неконкретизирано, доколкото е относимо към цялостната процесуална дейност на съда и е предопределило твърдението на касатора “не е очертал фактическата обстановка“,следва да бъде разгледано от касационния състав в ракурса на заявеното оплакване за необоснованост на съдебния акт.

С първото Разпореждане №1928/11.08.2023г. по делото, съдът е изискал административната преписка от органа касатор. След нейното представяне, с Разпореждане №2046/29.08.2023г., е задължил оспорващото дружество да внесе държавна такса за производството, като с допълнително разпореждане №2576/19.10.2023г. му е указал да довнесе сума до дължимия размер на ДТ от 50 лева. Последвало е Определение №784/07.11.2023г. с което съдът е приел, че е редовно сезиран с жалба от „Евроземеделие 1“ ЕООД и съобразно правилото от чл.154 ал.1 АПК е конституирал страните в процеса и насрочил открито съдебно заседание.

В нарушение на задължението от чл.163 ал.3 АПК, СРС не е посочил, че за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, доколкото централният конфликтен момент в процеса е бил свързан с твърдян от жалбоподателя отрицателен факт. Независимо от горното опущение, в контекста на процесуалното задължение на съда от чл.170 ал.3 АПК, същият на по-късен етап,вкл. по време на откритото съдебно заседание на 15.01.2024г., не е дал указания на страните за кои релевантни факти не сочат доказателства, разпределяйки конкретно доказателствената тежест, независимо от принципното ѝ определяне с чл.170 ал.1 АПК. Или, районният съд, в нарушение на принципа за служебното начало в административното правосъдие от чл.9 ал. 3 и ал.4 АПК, в нито един момент от процеса, не е указал на страните, за кои обстоятелства, от значение за решаване на делото, не сочат доказателства, оказвайки им процесуално съдействие за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на про- изводството. Нещо повече, първоинстанционният съд носи и задължението от чл.171 ал.5 и ал.2 изр.2 АПК, което не е изпълнил.

Обременен с горните пороци съдебният процес е приключил в същото (едно) открито заседание на 15.01.2024г., в което не се е явил представител на административния орган и не са били ангажирани други доказателства.

На основание чл.149 ал.2 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът обявява устните състезания за приключени, когато делото е разяснено. В настоящия случай, в нарушение на горната регламентация,СРС е приключил съдебното дирене преди спорът да бъде изяснен, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и формиране на необосновани правни изводи. Видно от протокола от същото съдебно заседание е, че съдът е дал едноседмичен срок на двете страни за представяне на писмена защита по делото, макар и без изложени съображения съгласно изискването от чл.149 ал.3 ГПК за неговата фактическа и правна сложност,които по дефиниция, следва да съдържат аргументи за сложността при установяване на фактите по случая.

Въпреки това и в определения срок, административният орган чрез упълномощен представител, е депозирал Писмени бележки по делото с приложени към същите доказателства с правно значение за неговото законосъобразно решаване. Съдът, ако беше развил процеса съгласно принципите и правилата от АПК, не би имал задължение да отменя дадения ход по същество на делото (подобно развитие на процеса не е желателно) и да обсъжда несвоевременно направени правни и доказателствени искания, в какъвто смисъл са съображенията по т.11 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г., но случаят не е такъв. При установеното неизпълнение на нормативно възложени на първоинстанционния съд процесуални задълже-ния, в обсъдения по-горе вид и обем, с недаването на указания на страните - кои факти се нуждаят от доказване и за кои от тях не се сочат доказателства, е следвало да възобнови производството с цел установяване на действителните факти съобразно изискването от чл.7 АПК.

В нарушение на чл.172а ал.2 АПК, съдът не е изложил мотиви относно становището на органа касатор.В обжалваното решение липсват фактически установявания, както правилно се твърди с касационната жалба. Не е даден отговор и на относимите към предмета на спора въпроси. Вместо това, съдът се е задоволил да посочи, че съгласно чл.170 ал.1 АПК, органът е следвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, с което не се е справил, въпреки липсата на конкретни указания за това, в сегмента на централния спорен въпрос - кой субект е ползвал без правно основание имота от ДПФ. По останалите релевантни факти не е съществувал спор, макар че съдът правилно ги е подложил на проверка, с оглед изискването от чл.168 ал.1 АПК - относно компетентността на издателя на оспорената заповед; спазването на нормативните изисквания за нейната форма и на административнопроизводствените правила. Спор не е бил повдигнат и относно останалите съставомерни факти, извън посочения по-горе, от фактическия състав на чл. 34 ал.1 ЗСПЗЗ - ползване на имот, включен в ДПФ, от лице, което няма правно основание за това. Спорът е бил съсредоточен върху следното - кое лице е ползвало имота през стопанската 2022/ 2023г., като оспорващото дружество е твърдяло, че не е то, а на административния орган съдът не е указал, че не сочи доказателства в подкрепа на разпореденото изземване на държавния земеделски имот от дружеството жалбоподател.

Допуснатите от СРС нарушения на съдопроизводствените правила в обема и по начина очертан по-горе, са съществени, защото препятстват обосноваността на постановения от него акт, както и касационната проверка относно приложението на материалния закон, за което настоящият състав следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши всички нормативно регламентирани процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор, отговаряйки на всички възражения и доводи на страните. Установеното опорочаване на процеса по АПК е начално,засягащо още акта,с който са конституирани страните и насрочено съдебно заседание, без дефиниране на предмета на съдебния контрол и указване на страните за кои факти не сочат доказателства и чия е тежестта за установяването им. Същото е задълбочено впоследствие до степен такава, че преди делото да е изяснено от фактическа страна, съдът го е приключил по същество.

Последното налага при новото му разглеждане, в условията на чл.226 ал.1 АПК и, съблюдавайки стриктно изискването от чл.163 ал.3 АПК, съдът да даде конкретни указания на страните по спорния предмет. Със същото (разпореждане) следва да определи предмета на съдебната проверка; да детерминира спорните факти и задължително, в изпълнение на правилото от чл.170 ал.3 АПК, да укаже изрично на страните за кои от тях не сочат доказателства и чия е доказателствената тежест за установяването им. В противен случай, принципът от чл.7 АПК за истинност на фактите, би бил отново накърнен.За неговото задължително спазване обаче, е регламенти-ран другият базов принцип от чл.9 ал.3 АПК - за служебното начало в административното правосъдие. Без последното, развивайки състезателен процес по правилата само на ГПК, установяването на действителните факти по делото е поставено в тежък риск, което е недопустимо с оглед разума и основните начала на АПК.

Наличието на касационни основания по чл.209 т.3, пр.1, 2 и 3 АПК, във връзка с чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК, обуславя приложението на чл.222 ал.2 т.1 АПК, съгласно който след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски страните не са претендирали. Обобщавайки изложеното, настоящият състав на Административен съд гр.Силистра приема, че обжалваното решение е засегнато от порок, представляващ касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 АПК, воден от което и на основание чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК и чл.222 ал.2 т.1 от АПК,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №98/15.02.2024г.,постановено по адм.дело №1288 по описа на Силистренския районен съд за 2023 година и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.