Р Е Ш Е Н И Е №37
10.01.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7083/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.П. против Наказателно
постановление № Х-ЗБЛД-297/19 от 09.10.2019 г., издадено от П.П.А. – *** на ***
- Пловдив, с което на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за нарушение по чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен
в негово отсъствие, без да са били налице законовите предпоставки за това,
както и да не му е връчван препис от него. Поддържа съставеният АУАН да е
нечетлив, което съществено да нарушава правото му на защита. Взема становище да
не е направено надлежно описание на вмененото му във вина нарушение в АУАН и в
НП. Оспорва фактическите изводи на административнонаказващия орган (АНО), като
излага алтернативна фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П., който
поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.Д.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.10.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на
30.10.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 24.09.2019 г. около 06:00 часа в град Хисаря свид. И.К.М.
– *** при ***, извършил проверка за установяване на самоличността на
жалбоподателя П.Д.Д.. Жалбоподателят представил на полицейския служител личната
си карта с № ***, която била счупена по среда, но без да е разделена на две
отделни половини. На място и за това деяние свид. М. съставил против
жалбоподателя Д. акт за установяване на административно нарушение с бл. №
898429 в присъствието на свидетел. Д. отказал да получи препис от акта, който
отказ бил удостоверен с подписа на един свидетел в разписката към АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Дава се вяра на показанията на свид. И.К.М.. От тях се
установява, че свидетелят е извършил проверка за установяване на самоличността
на жалбоподателя Д., при която последният е представил личната си карта.
Изяснява се и какво е било състоянието на личната карта на жалбоподателя към
момента на проверката, като тя е била счупена по средата, но без да е разделена
на две половини. От показанията на свид. М. се установяват още обстоятелствата
по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, неговото
предявяване и връчването на препис от него на жалбоподателя. Съдът дава вяра на
показанията на свид. М., които намира за подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Не се
установяват и основания, по които той да се счита за предубеден или
заинтересован от изхода на делото.
От Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. и Заповед №
8121к-11228/16.07.2019 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че на описаните в НП време и място – на
24.09.2019 г. около 06:00 часа в град Хисаря, жалбоподателят Д. е представил
пред свид. М. при извършвана му проверка за установяване на самоличността му
счупена по средата лична карта с № ***. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 1,
ал. 5 ЗБЛД личната карта е български личен документ от категорията на
документите за самоличност. Доказа се от обективна страна и че личната карта на
жалбоподателя е била пречупена по средата към момента на проверката. При тези
факти с обжалваното наказателно постановление му е било наложено
административно наказание на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД. Последната
разпоредба гласи, че се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби,
повреди или унищожи български личен документ. Следователно отговорността на
това правно основание следва да понесе деецът, който е осъществил самото
изпълнително деяние на нарушението, т.е. лицето, което е изгубило, което е
повредило или което е унищожило съответния съставомерен документ. За
ангажирането на отговорността на това основание е без значение на кое лице е
издаден българският личен документ. Така например, ако едно лице е притежател
на издаден на негово име български личен документ, който впоследствие бъде счупен
и по този начин повреден, но от друго административнонаказателно отговорно
лице, то субект на отговорността по чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД ще бъде второто
лице, което е осъществило изпълнителното деяние на нарушението. Това е така,
защото противоправното поведение, което е обявено за наказуемо с разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, е самото повреждане (респ. изгубване или
унищожаване) на български личен документ. Нито в АУАН, нито в НП обаче се
твърди, че именно жалбоподателят Д. е повредил процесната лична карта с № ***.
При разпита си свид. М. също заяви, че не знае кой е счупил личната карта на
жалбоподателя, нито че го е видял той сам да прави това. Налага се извод, че
описаното в НП деяние не кореспондира с разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, като е приложена погрешна
санкционна разпоредба. Административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл.
6 ЗАНН). В случая жалбоподателят е наказан за това, че не е опазил от
повреждане български личен документ. Неопазването на такъв документ от
повреждане обаче не е обявено за наказуемо с приложената от АНО санкционна
разпоредба. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на административните
съдилища в страната – така Решение № 4372
от 28.06.2018 г. по к.а.н.д. № 4196/2018 г. на Административен съд – София;
Решение № 537 от 10.12.2019 г. по
к.а.н.д. № 640/2019 г. на Административен съд – Враца; Решение № 6748 от 12.11.2019 г. по к.а.н.д. № 8539/2019 г. на
Административен съд – София; Решение
№ 3296 от 18.05.2018 г. по к.а.н.д. № 1904/2018 г. на Административен съд –
София. В посочената съдебна практика последователно се изяснява, че
разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД предвижда административно наказание за
лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ и
изпълнителното деяние като елемент от обективна страна на фактическия състав на
нарушението е загубването, повреждането или унищожаването на личен документ,
докато в АУАН и в НП е посочено като изпълнително деяние, с което е осъществено
нарушението, представяне на повреден документ, без да се твърди, че същият е
повреден именно от жалбоподателя. От фактическото описание на деянието не може
да се направи извод за извършено такова административно нарушение, за което се
носи отговорност по чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е основателна, а атакуваното наказателно постановление е издадено
при неправилно приложение на материалния закон, като е приложена погрешна
санкционна разпоредба, несъответстваща на вмененото във вина на жалбоподателя
деяние, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
Х-ЗБЛД-297/19 от 09.10.2019 г., издадено от П.П.А. – *** при ***, с което на П.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските
лични документи е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30
(тридесет) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични
документи.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на П.Д.Д.,
ЕГН: ********** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ