Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 032 Дата 14.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 7 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 320 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 672 от 06.12.2019 г., постановено по т. д. № 287/2019 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от М.Н.Н., Ф.Н.Н. и А.Н.Н. против  „З.к.Л.И.” АД, искове за осъждането на ответника да заплати на ищците сума от по 50 000 лв. за всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им Р. Н. Н., настъпила вследствие на пътно транспортно произшествие, станало на 24.08.2015 г. в гр. П., на бул. „М.-ю.“, срещу № …, предизвикано от виновен водач Е. И. М. при управление на МПС – лик автомобил „Ф.Г.“ с рег. № …, застрахован в „З.к.Л.И.“ АД с полица № BG…/…, както и исканията за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 24.08.2015 г. до изплащането им“.

 

Ищците М.Н.Н., Ф.Н.Н. и А.Н.Н. са били осъдени, да заплатят на „З.к.Л.И.” АД, разноски в размер на сумата 200 лева.

 

Решението се обжалва от М.Н.Н., Ф.Н.Н. и А.Н.Н., с подробни съображения за неговата неправилност.  

 

Ответникът „З.к.Л.И.“ АД е на мнение, че въззивната жалба е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Разпитаната в съдебното заседание от 06.11.2019 г. (л. 132 и сл.) свидетелка С. Ж. Г., съседка на ищците, е установила, че домакинствата на ищците и починалия при катастрофата техен брат Р. били в една къща, след като Р. се оженил, „преди повече от 15 години“, сестрите вече живеели на втория етаж, а брат им – на първия, заедно със съпругата и детето си, само Ф. живеела със семейството си в с. М. Отношенията им били „много добри“, когато имало празник „бяха винаги заедно“, а Р. „помагаше на сестрите си, пазаруваше не само за своето семейство, а за всички, за майка си, за сестрите си“, плащал и „тока на цялата къща“ Сестрите приели тежко смъртта на брат им, особено и след смъртта на майка им, която починала през 2013 г.

 

         В същото съдебно заседание от 06.11.2019 г. е била разпитана и свидетелката М. Н. Б., също съседка, също има впечатления за „много добрите отношения“ между трите сестри и брат им, били „задружно семейство“, Р. „плащаше тока и водата“, а след като майка им се разболяла тежко, той им помагал с издръжка, понеже работа имали само баща им и едната от сестрите. След смъртта на брат им били тъжни, плачели, не били както преди жизнерадостни, казвали, че им е трудно и вече няма кой да им помага, а след като Р. починал, жена му се преместила при нейни роднини.

 

         Свидетелят К. Г. К., на 74 години, също разпитан в съдебното заседание от 06.11.2019 г., също съсед на семейството, е потвърдил, че „бяха задружни, събираха се в двора на къщата говореха, вечеряха, обядваха“. Свидетелят също знае, че Р. „им плащаше тока, те бяха на един електромер“ и още – че „известно време не се събираха на масата в двора, бяха в траур“. „И към настоящия момент – продължава свидетелят – сигурно им е тъжно. След смъртта на Р. те са същите деца, други не могат да бъдат. Аз не мога да бъда постоянно при тях, не съм в тяхното семейство, за да преценя, мисля, че няма промяна в тях“.   

 

         Това са данните по делото и преценката на Апелативния съд е, че условията за уважаване на иска, съобразно задължителните критерии, приети с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГНК, са били неустановени. Съществуващите добри и много близки отношения между трите млади жени и по-големия им брат, фактът, че той и семейството му са живеели с две от сестрите в една къща и фактът, че Р. е плащал общите битови сметки, не са изключение, което да обоснове конкретното в случая разширяване на обхвата на имащите право на обезщетение, определен с Постановления № 4/1961 г. и 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд. Липсва установяване, че смъртта на брат им е причинила – на всяка от трите сестри поотделно – такива морални болки и страдания, които по интензитет и времетраене са надхвърляли обичайно присъщите за родствената им връзка. А други доказателства, освен посочените по-горе показания на тримата разпитани по делото свидетели, по делото няма.

         

         При това положение заключението на Апелативния съд е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

         В този смисъл ще се постанови и настоящото решение.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672 от 06.12.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 287/2019 г.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.