Решение по дело №1715/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2747
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20231100101715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2747
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100101715 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Ц. А. А., предявена в
производството по гр. д. 7413/2022г. по описа на СРС, 77-ми с-в.
Производството пред СРС е било образувано по предявен от Ц. А. А. срещу
М. А. Т. иск за делба на следния недвижим имот - апартамент №14, находящ
се в гр.София, ж.к.„****, ведно с прилежащото му мазе и 1,080 % ид.ч. от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, с идентификатор
68134.4089.175.1.14, придобит от съделителите на основание наследствено
правоприемство от А.Ц. А. и Н.К. А..
С молба от 21.11.2022г. ответницата е представила обявено на
29.09.2022г. саморъчно завещание от 07.12.2020г., оставено от общия на
страните наследодател А.Ц. А.. В молбата се поддържа, че към момента на
смъртта завещателят А.Ц. А. е притежавал 1/2 ид.ч. от делбения имот и 1/4
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39493.501.94, по плана на с.Крапец,
община Шабла, област Добрич, с административен адрес на поземления имот
с. Крапец, ул. „Втора“ №12 с площ 540 кв.м., заедно с построената сграда с
идентификатор 39493.501.94.1 със застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
След дадена от съда възможност на ищеца да изрази становище по
1
представеното от ответника завещание, същият с молба от 06.12.2022г. и
уточнителна молба от 09.01.2023г. /след дадени от съда указания / е предявил
искове с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, чл.43, ал.1 ЗН и чл. 30 ЗН,
производството по които е било прекратено пред СРС и изпратено по
подсъдност на СГС.
Ищецът поддържа в исковата молба, че процесното завещание е
нищожно, т.к. не е било написано ръкописно от завещателя А.Ц. А..
На следващо място поддържа, че завещанието е унищожаемо, т.к. е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава. Датата на завещанието е 07.12.2020г. – само четири дни след
изписването на наследодателя от болница, където е бил лекуван от Ковид-19.
На 17.12.2020г. наследодателят отново е постъпил в болница в кома с
неустановен произход. Счита, че изложеното дава основание за извода, че
към 07.12.2020г. наследодателят не е бил способен да завещава.
Евентуално, прави искане за възстановяване на запазената си част от
наследството.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. А. Т. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове.
На първо място, поддържа, че процесното завещание е саморъчно
написано и подписано от завещателя и отговаря на всички изисквания на
чл.25, ал.1 от ЗН.
На следващо място, оспорва завещателят да е не е бил в състояние да
завещава към датата на съставяне на завещанието. Респираторното
заболяване, за което завещателят е бил хиспитализиран в периода 23.11 –
03.12.2020г. не е пречило на способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си, а освен това той е бил изписан с подобрение и в
състояние, което не налага болнично лечение. Придружаващите му
заболявания – хипертония и захарен диабет – не са от такъв тип, който да
налага извод за невъзможност завещателя да формира надлежно воля. Сочи,
че повторната хоспитализация на завещателя се е осъществила едва на
17.12.2020г. – десет дни след съставянето на процесното завещание, като
липсват данни за влошено здравословно състояние между двете
хоспитализации. Поддържа, че състоянието на завещателя се е влошило
внезапно и непосредствено преди втората хоспитализация, поради което
2
твърдението, че в периода между двата болнични престоя завещателя не е бил
в състояние да действа разумно, е неоснователно.
На последно място, твърди, че процесното завещателно разпореждане
не накърнява запазената част на ищеца. Поддържа, че извън посочените с
исковата молба имоти – апартамента в гр. София и недвижимия имот в с.
Крапец, предмет на процесното завещание са и: УПИ с построена в него
къща, находящо се в с. Бистренци, общ. Бяла, обл. Русе; нива с площ 5 дка,
представляваща поземлен имот №022028, също в с. Бистренци, общ. Бяла,
обл. Русе. Счита, че така описаното имущество е достатъчно, за да покрие
запазената 1/3 ид. част на ищеца от наследството.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице
накърняване на запазената част, на осн. чл.34 от ЗН заявява искане
намалението на завещателното разпореждане в нейна полза да бъде
извършено от завещаните й поземлени имоти и сградата, находяща се в с.
Крапец, като бъде запазено завещателното разпореждане в частта относно
апартамента в гр. София.
Евентуално, ако съдът приеме, че в случая разпоредбата на чл.34 от ЗН
е неприложима, на осн. чл.36, ал.2 от ЗН заявява искане завещания й имот –
апартамента в гр. София, да бъде задържан в цялост от нея. Твърди, че
посоченият недвижим имот не надвишава разполагаемата част от
наследството и нейната запазена част, взети заедно.
В случай, че разпоредбите на чл. 34 ЗН и чл.36,ал.2 ЗН се окажат
неприложими, заявява, че ще се ползва от хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗН. В
случай, че стойността на апаратамента в гр. София надвишава с повече от ¼
разполагаемата част от наследството и отделянето на част от процесния
недвижим имот не е възможно да стане удобно, за да се възстанови
накърнената запазена част на ищеца, то имотът следвада остане изцяло в
наследството, но ответницата претендира да получи стойността на
разполагаемата част в качеството си на заветник. В случай, че стойността на
имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от наследството,
ответницата заявява желание да задържи имота, като възмезди ищеца с пари
според цената на имота към момента на намаляването.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от правна и фактическа страна
3
следното:
Предявени са в условията на евентуалност следните искове:
главен иск с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че не
е написано ръкописно от завещателя;
евентуално съединен иск по чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на
процесното завещание, тъй като е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава;
евентуален иск по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателното
разпореждане до възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството, оставено от неговия баща А. Атансов.

Установява се от доказателствата по делото, а не е и спорно между
страните, че А.Ц. А., ЕГН **********, е починал на 19.12.2020г. и е оставил
наследници по закон М. А. Т. – дъщеря и Ц. А. А. – син.
Съгласно представеното по делото саморъчно завещание от
07.12.1920г., обявено с протокол от 29.09.2022г. на нотариус Д.Д.А. А. е
завещал на своята дъщеря М. Т. - ответницата - имуществото, което
притежава.
Ищецът се легитимира като законен наследник на починалия, съгласно
удостоверение за наследници изх.№18137/30.12.2020г. на СО, район Младост,
което обосновава правния му интерес от водене на делото.
Спорно по делото е дали процесното завещание в полза на ответницата
е написано саморъчно от лицето, посочено като завещател.
За установяване на това обстоятелство по делото са изслушани
заключенията на първоначална единична съдебно-почеркова експертиза и
повторна експертиза, допусната като комплексна, с участието на вещо лице –
спец. Криминалистическо излседване на документи и лекар – спец.
Неврология.
Заключението на вещото лице Г. М. /първоначална СГрЕ/ е
категорично, че ръкописният текст в процесното саморъчно завещание не е
написан от А.Ц. А..
За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен
материал – образци от почерка на А. в документи от МВР – БДС, нотариален
акт от 2008г. и сравнителен материал, представен от страните по делото. В
4
заключението вещото лице сочи, че копието на изследвания ръкописен текст
в представеното електрофотографско копие на завещанието е с много добро
качество, с ясно видими щрихи и елементи, могат да бъдат разчетени и
проследени движенията, поради което същият е годен за сравнително
изследване и идентификация на автора. Изследваният ръкописен текст в
завещанието е написан с различна степен на обработеност /средна и ниска/ в
различни думи и срички, с преобладаващ десен наклон, над средния размер,
несвързан почерк. Наблюдава се изписване на еднозначни букви и цифри с
различно графическо изразяване. В част от буквите има необосновани
дописвания на елементи, забавен темп, вълнообразност и ъгловатост при
изписване на праволинейни и дъговидни елементи. Наред с тези признаци се
установява и по-висок темп при изписване на букви и срички, наличие на
плавни и динамични движения, по-висока степен обработеност и липса на
описаните по-горе признаци.
Установените признаци, оценени в тяхната съвкупност дават основание
за извода, че текстът на изследваното завещание е изпълнен със стремеж за
снижаване степента на обработеност на почерка с цел маскировка или
имитация, като авторът е вложил старание да придаде вид на текста, че е
написан от лице с възрастови промени на писмено-двигателния навик или с
влошено здравословно състояние.
При сравняване на изследвания ръкописен текст в оспореното
завещание с образците от почерка на А.Ц. А. се установяват различия в
общите /степен на обработеност, степен на свързаност, относителния размер/
и такива по-характерни частни признаци като: вид на свързване при
изписване на хоризонталния елемент на буква „А“ - в изследвания ръкописен
текст разделно, в образците слято; направление на движението при изписване
на първия елемент на буква „М“ - в изследвания ръкописен текст отгоре-
надолу, в образците отдолу-нагоре; количество на движения при изписване на
буква „с“ - в изследвания ръкописен текст намалено, в образците увеличено с
изписване на допълнителен начален щрих, изписан с овално движение; вид на
свързване при изписване на елементите на малка ръкопечатна буква „т“ - в
изследвания ръкописен текст разделно, в образците слято и др.
Установените различия, оценени в съвкупност с констатираните
признаци, са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че
5
изследвания ръкописен текст в процесното завещание не е написан
саморъчно от А.Ц. А..
Поради оспорване на заключението на първоначалната СГрЕ, по делото
е допуснато и изслушано заключението на комплексна експертиза на вещите
лица д-р С. Б. – спец. по криминалистическо изследване на документи и д-р
Д. Н. – специалист по нервни болести. Вещите лица са работили по
сравнителния материал, използван за нуждите на изследването от вещото
лице по първоначалната експертиза, допълнително представени от страните
сравнителни образци, както и въз основа на писмени доказателства,
постъпили по делото от МБАЛ „Юлия Вревска“ ЕООД, гр. Бяла.
В заключението вещото лице – лекар е посочило, че анализа на
съдържанието на медицинската документация дава основание за извода, че
описаното здравословно състояние и съответно проведеното медикаментозно
лечение на А. А. към датата на изготвяне на процесното завещание -
07.12.2020 г ., е оказало влияние върху характера на почерка му в изписването
на букви, думи, цифри.
Вещото лице – криминалист е посочило, че при първоначалният оглед
на изображението на текста на завещанието се установяват някои особености,
като: неустойчив наклон — първите пет реда са изпълнени с прав наклон,
следващите до края са със слаб десен наклон; свързаността е ниска,
разстоянието между буквите в думите е увеличено, което прави почерка
разтеглив по хоризонтала; в някои букви в думите от текста (предимно в
началото на завещанието) се наблюдава нарушена координация на
движението, проявяваща се във вид на лека вълнообразност и слабо изразена
чупливост; последните 10-11 реда от текста са изпълнени с обработени,
плавни движения, без признаци за нарушена координация на движенията;
темпът на писане е накъсан — на места забавен, но отделни думи и част от
текста са изпълнени с бързи движения. Общият темп на писане е по-нисък от
средния, като занижаването се дължи на наличието на букви с нарушена
координация, ниската степен на свързаност и увеличената разтегливост по
хоризонтала. Почеркът, с който е изпълнен текста на завещанието, е със
среден размер и степен на обработеност.
Текста на представения сравнителен образец – договор за доброволна
делба на имоти от 2020г., е изпълнен с почерк с явно изразени признаци за
6
нарушение координацията на движение при изпълнение на писмените знаци,
проявяващи се като: наличие на чупливост и дребна вълнообразност при
изписване на овални, полуовални и праволинейни елементи, наблюдава се
„микрография“ при изпълнение на отделни думи и букви. Свързаността е
средна, размерът е дребен, наклонът е десен, темпът на писане е бавен.
Обработеността е над средната, но е занижена до средна, поради нарушената
координация и бавния темп на писане. Посочените особености са характерни
за т.нар. „старчески почерк“ – тоест на лице в напреднала възраст с наличие
на здравословни проблеми, оказващи влияние върху физическото състояние
на организма. При сравняване на почерка с останалите образци се установява
съвпадение с обработеността, свързаността, наклона, формата на движение
при изписване и свързане на елементите на буквите „А, М, р, д,н,к,л,ц,ж,б“ и
цифрите 2,4 и 7. Съвпаденията са характерни, устойчиви и достатъчни за
извода, че сравняваните текстове-образи са изпълнени от едно и също лице –
А.Ц. А..
Предвид горното, при сравнителното графическото изследване на
почерка в процесното завещание и тестовете-образци, се установяват
различия в общите признаци - размер, степен и характер на обработеност,
както и в следните по-характерни частни признаци: форма на движение при
изписване на началната част на буква „С,с” и редовия елемент на буква „в”;
форма на движение при свързване на елементите на цифра „2”, II и III
елемент на буква „М”; вид на движение при свързване на II и III елемент на
буква „А”, II и III елемент на буква „н”; елементите на буква „р” - в
завещанието е разделно, в образците е свързано; продължителност на
движение при изписване на началната част на I елемент на буква „А”, III
елемент на цифра „7”, началната част на редовия елемент на буква „р”;
последователност на движение при свързване на елементите на буква „н”;
сложност на движение при изписване на буква „ж” — в завещанието е в
ръкопечатна форма, в образците е по еталона, буква „Т” — в завещанието е
ръкописна форма, в образците е ръкопечатна.
Констатираните различия са характерни, устойчиви и в своята
съвкупност са достатъчни за извода, че завещанието-обект на експертизата не
е написано от А.Ц. А..
В хода на сравнителното изследване е установено и известно сходство
7
в изписването на някои букви, като „л, м, к, р, щ а, Е, Н”, ръкопечатния
вариант на „т” и цифра „4”. То обаче е неустойчиво и касае само отделни
варианти на изписване на цитираните букви. Признаците за нарушена
координация, епизодично проявяващи се в началната част на текста, както и
наличието на сходство в изписването на част от буквите дават основание за
извода, че се дължат на стремеж (опит) за подражание (имитиране) почерка
на А.Ц. А..
При изслушването в съдебно заседание, вещото лице Б. пояснява, че
действително лицето променя почерка си под въздействие на заболявания и
възрастови промени и това може ясно да се проследи по представените
сравнителни образци. Тези изменения не представляват затруднение за една
почеркова експертиза – те само показват, че лицето, изпълнило текста има
някакви здравословни изменения, които водят до промяна в почерка в посока
намаляване размера на писане – т.нар. „микрография“, отделни буквени знаци
започват да се изпълняват едва ли не в точковидна форма – особено букви „о“
и „а“. В почерка, с който е изпълнено завещанието липсват признаци, които
да говорят, че лицето има някакви проблеми от здравословен характер.
Наблюдават се отделни пасажи, изпълнени със спокоен, равномерен темп, с
повишена обработеност в сравнение с други букви. Особено в началото на
завещанието се наблюдават букви с лека вълнообразна част в изпълнениет на
овални елементи, което не е признак на заболяване, а опит за наподобяване
почерка на лице с болестно състояние. Ето защо, вещото лице е категорично,
че тексктът на процесното завещание не е изпълнен от А.Ц. А..
Заключенията на вещите лица не си противоречат, а напълно се
подкрепят. Същите са пълно и компетентно изготвени, а при изслушването в
съдебно заседание вещите лице обосновано отговарят на всички поставени
от страните въпроси. Ето защо съдът ги кредитира изцяло и приема от
фактическа страна за доказано по делото, че ръкописният текст на процесното
саморъчно завещание не е изписан от А.Ц. А..
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното
8
разпореждане.
Предвид категоричното заключение на съдебно-почерковите експертизи
и приетото по-горе от фактическа страна, съдът намира, че искът е доказан и
следва да бъде уважен като изцяло основателен.
С оглед уважаването на предявения като главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални искове.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото възлизат на 366 лв. –
платена държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице и 4 600 лв. – платен
адвокатски хонорар. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което
следва да се прецени като неоснователно, предвид фактическата и правна
сложност по делото и обема на предоставената защита. Така, на ищеца следва
да се присъдят разноски по делото в общ размер на 5 366 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание от 07.12.2020г. на
А.Ц. А., ЕГН **********, починал на 19.12.2020г., обявено с протокол от
29.09.2022г. на нотариус Д.Д., по иск с пр. осн. чл. 42, б. „б“, вр. с чл.25, ал.1
от ЗН, предявен от Ц. А. А., ЕГН ********** срещу М. А. Т., ЕГН
**********.

ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН ********** от гр. Бяла, ул. **** да заплати
на Ц. А. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Габрово, пл. ****, офис
14, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5 366 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10