№ 3366
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110145162 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и шести октомври 2021 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
45162/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът „... твърди, че на 23.08.2018 г. съответният водач управлява собственото му МПС
автомобил „опел инсигния” с рег. № СВ 3809 АК по околовръстен път на гр. София. Твръди,
че МПС попада в отводнителен канал на пътното платно, на който липсва предпазната
решетка. Твърди, че към датата на повредата има валиден застрахователн договор с предмет
имуществено застраховане на МПС със застраховател ответника ..3, адр. гр. София, ...
Твърди, че след случването на събитието надлежно уведомил ответника с покана от
23.08.2018 г. и поискал да му се изплати застрахователно обезщетение, което възлизало на
1 477,86 лв. – платените от ищеца за ремонта. Независимо от изправността си на
застрахован по договора за имуществено застраховане на процесното МПС, ответникът не
му изплатил никакво обезщетение. Ето защо, предявява настоящия иск и моли ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 1 477,86 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 431,90 лв. за периода 12.09.2018 г.
– 30.07.2021 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който не
оспорва механизма на ПТП, застрахователното правоотношение, както и стойността на
щетата, но твърди, че ищеца е допринесъл за увеличаването на вредите от ПТП, като
независимо, че МПС не е било в движение, ищецът не е изчакал органите на МВР, които са
били длъжни да се явят на мястото на ПТП по силата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, а е репатрирал
МПС за извършване на ремонт. По този начин, ответникът можел да иска намаляване на
обезщетението на основание чл. 395, ал. 6 от КЗ, както и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ОУ към застрахователния договор. Моли намаляване на обезщетението с 30 %. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът е привлякъл като подпомагаща страна ...., който оспорва изцяло исковете със
становище от 20.10.2021 г. , докладвано в откритото съдебно заседание от 26.10.2021 г. ,
като ищецът не взе становище по него. Основното възражение на ТЛП се основава на
механизма на ПТП. Твърди, че нямало доказателства за механизма на ПТП, тъй като
единственото такова бил протокола за ПТП, който не бил във форма, която да му придаде
обвързваща съда доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от неоспорения от ищеца и ответника доклад по чл. 146 от ГПК, между ищеца и
ответника не се спори, че на 23.08.2018 г. съответният водач управлява собственото му МПС
автомобил „опел инсигния” с рег. № СВ 3809 АК по околовръстен път на гр. Софи; че МПС
попада в отводнителен канал на пътното платно, на който липсва предпазната решетка; че
към датата на повредата има валиден застрахователн договор с предмет имуществено
застраховане на МПС със застраховател ответника; че след случването на събитието ищецът
2
надлежно е уведомил ответника с покана от 23.08.2018 г. и поискал да му се изплати
застрахователно обезщетение, което възлиза на 1 477,86 лв. – платените от ищеца за
ремонта; че ответникът не е изплатил никакво обезщетение. Не се спори, че МПС не е било
в движение след ПТП и ищецът не е изчакал органите на МВР, които са били длъжни да се
явят на мястото на ПТП по силата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, а е репатрирал МПС за
извършване на ремонт.
Гореизложените безспорни факти между главните страни, обаче, не могат да се
противопоставят на подпомагащата страна, която оспорва изцяло механизма на ПТП.
Приемането на обратната теза би поставило подпомагащата страна в по-неблагоприятно
положение от главните страни и то при императива на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК
за обвързващата сила на мотивите на решението в отношението на главна и подпомагаща я
страна. С горепосоченото становище от 20.10.2021 г. , докладвано в откритото съдебно
заседание от 26.10.2021 г. , ТЛП оспорва механизма на ПТП изцяло. Посочва се, че няма
доказателства за механизма на ПТП, тъй като единственото такова е протоколът за ПТП,
който не е във форма, която да му придаде обвързваща съда доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съдът приема тези доводи на ТЛП, тъй като видно от
протокола за ПТП, приложен под л. № 11 от делото, той не е изготвен във форма по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК, за да обвърже съда с материална доказателствена сила – за факти
отразени в него. Видно от протокола – той е попълнен от водача на МПС върху бланката за
двустранен протокол, независимо, че в ПТП участва само едно МПС, което не е било в
движение. По този начин не са изпълнени условията на чл. 125, т. 8 от ЗДвП във връзка с чл.
6, т. 5 от НАРЕДБА № IЗ-41 ОТ 12 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ДОКУМЕНТИТЕ И РЕДА ЗА
СЪСТАВЯНЕТО ИМ ПРИ ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ И РЕДА ЗА
ИНФОРМИРАНЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР И ИНФОРМАЦИОННИЯ ЦЕНТЪР КЪМ
ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД. Посочените разпоредби предвиждат посещение на мястото на
ПТП от органите на МВР и съставяне на протокол за ПТП от тях, когато в ПТП участва едно
МПС и то не може да се предвижва на собствен ход. Други доказателства за механизма на
ПТП по делото не се събраха. Ето защо, съдът не приема за установен по делото механизма
на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят дължи плащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Материално-правните предпоставки за основателност на претенцията на застрахования по
чл. 405, ал. 1 от КЗ са наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет
имуществено застраховане на съответно имущество, изправност на застрахования по него,
3
както и настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай не се доказа
застраховатленото събитие – процесното ПТП. Ето защо, искът е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
В заключение и за яснота следва да се посочи и това, че с непопълването на протокола за
ПТП по съответния ред и напускането на мястото на ПТП от водача на застрахованото при
ответника МПС, не е изпълнена уговорката на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ОУ към застрахователния
договор, според която при случването на ПТП застрахованият е следвало да уведоми
застрахователя и/или органите на МВР. Неизвършвайки това, ищецът е нарушил и
разпоредбата на чл. 395, ал 6 от ЗК, според която при неизпълнение на указанията на
застрахователя при ПТП, то той може да намали обезщетението. В конкретния случай не се
обсъжда въпросът за степента на намаляването, доколкото искът се отхвърля изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук съдът само ще посочи, че искът следва да се отхвърли изцяло поради акцесорния му
характер спрямо иска за главницата.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер
на 100 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ изцяло исковете по чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал 1 от ЗЗД, предявени от
ищеца „... за осъждане на ответника ..3, адр. гр. София, .. да му заплати съответно сумите от
1 474,86 лв. – главница и 431,90 лв. – лихва за забава за периода 12.09.2018 г. – 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА ищеца „... да заплати на ответника ..3, адр. гр. София, .., на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата от 100 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника страна страна .....
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5