Решение по дело №556/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 408

гр. Перник, 11.11.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 09.10.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Рени Ковачка

Кристиан Петров

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00556 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б.Й. против решение № 31/26.07.2019г. по гр. д. № 262/2018г. по описа на РС – Брезник, с което е отхвърлен предявеният от Б.Й. срещу „С.Г.Груп“ ООД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата от общо 1206,57 лв., от които 510,12 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски от 65 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист на 04.06.2009 г. по гр. д. № 8877/2009 г. по описа на СРС, както и разноските за принудителното събиране, за които е образувано изпълнително дело № 3490/2014 г., поради изтекла погасителна давност на вземането.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението. Сочи, че съдът не е съобразил, че при неоспорване и направеното в отговора по чл. 131 ГПК от ответника изрично признание на факта, че изп. лист е издаден на 04.06.2009г., както и че изп. дело е образувано на 11.12.2014г., като в рамките на този период ответното дружество-взискател не е предприело действия за принудително изпълнение на вземането по изп. лист, при което 5 -годишната погасителна давност е изтекла преди образуване на изп. дело на 11.12.2014г., т.е. към момента на предявяване на исковата претенция вземането по изп. лист е погасено по давност. Изтъква, че предприетото изпълнително действие от кредитора по изп. лист - подаването на молба за образуване на изп. дело на 11.12.2014г., не е могло да прекъсне вече изтеклата преди това 5 -годишната погасителна давност. По същата причина и запорните съобщения от 12.12.2014г. и от 05.02.2015г. не е могло да имат ефекта по чл. 116, б. "в" ЗЗД на прекъсване на вече изтеклата давност. Всички извършени последващи изпълнителните действия в хода на изп. дело 3490/2014г. по описа на ЧСИ М.П. също не са могли да прекъснат вече изтеклата давност, тъй като са извършени далеч след изтичане на 5 -годишната погасителна давност и са без правно значение. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на иска и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От съдържанието на приетото като доказателство по първоинстанционното дело уведомително писмо /л. 6 от първоинстанционното дело/, се установява, че на 10.08.2018 г. ищецът Б.Й. е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е прехвърлила на „С. Г. Груп" ООД всички свои вземания в размер на 1206,57 лева, произтичащи от договор за кредит № ***, сключен между Б.Й. и "Кредибул" ЕАД. В същото уведомление е посочено, че за принудително събиране на гореописаните вземания е образувано изп. д. № 3490/10.12.2014г.  по описа на съдебен изпълнител М.Н.П., въз основа на издаден изпълнителен лист от дата 04.06.2009г.

Предвид характера на вземанията - произтичащи от договор за кредит, се прилага общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, който с оглед предмета на предявения иск по чл. 439 ГПК е релевантен след издаване на изп. лист на 04.06.2009г. Предвид това, считано от 04.06.2009г. 5-годишната давност за удостоверените в изп. лист вземания изтича на 05.06.2014 г. Въз основа на процесния изп. лист по молба на взискателя на 11.12.2014 г. срещу ищеца е образувано изп. дело № 3490/2014г. по описа на ЧСИ, рег. № ***. С образуването на изп. дело давността за вземането по изп. лист поначало се прекъсва по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и спира да тече през време на изп. производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о./. Същевременно обаче считано от издаване на изп. лист на 04.06.2009г. до образуването на 10.12.2014г. изп. дело № 3490/10.12.2014г. е изтекъл изискуемият съгласно чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. Поради това предприетото изпълнително действие от ответника - подаването на молба за образуване на изп. дело, не е могло да прекъсне вече изтеклата давност. По същата причина и запорните съобщения от 12.12.2014г. и от 05.02.2015г. по изп. дело не са могли да имат ефекта по чл. 116, б. "в" ЗЗД на прекъсване на вече изтеклата давност. Все по същите причини молбите на цедента-стар кредитор от 11.01.2017 г., 15.03.2017г., 28.04.2017г., 09.05.2017г. и от 13.04.2018г. по изп. дело с искане за извършване на изп. действия, не са могли да прекъснат вече изтеклата давност, тъй като са подадени далеч след изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД.

Исковата молба е подадена на 20.08.2018 г. (имаща значение на изявление по чл. 120 ЗЗД), т.е. след изтичане на пет години на задълженията по процесния изп. лист. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, като при наличие на позоваване, правните последици – погасяване на вземането - се зачитат от момента на изтичане на законно определения давностен срок съобразно вида на вземането, поради което възраженията на въззиваемия в обратен смисъл не се споделят. Като последица от изтеклия давностен срок, удостоверените в изп. лист вземания на ответника са се погасили по давност, преди молбата на ответника-кредитор на 10.12.2014г. и образуването въз основа на нея изп. дело № 3490/2014г. и коментираните по-горе предприети последяващи изпълнителни действия. Ето защо, крайният извод е, че вземането в общ размер на сумата 1206,57 лв. е погасено по давност и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.

При тези изводи обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение за уважаване изцяло на иска с пр. осн. чл. 439 ГПК. Въззивната жалба е основателна.

По разноските

Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски в първоинстанционното производство общо 465 лв. (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение за първата инстанция е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство в размер общо на 480 лв., доколкото такива не му се дължат.

Жалбоподателят претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 425лв. (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение за въззивната инстанция е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.

С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски във въззивното производство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 31/26.07.2019г. по гр. д. № 262/2018г. по описа на Районен съд – Брезник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от Б.И.Й., ЕГН ********** *** срещу „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, че паричното вземане на „С.Г.Груп“ ООД по издадения изпълнителен лист от 04.06.2009г. по гр. д. № 8877/2009г. на СРС срещу Б.И.Й., в размер общо на сумата 1206,57 лв. (включваща 510,12 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***, разноски от 65 лева и законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2009 г. до окончателното изплащане), както и разноските за принудителното събиране, не съществува поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, да заплати на Б.И.Й., ЕГН ********** ***, сумата 465 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, да заплати на Б.И.Й., ЕГН ********** ***, сумата 425 лв. - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.