Определение по дело №775/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 23
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20193001000775
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 23/13.01.2020

 

                                            гр.Варна,  10.01.2020 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №775 по описа на съда  за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на „Драгоево” ЕООД, ЕИК *, със седалище с.Драгоево и П.Д.А. от  с. Лозево срещу разпореждане №443/08.10.2019 г., постановено по ч.т.д. №119/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение от от 03.09.2019 г. по арбитражно дело №143/2015 на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата срещу частните жалбоподатели.

Жалбоподателите излагат, че с предходно арбитражно решение искът спрямо солидарния длъжник П.Д.А. е отхвърлен поради липса на арбитражна клауза. Позовавайки се на разпоредбата на чл.405, ал.2 от ГПК твърдят, че постановеното решение е нищожно, поради което не са налице предпоставки за издаване на изпълнителен лист.        

Насрещната страна е подала отговор, в който оспорва жалбата.     

Жалбата е предявена в срок, от легитимирани страни.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.                

С обжалваното разпореждане №443/08.10.2019 г., постановено по ч.т.д. №119/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд, надлежно сезирания по седалището на длъжника окръжен съд, на осн. чл.405, ал.3 от ГПК е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение по ВАД №143/2015 на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата, като са направени изводи за едновременното наличие на всички изискуеми от процесуалния закон предпоставки за издаването на изпълнителен лист: арбитражното решение е редовно от външна страна, не подлежи на обжалване, връчено е надлежно на ответниците и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на молителя.

За да бъде годно изпълнително основание влязло в сила арбитражно решение на арбитражен съд със седалище в Република България, то трябва: 1). да е редовно от външна страна, 2). да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (аргумент от чл. 406, ал. 1 ГПК), и 3). да бъде представено доказателството, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението.

Жалбоподателите срещу които е издаден изпълнителен лист, не оспорват, че решението е редовно от външна страна и че им е връчено от АС при БТПП. Посочените обстоятелства се установяват и от представените с молбата по чл. 404 ГПК доказателства – 1./ препис от арбитражно решение, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на молителя Евротур-Т” ЕООД, ЕИК * със седалище гр.Етрополе, посочената в решението сума;   2./ удостоверение №897/01.10.2019 г., издадено от АС при БТПП, както и обратни разписки към съобщенията за доставяне, адресирано до длъжниците, от които се установява, че решението им е връчено.

Жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да бъде основана само на съображенията по чл. 406, ал. 1 ГПК, които са в обхвата на дължимата проверка от съда при издаването му. Въпросите относно правилността на арбитражното решение, които се повдигат с подадената частна жалба, основани на твърдения за дублиране на вземания по процесното и още едно арбитражно дело, не могат да бъде предмет на преценка в настоящето производство по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Същевременно, доводите в частната жалба за неарбитруемост на разрешения от АС при БТПП спор между страните са основани на обстоятелства, извън кръга на предвидените от закона - чл. 47, ал. 2 ЗМТА във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, релевантни за преценката относно действителността на решение на арбитражен съд със седалище в Република България. Съображенията в частната жалба, че не е предвидена арбитруемост на разрешения спор от АС при БТПП, са адекватни на основания за отмяна по чл. 47, ал.1, т. 5 ЗМТА, които е недопустимо да се повдигат и разглеждат в настоящото производство.

Въззивният съд намира, че проверка дали спорът е подведомствен на арбитража въз основа на валидна арбитражна клауза между страните, може да прави от съответния арбитражен състав при разглеждане на спора, но не е от съда компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на постановено арбитражно решение, а именно – окръжният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника съгласно чл. 405, ал.3 – ГПК. Този съд може да откаже издаване на изпълнителен лист съгласно чл. 405, ал.5 – ГПК, само ако арбитражното решение е нищожно по смисъла на чл. 47, ал.2 – ЗМТА, а именно когато арбитражните решения са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Такива съгласно чл.19, ал.1 от ГПК арбитражни решения по спор за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и по спор с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Разгледания и разрешен от арбитража спор, не попада в изключенията предвидени в чл.19, ал.1 от ГПК, поради което не може да се обоснове извод за нищожност на арбитражното решение.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно едновременното наличие на законовите предпоставки за основателността на молбата по чл. 406 ГПК, и предвид правния характер на съображенията на жалбоподателя, като такива извън предмета чл. 406, ал. 1 ГПК, частната жалба срещу обжалваното разпореждане следва да се остави без уважение.

Насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представила доказателства за заплащане на възнаграждение на адв.П. Милушев, в размер на 900 лева. Представеният отговор на частната жалба обаче е подписан от управителя на Евротур-Т” ЕООД и по делото не е представено пълномощно за упълномощаване на адв.Милушев, поради което не са налице предпостаки за присъждане на разноски.

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Драгоево” ЕООД, ЕИК *, със седалище с.Драгоево и П.Д.А. от  с.Лозево срещу разпореждане №443/08.10.2019 г., постановено по ч.т.д. №119/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Евротур-Т” ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.Етрополе въз основа на влязло в сила арбитражно решение от от 03.09.2019 г. по арбитражно дело №143/2015 на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата срещу частните жалбоподатели.

                                                            

  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: