РЕШЕНИЕ№260000
гр. Хасково, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд
в публичното заседание на четиринадесети
декември
през две хиляди и двадесета година
в състав :
СЪДИЯ :
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 1181 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3
от ЗЗД от С.Я.С. и Г.Р.С. против Ф.Б.М.,*** за сумата общо 16 030 лева.
В исковата молба се
твърди, че по гр.д. № 474/2014 год. по описа на Районен съд-Хасково с предмет
делба на недвижим имот ищците били осъдени да заплатят на ответницата сумата
3500 лева, представляваща разноски за първоинстанционното и въззивното
производство по делото /В.гр.д.№ 83/2015 год. на Окръжен съд-Хасково/.
Възоснова на издаден изпълнителен лист
по посоченото дело било образувано
изпълнително дело № 1330/2015 год. по описа на ЧСИ С.П. с взискател по делото
ответницата Ф.Б.М. и длъжници - двамата
ищци. По това изпълнително дело ищците дължали сумата 5 922.14 лева към
дата 08.02.2017 год. Твърдят, че впоследствие, в началото на 2019 год.,
разбрали, че е насрочена публична продан за имота им с цел удовлетворяване на
взискателя по горното изпълнително дело. За да спрат публичната продан, на
09.04.2019 год. внесли по сметка на ЧСИ С.П. сумата в размер на 16 030
лева, тъй като установили, че към първоначално образуваното изпълнително дело е
присъединен още един изпълнителен лист за сумата 9 780 лева към датата
11.04.2017 год. Вторият изпълнителен лист бил издаден по ч.гр.д.№ 851/2017 год.
по описа на Районен съд-Хасково със заявител ответницата. По това дело, в
заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 448/11.042017 год. срещу ищците. Ответницата се снабдила с
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 851/2017 год. и представила същия по вече
образуваното изп.д. № 1330/2015 год. по описа на ЧСИ С.П.. Ищците подали възражение по реда на чл.423 от ГПК,
като компетентният Окръжен съд-Хасково постановил Определение от 11.06.2019
год. по ч.гр.д.№ 252/2019 год., с което обезсилил Заповед № 448/11.04.2017 год., издадена по ч.гр.д.№
851/2017 год. на Районен съд-Хасково. Веднага след това ищците подали молба до
ЧСИ С.Пеев с искане да им бъде върната сумата 16 030 лева, която считат,
че е била платена на отпаднало основание, но получили отговор от ЧСИ, че сума в
размер на 14 811 лева вече е изплатена на взискателката по изпълнителното
дело на 10.04.2019 год., т.е. преди заповедта за изпълнение да бъде обезсилена.
Твърдят, че направените разноски в изпълнителното производство не следва да се
възлагат върху тях, а следва да останат в тежест на взискателя, тъй като е налице
влязло в сила решение, с което е отречено правото на вземане на същия. Предвид
казаното до тук ищците намират, че за тях е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, като считат, че платената сума в размер на 16
030 лева е платена на отпаднало основание, поради което молят съда да постанови
решение, с което ответницата да бъде осъдена да им заплати исковата сума в
размер на 16 030 лева, от която сума - 11 919.15 лева, представляваща
изплатени главница, лихви и разноски на ответницата и сума в размер на
4 110.85 лева - разноски и такси по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
Претендират разноски.
Ответницата счита,
че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба,
тъй като ищците с поведението си са станали причина да се образува изпълнително
производство. Въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, те не
осигурявали достъп до имота на ответницата, поради което тя правила многобройни
опити да разрешат спора си доброволно. Те обаче не освободили присъдения имот и
не предали владението върху него. По тези причини ответницата счита, че ищците
й дължат обезщетение за времето, през което е била реално лишена от правото си
на собственост, като в този смисъл прави възражение в случай, че съдът приеме
иска за основателен, за прихващане на нейното вземане общо в размер на 9000
лева или по 4500 лева от всеки един от ищците, които суми представляват
обезщетение за лишаване от право на ползване на
ответницата за периода от 20.10.2015 год. до 08.03.2017 год.,както и сумата
1 265.92 лева - лихва за забава за периода от 20.10.2015 год. до
08.03.2017 год. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че с влязло в сила
Решение № 698/10.11.2014г., постановено по гр.д. № 474/2014г. по описа на
Районен съд-Хасково, ищците С.Я.С. и Г.Р.С. са били осъдени да заплатят на
ответницата Ф.Б.М. сумата 3403.41 лева, представляваща разноски, видно от
Изпълнителен лист от 06.11.2015г., издаден по посоченото гражданско дело. С
изпълнителния лист ищците в настоящото производство са били осъдени да предадат
на ответницата владението върху 1/9 идеална част от недвижим имот с
идентификатор 77195.22.58 по КК на гр.Хасково.
Възоснова на посочения
изпълнителен лист ответницата Ф.Б.М. е образувала изпълнително дело №
1330/2015г. по описа на ЧСИ С.П., с район на действие – района на Окръжен
съд-Хасково. Бил е посочен способ за изпълнение - Възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжниците /ищците в настоящото производство/.
Установи се още, че към датата
16.11.2015г. общото задължение по изпълнително дело № 1330/2015г. възлиза на
сумата 5722.14 лева, включваща 3 403.41 лева – главница; 468 лева – такси
и разноски; 350.73 лева – такси по т.26 от ТРЗЧСИ и 1500 лева – адвокатско
възнаграждение за ангажирания от взискателката Ф.М. адвокат.
По-късно ответницата е подала
заявление по чл.410 от ГПК, по което е било образувано Ч.гр.д. № 851/2017г. на
РС-Хасково и издадена Заповед за изпълнение № 448/11.04.2017г. и изпълнителен
лист, с който С.Я.С. и Г.Р.С. са осъдени да заплатят солидарно на Ф.Б.М. сумата
8 468 лева, представляваща обезщетение за ползване на 1/9 идеална част от
недвижим имот с идентификатор 77195.22.58 по КК на гр.Хасково за периода
20.10.2015г. – 08.03.2017г., ведно със законна лихва, както и сумата 630 лева –
обезщетение за забава за периода 20.10.2015г. – 08.03.2017г., 500 лева –
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и 182 лева – държавна такса.
С Молба от 15.09.2017г. до ЧСИ С.П. по горното изпълнително дело ответницата е
представила издадения възоснова на заповедта изпълнителен лист от 20.06.2017г.
и е поискала присъединяването му към образуваното вече изпълнително дело №
1330/2015г.
Или, общо вземането на
взискателката е възлизало на 15 502.14 лева по двата изпълнителни листа.
Впоследствие ищците в настоящото
производство са направили възражение против издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.423 от ГПК, за което е образувано В.ч.гр.д. № 252/2019г. по описа на
Окръжен съд-Хасково. С постановеното Определение № 485/11.06.2019г. по делото е
прието за основателно подаденото от С.Я.С. и Г.Р.С. възражение срещу заповед №
448/11.04.2017г., издадена по Ч.гр.д. №
851/2017г. по описа на РС-Хасково, като на основание чл.423, ал.3, изр.4 от ГПК, заповедта е обезсилена.
Оттук се налага извода, че сумата
по изпълнителния лист от 20.06.2017г., издаден по Ч.гр.д. № 851/2017г. на
РС-Хасково в размер на 9780 лева е недължима от С.Я.С. и Г.Р.С., към датата
11.06.2019г., т.е. останала е дължима сумата по първия изпълнителен лист в размер
на 5 722.14 лева.
От приложеното изпълнително дело
се установява, че е била насрочена публична продан на 8/9 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор 77195.22.58, ведно с 8/9 идеални части от Сграда с
идентификатор 77195.22.58.1, която по-късно с Постановление от 05.06.2018г. е
обявена за нестанала поради неявяване на купувач.
Насрочена е била последваща
публична продан за времето от 10.03.2019г. до 10.04.2019г. на 8/9 идеални части
поземлен имот с идентификатор 77195.22.58 ведно с 8/9 идеални части от сградата
в същия.
С Вносна бележка от 10.04.2019г.
длъжникът по изпълнително дело № 1330/2015г. С.Я.С. е внесъл сумата 9 000
лева – депозит за спиране на изпълнителното производство, а с Преводно
нареждане от 10.04.2019г. е внесъл и сумата 7 030 лева на същото
основание.
В резултат на така направените
депозити съдия-изпълнителят е спрял публичната продан.
С Преводно нареждане от
10.04.2019г. ЧСИ С.П. е изпатил на взискателката Ф.Б.М. сумата 14 811 лева
и с Разпореждане /без дата/, на основание чл.433, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от ГПК,
ЧСИ е прекратил изпълнителното производство.
При тези данни по делото съдът
намира предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
частично основателен. Както и по-горе бе посочено, към момента на прекратяване
на изпълнителното производство ищците са били внесли по сметка на ЧСИ сумата от
16 030 лева към 10.04.2019г. Впоследствие обаче – на 11.06.2019г. вторият
изпълнителен лист за вземане в размер на 9 780 лева е бил обезсилен. С
оглед на казаното, съдът счита, че основанието за плащане на сума в размер на
9 780 лева е отпаднало, поради което същата сума става дължима от
ответницата, тъй като с преводно нареждане от 10.04.2019г. ЧСИ е превел на ответницата
Ф.Б.М. сума от 14 811 лева, в която е била включена и сумата от 9 780
лева. За разликата над 9 780 лева до преведената на ответницата
14 811 лева съдът не следва да излага мотиви, тъй като от доказателствата
по делото е видно, че ищците са имали задължения и по първия издаден
изпълнителен лист.
Ето защо, платената от ищците
сума в размер на 9 780 лева в полза на ответницата, е такава, платена на
отпаднало основание и следва да бъде върната в патримониума на ищците, поради
което предявения иск е частично основателен – следва да бъде уважен до размер
на сумата от 9 780 лева, като в останалата част до пълния предявен размер
от 16 030 лева ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед частичното уважаване на
предявения иск, съдът дължи произнасяне по направеното от ответницата
възражение за прихващане:
Във връзка с тази претенция се
представи от ответницата Нотариална покана от 14.12.2015г., връчена при
условията на отказ на 22.12.2015г., с която е поискала от ищците да й предадат
владението на 1/9 идеална част от ПИ с идентификатор 77195.22.58, както и
построената в имота сграда, предмет на спора по гр.д. № 747/2014г. по описа на
РС-Хасково.
Видно от Изпълнително дело №
1330/2015г. по описа на ЧСИ С.П. е, че на 08.03.2017г. ответницата Ф.Б.М. е
била въведена във владение на съсобствен имот, а именно: на 1/9 идеална част от
имот с идентификатор 77195.22.58 по КК на гр.Хасково, който от своя страна
представлява част от нива с площ от 7.004 дка в местнотта „Халилово”, Хасковско
землище, както и построената в имота сграда. Като изпълнително основание е
посочено изпълнителен лист от 06.11.2015г., издаден по гр.д. № 474/2014г. на
РС-Хасково.
Допуснати бяха до разпит и
свидетелите Р. М. и М. Ф.:
Според свид.Р. М. – баща на
ищцата Г.С., дъщеря му и съпругът й – ищецът С. С., от 11 години работят в
чужбина и се връщат в страната само по време на отпуск, което се случвало
максимум два пъти годишно. Твърди, че не познава ответницата, както и не знае
какви са отношенията им във връзка със спорния имот.
Другият свидетел – М. Ф., син на
ответницата, твърди, че след като майка му спечелила делата срещу С. и Г.,
поискали да се видят със С., за да ги пусне във владение, но не могли да се
свържат с него. Това ги принудило да се обърнат към него чрез нотариус, а
по-късно и съдия-изпълнител въвел майка му във владение.
При тези данни по категоричен начин се
установи, че ответницата е собственик на 1/9 идеална част от процесния поземлен
имот с идентификатор № 77195.22.58, ведно с построената в имота сграда,
находящи се в м.“Халилово”, Хасковско землище. Съдът намира за установено по
категоричен начин и обстоятелството, че ищците са ползвали имота и не са предали
доброволно владението върху него на ответницата, което я е принудило да изпрати
нотариална покана, а по-късно да пристъпи към принудително изпълнение,
реализирано чрез въвод във владение. Казаното се установява по неоспорим начин
от събраните по делото писмени доказателства, като особено категоричен извод в
тази насока обосновава представеният Протокол за въвод във владение. От същия е
видно, че при посещението на място в имота за въвода е нямало свободен достъп
до сградата, което е наложило ЧСИ да използва ключар и да смени ключалката на
източната врата. Тук е мястото да се посочи, че от показанията на свидетеля Р.
М. не може да се направи извод, че ищците не са владяли имота, тъй като от
дълги години живеели в Г., дотолкова, доколкото тези му твърдения се оборват от
останалите, събрани по делото доказателства. Още повече съдът счита, че свидетелят
не прави разграничение между понятията владение на имот и ползване на имот. С
оглед гореизложеното следва извода, че ищците, ползвайки имота без основание, са
лишили ответницата от възможността да отдава под наем същия на трети лица,
поради което съдът приема, че е налице неоснователно обогатяване за сметка на
обедняването на ответницата. Следователно следва да се ангажира отговорността
на ищците, като бъдат осъдени да заплатят на ответницата обезщетение за
пропуснатите ползи, определени на база месечен наем за подобен вид недвижими
имоти.
С оглед установеното по делото,
съдът намира, че следва да кредитира изцяло и заключението на вещото лице С.С.,
от което е видно, че пазарната наемна цена общо за имота – земя и сграда, при
определена степен на завършеност на жилищната сграда 55.80 % възлиза на 630
лева месечно.
От друга страна съдът намира
обаче, че задължението за заплащане на обезщетение за имот, който се ползва от
несобственик, възниква от деня на писменото поискване. В случая се събраха
данни, че ответницата е поканила ищците с Нотариална покана, връчена на ищците
на 22.12.2015г., като в същата ответницата – собственик на 1/9 идеална част от
имота е поканила ищците в 7-дневен срок от получаването на поканата, да предадат
доброволно владението върху имота, както и да й заплащат наем в размер на 200
лева месечно. В този смисъл съдът счита, че възражението се явява основателно и
доказано до размер на сумата от 1000 лева за периода от 30.12.2015г. /след
изтичане на 7-дневния срок, даден с поканата/ до 07.03.2017г., тъй като на
08.03.2017г. ответницата е била въведена във владение. Ищците дължат и лихва за
забава, която съдът изчисли с помощта на общодостъпна програма за периода от
30.12.2015г. до 07.03.2017г. на сумата в размер на 120 лева.
Предвид изложеното, съдът намира,
че са налице предпоставки за извършване на прихващане на двете насрещни
вземания до размер на по-малкото от тях, поради което ответницата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ищците сумата 8 660 лева /9 780 – 1120/, като в
останалата част иска до пълния предявен размер от 16 030 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, на
ищците са дължими разноски в размер на 1 426 лева, съобразно уважения
размер на иска, а на ответницата разноски в размер на 473 лева, съобразно
отхвърления размер на иска и уважения размер на възражението за прихващане.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Б.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.Я.С., ЕГН ********** и Г.Р.С., ЕГН **********,***,
адв. Д. Г., на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата 8 660 лева,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 16 030 лева и
след направено прихващане - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ф.Б.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.Я.С., ЕГН ********** и Г.Р.С., ЕГН **********,***,
адв. Д. Г., разноски по делото в размер на 1 426 лева.
ОСЪЖДА С.Я.С.,
ЕГН ********** и Г.Р.С., ЕГН **********,***, адв. Д. Г., да заплатят на Ф.Б.М.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 473 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.