Р Е
Ш Е Н И Е № 142
04.04.2022г., гр. Стара Загора
Административен съд Стара Загора, в
открито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Костова-Грозева адм. дело №680 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.М.Е. ***,
чрез адв. Д.К.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 02-240-6500/6445/3 от 08.10.2021г., издаден от Заместник Изпълнителен
директор на ДФЗ-РА.
Твърди се, че обжалваният акт бил
неправилен и незаконосъобразен, поради противоречието му с материално правните
разпоредби, съществени нарушения на административно производствените правила,
необоснованост, немотивираност, както и несъответно на целта на закона.
Нямало спор, че през стопанската
2019-2020г. Е. бил регистрирана земеделски производител, отглеждащ зеленчуци на
територията на с. Остра могила, общ. Стара Загора и за същата година подал
заявление за подпомагане за отглеждане на зеленчуци-домати и съгласно заявеното
засадил в парцел 51314-235-1-1 със заявена площ от 6,85 ха въпросната култура,
„полски домати“, отглеждани на открито. Те били засадени от семена, закупени от
сертифицирани производители.
В края на м. юни 2020г. била
извършена проверка от представители на
Регионален технически инспекторат – Хасково към ДФЗ, за която бил съставен и
Доклад за проверка на площи, в който имало съответни отразявания на установени
факти. Процесният АУПДВ в мотивите си за издаването му препращал към
изпратените преди това уведомителни
писма /УП/ до земеделския производител Е., като се позовавал единствено на
изложеното в доклада. Това се възприема за липса на мотиви в АУПДВ, което го
правело необоснован. От неговото съдържание не можело да се установи кои
материални разпоредби били нарушени, от кои нормативни актове. Съдържал само
общи, бланкетни формулировки, а цитираните в него
норми били процесуални и обосновавали единствено реда, по който следвало да се
издаде АУПДВ. Липсвали ли обаче материално правните разпоредби, които били
нарушени и които обосновавали правна необходимост от налагане на санкция на
жалбоподателя.
АУПДВ препращал към УП /с посочен
номер/, но и тази били посочени правни разпоредби, които принципно били относими към земеделските производители за всички видове
земеделски култури, мерки и подмерки, като и от него
също не ставало ясно коя разпоредба точно била нарушена от земеделския призводител в конкретния случай. Срещу писмото било
подадено възражение, получено в ДФЗ на 30.07.2020г., но направените в него
възражения не били взети предвид при издаването на обжалвания акт. Дори и
връченото на 02.06.2021г. писмо изх. № 02-240-6500/6445 също не внасяло яснота
по този въпрос и защо се искало връщане на сумата от 13 903,89лв.
Изпратеното и срещу него възражение също не било взето предвид от органа.
На следващо място
се мотивира, че актът бил издаден и в противоречие с материалния закон. Данните
от извършената проверка на производителя били възприети неправилно от органа.
По същество тази проверка била извършена през м. юни на 2020г., когато
засадените домати били в много ранен стадий на растеж и това било отбелязана от
самите проверяващи. Констатирано било и
обстоятелството на засаждане на заявената култура – полски домати, отглеждани
на открито и че те били засадени точно върху заявения парцел с номер
54314-235-1-1 от 6,85 ха. Следователно не било налице разминаване нито в
заявената площ, нито в заявената култура.
Ответникът не се съобразил с
особеностите при отглеждането на заявената култура. Доматите се засаждали на
открито, което означавало, че засаждането им и най- вече техния първоначалния
растеж били обвързани от климатичните условия в този момент. Месеците май /юни
на 2020г. били много дъждовни и това не позволило растенията за изникнат на
време, като и за част от тях се наложило и пресяване. Следвало да се отчита и
факта, че мястото, където се намирал парцелът било в планински район с по –
студен климат, което допълнително забавяло растежа на доматите. Ето защо и в
съвкупността на тези условия то по време на проверката през юни 2020г. било
логично и закономерно културата да била на ранен етап на развитие. При по
задълбочена проверка на конкретния производител органът щял да установи факта
на засаждане и събиране на продукция, вкл. че доматите били произведени и били
налице всички предпоставки за изплащане на субсидия. Това било надлежно
удостоверено с писмени доказателства, приложени както към възражението до
органа, така и към жалбата до съда. Така полученият в крайна сметка добив от
138 тона, съответствал на заложените норми за добив на домати, определени в
Приложение № 5 на Наредба №3/2015г. Земеделския
производител отговарял на всички изисквания на тази наредба, както и на
Регламент №1307/2013.
На последно място се сочи, че съгласно
практиката на ВАС и административните съдилища, задължението на земеделския
производител за връщане на извършено от ДФВ недължимо плащане не се прилагало,
ако плащането било извършено по грешка от компетентния орган и ако грешката не
е могла да бъде установена по разумен път от земеделеца. В обжалвания акт обаче
било записано, че плащането било извършено по грешка, което означавало, че този
случай попадал именно в тази хипотеза на изключение от задължението за връщане
на изплатената от Фонда сума.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си, като се поддържа
оспорването. Прилагат се подробни писмени бележки, съдържащи правни доводи по
същество на спора. Претендират се присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата, редовно
призован в с.з., не се явява, представляван от юрк. В., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита с подробни доводи за
законосъобразността на процесния акт.
Съдът, като съобрази приетия по
делото доказателствен материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.14.2020г. кандидатът И.М.Е. ***
общо заявление за подпомагане с вх. №19228703 за кампания 2020 /л.57/. Част от заявлението
била и таблица на използваните парцели 2019г., като видно от нея бил заявен и парцел,
находящ се в землището на с. Остра могила, масив 25, номер на парцела в ИСАК
54314-25-1-1. От заявлението се удостоверява и по кои мерки, и схеми било Е. заявил
подпомагане, сред които била и схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати,
краставици, корнишони и патладжани/ - СЗ-ДККП /л.77, гръб/. Били подписани и
декларации. Съгласно Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020 /л.82/ по
схема СЗ-ДККП била декларирана площ от 6,85 ха.
От автоматична проверка на въведени данни в
заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, били
генерирани резултати, като в раздел „ вид грешка – заявена площ или част от нея
попада извън полигона с правно основание. Площи без правно основание се считат
за наддекларирана площ, били посочени 19 парцела,
като сред тях бил посочен и парцел 54314-25-1-1 с площ извън 0,01ха, като
съгласно „бележка“ такива площи не подлежат на теренна проверка, /л.92/. В
Табл. 1 и Табл.2 от заявлението /л.142/ били посочени
документите, доказващи изискуем минимален добив на осн.
чл.32, ал.1 от Наредба №3/2015г., като под. т.2-3 от табл.1 били посочени два
броя фактури от дати 17.08 и 08.09.2020г. за реализирана реколта то домати на
открито за съотв. 70000 и 68000кг. по схема СЗ-ДККП,
реализирани от парцел 54314-25-1-1- с декларирана площ от 6,85ха /табл.2/.
Документите били приложени, л.144-148.
Със заповед № 400026/18.06.2020г. на
Началник отд. РТИ при ОДЗ Хасково /л.38, гръб/ било разпоредено извършване на проверка на място на кандидат с
УРИ 639163 относно заявление УРН 24/280520/18205 относно парцел 54314-235-1-1
с. Остра могила, обл. Стара Загора. В заповедта били
определени начална и крайна дата на проверката и краен момент на изготвяне на
контролен лист. От определения с горната заповед служител на ДФЗ /П. Т. Г.ев/ бил съставен Доклад за проверка на площи /л.37-43/.
Видно от същия на проверката на място присъствал кандидата и той бил запознат с
констатациите от нея. Извършаната проверка била частична по ДПП-2020 на
земеделски парцел композитен номер 54314-235-1-1 с декларирана култура 141013 –
домати на открито /плодови зеленчукови култури – пресни зеленчуци/. Било
посочено, че парцелът бил заявен по мерки І ЦДП, мярка 13 /НР, ПНДП, СЕПП,
СЗ-ДККП. В раздел „забележка“ било отбелязано следното: “при проверката на
място се установи наличие на заявената култура, но в начален етап на растеж,
тъй като културата е засадена от семка. Площта е затревена и не може да се
установи гъстотата на посева по категоричен начин. Няма изградена поливна
система. Кандидатът декларира, че на този етап на регенерация не може да пръска
с хербицид, тъй като тревата е от широколистен тип и наличните препарати унищожават културата“. Видно от
доклада, било установено, че парцелът бил с декларирана площ от 6,85 ха,
измерена площ – 6,85 ха, нямало измерена недопустима площ, установена площ 6,85
ха. Било отбелязано, че парцелът не бил допустим по заявената схема за
обвързано подпомагане.
От бенифициента
И.Е. била представена декларация /л.40/, в която и във връзка с извършената
проверка, в която същият посочил, че поради лошите метеорологични условия –
обилни валежи, недостатъчно слънчеви дни и това, че културата била засадена от
семка, затревяването на парцела било с по-висока степен и не можело да се
определи гъстотата на посева. Липсвал препарат за борба със затревяването,
защото наличните унищожавали посевите. Било помолено за удължаване на
проверката със срок от 30 дни за провеждане на агротехническите мероприятия.
До И.Е. било изпратено уведомително
писмо /УП/ изх. № 01-262-6500/166 от 13.07.2020г., /л.42/, с което той бил
уведомен за изготвения доклад от
проверката, който бил приложен. На кандидата бил даден срок от 14 дни за
възражения и забележки. Писмото било получено на 14.07.2020г., /л.49/. Под вх.
№ 01-262-6500/166 от 30.07.2020г. от
земеделския производител било подадено такова възражение /л.44/. Към него били
приложени фактура №2025/30.04.2020г. и фактура № 2048/19.05.2020г. за
закупуване на семена на домати. Относно подаденото възражение от Зам.
Изпълнителния директор на ДФЗ било изпратено до кандидата УП изх. №
01-262-6500/166 от 21.09.2020г. /л.47/, с което И.Е. бил уведомен, че от отд. „Контрол“ при Технически инспекторат потвърдили констатациите
на експертите от РТИ. Това писмо било получено от кандидата на 01.10.2020г.
Под изх. № 02-240-6500/6445 от
21.05.2021г. от Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ до И.Е. било изпратено
съобщение за откриване на производство
по чл.26 от АПК, което било получено лично от Е. на 08.06.2021г. /л.50/.
Съгласно съобщението, производството по издаване на АУПДВ се откривало поради
недължимо платена сума, както и при извършването на административните проверки
по чл.37 от ЗПЗП по заявление с УИН 24/280520/18205 за кампания 2020 било
установено, че данни, отнасящи за площите, заявени по схемите за обвързана
подкрепа, не били отразени при определяне размера на полагащата се на кандидата
субсидия по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци и че недължимо
платената сума на кандидата, която подлежала на възстановяване била в размер на
13 902,89 лв. Била указана
възможността за възражение в 7 дневен срок.
На 10.06.2021г. И.Е. подал възражение вх. № 02-240-6500/6445-2 /л.51/.
Към възражението били приложени фактура №**********/08.09.2020г. за закупуване
на 68 тона домати по приемо-предавателен протокол от 08.09.2020г. /л.52/,
касова бележка към тази фактура /л.53/ и приемо-предавателен протокол от
08.09.2020г. /л.54/.
Под изх. № 02-240-6500/6445 на
08.10.2021г. от Зам. Изп. Директор на ДФЗ бил
издадена АУПДВ. В актът било посочено с парцел композитен номер 54314-235-1-1,
със заявена площ от 6,85 ха по схеми ЗДП, Мярка 13/НР, ПНДП, СЕПП и СЗ-ДККП бил
с недопустима площ по схемата за обвързано подпомагане и допустим по останалите
схеми. Било посочено, че при извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие
на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1,
определена от извършената ПнМ, не била взета предвид
и на бенефициента била изплатена сума в размер на 13 902,89лева. по
схемата. Въпросната допусната техническа грешка наложила повторното
преразглеждане на заявлението на И.Е., в следствие на което било установено, че
парцелите в табл.1 били изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За
недопустимостта кандидатът бил уведомен преди изплащането на помощта. Така на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, вр.
с чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5 предл. първо, вр. с аал.1 и ал.2 от ЗПЗП бил издаден процесния АУПДВ на
недължимо платена сума по схема СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания
2020 с УИН 24/280520/18205 в размер на 13 902,89лв.
По делото се прилагат
още: Заповед № 03-РД-2891-2 от 16.06.2021г. на Изп.
Директор на ДФЗ; 2 бр. справки за дейността на И.Е. за стопанската 2017-2018г.
и 2018-2019г. /л.156-157/; документ за качество на посевен материал /л.164/;
дневник за проведени агротехнически мероприятия на ЗП И.Е. /л.165-169/;
товарителници и пътен лист /л. 170-177/; ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. и
2020г. /л.179-189 и л. 191-196/ със съобщение за приемане на подадената
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ /л.190/; резултати от търсене на конкретно плащане
/л.197; информация за конкретен превод /л.198/; оторизации на бенефициент И.Е.
по схема доброволно обвързано с производството за подпомагане, мярка 15 на
сумата от 13 902,89лв. /л.199/; снимки /л. 200-225/;
По искане на оспорващата страна
Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства. От показанията на
св. Г. Д. се установява, че познавал жалбоподателя. Работил при него от 2018г.
като животновъд. Помагал му и в земеделието. През 2019г. и 2020г. И.Е.
отглеждал домати в с. Остра могила в парцел около 70 дка. Засаждането започнало
в края на април 2019г. и свидетелят участвал. Засадили доматите, но нямал
спомен през месец юни колко били пораснали, според него някъде към 10 см. били
пораснали. Засадени били навън /на полето/ от семка. След месец юни имало
окопаване и торене. Реколтата за бране стана според свидетеля през септември.
Той участвал в брането.
На свидетеля се предявиха представените от
ответника панорамни снимки на процесния ПИ изготвени през юни 2020г., като
свидетелят посочва, че познава това място и потвърждава, че това било мястото,
където работил. Отново посочва, че засаждането на доматите станало от семка,
със сеялка, в края на април /2020/. Годината била доста студена, имало доста
дъждове. Юли и август доста дъжд паднал. Нямали поливна система. Годината била
доста дъждовна и поради това не се извършило поливане. Ако нямало дъжд, имали
големи бидони, пълнили се и с кофи поливали, но не се наложило. Предната година
-2019г., И. гледал домати на друго място.
Прибирането на реколтата била от
работници, берели с кофи и изсипвали в ремаркета, и товарили в базата на И.. Били
около 20 работника. Брането, според свидетеля било накрая на август месец.
Брането било на два- три пъти, първият път брането било август 2020г., някъде
към края. Общо два-три пъти брали. Базата се намирала на около километър от
мястото с доматите. Два-три пъти събирали домати, доста количество било. Нямал
представа колко събирало едно ремарке, но доста ремаркета събрали, по 3-4
ремаркета на бране пълнели. Бранетата били два-три пъти.
Св. Н. Д. посочва, че познавал И.Е..
Работил при него като шофьор и тракторист от 2012г. с прекъсване, 2016г. и през
2020г. пак като тракторист. Вършел всичко, свързано със земеделие – дискуване, оране в землището на с. Остра могила, засаждане
на всякакви култури. През 2020г. били засадени домат, пшеница и др. Доматите били
близо до селото. Ходил на това място. На свидетеля се предявиха представените
от ответника панорамни снимки на ПИ изготвени през юни 2020г., като свидетелят
потвърждава, че това бил имотът, в който се отглеждали домати през 2020г.
Към края на април започнало засаждането от
семки със сеялка. След това имало окопаване и пръскане, когато имало растения.
Поливане нямало, защото годината била дъждовна и нямало нужда. Първата реколта
за бране според спомени на свидетеля била през месец август, към края на месеца.
На една беритба се събрали около 70 тона. Няколко беритби имаше и това от
парцела. През месец юни 2020г. не си спомнял какво точно се правело. На
прибирането на реколтата участва, той извозвал реколтата. От нивата ги прибирали
с трактор. Имало работници, които берели на ръка. От нивата с трактор ги
извозвали, като свидетелят карал и трактора, и камиона. Единият път извозили в
Стара Загора, зад ДАИ – имало пункт за изкупуване. Един път пръскали и един път
окопавали след засаждането.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта: оспорването се явява
процесуална допустимо, като направено в преклузивния 14 дневен срок, изтичащ точно на датата, на
която е подадена жалбата в този съд, от активно легитимираното лице, против
годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния
административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството.
Разгледана по същество, Съдът намира
оспорването за основателно, като се съобрази следното:
Въпросният акт
касае публични държавни вземания, като съгласно чл.162,
ал. 2, т. 8 от
ДОПК, такива са вземанията
за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на
проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата
на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП
се предвижда,
че Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания
от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл.11
и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е
акредитиран за единствена РА за Р.България за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал.
3 и ал. 5 от ЗПЗП се регламентира, че РА е длъжна да предприема
необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Съгласно пък чл. 166, ал.
1 от ДОПК, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон, като тук се
явява ЗПЗП.
В чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП се установява, че Изпълнителният директор на ДФЗ,
който е и Изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал.6 от с.з., този орган може да делегира това си правомощие и на
зам. Изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Процесното АУПДВ се издава от Зам.
Изпълнителен Директор на ДФЗ. По делото се представя не оспорено писмено
доказателство /л.32/ за делегиране от Изпълнителния Директор на ДФЗ в полза на П.
С., Зам. Изп. Директор на ДФЗ на редица правомощия,
като в т. 3 от него се съдържа
и правомощието да издава и подписва
АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване
на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба №5/27.02.2009г.
Доколкото се касае за подадено заявление за подпомагане по мярка за директни
плащания, установена в чл. 16, т.1 от въпросната наредба, то извършеното в
полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва да се приема
за валидно, тъй като материално компетентния административен орган-
изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава възможност.
Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл.20а, ал.6 от ЗПЗП орган –
Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, като страните не спорят, че именно П. С. към
този момент е заемала длъжността Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ-РА.
Ето защо и въз основа на така приетото
писмено доказателство на л.32, Съдът
приема извод за валидност на процесния АУПДВ, тъй като е издаден от
орган, който притежава по делегация от материално компетентния административен
орган това правомощие, съотв. не е налице основание
по чл.146, т.1 от АПК за обявяване за невалиден този акт.
Съдът обаче намира, че същият е издаден
при допуснати съществени процесуални нарушения на общи и специални правила,
поради което същият страда от порок по см. на чл.146, т.2-3 от АПК. Относно
нарушението на общите изисквания за форма и съдържание на властническото
волеизявление, Съдът приема следното:
Споделят се доводите на жалбоподателя, че
в процесния АУПДВ не се съдържат никакво конкретно правно основание, което да е
обосновано от конкретно визираните фактически основания. Всички сочени правни
текстове, касаят единствено и само правомощията на съотв.
орган. Дори и конкретните факти за издаването на акта се съдържат в други
документи, към които се препраща в АУПДВ – доклад за извършена теренна проверка
и уведомителното писмо, с което той е изпратен на земеделския производител.
Фактът, че те са сведени до знанието на засегнатото лице, сочи, че все пак
процесният акт съдържа конкретни фактически основания за издаването си и това
са тези, които следва да бъдат извеждани от въпросния доклад. Независимо от
това органът е длъжен да обосновава фактическите си установявания и с
конкретна/ни материално правна/и норма/и, а те следва да установяват за своя
последица задължението за органа да издаден акт с процесното съдържание. Именно
това не е налице в жаления АУПДВ, защото той не съдържа в себе нито една
материално правна разпоредба, под хипотезата на която да може Съдът да подвежда
„конкретните“ фактически основания, които се претендират от ответника за
установени. Т.е. налице е нарушение на императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Нещо
повече, от фактическите установявания, към които се препраща в другия документи
не става по никакъв начин ясно, че въпросният парцел, който е деклариран по конкретната
мярка, е бил изначално недопустим за подпомагане по нея, а в крайна сметка
именно това се претендира от органа, независимо, че в доклада единствено се
сочи не установяване на достатъчно
пораснал разсад и затревен терен. В акта, се съдържат вътрешно
противоречиви и неразбираеми съображения, които сочат, че след първоначално
извършената проверка на място, декларирания парцел е определени за допустим по
останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка
на място /доказателства в тази насока отново липсват по делото/, същите се
явяват недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. Не става ясно обаче кога и как се
установява въпросният пропуск, както и по какъв процесуален ред, и съответно с
какъв акт евентуално е „възобновявано“ производството по разглеждане на
подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Още по-неадекватно се
явява соченото в АУПДВ, че в следствие на с допуснат технически пропуск, недопустимостта на парцела на
жалбоподателя, не е взета предвид и поради това на бенифициента
се изплаща сума в размер на 13 902,89лв. по схемата.
Мотивите на всеки административен акт
трябва да съдържат обстоен, пълен, ясен и надлежно аргументиран анализ на
събраните и проверени в хода на административното производство доказателства и
установените въз основа на тях факти, нещо което не е налице тук. Това
нарушение само по себе е съществено, защото нормата е с императивен характер на
първо място, а на второ защото ограничава правото на защита на засегнатото
лице. Несъмнено липсата на правно основание ограничава и Съда да извършва
адекватна и пълна служебна проверка за законосъобразността на процесния акт,
тъй като същият е в невъзможност да преценява дали фактите от обективната
действителност правилно се подвеждат под визирания от органа правен текст или
не, съотв. на тази проверка и да се извежда крайния
правен извод за законосъобразност или незаконосъобразност на властническото
волеизявление.
На второ място, Съдът установява и още
едно и то много съществено нарушение, вече на специалното административно
производство, което се явява обуславящо и отмяната му
и на основание чл.
146, т. 3 от АПК и това е „прескачане“ провеждането на едно задължително
специално производство, предшестващо това по издаване на процесния АУПДВ.
В случая особеното административно производство по
реализиране на схемите за директни плащания по чл. 1 от Наредба № 3 от
17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания
започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат,
формата, редът, сред които попада и схема СЗ-ДККП, намира своята уредба в правилата,
съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, като РА извършва
административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни
проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези
административни проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях
се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а,
ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По силата на чл.
43, ал. 2 от ЗПЗП, РА проверява заявленията за подпомагане по
схемите за директни плащания, съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл.
10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява
кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по
схемите и мерките по чл. 1, по
реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и
от подзаконовите нормативни актове, които регламентират отделните мерки за
подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба №3 от 17.02.2015
г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи
недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за
събирането им съгласно чл. 27 от
ЗПЗП.
Съобразявайки се с тези
законови постановки, за съда се налага извод, че административното
производство, което се образува по заявлението за подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, в т. ч. и по СЗ-ДККП, каквото има подадено от
жалбоподателя за кампания 2020г., следва задължително
да бъде приключено с издаване на изричен административен акт - уведомително
писмо, в който да намират отражение конкретните резултати от извършените
проверки /автоматизирани и теренни/, одобрената за плащане сума, съответно
размера на наложените намаления и/или санкции. Принципно
положение се явява това, че преди приключване на всички административни
проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки няма определен
срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановяван от органа,
защото той се обуславя от приключването на автоматичните проверки, извършвани
чрез интегрираната информационна система и от проверките на място.
В процесния случай по несъмнен
начина се установява, че по подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане с УИН 24/280520/18205
за кампания 2020 г., няма издаден нарочен акт по см.
на чл. 10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009
г., т.е. липсва издадено уведомително писмо, с което да се одобрява,
намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването
на горепосочените административни проверки и проверките на място за
изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите,
които се съдържа в този краен административен акт, сами по себе си могат да
бъдат предмет на опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в тази
връзка същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
От тълкуването на относимите
норми, настоящият съдебен състав извежда извода, че до влизането в сила на акта
по чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и
конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая
се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган не притежава
правната въможност да упражнява правомощието си по
чл. 20а, ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Т.е. издаването на
АУПДВ се опосредява от наличието на предходен,
самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на
публичното държавно вземане и съотв. обуславя
откриването на производство по издаване на АУПДВ. Този довод мотивира съда да
приема, че липсата на издадено уведомително писмо по
см. на чл. 10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. относно извършени оторизации
и плащания по подадено заявление за подпомагане от жалбоподателя по мярка СЗ-ДККП,
съотв. издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен
акт, представлява съществено процесуално нарушение на особените производствени
правила, доколкото неговото допускане ще има своето отражение не само
върху съдържанието и разпоредителната част на евентуален акт от категорията на
обжалвания, а би имало влияние и изобщо върху решението за неговото издаване. Не осъществяването
на тази задължителна фаза от особеното административно производство води от
друга страна и до съществено ограничаване възможността на заявителя да излага
своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което
респективно го лишава от възможност да упражнява ефективна защита на засегнатите
си права и интереси. Това не се преодолява и с аргумента, че заявителят все пак е запознат с констатациите от проверката
на място, чрез връчването на контролния лист и докладът от същата. Тези
действия не могат на законово основание да дерогират задължението за
постановяване на отделен административен акт, съдържащ данни за оторизация и
извършени плащания, още по-малко да заместват една задължителна фаза на
производството, която предхожда фазата на евентуалното издаване на АУПДВ. От
своя страна, въпросното процесуално нарушение води до издаване на АУПДВ и в
противоречие с материалния закон, тъй като се стига до неправилно приложение на
разпоредбите, съдържащи материално-правните предпоставки за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл.32а от Наредба №3 от
17.02.2015 г., във връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27,
ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
За пълнота на изложението
Съдът приема, че следва да се отбележи и
следното: съгласно спецификата на конкретния случай следва да се взема предвид
и разпоредбата на чл.7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от
17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент
(ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно § 1 от посочената
норма, в случай на извършване на неправомерно
плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума
заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл.
7, § 3 от същия регламент, задължението за възстановяване, посочено
в § 1, не се прилага, ако плащането
е било извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако
грешката не е била очевидна за бенефициера. В случая,
с оглед липсата на издадено и връчено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., не следва да се
приема, че жалбоподателят е запознат с основанията за недопустимост на
заявената площ и съотв. да се налага извода, че за него
е очевидна грешката в изплатения й размер на подпомагането.
В коментирания АУПДВ остава напълно неизяснено
обстоятелството, което навежда органа в какво точно се състои т. нар.
„техническа грешка“ по изплащане на посочената сума, като такива основания не
се съдържат и в представените по делото уведомителни писма, изпращани до
земеделския производител, нито в което и да е друго писмено доказателство,
прието по делото. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените
площи се дължи изцяло на действията на административния орган, за които жалбоподателят
не следва да бъде държан отговорен. Ето
защо и не следва да се приема, че допуснатото от органа „грешно изплащане“ на
помощта за заявения парцел и по заявената схема е очевидно или може да бъде
установено по разумен път от И.Е.. За последния няма данни да е информиран и/или
да е участвал при извършване на допълнителните проверки, въз основа на които се
извършва повторната калкулация на финансовото подпомагане. Де факто, г-н Е. не е
уведомен надлежно в какво се състои т. нар. „техническа грешка“, въз основа на
която всъщност му се изплаща сочената като недължима сума в размер на
13 902,89лв. В този смисъл и отново основателно жалбоподателят претендира,
че процесният АУПДВ се явява издаден в нарушение на чл.
7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014.
Така мотивиран, Съдът приема от правна
страна, че процесният АУПДВ се явява постановен при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при
неправилно приложение на материален закон, при неспазване на установените
изисквания за форма и съдържание на административния акт, поради което се явява
незаконосъобразен, а като такъв подлежи на отмяна.
При този краен правен изход, основателна
се явява претенцията на оспорващия, заявена на основание чл.143 ал.1 от АПК, с
която се иска нейна полза да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно приложения списък на разноски /л.226/ страната претендира такива в
размер на 1010 лв., то които 10 лв. за заплатена държавна такса и 1000.00 лв. договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л.7, гръб/. От процесуалния представител на
ответника се прави своевременно възражение за прекомерност на договореното
възнаграждение за адвокат, като по отношение на същото Съдът приема, че то не
се явява прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. и като се
съобразява процесуалната активност на адв. К., ведно с правната и фактическа
сложност на спора, то платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.М.Е.
***, подадена чрез адв. Д.К.,*** Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 02-240-6500/6445/3 от 08.10.2021г., издаден от Заместник
Изпълнителен директор на ДФЗ-РА.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, да заплати на И.М.Е. ***, ЕГН-**********
сумата в размер на 1010.00 лв. /хиляда
и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: