Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.Плевен, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар Бранимира Монова като разгледа
докладваното от съдия Господинов административно дело № 158 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Производството по
делото е образувано въз основа на жалба от ЕТ „М.П. – Мерания“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление- гр.Плевен, ***, представлявано от М.Г.П.,
подадена чрез адв. Д.Н.К. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11170/14.01.2022 год. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – В. Търново, с която е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект магазин за куфари и чанти, находящ се в
гр.Плевен, ул.“Цар Борис III“ № 14,
стопанисван и експлоатиран от ЕТ „М.П. – Мерания“, ЕИК *** и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата излагат
доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и
постановена при съществени процесуални нарушения, поради което се иска нейната
отмяна и се претендира присъждане на разноски. Твърди се липса на мотиви за
необходимостта от налагане на ПАМ и такива, свързани с продължителността на
запечатване на търговския обект. Излагат се съображения, че заповедта е издадена
в нарушения на чл.6 от АПК, както и за недоказаност на фактическите твърдения
на административния орган, обективирани в оспорения акт. Сочи се, че в хода на
административнонаказателното производство жалбоподателят е направил възражение,
което не е описано в издадения протокол и адм. орган не е взел предвид
направеното с горното възражение предложение за сключване на споразумение по
реда на чл.58г от ЗАНН при издаване на процесната
заповед. Твърди се нарушаване на принципа на съразмерност и жалбоподателят се
позовава на т.12. от ТР №2 от 22.03.2011 г. по т.д.№ 6/2010 год. на ВАС.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Н.К. ***, която поддържа
подадената жалба по изложените в нея съображения, прави искане да бъде отменена
оспорената заповед и претендира присъждане на деловодни разноски, за които
представя списък.
Ответникът се представлява от гл. юрк. Н. М, която оспорва подадената
жалба. Твърди, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
процесуалноправните и материалноправните разпоредби, поради което е
законосъобразна. Представя писмени бележки в които са развити доводи, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията
за форма и съдържа предвидените в чл.59 от АПК задължителни реквизити, посочено
е правното основание за издаването и съдържа мотиви. Твърди, че
административният акт е издаден при съблюдаване принципа на съразмерност,
установен от чл.6 от АПК и с издадената заповед не се накърняват правата на
жалбоподателя в степен, по-голяма от необходимото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя и
моли да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита по
смисъла на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Административният
съд - Плевен, втори състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.01.2022 год. е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за куфари и
чанти в гр. Плевен, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от ЕТ от ЕТ „М.П. –
Мерания“, ЕИК ***. В хода на проверката в 12.51 ч. е извършена контролна покупка от член на проверяващия екип на 1 бр.
мъжка чанта на стойност 19.00 лв., заплатена в брой с банкнота от 20 лева, при
което е върнато ресто, но не е издаден фискален касов бон от наличното и
работещо в обекта фискално устройство. След легитимация е разпечатан Х-отчет,
от който е разчетена касова наличност в брой от 0.00 лв., от което е направен
извод, че за деня няма издавани фискални касови бележки. При засичане на
фактическата наличност обаче, в касата са установени 69.00 лв., които са
подробно описани в изготвен опис.
Въз основа на горното е прието, че
търговецът не е изпълнил задължението си по чл.118 от ЗДДС да издава фискална
касова бележка от фискалното устройство в обекта, с което е нарушило
разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, както и е осъществил състава на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС.
По отношение реда на извършване на
проверката и направените по нея констатации е представен като писмено
доказателство Протокол за извършена проверка № 02397/04.01.22 год. / л.11- 13/,
а по отношение на установената касова наличност при проверката е приложен Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л.14/.
Приложена е и разпечатка от фискалното устройство с дневния отчет /л.15/
Приложен е Протокол за извършена проверка № 0285539/31.12.2021 год. /л.16/, от
който е видно посещение на проверяващия екип на търговския обект на 31.12.2021
год. в 13.00 ч. и констатиране на обстоятелството, че той не работи, а при
извършена справка в ИС ФУДВ е установено, че в този ден не са издаване ФКБ от
ФУ.
Представен е и Акт за установяване на
административно нарушение № F640007/12.01.2022г.
за установеното нарушение при проверката /л.19/, както и Предложение вх. рег. № 1110/19.01.2022г. от М.
Г.П., представляваща ЕТ, с което е направено искане за сключване на
споразумение с АНО на основание чл.58г, ал.1 от ЗАНН.
За установяване компетентността на
органа, издал оспорения акт е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
година на изпълнителен директор на НАП,
с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, както и
Заповед № 3754/20.12.2020 год. за назначаване на държавен служител по чл.82а,
ал.1 от ЗДС. /л.22-24/.
Не са представени данни за издадено НП
към датата на проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така
събраните писмени доказателства е издадена процесната заповед. Със същата е
наложена принудителна административна мярка на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На
л. 22 от делото е приложена заповед, с които изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции
на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС,
а на л.24 е приложена заповед, удостоверяваща длъжностното качество на издателя
на заповедта, поради което съдът счита за доказано, че оспореният акт е издаден
от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за
налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи
нарушение – неиздаване на фискален касов бон – нарушение на чл. 25, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е в пълно съответствие с представения
на л.16 протокол от извършена проверка. Същият
не е оспорен от жалбоподателя и установява с доказателствената сила на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК установените от приходните органи
факти и обстоятелства. Това писмено доказателство опровергава твърденията на
жалбоподателя, че петдесет лева от сумата, описана като касова наличност, не се
е намирала в касата, а отстрани и са лична собственост на жалбоподателката, тъй
като протоколът е съставен в нейно присъствие и е подписан от нея без
отразяване на подобни възражения. По делото не са налице и възражения, свързани
със съставения АУАН за допуснатото нарушение. Представено е Предложение вх.
рег. № 1110/19.01.2022г. от М. Г.П., представляваща ЕТ, с което е направено
искане за сключване на споразумение с АНО на основание чл.58г, ал.1 от ЗАНН, но
в същото не са налице възражения по направените констатации в протокола и АУАН,
а освен това е подадено след датата на съставянето на констативния протокол и
процесната заповед, поради което няма как да бъде отразени в тях, респективно
това обстоятелство да бъде съобразяване при постановяване на заповедта. Следва
да се посочи, че въпросното предложение касае административнонаказателното
производство и е относимо към него, а не към производството по издаване на
настоящата заповед, с която не се налага санкция, за което може да се съди от
разпоредбата на чл.22 от ЗАНН.
Съдът намира за
неоснователи оплакванията, че оспорената заповед не е мотивирана, вкл. и по
отношение продължителността на принудителната административна мярка. В същата са изложени мотиви в достатъчен обем. Изложена е
установената с протокола за извършена
проверка фактическа обстановка и в заповедта е налице позоваване на това
писмено доказателство. Посочени са и останалите писмени доказателства, от които
се доказва възприетата от АО фактология. По отношение на продължителността на
наложената ПАМ в заповедта са обсъдени подробно тежестта на извършеното нарушение
и последиците от него, взети са предвид местоположението на търговския обект,
вида и стойността на предлаганите стоки, както и оборота от извършените
продажби за предходни периоди. Въз основа на така обсъдените обстоятелства съдът
намира, че срокът за налагане на мярката
е определен правилно. В разпоредбата на чл. 186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка
запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. В конкретния случай
АО е определил срок от 14 дни, който е към средния, предвиден от закона. Както бе посочено по-горе в настоящето
решение, ответникът е обсъдил всички обстоятелства, относими към преценката във
връзка с тази продължителност. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка.
Съдът счита, че в
хода на производството пред административния орган не са допуснати и нарушения
на процесуалните правила и оспорената заповед съответства на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3 във вр.
с чл.25
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1
б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 изрично вменява в задължение на лицата по чл.
3, да издават фискална касова бележка. Самата Наредба № Н-18/2006 г.
регламентира реда и начина за издаване на фискални касови бележки за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД. В случая, независимо, че нарушението е за първи път, то дава
основание на органа да приеме, че е налице индиция за системно неиздаване на
касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното
отчитане на продажбите, като неизпълнението на задължението за отчитане на
продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на
принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване
на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването ѝ дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане и
неотчитане на продажбите. В случая издадената заповед цели именно това с оглед
защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Определеният срок за прилагане на
мярката е към средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение
и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона . В случая, административният орган е
действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. Ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е обстоятелството,
че за нарушението към момента на с.з. не е издадено наказателно постановление,
както и това, че жалбоподателят е отправил искане за сключване на споразумение с
АНО на основание чл.58г, ал.1 от ЗАНН. Както сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените
санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при обвързана
компетентност, т. е. при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
При този изход от
производството в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв., на основание чл.24 от
Наредба за правата помощ /ДВ, бр.74/2021 год., в сила от 01.10.2021 год./
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Плевен, втори
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от ЕТ „М.П. – Мерания“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр.Плевен,
***, представлявано от М.Г.П., подадена чрез адв. Д.Н.К. ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 11170/14.01.2022 год. на
началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект магазин за
куфари и чанти, находящ се в гр.Плевен, ул.“Цар Борис III“ № 14, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „М.П. –
Мерания“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/дни,
на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА ЕТ „М.П.
– Мерания“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр.Плевен, ***,
представлявано от М.Г.П., да заплати в полза на Национална агенция по приходите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: