Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..…/…………..… , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, ХV състав, в публично заседание на двадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 1295 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН по жалба на „М.“ ООД ЕИК *********, депозирана чрез управителя А.С.А.,
против НП № 23-0000093 от 14.02.2019год. на началника на Областен отдел „АА”
гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл.19, ал.4 от ЗАвтП на въззивника е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
на основание чл. 105, ал.1 от същия закон.
В жалбата се изразява
становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Визира се като
нарушена нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като се приема, че нито
актосъставителят, нито свидетелят по АУАН са присъствали при установяването или
извършването на нарушението.Освен горното се излагат аргументи в подкрепа на
становището, че приетото за извършено нарушение на чл.19 ал.4 от ЗАвП е недоказано, коментират се разпоредбите на чл.19 ал.4
и чл.105 ал.1 от ЗАвП,
като се твърди, че както ЗАвП, така и ЗДвП не вменяват
допълнителни изисквания за пълно изпълнение на разписанията, но договорът за
организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните пътнически преводи от З.Х1.1997г. сключен
между „М." ООД *** изисква от превозвача да осигурява 95% от средно
месечно изпълнение на курсовете по разписания. Предвид горното се твърди, че
АНО неправилно е приел, че с неизпълнение на курса с начален част на тръгване
от Автогара Варна -16:45часа превозвачът не е изпълнил възложеното му за
изпълнение маршрутното разписание №3111 с договор от 03.11.1997г. от Община
Варна на 19.12.2018г./ в НП датата е 15.12.2018г./, както и че АНО не бил
изяснил причините за неизпълнение на процесния курс.
Сочи, че описаното деяние не е административно нарушение, не е извършено от
лицето посочено като нарушител и не може да се вмени във вина на превозвача и в
заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв. В.П., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на същата, а в хода на делото по същество пледира за отмяна на НП с аргументи,
аналогични с изложените в жалбата, като допълнително мотивира липса на виновно
поведение, като твърди, че визирано в НП разписание не било разписано от превозвача и не
фигурирало в приложение №1 към сключения с Община Варна договор, а от друга
страна сочи, че съобразно сключения договор превозвача бил длъжен да изпълни
95% от заложените курсове, а АНО не бил изследвал този факт своевременно.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата
да бъде отхвърлена, като аргументира липса на процесуални нарушения в хода на
АНП, доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение, липса на необходимост от подпис на
изпълнителя върху образеца на маршрутното разписание, което е неразделна част
от договора приема, че неизпълнението на курсовете надхвърля твърдяните пет процента и моли НП да бъде потвърдено.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за
датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна
страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:.
На 21.12.2018г.
в гр.Варна, въз основа заповед № РД-12-1228/19.12.2018г., служители на ОО „АА“
гр.Варна, сред които и св.Й. извършили тематична проверка на въззивното
дружество като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 0627/09.12.2011г. за
международен обществен превоз на пътници с автобус. В хода на проверката било
установено, че на 15.12.2018г. в гр.Варна, бул."Вл.
Варненчик" №158/ офисът на дружеството/ , превозвачът не е изпълнил
възложеното му за изпълнение маршрутно на разписание № 3111 с договор от 03.11..1997год.
от Община Варна за автобусна линия гр.Варна - гр.Добрич, с начален час на
тръгване от Автогара Варна в 14:45ч. Установено било, че общественият превоз на
пътници е следвало да бъде изпълнен с автобус "Мерцедес", кат.М2, с
рег.№ В0182КР и водач С.Г.С., като в тази връзка била изготвена декларация от
управителя във връзка със заложения график за работа, като лично от управителя
било представено и заверено копие на процесното маршрутно разписание №3111.
Неизпълнението на превоза било установено от извършената проверка в дневник за
изпълнените курсове в Автогара Варна, декларация на превозвача и пътен лист
серия № 008393/15.12.2018г. издаден за горепосочения автобус.
Предвид гореизложено на 21.12.2018год. св. Й. съставил срещу
въззивното дружество АУАН, в който било описано приетото за установено нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвтП. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното
дружество, който го подписал без възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което на 14.02.2019год., въз основа на
материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка, като възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, квалификацията на нарушението по чл.19, ал.4 от
ЗАвтП и на основание чл.105, ал.1 от същия закон наложил въз. дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
актосъставителя Й.Й., който дава конкретни и
непротиворечиви показания за обстоятелствата, при които е извършил проверката и
е приел за установено съответното нарушение.
Като писмени доказателства, освен тези приложени към
АНП (Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, ; Заповед № РД-12-1228/19.12.2018год.
на началника на ОО „АА“ Варна; справка за нарушител, пътен лист; Маршрутно
разписание № 3111 от 03.11.2006год., копие от дневника на автогара Варна за
изпълнените курсове на 15.12.2018год. и Декларация от А.С.А. и др.) по делото са приобщени заверени
за вярност договор от 03.11.1997 г. за организацията, изискванията и качеството
на междуселищните и междуобластни пътнически превози
сключен между Община Варна като възложител и „М.“ ООД като изпълнител и
транспортна схема, приложение № 1, неразделна част от договора, писмо от Община
Варна с рег. № РД19008957ВН-001ВН/22.05.2019 г., с приложени заверени за
вярност копия от договор за
организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996 г.,
транспортна схема Приложение № 1, проектоплан - график на дружество „Минибус“ гр. Варна, Приложение № 1, маршрутни разписания №
3101, № 3102, № 3103, 3104, № 3105, № 3106, № 3107, № 3108, № 3109, № 3110, №
3111, № 3112, № 3113, № 3114, №
3115 на автобусна линия Варна- Добрич,
договор за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни пътнически превози от 03.11.1997 г.,
транспортна схема на междуобщинка автобусна линия
Варна-Балчик-Каварна и обратно, Приложение № 1, маршрутни разписания № 3101,
№ 3102, № 3103, № 3104, № 3105, № 3106,
№ 3107 на автобусна линия Варна – Балчик, допълнително споразумение с рег. №
РД18006382 ВН-001ВН/04.05.2018 г. на Община Варна към договор от 03.11.1997 г.
за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни пътнически превози, допълнително споразумение
№ РД-2-2600/127/02.08.2002 г. към
договор за организацията, изискванията и качеството на междуобщински
и междуобластни пътнически превози, маршрутно
разписание на автобусна линия Варна-Суворово, Приложение № 2, допълнително
споразумение №ОСР-5-9200/11/25.02.2005 г.
към договор за организацията, изискванията и качеството на междуобщински и междуобластни
пътнически превози, 2 бр. маршрутни разписания на автобусна линия Варна-
Суворово – Вълчи дол, молба от Автоекспес с изх. №
23/17.05.2019 г., оригинали на дневници на Автогара – Варна за периода от
01.12.2018 г. до 31.12.2018 г./дневник № 28 от 23.11.2018 г. до 04.12.2018 г.,
дневник № 29 от 05.12.2018 г. до 16.12.2018 г., дневник № 30 от 17.12.2018 г.
до 28.12.2018 г. и дневник № 31 от 29.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни/ подробно описани по-горе/, които преценени поотделно и
в тяхната съвкупност не водят на различни равни изводи.
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че в хода на АНП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо
място съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички реквизити, изискуеми съобразно
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и НП се съдържа достатъчно пълно,
точно и ясно описание на нарушението, посочени са обстоятелства , при които се
приема, че е извършено нарушението за което въззивникът
е привлечен към адм. наказателна отговорност,
посочени са и доказателствата в подкрепа на адм.
наказателното обвинение. Безспорно нарушението е извършено в гр.Варна, от
където автобусът не е потеглил, поради което посочването допълнително на
седалището на дружеството не съставлява съществено процесуално нарушение.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел - Димитър Калайджиев отбелязан
в акта като присъствал при съставянето му, но съдът намира, че съставянето на
АУАН в присъствието само на един свидетел, дори и да се приеме за нарушение, същото не е от категорията на
съществените такива, водещи до отмяна на НП, тъй като по никакъв начин не е било ограничено правото
на защита на наказания субект и възможността му да разбере за какво точно
нарушение е наказан.Безспорно по делото се установи, че актосъставителят е
установил лично процесното нарушение, поради което възражението, че не е ясно
качеството на актосъставителя не се споделят.Освен горното ЗАНН дава възможност
за издаване на НП и при нередовност на АУАН, стига безспорно да е доказано
нарушението и неговото авторство, какъвто е настоящия случай, поради което
съдът не споделя възраженията в тази насока.
На въззивното дружество е възведено обвинение за нарушение
нормата на чл. 19, ал.4 от ЗАвтП, съгласно която превозвачите са длъжни да
изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с
изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.
По делото в нито
един момент от производството не е възниквал спор, че въззивното
дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвтП и в
качеството си на такъв е следвало да изпълнява възложеното му разписание по
автобусна линия Варна-Добрич. Не е спорно между страните и това, че въззивното дружество превозвач, притежава лиценз на
Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с
автобус и че не е изпълнило възложеното
му маршрутно разписание № 3111 по автобусна линия гр. Варна - гр.Добрич с час
на тръгване от гр.Варна в 14.45часа на 15.12.2018 г. Видно от всички
доказателства по делото, на посочената дата и в посочения час превозвачът не е
тръгнал изобщо от гр.Варна за гр.Добрич. Това разписание е било възложено на
жалбоподателя по силата на договореност с възложителя Община Варна с Договор за
организацията, изискванията и качеството на меджуселищните
и междуобластни пътнически превози, сключен между
Община Варна, като възложител и „М.“ ООД, като изпълнител. Договорът е сключен
между страните до провеждане на конкурс, като видно от приложеното към АНП
маршрутно разписание то е от 03.11.2006год. и касае договор от 17.09.96г.. От
друга страна въззивникът не оспорва, че именно на него е било възложено
изпълнението на маршрутно разписание №3111 по маршрут гр.Варна - гр.Добрич,
като съгласно показанията на св. Й.
именно управителят на въззивното дружество е представил по време на проверката
това маршрутно разписание, което води до категоричния извод, че той е бил
запознат с него и е приел да го изпълнява.Предвид горното съдът не споделя становището на процесуалния представител на
въззивника изразено във фазата по същество, че върху разписанието нямало подпис
на превозвача, респективно той не го бил приел за изпълнение и не може
неизпълнението на това разписание да обуславя извод за извършено нарушение.
Фактът, че разписанието е било прието за изпълнение безспорно се доказва и от
приложените към АНП декларация изходяща от управителя на въззивното дружество и
пътен лист № 008393/15.12.2018год., видно от които разписание № 3111, в
частност конкретния курс в 14:45ч. , е бил заложен за изпълнение с автобус
„Мерцедес“ с рег.№ В0182КР и водач С.Г.С..
Вярно е, че към момента на подписване на договора с Община Варна приложение №1
е предвиждало друга транспорта схема (на който факт се позовава защитата) но
този факт по никакъв начин не сочи липса на съставомерност. Безспорно
транспортната схема е била актуализирана през 2006г. което се установява, както
от приложеното към АНП маршрутно разписание № 3111 така и от дневниците на
Автогара Варна за извършени курсове през текущия месец декември 2018год. Видно
от дневниците курсовете са били заложени и са били извършвани с часове различни
от представеното от защитата Приложение №1.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че превозвачът "М."
ООД не се е съобразил с маршрутно разписание 3111/2006г. с което е нарушил
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗАвтП.В
този смисъл съд намира, че въззивникът правилно е бил санкциониран на основание
чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, тъй като санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП е
обща такава и включва фактическият състав на нарушеното правило за поведение. За
да е налице нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗАвтП следва да са налице : 1-качество "превозвач" на санкционираното
дружество; 2-възложена на дружеството по съответния законов ред автобусна линия
и разписание към нея и 3-неизпълнение на
линията предвид постигнатите договорености с възложителя, а цитираната санкционна норма от ЗАвтП
предвижда наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. за нарушения на този
закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание.
Видно от
доказателствата по делото - пътен лист № 008393/15.12.2018г., извадки от
Дневник за изпълнените курсове на Автогара - Варна и декларация от управителя
на въззивното дружество, превозът по маршрутно разписание №3111 с начален час
на тръгване от Автогара Варна – 14:45ч. е бил заложен, но не е бил изпълнен,
като видно от извадките от Дневник за
изпълнените курсове на Автогара-Варна от 15.12.2018год. срещу горепосочения
курс, а и срещу още четири такива по
същия маршрут /Варна – Добрич - Варна, в часовете -16.45ч; 17,15ч. 18.15ч. и 18,45ч/ е отбелязано, че не са
изпълнени.
Що се касае до възражението на процесуалния представител на
санкционираното дружество, че нарушението прието за установено е несъставомерно от обективна страна, тъй като съгласно
договора въззивното дружество можело да не изпълни 5% от договорените курсове,
а АНО не бил изследвал въпроса колко курса са били изпълнени към
15.12.2018год., същото не се споделя от съда. Действително видно от приложения
по делото договор между въззивното дружество и Община Варна/ макар грешно да е
цитиран договор от 03.11.97г., тъй като конкретния договор, касаещ
маршрутно разписание Варна-Добрич-Варна е сключен на 17.09.96г., което не води
до порочност на НП, което да е основание за отмяна, тъй като безспорно между
страните има сключен договор, а и клаузите са сходни/ - раздел ІІ, т. 2.3
превозвачът следва да осигурява 95 % средно месечно изпълнение на курсовете по
разписание. В т.2.2 от същия раздел обаче е разписано, че изпълнителят
превозвач следва да спазва взаимоподписаните
маршрутни разписания. Съгласно т.2.4 и т.2.5 се възлагат допълнителни задължения
с цел максимално обслужване на пътниците в пикови моменти и повредени транспортни
средства. В конкретния случай съдът
намира, че задълженията на превозвача следва да се тълкуват в тяхното единство
и взаимосвързаност, като следва да се приеме, че
смисълът и съдържанието на договора целят пълноценното и оптимално обслужване на
пътниците, което включва и редовното спазване на маршрутните разписания /
изрично регламентирано в т.2.2/. Ако се приеме, че дружеството може да не
изпълни по свое усмотрение 5% от
месечните курсове по възложеното му разписани, то това би създало възможност и
риск да не бъдат изпълнени възложените разписания за цели дни, което реално би
блокирало процесната транспортна линия. Този риск не би могъл да се възприеме,
че е в интерес на пътниците и представлява оптимално и пълноценно обслужване по
смисъла на договора. Допуснатата възможност би могла да има значение единствено
при наличие на някакви форсмажорни обстоятелства- изброени примерно в раздел 6,
т.6.3 от Договора. Видно от приобщените доказателства по делото, неизпълнението
на курс не е инцидентна проява, не са били изпълнени курсове над пет процента,
като само за процесния ден за деня не са изпълнени
общо 5 от възложените курсове.
В случая
безспорно превозвачът не е изпълнил имвперативното
изискване на чл.
19, ал.4 ЗАвтП., тъй като безспорно не е спазено разписание за съответната
транспортна схема.
Предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано от
обективна страна, като АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал
нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 от
ЗАвтП. Въпросът за наличието или липсата на виновно поведение в
конкретния случай е ирелевантен, тъй като в
конкретния случай е ангажирана обективната и безвиновна
административнонаказателната
отговорност на превозвач – ЮЛ.
Правилно АНО е
приложил и санкционната норма, тъй като доколкото за нарушението на чл. 19,
ал.4 от ЗАвтП не е предвидена специална санкционна разпоредба,наказание следва
да се наложи на основание общата норма на
чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, като наложеното административно наказание е в абсолютен
размер и съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Съдът намира, че
в настоящия случай правилно АНО не е
приложил нормата чл. 28 от ЗАНН,тъй като нарушението не се отличава със степен
на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид.. Конкретното
нарушение е формално, не визира настъпване на определен съставомерен
резултат и извършването му безспорно застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП и подзаконовият нормативен акт по прилагането
целят да гарантират, още повече, че в случая се касае за неизпълнение на
обществен превоз на пътници по междуселищни и междуобластни
линии.Видно от приложената по делото справка за нарушител, не за първи път въз.
дружество се санкционира за такова нарушение/ видно от справката е санкциониран
и с други влезли в сила НП/ ,като само
за процесната дата дружеството е допуснало неизпълнение на
общо пет курса по възложеното маршрутно разписание. В конкретния случай не се
касае за инцидентно противоправно поведение, касае се
за обезпечаване на транспортните връзки между две общини, като няма как да бъде
пренебрегнат факта, че по този начин се нарушават правата на пътуващите по тази
линия, още повече на тези които полагат труд в другата община и се налага
ежедневно да пътуват.Предвид горното не са налице предпоставки за прилагане на
нормата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000093 от 14.02.2019год. на началника на Областен
отдел „АА” гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл.19, ал.4 от ЗАвтП на „М.“
ООД ЕИК *********, представлявано и управлявано от А.С.А. е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание
чл. 105, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: