Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, .........................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII
тричленен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при
Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Камелия
Александрова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. №
1746/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, подадена чрез ст. юриск. Б.Н. , срещу
Решение № 775 от 10.06.2022 г., постановено по АНД № 1100/2022
г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 03-2100320 от 30.12.2021 г., издадено от Директора
на ДИТ - Варна, като
с последното на „А.К. 68“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
С жалбата се настоява, че решението
на РС - Варна е неправилно и незаконосъобразно като постановено при неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон. Според касатора неправилно
въззивният съд достига до извод, че към момента на проверката Заповед №
2/26.11.2021 г. за извънреден труд на 27.11.2021 г. не е съществувала и
съответно няма възможност такава да се държи в обекта на контрол и да е на
разположение на проверяващите. Сочи се, че не са опровергани автентичността и
верността на съдържанието на въпросната заповед, както и удостовереното
получаване на заповедта за извънреден труд, а представянето й по време на
производството пред проверяващите е довело наказващия орган до извод, че същата
не се е държала на разположение на контролните органи, за което деяние е
потърсена отговорност на дружеството. Искането е да се отмени обжалваният
съдебен акт и да се потвърди НП, а в условията на евентуалност да се
преквалифицира деянието по чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В
хода на делото касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и
направените с нея искания. Прави се възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Ответникът – „А.К.
68“ ООД, чрез адв. Т.П.,
с писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание, поддържа становище за
неоснователност на жалбата, като настоява, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и следва да се остави в сила. Сочи се, че правилно съдът
приема, че в хода на проверката от административния орган не е установено по
категоричен начин дали е била издадена процесната заповед за полагане на
извънреден труд на 27.11.2021 г. Заявява се, че в проверявания
производствен обект не се съхраняват документи, за което е дадено обяснение от
съдружник, присъствал при проверката. Изтъква се, че Директорът на ДИТ - Варна е приел, че
такава заповед не е издадена, за което е наложена на дружеството отделна
имуществена санкция с НП № 03-2100318 от 30.12.2021 г., същевременно с
обжалваното пред районния съд НП № 03-2100320 от 30.12.2021 г.,
издадено от Директора на ДИТ – Варна е наложена имуществена санкция за това, че въпросната
неиздадена заповед не е държана на разположение на контролните органи. Иска се
съдът да вземе предвид съдебните актове на РС – Варна и АдмС – Варна, съответно
по АНД № 1104/2022 г. и КАНД № 1405/2022 г., с които е прието, че не е доказано
да е извършван извънреден труд в конкретния случай, респ. не е доказано, че има
нужда от издаване на заповед, която пък да бъде съхранявана по надлежния ред. На
следващо място се настоява, че в акта за установяване на административното
нарушение (АУАН) и в НП не са описани факти, от които да е видно дали между
работничките и дружеството е имало трудово правоотношение, т.к. само при
наличие на такова е необходимо издаването на заповед, която да бъде съхранявана,
а и не са посочени факти по отношение полагането на извънреден труд – не е посочено
какво е установеното работно време, договорените почивни дни, подневно или
сумарно е изчисляването на работното време. Претендира се присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на обжалвания съдебен акт, доколкото по делото не са установени факти по
отношение извършено нарушение по чл 403а КТ.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „А.К. 68“ ООД срещу НП №
03-2100320
от 30.12.2021 г.,
издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на
чл. 403а, ал. 1 КТ.
Според НП дружеството в качеството
му на работодател не държи на разположение на контролните органи документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а
именно заповед за полагане на извънреден труд при подневно отчитана на
работното време - при извършена проверка по работни места на 27.11.2021 г. в
обект консервна фабрика А. консерв, находящ се в
местност Бахчите, ЗПЗ, гр. Аксаково, стопанисван от дружеството, където
работници на дружеството са установени да полагат извънреден труд. В НП е
посочено, че нарушението е извършено на 27.11.2021 г. в консервната фабрика, находяща се в
местност Бахчите, ЗПЗ, гр. Аксаково, в който ден е полаган извънредният труд и където е
следвало заповедта да бъде в обекта на контрол. За извършеното нарушение е
съставен АУАН на 20.12.2021 г. Наказващият орган е обективирал и извод, че
нарушението не представлява маловажен случай.
РС – Варна стига до извод, че не са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: АУАН и НП
съдържат изискуемите реквизити, издадени са в предвидените за това срокове,
надлежно са връчени, НП е издадено от компетентен орган, а описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно. Независимо че в АУАН и в НП не е
посочено защо се приема, че полаганият от установените в обекта работници труд
е извънреден, въззивният съд приема, че фактическите твърдения на наказващия
орган стават ясни в напълно достатъчна степен.
За да отмени наказателното
постановление, РС – Варна приема, че безспорно се установява, че при
проверката, извършена от контролните органи в стопанисвания от дружеството
обект, не е представена заповед за полагане на извънреден труд при подневно
отчитане на работното време, но в случая липсата на такава заповед в обекта не следва
да се квалифицира като нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ. Позовавайки се на
писмените обяснения на съдружника Я.А. и на показанията на св. М.Ж., съдът
приема, че такава заповед не е съществувала, а е била издадена впоследствие по
повод извършваната проверка. Направен е извод, че след като заповедта не е
съществувала, няма как отговорността на работодателя да бъде ангажирана за
това, че заповедта не се държи на разположение в обекта, а и за нарушението –
неизпълнение на задължението да се издаде своевременно заповед за полагане на
извънреден труд, е издадено НП № 03-2100318/30.12.2021 г. Въззивният съд прави
и извод, че деянието е несъставомерно по посочения текст – чл. 403а, ал. 1 КТ,
доколкото тази правна квалификация не отговаря на действително установените по
делото фактически положения.
С обжалваното решение въззивният
съд е отменил НП и е присъдил в полза на наказаното лице претендираното от него
адвокатско възнаграждение.
Решението на РС – Варна е правилно.
Изводите на въззивния съд се
основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност.
Правилен е изводът на РС – Варна за
незаконосъобразност на обжалваното НП и за наличието на основания за отмяната
му.
Настоящият състав на съда намира,
че неправилно въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При
несъобразяване с разписаното в чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган не е отчел
необосноваността на АУАН и не е преценил правилно фактите, извеждащи се от събраните
доказателства. Към
административнонаказателната преписка не са приобщени доказателства за начина
на отчитане на работното време, за трудовите договори на установените да
работят в обекта лица, не е отчетена и преценена противоречивостта на
установяващото се от декларациите на двете работнички и писмените обяснения на
съдружника Я.А. по време на проверката на обекта, от една страна, и писмените
обяснения на управителя на дружеството И.А. и протокола от 20.12.2021 г. за
извършената проверка, от друга страна. Следва да се посочи, че нито към
административната преписка, нито в съдебното производство пред районния съд, не
е приложена и въпросната Заповед № 2/26.11.2021 г., визирана в писмените
обяснения на И.М.А.от 03.12.2021 г.
Правилната преценка и анализ на
фактите, извеждащи се от доказателствата по делото с основание въззивният съд
приема, че сочи на несъществуването на въпросната заповед за полагане на
извънреден труд към момента на проверката, извършена на 27.11.2021 г. Освен от
писмените обяснения на съдружника Я.А. и от показанията на свидетелката М.Ж. (на
които доказателства се позовава районният съд) и от декларациите на двете
работнички и показанията на свидетеля Б.се установява, че е нямало заповед за
полагане на извънреден труд на 27.11.2021 г. От съществено значение е и
обстоятелство, че въпросната заповед е представена в момент, следващ датата на
извършване на проверка в обекта, стопанисван от дружеството, въпреки че
проверката е извършена в обекта, където се е намирал и офисът на дружеството.
Несъстоятелни са доводите на
касатора по отношение на доказателствената стойност на заповедта за полагане на
извънреден труд. Както се посочи такава заповед не е приобщена към
доказателствения материал по делото, а и по принцип като частен диспозитивен документ
такава заповед не разполага с т.нар. “материална доказателствена сила” и изявленията в нея нямат
удостоверително значение.
Формалната доказателствена сила на частните диспозитивни документи следва да се
преценя с оглед на установяващите се и от останалите доказателства по делото
факти. Разгледани поотделно и в съвкупност фактите, установяващи се от приетите
от районния съд доказателства, правилно РС – Варна приема, че сочат на липсата
на заповед за полагане на извънреден труд на 27.11.2021 г., респ. за
несъставомерност на деянието. При липса на издадена преди проверката от
контролните органи заповед за извънреден труд, обективно невъзможно е такава
заповед да се съхранява в обект и да е разположение на контролните орани.
Нещо повече, не се установява
безспорно в хода на съдебното производство наличието въобще на полаган
извънреден труд на 27.11.2021 г. в обекта, стопанисван от дружеството,
доколкото по делото не са приобщени доказателства за начина на разпределение на
работното време и организацията на работа.
Касационната инстанция съобразява,
че действително, че с Решение № 677 от 19.05.2022 г. по АНД № 1104/2022 г. на
ВРС (което решение е оставено в сила с решение на АдмС – Варна по КАНД №
1405/2022 г.) е отменено НП № 03-2100318/30.12.2021 г. на Директора на ДИТ –
Варна, с което на „*** КОНСЕРВ- 68“ ООД е наложена имуществена санкция за нарушение,
състоящо се в неиздаване на заповед за извънредния труд на 27.11.2021 г., като
съдът е приел, че в НП липсва описание релевантните факти за наличието на
извънреден труд, респ. за възникване на задължението за издаване на заповед за
полагането на такъв труд. В този смисъл напълно незаконосъобразно наказващият
орган е пристъпил към ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството едновременно за нарушение, състоящо се в липсата на издадена
заповед за извънреден труд на 27.11.2021 г. и за нарушение, състоящо се в недържане
на 27.11.2021 г. на заповедта за извънреден труд на разположение на контролните
органи в обекта.
В съдебното производство,
образувано по жалба срещу НП, тежестта да се докаже извършването на вмененото
нарушение е на административнонаказващия орган. Районният съд е обсъдил
задълбочено фактите, които се установяват от писмените и гласни доказателства
по делото и е стигнал до правилен извод, че извършването на процесното
административно нарушение не се установява безспорно по делото. Разгледани
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото сочат, че наказващият орган
не се е справил с доказателствената тежест.
Описаната в НП фактическа
обстановка не се установява и потвърждава от фактите, извеждащи се от доказателства
по делото.
Касационната жалба е неоснователна.
Обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
При този изход на
спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно
и следва да му бъде присъдена сумата в размер на 400 лева, съобразно
доказателствата за действително направените такива за адвокатско възнаграждение,
което не се явява прекомерно, предвид чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а и касаторът не сочи конкретни доводи за прекомерност.
На основание чл. 221, ал. 2, първо предл. АПК, във
връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
775 от 10.06.2022
г. по АНД № 1100/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на „А. КОНСЕРВ 68“ ООД, с ЕИК ** и седалище в
гр. Варна, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.