РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Петрич, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200856 по описа за 2021 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л.В.Б. (L.W.B.), гражданин на Р П., с адрес P., K., D.***, чрез адв.
Р. С., пребиваващ на ул. R.***, ***-*** W. П., притежаващ лична карта серия *** № ***,
издадена от кмета на В., против Наказателно постановление № 544326-0202023/27.10.2020 г.
издадено от Началник на отдел "О. д." – С. в ЦУ на НАП, с което за извършено
административно нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, на основание чл. 278б, ал. 1 от
ДОПК на жалбоподателя е наложена административна санкция Глоба в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
В Районен съд – П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 5763/26.10.2021 г.,
постановено по НАХД № 11638/2021 г. по описа на С. районен съд, е прекратено
производството по делото и е изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С депозираната жалба се оспорва атакуваното НП, като се навеждат доводи за това, че 15
минути преди контрола, жалбоподателят е проверил дали печатът е там, като научава за
факта, че няма печат от П. С., който го контролира. Твърди се, че най-вероятно пломбата е
била счупена от някой от другите шофьори. Излага се, че дружеството, чийто служител е
жалбоподателят, има строги изисквания относно правилното транспортиране на
превозваните стоки, както и че контрагента, за който е била предназначена стоката не е
1
добавил съответна анотация в документа, с който се превозва стоката за нарушена цялост.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление № 544326-0202023/27.10.2020 г. на Началник на отдел "Оперативни
дейности" – С. в ЦУ на НАП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено
становище от гл. юрисконсулт М.И.Ц.-З., с което моли съда да отхвърли депозираната жалба
като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно
правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 19.05.2022 г. В качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Р. Г. С. и свидетеля по съставяне на акта и установяване на нарушението
К. Д. Х..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 17.06.2020 г. в 17.40 часа на ГКПП – К., трасе
„Изход“ е била извършена проверка на МПС, марка „Волво“ с рег. № *** и ремарке с рег. №
***. В хода на проверката се установило, че водач на превозното средство е L.W.B., полски
гражданин, роден на *** г., и същият превозва стока с висок фискален риск – гъби от рода
Agaricus с тегло 12 930 кг. Установило се още, че транспортното средство е транзитно
преминаващо през територията на Р Б. и е поставено под фискален контрол на ГКПП „В. –
Д.м.***“, като на транспортното средство, с Протокол за извършена проверка №
050901582070_1/17.06.2020 г., е било поставено обикновено техническо средство за контрол
(ТСК) с № 0606269. В изпълнение на задълженията си за осъществяване на фискален
контрол, служителите на НАП – свид. С. и свид. Х. извършили проверка на горепосоченото
транспортно средство за отстраняване на ТСК при преминаване на стоки с висок фискален
риск през територията на Р Б. и установили, че ТСК е с нарушена цялост, за което бил
съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №
0043381/17.06.2020 г.
В резултат на констатираното, на 17.06.2020 г. свид. Р. Г. С. - старши инспектор по
приходите, в присъствието на свид. К. Д. Х. - старши инспектор по приходите, съставила
АУАН № 0202023/17.06.2020 г., против L.W.B. – *** г., за това, че като водач на спряно за
проверка на 17.06.2020 г. в 17.40 часа на ФКГ ГКПП – К., трасе „Изход“, МПС, марка
„Волво“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, в което се превозват гъби от рода Agaricus с
тегло 12 930 кг., и за което транспортно средство се установило, че е транзитно
2
преминаващо през територията на Р България и е поставено под фискален контрол на ГКПП
„В. – Д.м.***“, като на транспортното средство е било поставено обикновено техническо
средство за контрол (ТСК) с № 0606269 с Протокол за извършена проверка №
050901582070_1/17.06.2020 г., което ТСК при извършване на проверка на транспортното
средство за отстраняване на ТСК при преминаване на стоки с висок фискален риск през
територията на Р Б. се установило, че е с нарушена цялост, за което е съставен ПИП серия
АА № 0043381, с което е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
АУАН е бил предявен и връчен на жалбоподателя на същата дата – 17.06.2020 г., като
същият го разписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, също не е постъпило
писмено възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.10.2020 г. Началникът на Отдел „О.д.“ - С. в ЦУ
на НАП издал атакуваното НП № 544326-0202023/27.10.2020 г., в което възприел изцяло
залегналата в акта фактическа обстановка, и за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, на
основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, наложил на L.W.B., ЛНЧ/служ. № *** административна
санкция Глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Л.В.Б. (L.W.B.) на 12.07.2021 г. с
препоръчано писмо от компетентния полски административен орган, видно от приложената
по делото разпечатка на искане за уведомяване относно издадено наказателно
постановление № 544326-0202023/27.10.2020 г. /лист 10-13 по делото/.
Разглежданата в настоящото производство жалба е депозирана до Национална агенция по
приходите, получила вх. № 94-1-410/27.07.2021 г. по описа на ЦУ на НАП и вх. № 1474-
1#3/03.08.2021 г. по описа на отдел „О. д.“ - С. при ЦУ на НАП, с писмо с пощенско клеймо
от 19.07.2021 г.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Р. Г. С. и свидетелят по съставяне на
акта и установяване на нарушението К. Д. Х.. И двамата служителите на НАП поясняват
реда на осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск и съпътстващите ги процедури и документи – при влизане в страната, на всеки
пропускателен пункт, на превозното средство, с което се превозват стоки с висок фискален
риск се поставя техническо средство за контрол – т.нар. пломба, за което се съставя
протокол, екземпляр от който се предава на водача на транспортното средство, а другият
екземпляр остава при контролния орган; установяват задължението на водача на
транспортното средство до напускане на страната да не нарушава целостта на техническото
средство за контрол, както и да не го отстранява; при напускане на транспортното средство
от страната, техническото средство за контрол се проверява от органите по приходите и се
отстранява. Изнасят, че в конкретния случай, на транспортното средство, чийто водач е
жалбоподателят е извършена проверка, т.к. е транзитно преминаващо през територията на
страната и като превозващо стоки с висок фискален риск, същото е поставено под фискален
контрол на ГКПП – В., през който пункт стоката е внесена на територията на страната и на
транспортното средство е поставена „пломба“. Свидетелите твърдят, че в изпълнение на
служебните си задължения по осъществяване на фискален контрол и извършената проверка
3
на управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство установили, че на същото
липсва техническото средство за контрол. Свид. С. посочва, че разговаряла с жалбоподателя
на развален английски и полски език. Свид. Х. изнася, че че "има случаи примерно един
шофьор е прередил другия и да си направят мръсно единия шофьор къса пломбата на
другия." Същият свидетел допълва, че разговаряли с жалбоподателя на английски език, като
Б. не говорел добре езика и си помагал и с руски език.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните,
районната инстанция намира за установено от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7-дневен срок, считано от датата на
връчване на препис от НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН
съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът намира следното:
На първо място, съдът констатира, е в настоящия казус е грубо нарушен принципа, въведен
с разпоредбата на чл. 21 НПК, намиращ субсидиарно приложение в настоящото
производство по силата на препращащата норма на чл. 84 ЗАНН. Съгласно чл. 21 от НПК,
наказателното производство се води на български език. Съгласно ал. 2 на чл. 21 от НПК,
„Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг
език. В тези случаи се назначава преводач.“. Налице е обилна съдебна практика по отмяна
на наказателни постановления поради неназначаване на преводач на лице, невладеещо
български език, по отношение на което е издаден и връчен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/. Предявяването на акта е именно, за да се запознае
нарушителят с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на
правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря.
Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото
му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от
категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно – наказателна
4
процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление. Недопустимо е
преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице,
което участва в производството в друго качество в производството – напр. актосъставител,
връчител, свидетел, административнонаказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед
осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване
правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български
език, към момента на връчване на АУАН компетентният орган по приходите следва да
назначи с нарочен акт преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу
което е издаден АУАН. В акта лицето следва да запише, че е бил осъществен превод и че е
разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. По същия начин,
с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от наказващия орган, следва да се връчи и
Наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му
е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва.
В случая не е спорно по делото, че нарушителят – жалбоподател не е гражданин на Р Б., а е
полски гражданин. В настоящия казус, липсват данни и обстоятелства, от които да е видно,
че соченото за нарушител лице владее български език, за да се приеме, че
административното производство не е опорочено и лицето е разбрало в извършването на
какво е обвинено. Липсват и такива, които да свидетелстват, че на жалбоподателя му е
предоставена възможност да се ползва от правото си да му бъде назначен преводач, който на
собствения му език да го запознае със съдържанието на съставения акт и лицето да разбере
административното обвинение срещу него. В тази насока, от страна на наказващия орган не
са ангажирани каквито и да било доказателства, които по категоричен и безспорен начин да
установяват, че на соченото за нарушител лице – жалбоподателят му е предявен по
предвидения в чл. 43, ал. 1 ЗАНН ред съставения АУАН и същият се е запознал със
съдържанието му. Напротив от събраните по делото гласни доказателствени средства, се
установява, че жалбоподателят не е владеел български език, органите по приходите от своя
страна не са владеели полски език, същите са комуникирали с жалбоподателя на развален
английски и „може би нещо на руски“ според свид. Х.. Дори свид. Х., в показанията си
дадени в съдебно заседание сочи, че жалбоподателят Беднарски не е говорел добре и
английски език, помагал си е с руски, както и: „Опитахме се да му кажем какво е станало,
но доколко ни е разбрал е друг въпрос.“ Показателно за затрудненията на посочения като
нарушител е, че е дал писмени обяснения на собствения си – полски език, който логично е
разбираем за него.
Изложеното води до категоричния извод, че образуваното въз основа на така съставения и
„предявен“ АУАН административнонаказателно производство е опорочено, като е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо в настоящото
производство, в резултат на което е издадено незаконосъобразно наказателно постановление
и като такова същото следва да бъде отменено.
Извън посоченото, настоящият съдебен състав констатира и други процесуални нарушения,
довели до незаконосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност
5
на жалбоподателя.
В конкретния случай, жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена на
17.06.2020 г. на ФКГ ГКПП-К., трасе „Изход“ проверка, се установило, че техническото
средство за контрол, поставено на управляваното от жалбоподателя транспортно средство, с
което се превозвала поставена под фискален контрол стока, е с нарушена цялост –
нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 ДОПК. Цитираната разпоредба предвижда, че при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът
на транспортното средство е длъжен да запази целостта и да не поврежда техническите
средства за контрол, поставени от органа по приходите.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт, тъй като по своята същност административнонаказателния процес, като производство
имащо за последица евентуалното налагане на държавна принуда, е строго формално и за
законосъобразното му провеждане следва да са спазени и съответните процесуални норми,
осигуряващи яснота в какво точно се изразява вмененото на лицето нарушение – с
фактическото му описание и съответстващата му точна правна квалификация. Това
подпомага лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора
на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове.
При служебната проверка на АУАН и НП, съдът констатира, че същите не отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т.5 ЗАНН. Този извод
следва от факта, че както в АУАН, така и в НП не са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението. АНО е посочил кога и къде е извършена проверката, в хода на
която е установено извършеното административно нарушение, но не и къде и кога същото е
извършено. Непосочването на датата на извършеното деяние в НП води до неяснота относно
точния момент на извършване на нарушението. Допуснатото нарушение се явява
съществено и води като краен резултат до незаконосъобразност на процесното НП. Това е
така, т.к. датата на извършване на нарушението е основен елемент от обективната страна на
нарушението. Изискването за посочването на същата е императивно, а липсата или
неточното й посочване в НП представлява съществено нарушение на
административнонаказателната процедура, достатъчно да обоснове отмяната на
санкционния акт.
Аналогично стои въпросът и по отношение на мястото на извършване на нарушението.
6
Актосъставителят, при извършената проверка е установил и обективирал в акта, че
жалбоподателят е управлявал транспортно средство, транзитно преминаващо през
територията на Р Б. и поставено под фискален контрол на ГКПП „В. – Д.м.***“, като на
транспортното средство е било поставено обикновено техническо средство за контрол (ТСК)
с № 0606269 с Протокол за извършена проверка № 050901582070_1/17.06.2020 г., и което
ТСК при извършената проверка на транспортното средство за отстраняването му, било с
нарушена цялост. Липсва конкретно посочване на мястото на извършване на
предполагаемото административно нарушение. В обжалваното НП е преповторена същата
фактическа обстановка, като и наказващият орган не е посочил мястото на извършване на
нарушението, макар, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН му вменява извършване на
разследване когато има спорни обстоятелства в административнонаказателното
производство. При посочената формулировка следва да се предполага, че нарушението е
извършено на територията на страната с оглед, че превозното средство, с което са се
транспортирали стоките с висок фискален риск е транзитно преминаващо през територията
на Р Б., или е извършено по маршрута, по който се е движило транспортното средство, или
пък е на мястото, където е извършена проверката.
Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението всякога представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, което от своя страна влече незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и константната съдебна практика.
На следващо място, съдът констатира, че липсва и пълно описание на нарушението,
доколкото е видно, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията или
бездействията от страна на жалбоподателя довели до незапазване целостта на техническото
средство за контрол с № 0606269. Не е конкретизирано какво точно е това техническо
средство, както и в какво се изразява нарушената му цялост, които да послужат за изходна
позиция и при съпоставката им от страна на решаващия състав, да се достигне до обоснован
извод, че целостта на средството е нарушена. Още повече, че е налице и противоречие
между установеното в АУАН и възприето в НП обстоятелство – техническо средство за
контрол с нарушена цялост и твърдяното от разпитаните в съдебно заседание свидетели,
установили административното нарушение, че липсвало техническото средство за контрол,
поставено на превозното средство с нарочен протокол.
Липсата на посочените данни в АУАН и НП ограничава и правото на защита на наказаното
лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация.
Описанието на нарушението, дадено от наказващия орган на практика представлява
цитиране на състава на конкретното административно нарушение, като липсва изложение на
факти и обстоятелства, които да конкретизират деянието с индивидуализиращите го
признаци. В тази връзка липсват мотиви от страна на наказващия орган, от които да се
извлече волята му и защо същият приема, че нарушението е извършено от жалбоподателя, а
не от друго лице. Липсват каквито и да е данни за извършителството, респективно
осъществяване от субективна страна на състава на административното нарушение. По този
7
начин наказателното постановление се явява и необосновано, т.к. поставя съда в обективна
невъзможност да се произнесе по съществото на настоящия правен спор.
В заключение, настоящият съд намира за необходимо да посочи, че от бланкетното
изложение в НП не става ясно и въз основа на кои конкретни утежняващи отговорността
обстоятелства, наказващият орган е извел извода си за налагане на наказание над размера на
предвидения в закона минимум за този вид нарушения, а именно - глоба в размер на 2000
лева. Доколкото санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 1 ДОПК, за вмененото
административно нарушение предвижда наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лева за
физическите лица, и с оглед, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, че
нарушението е за първи път, за съда остават неясни мотивите на АНО за налагане на
наказание в посочения размер.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателя не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.т районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 544326-0202023/27.10.2020 г., издадено от
Началник на отдел "О. д." – С. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от
ДОПК, на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, на Л.В.Б. (L.W.B.), ЛНЧ/служ. № ***, е
наложена административна санкция „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8