№ 3634
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100510159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7843 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 71767/2021 г. Софийски
районен съд, 140 състав признал за установено, че Р. З. М., ЕГН **********,
и А. М. М., ЕГН **********, дължат разделно при квоти от 3/4 части за
ответника А. М. М. и 1/4 част за ответника Р. З. М. в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД сумите, както следва: 2 431.08 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от
м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „Акад.
Никола Обрешков“ № ****, аб. № 328024, ведно със законната лихва, считано
от 10.08.2021 г. до погасяването, и сумата в размер на 444.84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 26.07.2021 г., като отхъврил исковете за главница
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200 ЗЗД до
пълния предявен размер от 2 487.52 лв. и за периода м. 05.2018 г. поради
погасяване на задълженията за този период по давност, и исковете за лихва с
1
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - до пълния предявен
размер от 452.74 лв. и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2019 г. Съобразно
изхода на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени
разноските за исковото и за заповедното производство. Решението е
постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Р. З. М. и
А. М. М., които го обжалват в частите, с които исковете са уважени, с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Районният съд неправилно приел, че по делото е доказано при условията на
пълно и главно доказване ответниците да са били в процесния период
собственици на процесния имот и съответно – че е доказано наличието на
облигационна връзка между страните. Това не се установявало от
представените три нотариална акта, вкл. не се установявало при какви квоти
са били съсобственици ответниците. Решението било неправилно и в частта, с
която съдът приел, че ответниците дължат стойността на услугата дялово
разпределение. Не били представени доказателства, че през процесния период
е осъществявано дялово разпределение, а от друга страна цената на тази
услуга се дължала на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.
Решението било неправилно и в частта, с която съдът приел да е дължима
лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия. Спрямо общата
фактура клаузата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, неясна и вътрешно
противоречива и за поставяне в забава било необходимо отправяне на покана.
Поради това молят съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски съгласно представени списъци по
чл. 80 ГПК. В случай че съдът остави жалбата без уважение и въззиваемата
страна претендира юрисконсултско възнаграждение над минималното такова
по чл. 78, ал. 8 ГПК, правели изрично възражение за прекомерност на същото.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
2
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
непреклудираните доводи в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
3
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, сега отменена) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая, противно на поддържаното в жалбата, от приетите и
неоспорени 3 бр. нотариални актове се установява по достатъчен за целите на
настоящото производство начин, че ответниците са били в процесния период
м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. съсобственици на процесния имот при квоти ¾ -
за А. М., и ¼ - за Р. М.. От представения нотариален акт от 23.04.1993 г. се
установява, че имотът е придобит от З.Р. М. и А. М. М., като при липса на
посочени квоти в този нотариален акт следва да се приеме, че същите са
придобили имота при равни квоти – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. С нотариален акт за
дарение от 18.07.2019 г. ответникът Р. З. М. дарил собствената си ¼ идеална
част от имота на съсобственика си и негова майка А. М. М., като в
4
нотариалния акт, подписан от двамата ответници е посочено, че дарителят Р.
М. се е легитимирал като собственик на дарената част от имота по
наследствено правоприемство от З.Р. М., съгласно удостоверение за
наследници изх. № 873/02.11.2005 г. След извършеното дарение ответницата
А. М. М. с нотариален акт от 07.08.2020 г. е учредила договорна ипотека
върху имота, като се е легитимирала като собственик на целия имот.
Същевременно по делото не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК с доклада е отделено като безспорно обстоятелството, че в процесния
период ищецът е доставял топлинна енергия в имота, находящ се в гр. София,
ул. „Акад. Никола Обрешков“ № ****, аб. № 328024. Ето защо правилно
районният съд е приел за доказано, че ответниците, като съсобственици на
топлоснабдения имот, са били в процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г.
клиенти на топлинна енергия за битови нужди и като такива дължат цената на
доставената в имота топлинна енергия съобразно квотите си в собствеността.
Неоснователно в жалбата се поддържа и ответниците да не дължали
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите в процесния период и сега действащи Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2
е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4
и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура.
Единственият непреклудиран по силата на чл. 133 ГПК довод на
въззивниците във връзка с главницата за дялово разпределение е
неоснователен. В отговора на исковата молба същите са оспорили това
вземане с възражение, че цената на тази услуга се дължи на фирмата за
дялово разпределение, а не на ищеца.
5
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, противно на
поддържаното в жалбата, по делото се установява от приетата и неоспорена
обща фактура от 31.07.2019 г., че дяловото разпределение е извършвано от
фирма за дялово разпределение, и въз основа на отчетените от нея данни
ищецът е начислил дължимата сума за имота за отоплителен период м.
05.2018/04.2019 г. Същевременно чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016 г. предвиждат,
че клиентите заплащат на продавача както сумите за потребената топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа,
че заплащането на тази услуга не се дължало на топлопреносното
предприятие.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните
части.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт
на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7843 от 11.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 71767/2021 г. на Софийски районен съд, 140 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Р. З. М., ЕГН **********, и А. М. М., ЕГН **********,
дължат разделно при квоти от 3/4 части за ответника А. М. М. и 1/4 част за
ответника Р. З. М. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
6
*********, сумите, както следва: 2 431.08 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от
м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „Акад.
Никола Обрешков“ № ****, аб. № 328024, ведно със законната лихва, считано
от 10.08.2021 г. до погасяването, и сумата в размер на 444.84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 26.07.2021 г.
ОСЪЖДА Р. З. М., ЕГН **********, и А. М. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ул. ****, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. №
71767/2021 г. на Софийски районен съд, 140 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца-
въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7