РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104625 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ****,
представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ж. к. ****,
представлявано от управителя Я.С.Д., дължи на ищеца сумите 685,79 лева месечни такси и
потребление за използване на мобилни услуги по договор № **** от 25.02.2018 г. за периода
от 07.11.2019 г. до 06.05.2020 г., 2 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения
по същия договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
922/19.05.2021г. по ч. гр. д. № 3375/2021 г. по описа на БРС.
Посочено е, че задълженията произтичат от неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на ползвани електронни съобщителни услуги по договор № ****,
за които са издадени фактури за периода 10.12.2019 г. – 31.05.2020 г. Претендира се и
обезщетение за обработка на просрочени задължения, което е фиксирано в ценоразписа на
оператора.
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез процесуален представител е оспорила
претенциите по основание и размер. Твърди, че в процесния период не е била в договорни
отношения с ищеца и оспорва наличието на валиден договор между страните след ноември
1
2019 г. Твърди, че договор за използване на мобилни услуги, ведно с приложенията и анекса
към него, след посочената дата ответникът не е подписвал и оспорва приложените такива с
исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете и претендира присъждане на направените
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги № ****/25.02.2018 г., подписани
от страните за номера ********** и *******. Уговорена е месечна такса в размер на 30 лева без
ДДС, с промоционална такса за първите две години 18 лева без ДДС, като срокът на
договора е две години. Уговорено е, че договорът се превръща в такъв с неограничен срок,
ако в рамките на последния месец преди изтичането на двугодишния срок абонатът не
уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен. С допълнително
приложение е активиран допълнителен мобилен интернет за номер ******* с месечна такса
1 лев без ДДС. Активирани са и номера ********** с месечна такса 14 лева без ДДС и
********** с месечна такса 9 лева без ДДС, както и номер ********** с месечна такса 9
лева без ДДС.
По делото са представени фактура от 10.12.2019 г. за отчетен период
07.11.2019 г. – 06.12.2019 г. на стойност 188,29 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги; фактура от 09.01.2020 г. за отчетен период 07.12.2019 г. – 06.01.2020 г.
на стойност 99,90 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги;
фактура от 10.02.2020 г. за отчетен период 07.01.2020 г. – 06.02.2020 г. на стойност 99,90
лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги; фактура от 10.03.2020 г.
за отчетен период 07.02.2020 г. – 06.03.2020 г. на стойност 156,56 лева, включваща месечни
абонаментни такси и използвани услуги; фактура от 10.04.2020 г. за отчетен период
07.03.2020 г. – 06.04.2020 г. на стойност 128,70 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги; фактура от 11.05.2020 г. за отчетен период 07.04.2020 г. – 06.05.2020 г.
на стойност 12,44 лева, както и сметка от 03.01.2020 г. за сумата 2 лева обезщетение за
обработка на просрочени задължения.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Д.Д. е посочила, че
управителят на ответното дружество й е била клиент, когато е била в България. В края на
октомври 2019 г. я е видяла за последно, защото заминала за З. заедно със съпруга си.
Разговаряли за прекратяване на договорите с мобилния оператор и Д. я придружила до
офиса на Мтел до Атаген. Я. говорила със служител, на който казала, че иска прекратяване
на договорите, платила сметките, подписала документи и си тръгнали.
Съдът счита, че действително договорът за мобилни услуги е сключен
в писмена форма, поради което, за да бъде успешно доказано евентуалното негово
прекратяване, същото следва да бъде извършено в писмена форма, с оглед забраната,
установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Причините и инициативата за прекратяване на
договорното правоотношение обаче са обстоятелства, които не попадат в ограничението на
чл. 164, ал. 1 ГПК, и могат да бъдат установявани със свидетелски показания, но в случая не
2
става ясно от показанията на свидетеля дали с посещението в офиса на мобилния оператор
управителят на ответното дружество е направил постъпки за прекратяване именно на
процесния договор, поради което и показанията не следва да бъдат кредитирани.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е посочило, че фактурите са осчетоводени от ищцовото дружество. След м. ноември
2019 г. ответникът е спрял да заплаща задълженията си по договора за мобилни услуги.
Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е посочило,
че в системата на А1 България е регистриран договор с ответното дружество, прекратен на
10.05.2020 г. поради забава в плащанията от страна на абоната. Услугите, посочени в
договора, са били активни в процесния период.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за основателни.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че е изправна
страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и
размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договор за мобилни услуги и приложения към него, подписани от страните, установяват
наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и
техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. В договора и
приложенията към него е посочен размерът на месечната абонаментна такса за всеки от
ползваните номера и срокът на действие. Номерата фигурират в приложенията към
издадените фактури, като дължимата месечна такса отговаря на уговорената в договора.
Поради това съдът намира, че е установено наличието на валидно сключени между „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за
заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото.
Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаментни такси.
Възражението на ответника срещу дължимост на сумите се основава на
твърдението, че договорът между страните е бил прекратен от него през м. ноември 2019 г.,
като не дължи плащане на месечни такси и услуги след този период. Съдът намира
възражението за неоснователно. Страните са уговорили изрично хипотезите, при които
договорната им връзка се прекратява – с изтичане на двугодишния срок на договора, в
3
случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване абонатът
уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен, както и с едномесечно
писмено предизвестие от всяка от страните. В раздел IX от Общите условия към договора
също са предвидени хипотезите, при които договорът се прекратява – с едномесечно
писмено предизвестие от страна на абоната, както и от страна на А1 при наличие на
определени предпоставки, като е предоставен избор на дружеството кога да прекрати
договора. По делото не се установи основателността на възражението на ответника, че
договорът е бил прекратен в периода, за който се търси плащане на процесните суми – за
отчетен период 07.11.2019 г. – 06.05.2020 г. Ответникът твърди, че договорът е прекратен
чрез изявление на управителя, направено писмено в офис на мобилния оператор, поради
което и не дължи плащане на месечна такса след м. ноември 2019 г. Няма данни по делото
договорът да е надлежно прекратен по посочения в него начин, а съгласно чл. 20а ЗЗД
договорът има сила на закон за страните по него. Ответникът не е представил отправено до
ищеца изявление в писмен вид за прекратяване на договора в едномесечен срок преди това.
Поради това съдът счита, че не е надлежно установено договорът между страните да е
прекратен по реда, предвиден в него.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е заплатил
уговорената цена за процесния период, напротив – той самият не твърди да е платил
процесната сума. Поради това предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за погасяване на задълженията по давност.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева съдът намира
същото за основателно, тъй като в чл. 27.1 от Общите условия изрично е предвидена такава
възможност на дружеството при наличие на просрочени задължения, които в случая са
налице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
настоящото и заповедното производство в размер на общо 900 лева съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ж. к. ****, представлявано от управителя
Я.С.Д., че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ****, представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно,
сумите 685,79 лева месечни такси и потребление за използване на мобилни услуги по
4
договор № **** от 25.02.2018 г. за периода от 07.11.2019 г. до 06.05.2020 г., 2 лева
обезщетение за обработка на просрочени задължения по същия договор, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 922/19.05.2021г. по ч. гр. д. № 3375/2021 г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч., ж. к. ****, представлявано от управителя Я.С.Д., да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Илинден, ****, представлявано от А.В.Д. и М.М., сума в размер на 900 лева
(деветстотин лева) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5