Р Е Ш Е Н И Е
№
420 31.12.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 920 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 1673 от
07.08.2019г., постановено по адм.дело № 1781/2019г. по описа на Административен
съд – гр.Бургас, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд-гр.Несебър.
Делото
е образувано по повод жалбата на В.Г., гражданин на Украйна, с разрешение за
пребиваване в РБългария № ........, издадено на 14.08.2019г., с настоящ адрес:***
против Заповед за задържане на лице
с рег.№ 304зз-680 от 18.07.2019г., издадена от П.М.Г.– старши полицай при
РУ-Несебър, с която е разпоредено задържане на жалбоподателката Г. за срок от
24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Несебър. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
допуснати при издаването и́ съществени нарушения на
административно-производствени правила и нарушение на материалния закон.
В
съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуалният й
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени доказателства.
Ответникът
по жалбата – П.М.Г.– старши полицай в РУ-Несебър, излага становище за
законосъобразност на издадената от него заповед. Описва в хронологичен порядък
пред съда как се е стигнало до задърЖ.о на жалбоподателката Г. и до издаването
на атакуваната заповед.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема,
че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След
преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и възраженията на
страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168 ал.1
от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2019г.,
около 17.30 часа, жалбоподателката Г. отишла в магазин „Гранд маркет Ж.“ в
гр.Несебър, заедно със своите приятелки Е.С.П.и А.П.П.. Повод да отидат там бил
закупен на 14.07.2019г. от децата на В.Г. телевизор „Филипс“ от същия магазин,
като подарък за нея. По данни на жалбоподателката Г., телевизорът, който
закупили децата й не бил нов, а бил използван с рекламна цел в магазина
/мостра/, поради което същата искала да разбере какво намаление й се полага и
ако няма такова, желаела да върне телевизора. На место, трите жени разговаряли
с продавач-консултанта на отдел „Техника“ – Д.И.К., който повикал управителят
на магазина – Н.А.К.. Последната ги попитала какъв е проблема и трите жени
едновременно на висок глас изразили недоволството си от закупената вещ и
желаели да им бъдат върнати парите. Управителят К.им обяснила, че вещта вече е
закупена и не може да се направи намаление. Казала им също, че телевизорът може
да бъде върнат само, ако има фабричен дефект с цел отстраняване на повредата.
Наред с това им обяснила, че при покупка на телевизор, задължително същият се
изпробва дали работи. Трите жени се ядосали, започнали да викат силно една през
друга и не искали да чуят какво им обяснява управителката. Едната от тях – Е.П.изкарала
телефона си и започнала да снима К.с него. Тогава последната я хванала за
ръката и я наклонила към пода. В отговор на това, Е.П.замахнала с дясната си
ръка, в която държала плик, в който имало катинар за колело и ударила
управителката с областта на лицето. В този момент се намесила втората жена – А.П.,
която хванала с двете си ръце К.и я избутала напред. Тогава управителката
замахнала и ударила по главата А.П., след което я хванала за косата и започнала
да я дърпа. В това време Е.П.продължила да нанася удари с торбичката с катинара
в областта на главата и лицето на управителката Кардардонова. Междувременно се
намесили два лице – едното от мъжки, а другото от женски пол и разтървали трите
лица. По време на физическият контакт между управителката и двете чужди
гражданки, жалбоподателката Г. стояла отстрани и наблюдавала безучастно
случващото се. След приключването на конфликта, Г. и приятелките й били
помолени от охраната на магазина да го напуснат. Трите жени излязли и се качили
в колата на жалбоподателката Г.. След като Г. запалила двигателя на автомобила,
към нея се приближили един от охранителите, заедно с управителката К.и им
казали да изчакат да дойде собственика на магазина. Вместо него дошла полиция.
Чуждите гражданки не носели документи в себе си, поради което били придружени
от полицейските органи до квартирата им, за да вземат личните си документи,
след което били откарани в районното управление на МВР. В полицейското
управление била установена самоличността на трите лица, след което на същите били
издадени заповеди за задържане за срок от 24 часа.
За случаят
е било образувано бързо производство № 304р-ЗМ-873/2019г. по описа на
РУ-Несебър, по което били извършени разпити на свидетели, включая и на
жалбоподателката Г. /л.33-44 вкл./ и техническа експертиза на видеозаписите от
охранителните камери в магазин „Ж.“ /49-55 вкл./. Изготвена била и докладна
записка относно проведените оперативно-издирвателни мероприятия по досъдебното
производство от инспектор Терзиев /л.59/.
Жалбоподателката
Г. била задържана от ответника Г.със Заповед № 304зз680 от 18.07.2019г., на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.325 от НК за това, че на
18.07.2019г. в магазин „Ж.“, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи
обичайните норми на морал и поведение, предмет на обжалване в настоящото производство
/л.6 по адм. дело/. При задърЖ.о на Г. й бил извършен личен обиск, за което е
съставен протокол /л.7 по адм. дело/, като същата е попълнила и декларация
/Приложение № 10/, с която декларира, че е запозната с правото му й ползва
адвокатска защита, медицински преглед и да бъде уведомен член от семейството й
или друго заинтересовано лице за задърЖ.о й. Както заповедта за задържане, така
и протокола за личен обиск и декларацията били преведени на жалбоподателката от
български език на руски език от осигурения й преводач Е.Д.. Жалбоподателката Г.
била освободена на 19.07.2019г. в 14.30 часа.
Гореизложеното
се установява от материалите по изисканото от съда заверено копие на ДП №
304р-ЗМ-873/2019г. по описа на РУ-Несебър както и от приложените по адм.дело
заверени преписи на заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск,
декларация /Приложение № 10/ и докладна записка, приети, като доказателства по
делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният
акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, компетентност. При
издаването на процесната заповед са спазени изискванията за форма, така както
предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, връчена лично на адресата й. Действително в разписката на гърба на
заповедта за задържане е отразено, че препис от нея е връчен на лицето А.П., но
предвид обстоятелството, че задържаните са били три, една от които е била А.П.П.,
съдът приема, че при предявяването на заповедите на трите лица, последните
погрешно са се разписали на тях. Не зависимо от това, съдът не счита, че
допуснатото нарушение при предявяване на издадените заповеди за задържане за
подпис е съществено, тъй като жалбоподателката Г. е била запозната със
съдържанието на издадената срещу нея заповед за задържане от осигурения й
преводач, с което са били изцяло охранени правата й, включително да разбере
причината за задърЖ.о й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, дата на раждане, номер на паспорт, датата и часа
на задърЖ.о. Разяснени са правата на задържаното лице, като в самата заповед са
цитирани разпоредбите на чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР.
Заповедта
е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в нея
се съдържа, макар и кратко изложена, фактическа обстановка, във връзка с която
полицаят е преценил, че е необходимо налагането на принудителна административна
мярка /ПАМ/ – извършване на непристойни действия от страна на жалбоподателката Г.
в магазин „Ж.“, грубо нарушаващи обичайните норми на морал и поведение. Макар
жалбоподателката да не е участвала лично в сбиването между двете чужди
гражданки и управителката в магазина, същата първоначално наред с тях е
изразявала недоволството си на висок глас от несъгласието на управителката да
приеме обратно подарения от децата й телевизор, а впоследствие при настъпилото
сбиване, по никакъв начин не се е намесила, за да възпре приятелките си, едната
от които е ударила неколкократно с катинар по лицето управителката Калдардонова.
В
заповедта трябва да е посочено правното основание, като не е необходимо да има
посочване на конкретни обстоятелства (фактически и фактическо поведение, като
последното е непознато на административното право), явяващи се основание за
задърЖ.о на лицето, а към административната преписка да има данни, от които да
се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В
настоящият случай такива се съдържат в докладна записка от изисканото заверено
копие на ДП № № 304р-ЗМ-873/2019г. по описа на РУ-Несебър, както и обясненията
на ответника Гайдаров, дадени в съдебно заседание, т.е. налице е надлежно
правно и фактическо мотивиране на приложената ПАМ спрямо жалбоподателката В.Г..
Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са
извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието
на данни (информация от всякакъв род), обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а
още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Такива данни са налице в случая, за което е образувано цитираното
ДП. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване
в рамките на образуваното наказателно производство. За целите на задърЖ.о по
реда на чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да
обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задърЖ.о
се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване,
поради което съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя в тази насока. Изискването за излагане на
фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във
връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за
евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и
изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в
доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на
какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво
е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените
предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по
приложение на чл.5, т.2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни.
Прилагането
на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да
се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално
извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок от 24 часа” в случая е оправдано, с оглед наличните данни за
възможност лицето да е извършило престъплението, за което е образувано
цитираното ДП, като това следва да се установи след извършването на надлежни
действия по разследване.
Настоящият
състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност
при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането
на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане
за срок от 24 часа” е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни,
че задърЖ.о е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към
настоящия случай, водят до извод, че за задърЖ.о на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея
жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г., гражданин на Украйна, с разрешение за
пребиваване в РБългария № ........, издадено на 14.08.2019г., с настоящ адрес:***
против Заповед за задържане на лице
с рег.№ 304зз-680 от 18.07.2019г., издадена от П.М.Г.– старши полицай при
РУ-Несебър, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: