РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 5525
гр. Пловдив, 15.03.2021 Г.год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3184 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба на „МИДНАЙТ ШОПИ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „***” № 41, представлявано от управителя - Ц. Т. В., срещу заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-621-0077733/13.10.2020г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи не обосновават тежестта на приложената принудителната административна мярка. Твърди се, че допуснатото нарушение е формално и безрезултатно, породено от допусната техническа грешка, без да е нанесена вреда за фиска. Сочи се, че нарушението не е датирано в оспорения административен акт, нито е дадено точно и ясно описание на фактическата обстановка при която е извършено. Възразява се срещу законосъобразността на принудителната мярка, тъй като същата е наложена 7 дни след преустановяване на нарушението. В този аспект се поддържа, че мярката не може да постигне законоустановените цели на административната принуда. Възразява се също, че за установеното нарушение не е издадено наказателно постановление, с което лицето е лишено от възможността да заплати съответна санкция по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС и да пресече изпълнението на мярката. Твърди се, че срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя.
3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт К. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. На 06.10.2020 г. в 11.25 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на пар.
1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив. бул. „***“ № 41,
стопанисван от „МИДНАЙТ
ШОПИ ЕООД, ЕИК ***, при която е изведен периодичен отчет от ФП на ФУ
в обекта тип „Датекс ДП 150“ с ИН на ФУ ДТ 827077 и ИН на ФП 02827077 за периода
01.01.2020 г. - 06.10.2020 г. По данни от очета е установено, че в обекта има
извършени продажби, отчитани в данъчна груп, която е за отчитането продажбата
на течни горива, чрез измервателни средства и разход на течни горива, на
стойност 33.55 лв., които 33.55 лева е следвало да се отчитат в данъчна група
„Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената
стойност. С оглед видът на продаваните стоки/услуги и характера на проверяваното
лице - търговец, продажбите им се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Установено е, че дружеството,
в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изисканият към софтуерите за управлението им и изискванията
към липата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира
всяка извършвана продажба спор вида на същата в данъчната група, която изисква
закона - в случая в данъчна група „Б“ на ФУ, с което е извършено нарушение по чл.
27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
За установените факти и
обстоятелства е съставен и протокол за извършена проверка сер. АА №
0077733/06.10.2020г., към който са приложени събраните доказателства. Видно от
съдържанието на декларация с дата 06.01.2020г., Тонка Е.В. – продавач –
консултант в обекта, е удостоверила, че стоките на стойност 33.55 лв. за
периода са отчетени за периода
01.01.2020 г. - 06.10.2020 г. са отчетени в група „В“ поради допусната
техническа грешка, която към момента е отстранена.
6. Въз
основа на горната фактическа обстановка е издадена заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-621-0077733/13.10.2020г., с която административният
орган е разпоредил запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в гр. Пловдив. бул. „***“ № 41, стопанисван от „МИДНАЙТ ШОПИ ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 2 дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството,
че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти. За да обоснове продължителността
и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви
относно вида и големината на търговския обект, разположението му, предлагания
асортимент и възможността за реализиране на големи обороти. Посочено е, че наличието
на законоустановените реквизити на фискалния бон, издаването на касова бележка
и правилното отчитане на ФУ в правилната данъчна група са нормативни задължения
за търговеца, които следва да бъдат изпълнявани при съответни условия. В този
аспект е прието, че извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, показващо организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Също така е посочено,
че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на
възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда
за фиска.
7. За удостоверяване на компетентността си
да наложи процесната мярка ответникът представи заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона
за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да
издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
IV. За правото:
8. Според
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7,
т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията
и директорите на дирекции в териториалните й поделения.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба №
Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно
установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата
за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби,
както и възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.
9. В случая, между страните
не се формира спор по установената от административния орган фактическа
обстановка. Спорът се концентрира относно
правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
Жалбоподателят е осъществил състава на чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена
процесната мярка. След като са проявени обективните признаци на административно
нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание
за налагане на принудителната административна мярка. Последната е приложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидените от закона форма и
ред.
Възраженията на жалбоподателя относно
несъразмерността на административната принуда са неоснователни. Оспореният
административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна
административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите
на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия,
административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата
административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на
търговския обект и формата на деянието. При безспорно установяване на
материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна
принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за
съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на
мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона.
Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност
- мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по
целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.
Процесното нарушение, под формата на
незаконосъобразни действия, било то волни или неволни, е довело до отчитане на
продажби в група, за която не се прилага облагане с предвидената в закона
ставка на косвения данък. Без съмнение нарушението засяга фискалната дисциплина
и има пряко отражение върху фиска. Незначителният размер на неотчетените
продажби е съобразен от контролния орган при ориентиране на мярката към
установения от закона минимум. Обстоятелството, че нарушението е отстранено
преди налагането на мярката, лишава от смисъл единствено преустановяващият й
ефект, но не обезсмисля превантивеният и възстановяващият
й ефект, целящи да бъде постигната промяна в поведението на търговеца. При това
положение дали мярката ще постигне правния си ефект, ако бъде в размер на два
дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на
контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни
събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това дали мярката ще
постигне всички поставени от закона цел, а дали са налице предпоставките за
неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не
бъде прекомерно засегната. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван
превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес,
тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за
ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл.
19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение,
че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни
държавни интереси - какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая
законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личния не е
израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед
спецификите на настоящия казус преустнояването на
дейността на търговеца за срок от два дни не се явява прекомерно спрямо
установения модел в търговския обект и не ограничава правата му в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. При наличието на правните основание за
прилагане на административна принуда, размерът на мярката е въпрос по фактите,
които в случая не търпят промяна. Мярката в посочения размер не се явява
прекомерна за търговеца, с оглед установената по делото фактическа обстановка.
Възраженията на жалбоподателя относно причините
за допускане на нарушението, начина на описанието му, квалификацията,
преценката за тежестта и резултатността му, са въпроси, релевантни единствено
при ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Административното наказване и административната принуда преследват различни
цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и
същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им
законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина
и предотвратяване на вреди за фиска. Извън предмета на съдебния контрол остават
и възраженията относно целесъобразността на приложената ПАМ.
Неоснователни са и възраженията на оспорващия, че
е засяганото правото му да пресече изпълнението на мярката като заплати
съответна санкция. Както се отбеляза, издаването на наказателно постановление
не е предпоставка за законосъобразността на административната принуда.
Въпросите по изпълнението на мярката са извън предмета на настоящия съдебен
контрол. Ако органът прилага мярката след установения срок или след
прекратяване на изпълнението й ще е налице незаконосъобразно фактическо
действие, срещу което е предвидена специален ред за защита. Дори и изпълнението
на мярката да е прекратено към момента на разрешаване на настоящия съдебен
спор, това обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на акта, с който
е наложена, тъй като съдът се произнася налице ли са били фактическите и правни
основания за прилагането й, а не дали същата подлежи на изпълнение. Иначе
казано, не липсата на предпоставките за изпълнение правят мярката
незаконосъобразна, а липсата на елементите от фактическия състав за нейното
прилагане. В случая именно тези елементи са налице, поради което мярката е
законосъобразно наложена към релевантния за спора момент.
10. Мотивиран от горното, настоящият
състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и
ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни
разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.
V. За разноските.
11. Предвид изхода на делото, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в
размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИДНАЙТ ШОПИ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „***” № 41,
представлявано от управителя - Ц. Т. В.,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-621-0077733/13.10.2020г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно
управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА „МИДНАЙТ ШОПИ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „***” № 41, представлявано от управителя - Ц. Т. В., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: