Р Е Ш Е Н И Е
№ 1886 05.11.2010 година ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 02.11.2010
г.
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
Секретар:
Райна Жекова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян НАХ дело №4069 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Я.Р.К. ***,
ЕГН **********, против НП №02-0200992/03.09.2010 г. на Д. на Д. „И. п. т.” - Б.,
с което за нарушение на чл.15, ал.1, вр.ал.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /бр.102/2009 г./, на основание чл.413, ал.2 от КТ, в качеството му на
длъжностно лице, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500
лв. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като
при условията на алтернативност пледира за намаляване размера на наложеното
наказание. Не представя нови доказателства.
Процесуалният представител
на АНО счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Не представя нови доказателства.
По делото в качеството им на свидетели са разпитани
актосъставителя Г. и св.Б.
Съдът намира жалбата за допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, според чл.416, ал.6 от КТ, жалбата е подадена в срок, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея пред РС-гр.Бургас е редовно
образувано.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.05.2010 г., служители на Д. “ИТ”-Б. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект, находящ
се в гр.Б., к-с ”И.”, представляващ жилищна сграда с магазини и изпълняван от
подизпълнителя “П.” ЕООД-гр.А. По време на проверката, на строителният обект са
били жалбоподателят, в качеството му на длъжностно лице по безопасност и здраве
при работа и работниците С. А., Д. Х. и И. Н. В хода на проверката било
констатирано от книгата за ежедневен инструктаж, че такъв не е бил проведен за
деня. Изискани били писмени документи по
списък, които жалбоподателят представил на 14.05.2010 г., за което има съставен
Протокол №831/14.05.2010 г. Актосъставителят констатирал, че със Заповеди
№1/01.04.2010 г. и №2/01.04.2010 г., и двете на управителя на фирмата
подизпълнител “П.” ЕООД-гр.А., жалбоподателят е бил определен за длъжностно
лице, което да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа
във фирмата и да провежда ежедневен инструктаж, който да се документира в Книга
за ежедневен инструктаж.
Въз основа на така представените документи, на
17.05.2010 г., срещу жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №02-0200992, в който като нарушена е посочена нормата
на чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 /ДВ, бр.102/2009 г./. Същият е подписан от
актосъставителя, двама свидетели и нарушителя, който е вписал, че няма
възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено
съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение и с което на
основание чл.413, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1500 лв.
Бургаският районен съд намира, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Такива
биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на
властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват
правото на защита на дееца.
Изложената в акта и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление се оспорва от жалбоподателя чрез процесуалният
му представител, но се потвърждава от показанията на разпитаните по делото
актосъставител и свидетел, които кореспондират помежду си и взаимно се
допълват. Същите са в съответствие и със събрания по делото писмен
доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира изцяло и приема за
безспорно установено, че към момента на извършване на проверката – 12.05.2010
г., на строителния обект е имало работници, на които не е бил проведен
ежедневен инструктаж, като същият не е бил документиран и в книгата за
ежедневен инструктаж.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира, че действително жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл.15, ал.3, вр.ал.1 от
Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно които
ежедневен инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго
лице, определено със заповед на работодателя на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в
подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и
газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на
взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните
превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и
препарати; при строителни и монтажни работи.
Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в
качеството му на длъжностно лице е ангажирана на основание чл.413, ал.2 от КТ,
съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.
Съдът, след като прецени във връзка с чл.27 и следващите от ЗАНН размера на наложеното на жалбоподателя наказание, намира че същото се явява прекомерно с оглед на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства няма данни извършеното от жалбоподателя нарушение да е повторно, както и от деянието да са причинени вреди.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че размера на наложената на жалбоподателя глоба следва да се измени, като се намали от 1500,00 лева на 1000,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №02-0200992/03.09.2010
г. на Д. на Д. “И. п. т.”-Б., в частта в която за нарушение на чл.15, ал.3,
вр.ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, на основание чл.413, ал.2 от КТ
на Я.Р.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500,00 лв., като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание от “глоба” в размер на 1500,00 лева на “глоба” в размер
на 1000,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.