О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
29.11.2019г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 29.11.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антон Игнатов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно частно
гражданско дело № 767 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу определение от 01.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4961/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в
частта му, с която е върната исковата молба (уточнена
с молба от 27.09.2019г. на дружеството по чл. 415 ГПК срещу Ю.Н.А. за сумата от
8354,96 лева възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит и е
прекратено производството за тази сума като е обезсилена за същата сума
заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. 2658/2019г. на ПРС.
В частната
жалба се излагат доводи, че постановеният съдебен акт в обжалваната част е
неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на съдопроизводствените
правила. Оспорва се извода на ПРС, че липсва идентичност между вземането предмет
на заявлението и заповедта за изпълнение с вземането предмет на исковата молба.
Посочва, че в заявлението сумата негов предмет е цялото вземане по договора за
кредит, а след уточненията на исковата молба са посочени и неговите компоненти
(главница и лихва), чието основание е все договора за кредит и не е налице
предявяване на основание различно от това заявено в заповедното дело.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване действията по него.
ПОС намира жалбата за допустима, но неоснователна.
При иска по чл. 415 ГПК има изискване за идентичност
на вземанията предмет на заповедта с вземанията посочени в исковата молба.
В случая в заявлението е посочена сума от 11336,38
лева като главница. Няма посочени суми дължими като възнаградителна лихва.
Такива суми са заявени едва с молбата за уточнение на исковата молба.
Възнаградителната лихва макар да произтича от договора не е идентична с
главницата. Главницата е предоставената от кредитора в собственост на длъжника
парична сума, а лихвата по същността си е цената на предоставения паричен
ресурс. Както е посочено и в ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС ( което ПОС намира за
приложимо и към отношения от потребителски кредити с небанкови финансови
институции поради практически еднаквата същност) в заявлението и съответно исковата
молба може да се посочи общо дължимата главница, но възнаградителните лихви и
тези за забава трябва да са посочени отделно в заявлението и като период на
дължимост и като размер. Следователно при липса на посочване на такова вземане
в заявлението, то не може да бъде предмет на установителен иск по чл. 415 ГПК.
То би могло да се заяви с осъдителен иск отделно.
По горните съображения определението е правилно и
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 01.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4961/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което
е върната исковата молба (уточнена с молба от
27.09.2019г. на „Профи кредит България“ ЕООД по чл. 415 ГПК срещу Ю.Н.А. за
сумата от 8354,96 лева възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
и е прекратено производството по делото за тази сума като е обезсилена за
същата сума заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. 2658/2019г. на ПРС.
Връща делото на ПРС за продължаване действията по
него.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280 ГПК.
Председател
: Членове : 1. 2.