МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №81 ОТ 19.10.2011 Г. ПО НОХД №447/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимата С.А.И.
е предадена на съд затова, че през периода 01.01.2011 г. до края на месец
февруари 2011 г. /а именно на 01.01.2011 г., на 18.01.2011 г. и на неустановена
с точност дата в посочения период/ в с. С., обл. Ш.,
при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с непълнолетния А.Х.А., отнела чужди движими
вещи: сумата от 30 лв. и мъжки портфейл от владението на В.А.И.; печка за
твърдо гориво тип “***” от владението на А.И.В., собственост на Народно читА.ще – с. С. и мобилен телефонен апарат марка “***” от
владението на В.П.К., всички вещи на стойност 195, 80 лв., без съгласието на
собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимата
се признава за виновна и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимата признания, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимата С.А.И. *** ***, обл. Ш.. Същата е безработна и отглежда четири деца. И.
била позната на свидетеля Х.Б.М., който пък от своя страна бил познат на
свидетеля В.А.И.. На 01.01.2011 г. И. се обадил на М. и поискал да му намери
момиче, с което да осъществи сексуален контакт. Свидетелят М. предложил на
подсъдимата и та се съгласила. В същия ден вечерта, двамата свидетели и
подсъдимата се качили в лекия автомобил на свидетеля В.А.И. *** ***, отбили се
по черен път и спряли колата. Свидетелят М. излезнал от колата, за да може подсъдимата да остане насаме
със свидетеля И.. Последният се преместил на задната седалка, като събул
панталоните си и ги оставил на предната седалка. Тогава подсъдимата излезнала за момент от колата, а като се върнала седнала на
предната седалка и казала на свидетеля, че няма да осъществи с него сексуален
контакт. Тя повикала свидетеля М., който седнал на задната седалка при
свидетеля И.. Тогава иманова се възползвала от
невниманието на И. и взела от панталона му портфейла на свидетеля, с намиращите
се в него лични документи и паричната сума от 30 лв. След това тя дала на
свидетеля М. сумата от 15 лв., а останА.пари
похарчила. Впоследствие, когато деянието й било разкрито от органите на
полицията, подсъдимата предала доброволно на разследващите портфейла и
документите на свидетеля И., които били върнати на последния с разписка.
На 18.01.2011
г. в с. С., обл. Ш. подсъдимата С.И. влязла през
отворена врата в сградата на Народно читА.ще „***” –
с. С., с намерение да извърши кражба на печка за твърдо гориво. Тя извикала и
непълнолетния А.Х.А., за да й помогне при пренасянето на печката. Преди това И.
се убедила че в помещението на читА.щето няма никой.
След като двамата с непълнолетния А.А. влезнА.в
сградата, те взели и изнесли печка на твърдо гориво тип “***”, голяма. Извън читА.щето, докато носели печката, подсъдимата и А. видяли приближаващ се човек и укрили печката в близкото
дере. По отношение на А.Х.А., с постановление от 20.07.2011 г. Новопазарската районна прокуратура е приела, че са нА.це условията по чл.61, ал.1 от НК, поради което и той не
е привлечен в качеството на обвиняем, а материА.те за
него са изпратени на МКБППМН.
В началото на
месец февруари на 2011 г., на неустановена с точност дата, подсъдимата С.И.
била на гости в дома на свидетеля В.П.К. ***, заедно със свидетеля Х.Б.М..
Докато свидетеля В.К. изпращал М., подсъдимата се възползвала от краткото му
отсъствие и взела мобилния телефонен апарат на свидетеля В.К., марка „***” и
излязла от къщата, прескачайки оградата. По късно този телефон бил продаден на
свидетеля Я.Д.С., който пък от своя страна го продал на неизвестно лице от с.
П. В..
В хода на делото
са назначени оценителни експертизи от чиито заключения е видно, че стойността
на портфейла на свидетеля В.И. е 0,80 лв., стойността на печката е 120 лв., а
на телефона „***” е 45 лв. Следователно общата стойност на отнетите от страна
на И. вещи и паричната сума от 30 лв. е общо от 195, 80 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства: от данните от
свидетелските показания на свидетелите В.А.И. Івключително и пред съдия от
НпРС/, В.П.К., А. И.В., А. Х.А. /включително и пред съдия от НпРС/, Я.Д.С., Х.Б.М.
и Ш.О.С.; от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – гаранционна карта №3956861 от 30.07.2010 г., протокол за доброволно
предаване от 01.01.2011 г. и разписка от същата дата; от заключенията по
назначените оценителни експертизи, както и от направените от страна на подсъдимата
С.И. признания на всички факти, посочени в обвинителния акт, които признания се
подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства.
АнА.зът на изложената фактическа обстановка налага извода,
че с деянието си подсъдимата С.А. е осъществила от обективна и от субективна
страна престъпния състав на чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 и с чл.20, ал.2 от НК. Тя
е отнела от владението на В.А.И., В.П.К. *** горепосочените движими вещи и
парична сума, без съгласието на собствениците им, с намерението противозаконно
да ги присвои. Намерението за своене при всяко от
деянията на подсъдимата е безспорно, предвид факта, че тя във всеки от случаите
се е разпореждала с отнетите вещи в свой интерес. В конкретния случай са
осъществени три деяния от страна на подсъдимата, като при едното от тях
/кражбата на печка/ подсъдимата е действала в съучастие с непълнолетния А. Х.А..
Формата на съучастие тук е съизвършителство, тъй като
както подсъдимата, така и свидетеля А. са взели участие в изпълнението на
състава на престъплението кражба. Поради това са нА.це
условията на чл.20, ал.2 от НК. Трите деяния на подсъдимата осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, те са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и от субективна
страна продължение на предходните. Следователно деятелността на подсъдимата се квА.фицира и по чл.26, ал. 1 от НК. От субективна
страна деянията са извършени с пряк
умисъл, тъй като при всяко едно от тях подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е
целяла настъпването на общественоопасните му
последици.
Като счете, че
предявеното на подсъдимата С.А.И. обвинение е доказано напълно и по категоричен
начин, съдът я призна за виновна в извършването на престъпление по чл.194,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и с чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на следващото се
на подсъдимата наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, следва да определи наказанието на И. при
условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на чл.58а от НК.
Отчитайки обаче нА.чието на смекчаващи и отегчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства, съдът счете, че са нА.це
основания за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Без съмнение като
отегчаващо вината на подсъдимата обстоятелство следва да се отчете високата
степен на обществена опасност на извършеното престъпление. То представлява
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Но е видно, че
подсъдимата не е осъждана. Тя е безработна, в тежко материално положение, с многочленно
семейство, в което има пет деца, четири от които непълнолетни, които
обстоятелства представляват смекчаващи вината й. Също като смекчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства съдът отчете и ниската стойност на предметите на
престъпното посегателство, както и обстоятелството, че чест от причинената с
деянията й щета е възстановена. Всички тези смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства съдът отчете като многобройни, при което и най-лекото, предвидено
в закона наказание за нея би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на
основание чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК съдът определи и наложи на подсъдимата наказание ПРОБАЦИЯ СЪС
СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. С., обл. Ш., ул. “***”,
№*, ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно
лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6
от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 100 /СТО/ ЧАСА В РАМКИТЕ НА
ЕДНА ГОДИНА. Видът и срокът на пробационните мерки
съдът наложи също отчитайки смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства.
Подсъдимата
С.А.И. бе осъдена и да заплати направените по делото разноски от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, от които 135 лв. /сто тридесет и пет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на Новопазарския
районен съд.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
18.11.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: