Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 08.08.2025 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г  с-в,  в публичното заседание на осми февруари през 2022 г. в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                           ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА                                                                           ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 752 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение № 155285/21.07.2020 г. СРС, 41 с-в, по гр.д.№ 44877/2018 г. е признал за установено по предявения от Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България в качеството на универсален правоприемник на Б. „П.П.Ф.“ ЕАД срещу П.И.Л. установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.И.Л. дължи на Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България сумата от 5 790 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-13479947/16.06.2016 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-21.07.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 524,32 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г.-11.07.2017 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2017 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49844/2017 г. по описа на СРС, 41 с-в, като е отхвърлил исковете за разликата над сумата от 5 790 лв. главница до пълния предявен размер от 6 201,60 лв. и за разликата над 524,32 лв. лихва до пълния предявен размер от 6 201,60 лв. и за разликата над 524,32 лв. лихва до пълния предявен размер от 562,60 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата П.И.Л. чрез назначения й особен представител в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената част решенето е нищожно, недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита.Излага доводи, че когато е налице промяна на кредитора, за него възниква задължението да уведоми длъжниците за настъпилите промени, а в случая такова уведомяване не е направено.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.

 

Ответникът по въззивната жалба- Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно, допустимо и законосъобразно.Позовава се разясненията на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните.Доколкото предсрочната изискуемост не можа да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.Последната падежна дата е 20.12.2018 г., поради което съдът правилно е съобразил фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК.Моли съда да потвърди обжалваното решине.Претендира разноски.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание  чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България твърди, че с договор за потребителски заем № PLUS-13479947/16.06.2016 г. е отпуснал паричен кредит на П.И.Л. в размер на 6 000 лв. и закупуването на застраховка от 1008 лв.Сумата, предмет на посочения договор, е изплатена от кредитора по начин, уговорен в чл.1 от договора с което ищецът е изпълнил задължението си.Усвояването на посочената сума ответницата е удостоверила с полагането на подпис в полу „Удостоверение на изпълнението“.В чл.3 е уговорено е погасяването да става на вноски-всяка по 341,39 лв., които съставляват изплащане на главница по заема ведно с оскъпяването й съгласно ГПР-47,42% и годишния лихвен процент-36,13%.Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2016 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.На основание чл.5 от договора ищецът е изпратил покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 6 201,60 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-13479947/16.06.2016 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-21.07.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 562,11 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г.-11.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2017 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49844/2017 г. по описа на СРС, 41 с-в.При условията на евентуалност при отхвърляне на установителните искове ищецът предявява осъдителни искове за заплащане на същите суми, като прави изявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис от исковата молба на ответницата.

            Ответницата чрез назначения й особен представител е оспорила исковете с твърдения, че не е подписала договора за кредит.Твърди, че включването на застраховка от 1008 лв. противоречи на императивни разпоредби на ЗЗП.

            Със заявление вх.№ 3057536/21.07.2017 г. Б. „П.П.Ф.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.И.Л. за процесните суми.На 31.07.2017 г. СРС, 41 с-в, по ч.гр.д.№ 49844/2017 г. е издал заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение.Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 07.06.2018 г.Исковата молба е подадена на 04.07.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.

            На 16.06.2016 г. между „Б. „П.П.Ф.“ ЕАД /чийто правоприемник е ищецът -„Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България/ и П.И.Л. е подписан договор PLUS-13479947 за предоставяне на потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13479947.Договореният размер на кредита е 6 000 лв. с договорено погасяване на 30 погасителни вноски в размер на по 341,39 лв.ГПР е 47,42%, а годишният лихвен процент-36,13%.Като обща стойност на плащанията е посочена сумата от 10 241,70 лв.В параметрите и условията на договора е включена и застрахователна премия в размер на 1008 лв.Последната падежна дата е 20.12.2018 г.

            От заключението на приетата по делото ГЕ на вещото лице Д.Велчев е установено, че ръкописният цифров е буквен текст, намиращ се в графата под думата „кредитополучател“ в договор за покупка на стоки и услуги с № PLUS-13479947, сключен на 16.06.2016 г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и П.И.Л., е изпълнен от нея.Подписите под името П.И.Л. в посочения договор за кредитополучател, сертификат № PLUS-13479947 и ОУ за защита на плащанията на кредитополучателите на „Кредит класик“, са положени от П.И.Л..

            От заключенията на приетите ССчЕ на вещото лице П.Д. е установено, че при усвояване на кредита се заплаща такса ангажимент в размер на 210 лв., която се удържа от размера на кредита.На 17.06.2016 г. заемната сума в размер на 5 790 лв. е постъпила по банковата сметка, посочена в договора, и е усвоена от кредитополучателя.В изпълнение на договора не са извършени никакви плащания.Размерът на незаплатените суми по договора към 25.09.2017 г. при условията на предсрочна изискуемост са-главница-6 000 лв., застраховка-201,60 лв., договорна лихва-3 233,70 лв.Лихвата за забава върху общия размер на неплатените месечни вноски за главница за периода 20.08.2016 г.-11.07.2017 г. е 561,59 лв.Във всяка месечна вноска е включена сума 33,60 лв., представляваща част от застрахователна премия в общ размер на 1008 лв.По кредита са удържани 6 бр. вноски за застрахователна премия по 33,60 лв. всяка с падежи от 20.07.2016 г. до 20.12.2016 г., а останалите вноски са анулирани.Шестте вноски са били начислени и изплатени към застрахователя, останалите не са плащани и не са включени в претендираното вземане.Начислените и заплатени вноски към застрахователя възлизат на 201,60 лв. общо.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо като постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма в рамките на заявения петитум.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими вещи.

Първоинстанционният съд е приел, че след депозиране на заявлнението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издаване на заповедта за изпълнение заявителят „Б. „П.П.Ф.“ ЕАД е заличен търговец, като негов универсален правоприемник „Б. „П.П.Ф.“ С.А.Приел е, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит за сумаата от 6 000 лв., с който не е предоставен кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, а ответникът е поел задължение за заплащане на застрахователна премия от 1008 лв., която е разделена на месечни вноски и е част от  месечните погасителни вноски и която сума е заплатена от кредитора на застрахователните дружества.Съдът е изложил мотиви, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит.Съдът е приел, че договорът е сключен при спазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК.Счел е за нищожна клаузата за дължимост на такса „ангажимент“.Съдът е уважил иска за главница за сумата от 5 790 лв., като е съобразил, че към приключване на съдебното дирене в първата инстанция са падежирали всички вноски по погасителния план доколкото последната падежна дата е 20.12.2018 г., който факт следва да се вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК и е приспаднал размера на такса „ангажимент“-210 лв., както и застрахователната премия от 201,60 лв.За разликата до пълния предявен размер от 6 201,60 лв., както и иска за мораторна лихва в размер на 562,11 лв. за периода от 20.08.2016 г. до 11.07.2017 г.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата т 6 000 лв. с последна падежна вноска на 20.12.2018 г. и с посочен ГПР 47,42% и годишен лихвен процент-36,13%.

 

 

 

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки или за отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.В този смисъл е и нормата на чл.7, ал.3 ГПК.Разпоредбите, уреждащи основанията за нищожност на сделките, са императивни и за приложението им съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В случая в договора формално е посочена стойност на ГПР, но същият е неправилно изчислен, тъй като вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, тя е посочена като част от олихвяемата главница и ГПР е начислен върху главницата и застрахователната премия вместо само върху главницата.Съгласно решение на СЕС от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно  легалната дефиниция, съдържаща се в чл.19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО е посочено, че „общи разходи по кредита за потребителя“  означава всички разходи, вкл. лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.В случая застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР като част от общите разходи и невключването му представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.В процесния договор липсва и яснота от какви компоненти е формиран ГПР и какъв е математическият алгоритъм за оскъпяване на кредита, което също представлява нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК /в този смисъл-определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д.№ 578/2022 г. на ВКС, III ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, съдът следва да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД /решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г., т.д. № 1023/2020 г., І ТО, решение № 50056/29.05.2023 г., т.д. № 2024/2022 г., І ТО и др./.

В случая усвоената главница възлиза на 5 790 лв., поради което искът е основателен за посочения размер.

Възраженията на ответника за липса на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са ирелевантни, тъй като крайният падеж на договора е настъпил в хода на процеса, поради което съгласно разпоредбата на чл.253, ал.2 ГПК този факт следва да се съобрази.

Поради изложените съображения искът за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователен.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за мораторна лихва за сумата от 524,32 лв., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция над 1 365,38 лв. до 1 489,63 лв. и за заповедното производство над 144,76 лв. до 157,87 лв., като се постанови решение, с което искът се отхвърли в посочената част.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за за въззивното производство за депозит за особен представител /300 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./ в размер на 366,79 лв.

            Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СГС държавна такса в размер на 10,49 лв.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

                       

ОТМЕНЯ решение № 155285/21.07.2020 г. на СРС, 41 с-в, по гр.д.№ 44877/2018 г. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.И.Л. дължи на Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България сумата от 524,32 лв.-лихва за забава върху главницата от 5 790 лв. за периода 20.08.2016 г.-11.07.2017 г., както и в частта, с която П.И.Л. е осъдена да заплати на Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция над 1 365,38 лв. до 1 489,63 лв. и за заповедното производство над 144,76 лв. до 157,87 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България /сега „Б.П.П.Ф.“ АД със седалище в Париж, Франция, вписано в търговския регистър на Париж с № ********* / срещу П.И.Л. с ЕГН ********** и с адрес: *** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 524,32 лв.-лихва за забава върху главницата от 5 790 лв. за периода 20.08.2016 г.-11.07.2017 г., като неоснователен.

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

            ОСЪЖДА П.И.Л. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Б. „П.П.Ф.“ С.А.,Париж чрез Б. „П.П.Ф.“ С.А., клон България /сега „Б.П.П.Ф.“ АД със седалище в Париж, Франция, вписано в търговския регистър на Париж с № *********/ за въззивната инстанция в размер на  366,79 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА П.И.Л. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 10,49 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.