Р Е Ш Е Н И Е
№
260012
гр.Габрово, 8.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и
двадесета година, .в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
Г.Косева
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д.№ 258 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.В. чрез
проц. представител адв. П.И. против решение № 21/23.04.2020 г. по гр.д. №
328/2019 г. по описа на Районен съд Дряново.
В жалбата се твърди, че
решението било недопустимо, като постановено по непредявен иск и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Неправилно съдът приел,
че е налице спор относно редовността на действията на ЧСИ по конституирането на
„ЕОС Матрикс” ЕООД като взискател, тъй като такъв иск не бил предявен. Не били
верни изводите на съда, че редовността на цесията и нейното валидно съобщаване
следва да се преценяват от съдебния изпълнител, тъй като само съда имал право
да се произнася по спорното право и да установява действителното правно положение.
Жалбоподателят не споделя и извода на съда относно иска по чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД,
че сумата от 1300 лв. била дължимо платена на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Представеното
след изтичане на срока по чл.131 ГПК уведомление за цесия не следвало да се
кредитира от съда, тъй като освен че било преклудирано, не било връчено лично
на жалбоподателката.
Иска се да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат уважение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата е оспорена, като са
изложени подробни съображения относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Пред първоинстанционния
съд са предявени искове с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. чл.
124 ГПК за установяване недължимостта на вземания за главница и лихви по
договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК в полза на “Уникредит Булбанк” АД и иск за заплащане на сумата от 1300
лв. недължимо платена на основание чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД.
Установено е по делото,
че по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на заявителя “Уникредит
Булбанк” АД против ищцата П.Б. Р. е издаден изпълнителен лист за сумата 6555,13
лв. – неплатена главница по договор за банков кредит № 30/ 19.02.2008г., ведно
със законната лихва за периода от 29.05.2013г. до изплащане на вземането,
сумата 1397,25 лв. – лихва за периода от 10.01.2012г. до 28.05.2013г. и за
сумата 341,34 лв. – разноски по делото.
На 05.11.2013 г.
кредиторът “Уникредит Булбанк” АД подал молба до ЧСИ за образуване на
изпълнително производство, с която му възложил извършването на всички действия
по чл.
18 ЗЧСИ. По молбата е образувано изп. дело № 3212/ 2013 г. по описа на ЧСИ.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
23.11.2015 г. и Приложение 1 към него, кредиторът “Уникредит Булбанк” АД
прехвърля на ответника по делото “ЕОС Матрикс” ЕООД вземанията си срещу ищцата
по сключения договор за банков кредит.
На 22.12.2015г. ответното дружество, в качеството си
на цесионер, депозира молба да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ възлага на съдебния
изпълнител да извършва всички необходими действия по изпълнителното
производство, както и да връчи на длъжника уведомление за извършената цесия. Ответното
дружество представя по изп. дело товарителница с отбелязване, че на
16.12.2015г. бабата на ищцата – Б. е получила уведомление за цесия. Изпълнителните
действия по делото продължават в полза на новоконституирания взискател,
ответник по настоящото дело.
На 05.06.2019г. ищцата е поискала ЧСИ на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция да прекрати
производството, по която е постановен отказ.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на
вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,
че ищцата е внесла в полза на ответното дружество сумата 1245,16 лв., от които
788,34 лв. доброволни плащания и 456,82 лв. – преведени суми от ЧСИ. Направени
са общо 14 вноски за погасяване на задължението.
По делото е представено удостоверение за размера на
дълга по изп. дело 3212/ 2013г., изх. № 4969/ 31.01.2020г. на ЧСИ С. Х., рег. №
863 на КЧСИ. От него е видно, че задължението на ищцата към взискателя “ЕОС Матрикс”
ЕООД към 26.06.2019г. било в размер на 11 549,62 лв., от които главница
6 555,13 лв., законна лихва 4 044,37 лв. за периода 29.05.2013г. до
26.06.2019г., неолихвяеми вземания 558,81 лв. и разноски по изпълнителното дело
361,31 лв. Преведени суми към “Еос матрикс” ЕООД – 456,82 лв., като последен
превод е осъществен на 29.08.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. чл.
124 ГПК за установяване недължимостта на вземания за главница и лихви по
договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК в полза на “Уникредит Булбанк” АД. Ищцата оспорва ответникът да
притежава право на принудително изпълнение срещу нея за процесните суми поради
това, че не е надлежен кредитор по задължението ѝ за заплащане на суми,
за които е издаден изпълнителния лист. Като длъжник в изпълнителното
производство, тя не била уведомена за извършеното прехвърляне на вземането
ѝ от “Уникредит Булбанк” АД на ответното дружество, поради което спрямо
нея цесията не е породила действие.
Безспорно е установено, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 23.11.2015 г. и Приложение 1 към него, кредиторът
“Уникредит Булбанк” АД прехвърля на ответника по делото “ЕОС Матрикс” ЕООД
вземанията си срещу ищцата по сключения договор за банков кредит. Представено е
и пълномощно от прехвърлителя, с което ЕОС Матрикс” ЕООД е изрично упълномощено
от името на цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането.
По делото е представена товарителница/л.51/, от която
се установява, че на 14.12.2015 г. „ЕОС Матрикс”
ЕООД изпраща до П.Б.В. уведомление за цесия, получено на 18.12.2015 г. На
мястото на получател е посочено, че е уведомлението е връчено на Братанова,
баба на адресата. На основание чл.46 ал.2 ГПК, съобщението е редовно връчено на
лице от домашните на получателя, живеещо на адреса. От изложеното се налага
извода, че извършената цесия е породила действие и по отношение на длъжника,
ищцата по настоящото дело.
Като допълнителен аргумент към изложеното, въззивният
съд изцяло споделя изводите, направени в решение от 28.11.2018 г. по
д.№2530/2017 г. на първо ТО на ВКС, според които без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на
длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол и ако изпълни,
чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
До същите крайни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по непредявен
иск. Изложените в мотивите доводи относно правомощията и действията на съдебния
изпълнител са изцяло свързани с обосноваване извода относно дължимостта на
сумите по изпълнителното дело от ищцата на ответника по делото, като надлежен
взискател, така както е очертан предмета на спора в петитума на исковата молба.
Неоснователно е и оплакването за настъпила преклузия
по отношение представената товарителница, удостоверяваща уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземане. Вярно е, че ответника в срока по чл.131 ГПК
не е подал писмен отговор на исковата молба, но с протоколно определение от
25.11.2019 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание и проект за
доклад, на страните е указано, че в насроченото съдебно заседание могат да
вземат становище във връзка с проекта за доклад и доказателствената тежест,
както и да поискат събиране на други доказателства с оглед доказателствената
тежест в процеса. В случая, ответникикът се е възползвал от възможността,
предвид проекта за доклад по делото, да предприеме процесуални действия по
доказване на връчено уведомление за извъшената цесия, поради което
представянето му не е преклудирано.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/23.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 328/2019 г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: