Р Е Ш Е Н И Е
град София, 07.03.2022 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№5818 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №286925 от 27.11.2019г., постановено по гр.дело №1181/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, е осъдена Н. Н. Д. да заплати на П.П.В. на основание чл.45
от ЗЗД сумата от 700.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска
за разликата над уважената част от 700.00 лв.
до пълния предявен размер от 1200.00 лв.,
както и за сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатения адвокатски хонорар по пр.пр.№21810/2018г. по описа на СРП,
ведно със законната лихва от 09.01.2019г. до окончателното плащане на сумата,
като неоснователни и недоказани. С решението е осъдена Н. Н. Д. да заплати на П.П.В. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 280.00 лв., представляваща
направени по делото разноски, изчислени съразмерно на уважената част на исковете. С решението е осъден П.П.В. да заплати на Н. Н. Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 213.33 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съразмерно
на отхвърлената част на исковете.
С определение №45581 от 19.02.2020г. е оставена без уважение подадената от Н. Н. Д.
молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение по гр.дело
№1181/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, в частта за разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Н. Н. Д., чрез адв.В.К., с която се обжалва
решение №286925 от 27.11.2019г., постановено по гр.дело №1181/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД като е осъдена да заплати на ищеца сумата от 700.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта,
в която са присъдени в полза на ищеца разноски, изчислени съобразно уважената
част на предявения иск. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са доказани всички
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, даваща
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. Поддържа се,
че в случая не се установява по делото осъществено противоправно поведение на ответницата,
а напротив – от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че поведението на ответницата, изразяващо се в подаване на жалба срещу ищеца, по която е
образувана пр.пр.№21810/2018г. по описа на СРП, прекратена с постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 01.11.2018г. на Прокурор при СРП, не е противоправно, доколкото
предявяване на жалба до Прокуратурата на РБ за защита на нарушено субективно право е уредена от закона
възможност и е без правно значение обстоятелството дали предявената жалба е уважена или отхвърлена. Сочи се още, че когато едно лице прецени, че са
накърнени негови права, то има конституционно установено право да се обърне към
компетентните органи с искане за защитата им, като упражняването по надлежния ред на едно
съществуващо или предполагаемо твърдяно право не може да бъде счетено за
непозволено увреждане – какъвто е процесният случай.
На следващо място се поддържа още, че в хода на производството не се
доказано по несъмнен начин, че претендираните от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени негативни емоции, страх, притеснения, разсеяност, са
пряка и непосредствена последица от действията на ответницата, изразяващи се в
подадената от нея жалба и образуваната пр.пр.№21810/2018г. по описа на СРП. В тази връзка се излага, че
след като по делото не са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи
ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД, предявеният иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК
относно сторени разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирани от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата
страна - П.П.В., чрез пълномощник адв.Г.Т., в
законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че при постановяване
на решението в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния
закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства.
Твърди се, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от
сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, даваща основание за
ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. Поддържа се, че в случая по делото се установява
осъществено противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в подаване на
жалба до СРП, в която са изложени невярни твърдения и по този начин са му причинили
твърдяните неимуществени вреди, доказани от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Излага се, че присъденият размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди е справедлив и съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред
настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирани от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Постъпила е частна жалба от ответницата - Н. Н. Д., чрез адв.В.К., срещу определение №45581 от 19.02.2020г., с което е оставена без уважение подадена молба
по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение по гр.дело №1181/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти
състав, в частта за
разноски. Изложени са доводи, че неправилно
СРС е оставил без уважил релевираното от ответницата възражение за прекомерност
на претендирани от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава с 50 %
минималния размер, съгласно предвиденото в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и като се вземе предвид извършените процесуални
действия от пълномощника на ответницата, се явява прекомерно, поради което
незаконосъобразно СРС не е намалил присъденият размер на адвокатското
възнаграждение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното определение и уважи своевременно направеното възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК като намали присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Претендира присъждане на сторени разноски.
Ответникът по частната жалба - П.П.В., чрез пълномощник адв.Г.Т., депозира
писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената
частна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
определение като правилно и законосъобразно.
Предявени са от П.П.В.
срещу Н. Н. Д. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди от деликт, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2019г.
до окончателното им плащане.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че
постановеното първоинстанционно решение подлежи на въззивен контрол само в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2019г. до окончателното им
плащане. Постановеният съдебен акт, в частта, в която са отхвърлени предявените
искове, като необжалван е влязъл в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото
доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият краен
извод на СРС, че е
налице основание за ангажирането на деликтната отговорност на ответницата поради доказаност на факта за наличието на нейно противоправно
поведение, в резултат на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Изложените в обжалвания
съдебен акт аргументи за доказаност на елементите на сложния фактически състав
на нормата на чл.45 от ЗЗД са изцяло незаконосъобразни, обосновани са при
неправилно прилагане на материалния закон.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.45,
ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за
да бъде ангажирана отговорността на деликвента по чл.45 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което
е противоправно, 3) вина (която с оглед презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД се
презумира); 4) вреди и 5) причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези елементи на деянието води до
неоснователност на претенцията. Така изброените обективни елементи от състава следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК и липсата на една от така
изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено
субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Основният обективен елемент от
фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД е извършване на противоправно
деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до
накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или
правнозначима ценност от категорията на естествените права.
Съдът намира, че в случая не са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД, а именно деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, вина.
В конкретната хипотеза ищецът претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане поради
подаване от страна на ответницата на жалба до Прокуратурата на РБ, по която е образувана пр.пр.№21810/2018г.
по
описа на СРП, която в последствие е прекратена с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 01.11.2018г. на Прокурор при СРП. Настоящият състав не
споделя направения от първоинстанционния съд извод в обжалваното решение, че
ответницата като е подала жалба срещу ищеца до Прокуратурата на РБ, по която е
образувана пр.пр.№21810/2018г. по описа на СРП е осъществила противоправно деяние. Изложените в този смисъл правни аргументи от
първостепенния съд са изцяло незаконосъобразни. В случая съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, не се доказва, че поведението на ответницата, изразяващо се в подаване на жалба до Прокуратурата на РБ срещу ищеца, е противоправно, доколкото
предявяване на жалба за
защита на нарушено субективно право е уредена от закона възможност и е без
правно значение обстоятелството дали подадената жалба е уважена или отхвърлена. Когато едно лице прецени, че
са накърнени негови права, то има конституционно установеното право да се
обърне към компетентните органи с искане за защитата им. Упражняването по
надлежния ред на едно съществуващо или предполагаемо твърдяно право не може да
бъде счетено за непозволено увреждане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест
в процеса да установи противоправността на деянието като елемент от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, т.е. в случая да установи наличието на злоупотреба с право
от страна на ответницата, не е ангажирал доказателства в тази насока. Забраната за
злоупотреба с право се формулира като задължение за добросъвестно упражняване
на процесуални права, отговарящи на добрите нрави. Добросъвестността е налице,
когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Не е
налице хипотезата на злоупотреба с право, когато се предявява неоснователна жалба, ако страната смята, че е носител на
материалното право. Без значение е дали нейната грешка при преценка на правото
е извинителна или неизвинителна. Незнанието относно съществуването на правото,
независимо на какви причини се дължи, изключва недобросъвестността. Понеже
недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди, следва да я докаже.
В конкретния случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи, че ответницата е подала жалбата до Прокуратурата на РБ с единствената цел да му
причини вреди, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си. Следователно се налага извода, че по делото не се установява, че ответницата е действала при злоупотреба с право/ т.е.,
че е налице недобросъвестно упражняване на права от нейна страна/ при подаване на жалбата в Прокуратурата срещу ищеца.
Предвид изложеното съдът
намира, че поведението на ответницата, изразяващо се в подаване на жалба до Прокуратурата на РБ срещу ищеца не е противоправно, и поради това дори и
ищецът да е претърпял негативни преживявания във връзка с водената срещу него предварителна проверка, то същите не подлежат на
обезщетяване. В
случая не са налице обективните и субективни елементи на проявено от страна на
ответницата
противоправно поведение, което би довело до ангажиране на отговорността й по чл.45 от ЗЗД. След като по делото не се установява да е
извършено твърдяното от ищеца конкретно увреждащо поведение на ответницата,
основано на противоправността, то само на това основание предявеният иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното
решение в частта, в която е уважен предявения иск следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. В
останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
и имуществени вреди съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да
се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са възложени в тежест
на ответницата - Н. Н. Д. разноски, сторени от ищеца в исковото производство.
В полза на ответницата следва да
се присъдят сторените от нея разноски пред СРС, които възлизат общо на сумата
от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, за което по делото са приложени
доказателства за реално плащане. В първоинстанционното решение са присъдени в
полза на ответницата разноски в размер на 213.33 лв., поради което с настоящия
съдебен акт следва да се присъдят допълнителни разноски още в размер на 186.67
лв..
Право на разноски пред настоящата
инстанция има въззивника- ответник на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
По подадената въззивна жалба от ответника се дължи сумата от 50.00 лв., платена
държавна такса. Искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение
на въззивника-
ответник за настоящата
инстанция съдът
намира за основателно, като преди определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът следа да разгледа направеното от въззиваемата страна
- ищец, чрез процесуален представител в молба от 06.12.2021г. възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от въззивника, което счита за основателно. В случая
претендираното и изплатено от въззивника адвокатско възнаграждение в общ размер
на сумата от 400.00 лв. е завишено и несъответства на нормативно определените
размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът отчитайки ниската фактическа и правна
сложност на спора, материалния интерес и при съобразяване с вида на извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител на въззивника
намира, че размерът на претендираните разноски от последния следва да се
редуцират до сумата от 300.00 лв., изчислени на основание чл.9 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
сума следва да му бъде присъдена. Общият размер на разноските, които следва да
се присъдят в полза на въззивника-ответник са 536.67 лв., която сума се формира
от сумата от 186.67 лв., допълнителни разноски, направени пред СРС, както и
сумата от 350.00 лв., общо сторени разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
По подадената частна жалба съдът приема
следното:
Частната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода от спора по делото обжалваното определение №45581 от 19.02.2020г., с което е оставена без уважение подадената от Н. Н. Д.
молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение по гр.дело
№1181/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, в частта за разноски, следва да се отмени. В случая доколкото
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан ищецът няма право на
разноски и такива не следва да му бъдат присъдени. По горните аргументи
обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено. Подадената частна жалба се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена.
В производството по подадената
частна жалба в полза на частната жалбоподателка се дължат сторените от нея разноски
пред настоящата инстанция в размер на 15.00 лв., платена държавна такса.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№286925 от 27.11.2019г., постановено по гр.дело №1181/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, В
ЧАСТТА, в която е осъдена Н. Н. Д., с ЕГН **********,
да заплати на П.П.В.,
с ЕГН **********, на основание
чл.45 от ЗЗД сумата от 700.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата; както и В
ЧАСТТА, в която е осъдена Н. Н. Д., с ЕГН **********,
да заплати на П.П.В.,
с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 280.00 лв., представляваща разноски
по делото,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.П.В., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу Н. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на ответницата,
изразяващо се в подадена от нея
жалба срещу ищеца, по която е образувана пр.пр.№21810/2018г.
по
описа на СРП, прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 01.11.2018г. на Прокурор при СРП, ведно със законната лихва от 09.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.П.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да
заплати на Н. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 186.67
лв., допълнителни разноски, направени пред СРС, сумата от 350.00 лв., общо
сторени разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
направени пред въззивната инстанция, както и сумата от 15.00 лв., платена държавна такса по
подадената частна жалба.
ОТМЕНЯ определение №45581 от 19.02.2020г., с което е оставена без уважение подадената от Н. Н. Д.
молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение по гр.дело
№1181/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, в частта за разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./