Решение по дело №252/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                          Р    Е   Ш    Е    Н   И   Е  № 209

                       гр. Кюстендил, 25.07.2019 г.

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав : 

                                                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             СИМОНА НАВУЩАНОВА при участие на секретаря В. Б. ,   като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №252 по описа за 2019 г. на КнОС и , за да се произнесе,  взе предвид :

         

 

               Л.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. С.М. ***, със служебен адрес: гр. К., ул. „***“ №***, ет.***, обжалва Решение №303 от 09.04.2019 г., постановено по гр.д. №936/2018г. на Районен съд – Кюстендил.

Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото, че Л.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи и следва да заплати на „***“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, *** сграда ***. п.к. ***, сумата от 186,01 лева, представляваща незаплатени далеко-съобщителни услуги за абонатен номер №***, за период на потребление 05.07.2015 г. – 04.11.2015 г., (в т.ч. по фактура №*** г. за отчетения период на потребление 05.07.2015-04.08.2015 г., по фактура № *** г. за отчетения  период  на потребление 05.08.2015 г. - 04.09.2015 г. и по фактура №***. за отчетения период  на потребление 05.09.2015 г. - 04.10.2015 г.), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, което вземане е част от вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2330/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 131.94 лева, направени по ч.гр.д.№2330/2017г. по описа на КнРС, както и сумата в размер на 490.00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.

Решението в обжалваните части се приема за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, а също  и необосновано. Иска се отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на исковата претенция на ищцовото дружество в присъдения размер, както и да бъде обезсилена Заповед №1269 от 27.10.2017 г., издадена по ч.гр.д.№2330/2017 г. по описа на Районен съд-  Кюстендил. Претендират се разноски. Съображенията са следните:   

Твърди се, че съдът не е взел становище по основното възражение, направено с отговора по чл.131 ГПК, както и в хода по същество, че ищцовото дружество не е установило, в претендираната сума от 186.01 лева какви точно по вид, количество и стойност услуги, включително и такси, съобразно тарифния план, са ползвани и реално потребени от ответницата, нито вярно ли са отчетени от измервателните средства на доставчика, съответно вярно ли са фактурирани същите.

 Сочи се, че задълженията на абоната за заплащане на предоставените му съобщителни услуги и договорени месечни такси по правоотношението са описани единствено в представените по делото фактури. Изтъква се, че същите като частен документ, не се ползват с материална доказателствена сила за посочените в тях задължения, а последните подлежат на общо доказване съобразно правилата на ГПК. Счита се, че заключението на вещото лице, което установява дължимост на сумата от 186.01 лв., не може да се приеме за обективно и вярно, доколкото същото е базирано на документи и справки, предоставени от ищцовото дружество, а не на справки и констатации, направени в счетоводството на дружеството.

Приема се, че предявеният срещу ответницата иск за сумата от 186.01 лв. е недоказан и неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна  „***“ ЕАД, чрез пълномощника адв. В. Г. от САК, чрез който се възразява срещу релевираните във въззивната жалба доводи. Сочи се, че по делото е доказан фактът на договорни отношения между страните по повод процесния договор, както и че абонатът е приел Общите условия на Оператора, при което за абоната е приложима разпоредбата на чл.23 от ОУ, уреждаща дължимите от потребителя цени във връзка с възникналото облигационно отношение.

Оспорва се доводът за необективност и неточност на изготвеното експертно заключение. Сочи се, че на вещото лице са били предоставени извлечения от първични счетоводни документи на ищеца, както и са били предоставени записи от всички извършени от абоната плащания, на база на които то е установило конкретния вид на начислените услуги, съобразно цените на съответните абонаментни планове, както и че за процесния период не е платена цената на дължимите абонаменти и услугите по тях.     Прави се анализ на начислените на ответницата абонаментни такси и допълнителни услуги, отразени в приложените по делото фактури, и се сочи, че по делото няма представени доказателства абонатът да е заплатил съответната цена на ползваните програми, нито има твърдения-  същият да е изпълнил договорното си задължение да заплаща месечно дължимата се цена на ползваните абонаменти.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност, в случай, че се уважи въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

По същество, жалбата се явява частично основателна.Съображения:

Приложените договор за мобилни услуги от 31.12.2011г.за номер *** и допълнителни споразумения от 17.01.2013г. и 27.04.2015г.към  договор за предоставяне на мобилни услуги – за  абонатен номер *** ,   в т.ч. приложения към тях, носят подписи на абоната Л.П.С., като това обстоятелство не е опровергано чрез събиране на доказателства в такава насока, поради което съдът намира, че е установено сключването им,респ.същуствуване на договорни отношения между страните. Видно от Допълнително споразумение от 17.01.2013 г. , същото е при абонаментен план Globul Smart 15.00лв.+50 мин., като при условията на същия абонаментен план е и  Допълнително споразумение от 27.04.2015 г., с оглед на което е продължено  действието на договора  при условията на същия абонаментен план с уговорен срок до 27.04.2016 г.– т.е.и в рамките на процесния период.(срвн. л. 7-18 от делото на КнРС).

По делото са представени: фактура №*** г., фактура №*** г.; фактура №*** г. и фактура №*** г..за месечно потребление на името на ответницата по иска с  клиентски №***, издадени от  ищеца (въззиваемото дружество), първите три от които включват абонаметни и лизингови суми, както и суми за потребление, а последната съдържа сума за неустойка поради прекратяване на договора (в тази част- досежно претенцията за неустойка, решението на КнРС не е предмет на въззивна проверка).Изброените фактури са на обща стойност 289,01лв., а стойността без начислената неустойка е в размер на  186,01лв.с вкл.ДДС.Фактурите не са подписани.

Както се установява от заключение № 4904/28.02.2019г.на в.л.А. Т., сумата за месечни абонаментни такси и лизингови вноски за процесния период е в размер общо 51,48лв.без ДДС (респ.с ДДС – 61,78лв.), а останалата сума извън включеното в абонаметните такси, съответно, е в размер на 103,53 лв.без ДДС (респ.с ДДС - 124,24лв.).

По ч.гр.дело № 2330/2017г.на КнРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.10.2017 г. , в която като дължими са посочени общо  суми за незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на общо 289,01лв.(т.е.вкл. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора ).

Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечен срок от получаване на съобщение до заявителя.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира исковите претенции за допустими – доколкото са постъпили в срок, но частично неоснователни.

Извън обстоятелството, че цитираните фактури са неподписани, е необходимо да се съобрази, че ответната страна изрично е оспорила отчитането на ползваните през исковия период услуги, предвид което и съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът е следвало да докаже надлежно изпълнение на задължението си за предоставянето им във визирания във фактурата размер – което не е сторено при условията на пълно и главно доказване -  извън месечната такса, която е уговорена в приложените от ищеца писмени доказателства.

Досежно така определената месечна абонаментна такса  ведно с лизинговата такава, които са   в рамките на  периода на действие на договорните отношения между страните и които задължения са установени по размер и чрез цитираното заключение на в.л.А.Т. , ответницата по иска не е ангажирала доказателства за погасяване (плащане и пр.).                

Съобразно изложеното, решението следва да бъде изменено, като се отменят частите, в които искът по чл.422 ГПК е уважен за сумите над 61,78лв. до186,01лв. като незаплатена услуга по процесния договор, а претенцията ще бъде отхвърлена, съответно следва да бъдат коригирани и присъдените разноски, които за исковото производство ( общо за двете инстанции, с оглед разноските за държавна такса, процесуално представителство и внесени суми за особен представител, т.е.последните са определени при усл.на чл.47,ал.6 от ГПК, а не уговорени от страната)- са в размер на 222,53лв.(162,75лв. за първата и 59,78лв.за настоящата инстанция), като  за заповедното по компенсация се дължат разноски в размер на   43,82лв.

          Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение  №303 от 09.04.2019 г., постановено по гр.д. №936/2018г. на Районен съд – Кюстендил , в частта, в която е  ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи и следва да заплати на „***“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, *** сграда *** п.к. *** сумата над 61,78лв. до 186,01 лв., като представляваща незаплатени далеко-съобщителни услуги за абонатен номер №***, за период на потребление 05.07.2015 г. – 04.11.2015 г., (в т.ч. по фактура №*** г. за отчетения период на потребление 05.07.2015-04.08.2015 г.,  по фактура № *** г.  за отчетения  период на потребление 05.08.2015 г. - 04.09.2015 г. и по фактура №***. за отчетения период  на потребление 05.09.2015 г. - 04.10.2015 г.), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, което вземане е част от вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2330/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,  а също и в частта , в която Л.П.С. (с посочени данни) е осъдена да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК***, разноски по водене на делото в размер на 490 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и разноски по ч.гр.дело № 2330/2017 г. по описа на КнРС в размер на 131,94лв.съразмерно с уважената част от иска, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, против Л.П.С. ( с посочени данни)  иск по чл.422 ГПК , посочен по-горе – за сумата над 61,78лв.до 186,01 лв., като представляваща незаплатени далеко-съобщителни услуги за абонатен номер №***, за период на потребление 05.07.2015 г. – 04.11.2015 г.,(по горепосочени фактури) и като вземане, част от вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2330/2017 г. на КнРС ) , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

          ПОТВЪРЖДАВА  решението по № 936/2018г на КнРС в останалата обжалвана част, в която е уважен искът по чл.422 ГПК, посочен по-горе - в частта, в която е признато за установено , че Л.П.С. ( с посочени данни),  дължи и следва да заплати на „***“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, ***, сграда ***. п.к.***, сумата 61,78лв. (шестдесет и един лев и седемдесет и осем ст.) като представляваща незаплатени далеко-съобщителни услуги за абонатен номер №***, за период на потребление 05.07.2015 г. – 04.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, което вземане е част от вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2330/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

          ОСЪЖДА Л.П.С. ( с посочени данни),  да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, ***, сграда ***. п.к. ***, разноски по водене на делото в размер на 222,53лв.(двеста двадесет и два лева и петдесет и три ст.) за исковото производство общо за двете инстанции съразмерно с уважената част от исковите претенции, както и разноски по ч.гр.д№ 2330/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. – в размер на  43,82лв. (четиридесет и три лева и осемдесет и две ст.)

          В останалата си част решението по гр. № 936/2018г.на Районен съд – Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.

          Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

 Председател:                               Членове:1.                                            2.