Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.6.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на първи юни две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Г.
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 3766 по описа за
Производството е образувано по искова
молба на И.Г.Г. срещу Д. Д.а Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ц. И. Г., с която се претендира
изменение на присъдената по гр. д. №
236/2019 г. по описа на Районен съд
- Велико Търново издръжка за малолетния Ц. И. Г., като
същата бъде намалена от 200.00 лева до
¼ от минималната работна заплата за страната.
В
молбата се твърди, че с решение
гр. д. № 236/2019 г. на
Районен съд - Велико Търново размерът на издръжката
за Ц. Г. е изменен
на 200.00 лева. Заявява се, че
от постановяване на решението е настъпило изменение на обстоятелства, което обуславя изменение в размера на определената издръжка – ищецът е останал без работа,
считано от 2.9.2019 г., като с разпореждане на ТД на НОИ - Велико Търново му е определено обезщетение за безработица за периода от 2.9.2019 г. до 1.3.2020 г.
В
законоустановения срок исковата молба се оспорва при
твърдението, че за периода от
влизане в сила на
решението
до подаване на исковата молба
не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, предпоставящо изменение издръжката, имайки
се в предвид, че този период
е прекалено кратък. Твърди се, че ищецът
получава обезщетение в размер от около
1 100.00 лева на месец, с което без особени затруднения
би могъл да продължи да
изплаща определената издръжка. Заявява се,
че същият е лице в активна трудоспособна възраст, което може да
полага труд и да реализира доходи,
че оставеното му без работа
няма траен характер, както и че сам се
е поставил в това положение с цел да не заплаща
издръжка за сина си.
В
открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата, като
заявява, че единствените доходи на доверителя му са от обезщетението за
безработица. Твърди, че от около 3 години той страда от заболяване, но
напоследък здравословното му състояние се е влошило и че трябва да отделя
средства за същото. Заявява, че трудовият му договор е прекратен по негово
желание, тъй като му се е налагало да отсъства предвид заболяването си, както и
че е неуместно да се твърди, че сам се е поставил в положение да не реализира
доходи, за да не заплаща издръжка.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковата претенция. Заявява, че ищецът
доброволно е напуснал работа, както и че липсват каквито и да било
доказателства за неговото здравословно състояние, според които същият не може
да полага труд или да полага такъв при по-облекчени условия. Твърди, че самият
период от постановяване на съдебното решение, с което размерът на издръжката за
детето е увеличен, до подаването на разглежданата понастоящем молба е
изключително кратък, поради което не може да се приеме, че е налице трайно
изменение на обстоятелствата, обуславящо липса на възможност за заплащане на
текущата издръжка.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при
изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения
размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката
да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във
възможностите на родителите.
В случая не е спорно, а и
се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е баща на малолетния
Ц. И. Г., че с решение по гр. д. № 386/2017 г. на Районен съд – Велико Търново
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а бащата
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115.00 лева. Установява се
също, че с решение по гр. д. № 236/2019 г. на Районен съд – Велико Търново
размерът на издръжката е увеличен на 200.00 лева.
Ищецът аргументира
изменението на обстоятелствата, при които издръжката е била увеличена, с
твърдението, че след постановяване на
решението е останал без работа, както и че с разпореждане на ТД на НОИ - Велико Търново му е определено
обезщетение за безработица. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца допълва, че причината за оставането на
доверителя му без работа е неговото влошено здравословно състояние, наложило
честото му отсъствие от работа.
Според
съда, от ангажираните по делото доказателства не се установява да е налице изменение на обстоятелствата, изразяващо
се в
трайна съществена промяна във възможностите на ищеца да дава издръжка за детето си в определения по гр. д. № 236/2019 г. на Районен съд – Велико
Търново размер.
На
първо място, както правилно се отбелязва в отговора на исковата молба, за да е
налице трайна промяна (в случая във възможностите на ищеца), следва да е налице ново фактическо състояние,
което да изключва възможността да се върне състоянието от преди изменението,
или поне тази възможност да е минимална. Разгледано в контекста на настоящия
казус, това означава, че след оставането на ищеца без работа, същият на
практика вече не може да започне такава или може да започне работа при
значително по-ниско възнаграждение. В случая обаче, самият ищец не излага
такива твърдения, нито заявява, че е правил опити и въпреки това не е могъл да
си намери работа, или че все пак си е намерил работа, но че същата е значително
по-ниско платена. Последният твърди единствено, че е останал без работа.
Въпросното оставане без работа ищецът аргументира с влошеното си здравословно
състояние, за което обаче не ангажира каквито и да било доказателства. Т.е.
остана недоказано твърдението му, че е напуснал работа по здравословни причини,
а доказването на това твърдение не е свързано единствено с установяване
формалната причина за прекратяване на трудовото му правоотношение. Напротив,
доказването от страна на ищеца, че страда от онкологично заболяване, каквито
твърдения бяха въведени по делото, би имало пряко отношение към установяване
евентуалната невъзможност на същия да полага труд или да полага такъв при
по-облекчени условия, респ. да не получава възнаграждение или да получава
по-ниско такова. При наличните по делото доказателства съдът не може да формира
подобен извод, поради което и приема, че ищецът е лице в активна трудоспособна
възраст и в добро здравословно състояние, което може да полага труд и да
реализира доходи от същия, част от които да отделя за издръжката на сина си.
При
изследване на въпроса относно трайна промяна във възможностите на ищеца не може да не се обърне внимание на изключително
кратния срок от влизане в сила на решението по гр. д. № 236/2019
г. на Районен съд – Велико Търново до
подаване на разглежданата понастоящем искова молба, а дори и до приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. Самата продължителност на този
срок изключва възможността това състояние на безработица да се определи като
трайно.
Не
може да не се има в предвид и обстоятелството, че ищецът сам е подал молба до
работодателя с искане правоотношението между тях да бъде прекратено. В тази
връзка и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за влошено
здравословно състояние на ищеца, съдът приема, че последният сам се е поставил
в ситуация, при която да не получава трудово възнаграждение, като дали това е
сторено с цел да не се заплаща издръжка за детето, или не, е без значение. Релевантно
(с оглед твърденията на ищеца) в случая би могло да бъде единствено напускане
по здравословни причини, каквито обаче не бяха установени по делото.
По
изложените съображения съдът намира иска за неоснователен.
По разноските:
С оглед извода за неоснователност на иска
ответникът има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Г., ЕГН ********** срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетния Ц. И. Г., ЕГН **********,
за изменение на присъдената по гр. д. №
236/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново издръжка за малолетния
Ц. И. Г., ЕГН **********, като същата бъде намалена от 200.00
лева до ¼ от минималната работна заплата за страната.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН ********** да
заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Ц. И. Г., ЕГН ********** сумата от 200.00 (двеста)
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: