Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2173
описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60218/08.03.2019г. по гр.д. № 70542 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 141-ви състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона
за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Т.Т., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 649,91лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 13.03.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в гараж № 7, гр.
София, район „Лозенец“, ул. ********,
абонатен № *****за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 15178/2017г. на СРС, като С.Т.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********съдебни разноски
от 337,87лв. по исково дело и 71,64лв. по заповедно дело, като нeоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 649,91лв. до
предявен размер от 649,92лв. както и иска за сумата от 30,50лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата
за периода от 15.09.2016г. до 01.03.2017г.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5049289/21.03.2019г. по
регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК********в частта, в която исковете са
отхвърлени исковете за лихва за забава
на плащането на главницата. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че договор бил при Общи условия и съгласно същите
от 2008г. в забава се изпада след
изтичане на 30 дни от периода за която се отнася задължението. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – С.Т.Т., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навела е твърдения,
че в имота имало два радиатора, а не три.
2. въззивна жалба вх. № 5067753/16.04.2019г. по регистъра на СРС, от
ответника по исковете С.Т.Т., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че обстоятелството,
че е собственик на имот не водело до възникване на облигационни правоотношения
между страните, нямало разпределение на абонатни номера за имотите със
съгласието на собствениците им, след 2010г. за аб.№ *****била начислявана
енергия, потребявана с 3 радиатора, а те в гараж № 7 винаги били два. Не
следвало да се кредитира допълнителното заключение по техническата експертиза,
което не било професионална оценка на специалист.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК********не
е изразил становище.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „„Т.С.“ЕООД , ЕИК ******** не е изразило
становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2024636/03.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** срещу С.Т.Т., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане
на сумата от 649,92лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.03.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в гараж № 7, гр.
София, район „Лозенец“, ул. ********,
абонатен № *****за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г., сумата
от 30,50лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до 01.03.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 15178/2017г. на СРС,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, ответникът като собственик и носител на вещно
право на ползване е потребител на енергия в
имота по договор при Общи условия, потребил енергия в количества и на
стойност, за които са предявени исковете, изпаднал в забава на плащането на
сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът С.Т.Т.,
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила исковете. Посочила е, че имотът се ползва по заем за
послужване безвъзмездно от 3-то лице, което било фондация в обществена полза. След
срока за отговор е оспорила размер на задълженията, като е посочила и че този
гараж бил обединен с други два гаража, в последствие те били разделени и в него
не останали радиатори. Претендирал е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца –„Т.С.“ЕООД , ЕИК ******** е подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 15178/2017г. на
СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3017418/13.03.2017г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.Т.Т., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********сумата от 649,92лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 13.03.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в
гараж № 7, гр. София, район
„Лозенец“, ул. ********, абонатен № *****за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 30,50лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2016г. до 01.03.2017г., както и съдебни разноски от 75лв., длъжникът
е уведомен за заповедта на със залепване на 11.05.2017г. на уведомление, на
07.06.2017г. длъжникът е оспорил задълженията по заповедта, на 04.09.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
03.10.2017г. е представил такива.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 61/17.05.2003г., носещ подпис за страните по него и за съставилия го нотариус
В.А., рег. № 055 на Нот.К., съгласно който С.Т.Т., ЕГН ********** и Ч.Ц.Т. са дарили на Ч.К.Т. ***, преустроено на студио
за художници, състоящо се от работно помещение и бокс със санитарен възел
съгласно акт за узаконяване № 9/30.01.2002г., като са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото са приети договор от 13.08.2002г., протокол от ОС на ЕС от от 22.07.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „********е
избрало и възложило на Т.с.“ЕООД да извършва дялово разпределение
на топлинна енергията в сградата. В списъка на живущи срещу гараж в сградата с абонатен № *****е изписано
името на Ч.Ц.Т. и е положен подпис за него срещу заявено желание за монтиране на
уреди на 3 отоплителни тела
/радиатора/ в имота и заявен обем на
имота от 44 куб.м.
Приета е
справка по Наредба № 14/2009г., съгласно
което Ч.Ц.Т. е починал на 13.07.2009г.
Приети са ОУ
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които ОУ в
забава на плащането на топлинната енергия се изпада след публикуване на фактури
за топлинна енергия на интернет-страницата на Т.С.”ЕАД.
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на
сумите, за които е предявен иск.
Приет е констативен протокол, носещи подписи за
представител на ЕС, съгласно които обявените отчетни дати за уреди в имота са
били 17.05.2016г. на които за процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на уреди.
Приети са изравнителни сметки, с които на ответника е
начислено потребление на максимална мощност на уредите в имота, отоплителни
уреди били три.
С прието по
делото заключение по основна и допълнителна съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
третото лице помагач , посещение на
имота е посочило, че сградата е топлофицирана, в абонатната станция има общ
топломер, отчитан ежемесечно по електронен път от ищеца, технологични загуби са
определяни коректно по правилата на наредбата за топлоснабдяване. Посочило е,
че за имота не е бил осигурен достъп за
отчитане на уреди за процесния период, този имот се водел гараж с абонатен №
203505, обем бил 44 куб.м.,
отоплителните тела били три и била
начислена енергия за отопление на база пълна мощност на уредите съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване- един радиатор с 10 ребра, 1 радиатор
с 11 ребра и 1 радиатор с 12 ребра. Сградна инсталация била определена съобразно
обем на имота. Не била начислена енергия за горещо битово водоснабдяване, нито
такава за отопление на общи части. Стойността на реално потребената в имота
енергия за периода била 649,91лв.
Посочило е, че в сградата действително имало три гаража, но за всеки от тях
били издавани документи за потребената енергия в тях на различни лица – на С.Т.
за аб. № 203505; на ГЗ.– аб.№ 203499, на Г.Г.– аб. № 203500. Не му били дадени документи от страните по
делото за демонтаж на отоплителни тела в нито един от тези гаражи, заявеното от
Ч.Ц.било за три отоплителни тела на които иска да се монтират уреди, толкова се
водели и при „Т.с.“ЕООД с посочени номера на уредите върху тях. Техем сървисис“
му предоставило справка, сочеща три радиатора с посочени ребра на всеки от тях
и монтиран уред на тях. Посочило е, че при огледа на имота на 14.11.2018г. установил , че в него има два чугунени радиатора – с 10 ребра и с 11 ребра, с монтирани разпределители, но нямало трето отоплително тяло, нямало
следи от присъединяване нито в последствие за
демонтиране на такова тяло към вертикалните
щрангове. Отопляем обем на имота бил 73,01кв.м. Реален отчет на
уредите бил направен съгласно записванията на Т.С.“ЕООД за периода 2013-2014г. и тогава било установено, че има три отоплителни тела.
За периода след това начислявана топлинна енергия била на база мощност на
отоплителните тела. Не му бил представен архитектурния проект за сградата и за
преустройството и не можело да отговори на въпроса по проекти колко са
отоплителните тела в гаража, преустроен на студио за художници. Вещото лице е
посочило, че е изискало от ищеца да му
се представи протокол за монтаж на
отоплителни тела в гаража, разпределение на отоплителната инсталация на
гаражите или поне схема на отоплителната инсталация в гаражите, но такава не му
била представена. Посочило е, че е поискало
от топлинния счетоводител информация за монтаж/демонтаж на отоплителни
тела в гараж № 7, но такава не му била дадена такава информация. Вещото лице е
посочило, че при преустройството на гаража в ателие е следвало да има проект по
ОиВ, за ателието по правило следвало да се поддържа по-висока температура от
гаража, ако е имало монтирано трето отоплително тяло, то следвало да бъде
свързано към отоплителната система от хоризонталната разпределителна мрежа в
мазето през подовата плоча, а не от съществуващите вертикални щрангове в имота,
които били с малък диаметър. Вещото лице е посочило, че начислената енергия за
периода е на база пълна мощност на радиатори с № 22454117 и 22454117, с №
22454111, 35% от начислената енергия била за третия радиатор.
Приет е главен отчет на „Т.С.“ЕООД носещ подпис от 18.06.2020г., съгласно който в имота има
два радиатора с № 22454117 и 22454117, няма радиатор с № 22454111.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ищеца за заплащане на цялото количество
доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетият по делото нотариален акт,
справка по наредба № 14/2009г. установяват, че ответникът С.Т. и Ч.Ц.Т. са били собственици на имота , като
17.05.2003г. са дарили имота на Ч.К.Т., но са си запазили пожизнено вещното
право на ползване, Ч.Ц.е починал на 13.07.2009г. и така носител на вещното
право на ползване върху гаража, преустроен още през 2002г. на студио за
художници е останало притежание само на ответника С.Т.. По делото не е
установено в последствие ответникът да е загубил това вещно право на ползване
върху имота, поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че
отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на стойността на потребената
в имота топлинна енергия може да се ангажира.
Съдът приема, че за процесния имот
абонатния номер , даден му от ищеца е бил
203505. Същото се установява от приети по делото справки на ищеца и
третото лице – помагач, заключението по техническата експертиза, но и изричното
изявление от 2002г. на собственика на имота към този момент в списъка на живущи
в сградата, че гаражът му е с абонатен № 203505.
Неоснователни са твърденията на ответника по исковете,
че този гараж е бил обединен с други гаражи, в последствие отново бил разделен.
Доказателства за такова преустройство по делото не са ангажирани, установеното
от техническата експертиза е, че за всеки от трите гаража в сградата има
отделни абонатни номера, различни са
титулярите на партидите за тях.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в
ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга.
Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства – протокол за неосигурен достъп,
изравнителна сметка, от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства,, по делото е
установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с три отоплителни тела, начислена е такава на
база мощността на уредите, както и за сградна инсталация за заявен обем на имота от 44 куб.м. на имота, независимо, че реално обем на имота
е 73 куб.м. Приетият протокол за неосигурен достъп носи подпис за представител
на ЕС и установява, че на обявените две
дати за отчет на уреди в имота такъв не е осигурен. Установява се от
изравнителните сметки и заключението по техническата експертиза, че за периода
потребената енергия е 649,91лв. , ако се приеме, че такава се
потребява с три радиатора в имота, както се установява и че 35% от тази сума е начислена за потребление с третия радиатор с 12
ребра с № 22454111, който вещото лице при огледа на място през 2018г. е установило,
че не съществува и за който през 2020г. Т.с.“ЕООД е отразило, че не съществува.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен
въпрос по делото е дали в имота има трети
радиатор с 12 ребра с № 22454111, какъвто
е приет от ищеца и от третото лице помагач за съществуващ в имота за процесния
период и за който е начислена 35% от процесната главница. Съдът приема за установено по делото, че такъв трети радиатор с 12 ребра и с № 22454111 не е
съществувал в имота за процесния период. За този извод съдът съобрази
установеното от вещото лице при огледа през 2018г. и от третото лице – помагач
през 2020г., че такъв радиатор в имота не съществува, както и констатациите и изводите на вещото лице, че в
имота не само нямало трето отоплително тяло, но няма и
следи от
присъединяване нито в последствие за демонтиране на такова тяло към
вертикалните щрангове, че ако е имало монтирано трето
отоплително тяло, то следвало да бъде свързано към отоплителната система от
хоризонталната разпределителна мрежа в мазето през подовата плоча, а не от
съществуващите вертикални щрангове в имота, които били с малък диаметър. За
този извод съдът съобрази и обстоятелството, че третото лице помагач и ищецът
са създали затруднения за събиране на доказателства колко са били радиаторите в
имота през периода. Вещото лице изрично е посочило, че е изискало от
ищеца да му се представи протокол
за монтаж на отоплителни тела в гаража, разпределение на отоплителната
инсталация на гаражите или поне схема на отоплителната инсталация в гаражите,
че е поискало от топлинния счетоводител
информация за монтаж/демонтаж на отоплителни тела в гараж № 7, но такива
не му били представена. Това поведение на ищеца и на третото лице помагач е
създало затруднение за събиране на доказателствата по делото, поради което и
обсъдено в съвкупност с останалите изводи на вещото лице при огледа на имота
съдът приема, че обосновава извод, че ищецът не е доказал по несъмнен начин, че
в имота за процесния период е имало трети радиатор с 12 ребра, тоест че 35% от
процесната сума е стойност на реално потребена енергия в имота.
При така
възприето и като съобрази установеното по делото, че за третия радиатор
начислената енергия е 35% от общата стойност, то съдът приема, че жалбата на ответника по исковете е
основателна за главница 227,47лв. за процесния период.
В останалата
част по исковете за главница решението на районния съд е правилно.
По иска за обезщетение за забава:
По делото не
е установено ищецът да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за
вземанията, за които са предявени исковете за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г., за който са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 вр. с чл. 33 от тях е необходимо за изпадането на ответника в
забава на плащането им. При така установеното съдът приема, че ответникът
не е изпаднал в забава на плащането на главницата пи правилно СРС е
отхвърлил този иск.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че въззивникът – ищец няма право на разноски за
държавна такса за производство пред СГС, защото жалбата му е отхвърлена.
Ответникът
по исковете не е ангажирал
доказателства, че е направил разноски за адвокат по депозираната от ищеца
жалба, поради което и такива не му се следват.
За
въззивното производство на ищеца не се следват разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Жалбата му е отхвърлена и разноски за държавна такса и за
възнаграждение за юрисконсулт по тази част от предмета на въззивното дело не му
се следват. По въззивната жалба на ответника по исковете ищецът не е изразил становище и
възнаграждение за юрисконсулт не му се следва. Процесуално представителство от
юрисконсулт по тази част от предмета на въззивно дело , което да обуславя
присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено, поради което
и възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
На ответника
по исковете следва да се присъдят разноски за производство пред СРС в размер на
общо 94,02лв.. Решението на СРС в частта, с която ответникът по исковете е осъден да заплати на ищеца 25,07лв. разноски по заповедно дело и
122,02лв. разноски по исковото дело следва да се отмени.
За
производство пред СГС ответникът по
исковете не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 60218/08.03.2019г. по гр.д. № 70542 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 141-ви
състав в частта, с която е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Т.Т., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** заплащане на сумата от 227,47лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.03.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност
на доставена топлинна енергия в гараж
№ 7, гр. София, район „Лозенец“, ул. ********, абонатен № *****за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
15178/2017г. на СРС, като С.Т.Т., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********съдебни разноски от 122,02лв. по исково дело и 25,07лв. по заповедно дело и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх. №
2024636/03.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** срещу С.Т.Т., ЕГН **********,
с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че С.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: ***
заплащане на сумата от 227,47лв.„двеста
двадесет и седем лева и 0,47лв/, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 13.03.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в гараж № 7, гр. София, район „Лозенец“,
ул. ********, абонатен № *****за периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 15178/2017г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60218/08.03.2019г. по гр.д. № 70542 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 141-ви
състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК********с
адрес: *** да заплати на С.Т.Т., ЕГН
********** с адрес: *** на основани на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 94,02лв. /деветдесет и четири лева и
0,2лв/представляващи съдебни разноски за производството пред Софийски районен
съд.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – „„Т.С.“ЕООД , ЕИК ********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.