Р Е Ш Е Н И Е
№…………………...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО Наказателен състав
На 01.06.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
Секретар: БЕЛОСЛАВА К.
като разгледа докладваното от съдия Тенева АН Дело № 30 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 432959-F478840/02.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– Началник на Отдел „Оперативни Дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция на приходите, с което на „АЛ-ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул.“Бреза“ №4, представлявано от Г.Г.В. с ЕГН **********, е наложено административно наказание, а именно: имуществена санкция в размер 700 лева за извършено нарушение разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2016 г. на МФ и на основание чл.118, ал.1 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател „АЛ-ТИ“ ЕООД, редовно призовано изпраща представител и изразява становище за отмяна на Наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП гр.София – редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Теменужка Т., който моли атакуваното НП да бъде потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 25.03.2019 г. за това, че при извършена проверка на 22.03.2019 г. в 15:40 часа на обект – магазин-кафе, находящ се в гр. Гълъбово, срещу входа на „Брикел“ ЕАД, стопанисван от „АЛ-ТИ“ ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че „АЛ-ТИ“ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм.-ДВ, бр.80 от 2018г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка на 1бр. кроасан и 1бр. солети на обща стойност 1,60лв., платени в брой от лицето Е.П.С. – от проверяващия екип, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ ZK120449 и ИН на ФП50147671 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н 18/13.12.2006г. на МФ.
Записано е от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Жалбоподателят е подписал съставения АУАН, като от бланката на акта е видно, че е бил уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Както при подписването на акта, така и в законоустановения 3-дневен срок от страна на нарушителя не са били депозирани възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно - наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел констатираното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани съставителят на акта Е.П.С. и свидетелят по акта С.В.П.-Х., които, се явиха в съдебно заседание и потвърдиха изцяло констатациите по акта. Свидетелят С. лично е съставила акта и го поддържа изцяло. В показанията си свидетелите описват идентична с тази на АУАН фактическа обстановка по констатиране на нарушението. Установили са положителна разлика в касовата наличност, като свидетелят С.Х. казва, че при зададен въпрос на касиера откъде идва разликата, същият отговорил, че е резултат от нефискализирани продажби.
Съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства показанията на свидетелите С. и П.-Х..
На базата на събраните по делото писмени и гласните доказателства, сред които: Наказателно постановление № 432959-F478840/02.05.2019г. – 2 /два/ броя; Пощенски плик; Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълн.директор на НАП; Протокол за извършена проверка № 0407478/22.03.2019г.; Допълнително споразумение към Договор за наем № 42/03.04.2000г.; Оборотна ведомост за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г.; Договор за наем на недвижим имот № 310/13.12.2001г.; Въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговски обект в деня на проверката към Протокол за извършена проверка 0407478/22.03.2019г.; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение; Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; Фискален бон за сумата от 16,20 лв.; Служебен бон за отчет департаменти за дневен финансов отчет и Фискален бон – Отчет фискална памет за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019г., се установява категорично описаната в АУАН и пренесена в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване и констатиране на административно нарушение.
Категорично се установява, че към датата на извършената проверка в обект – магазин-кафе, находящ се в гр.Гълъбово, срещу входа на „Брикел“ ЕАД, стопанисван „АЛ-ТИ“ ЕООД с ЕИК *********, че „АЛ-ТИ“ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм.-ДВ, бр.80 от 2018г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка на 1бр. кроасан и 1бр. солети на обща стойност 1,60лв., платени в брой от лицето Е.П.С. – от проверяващия екип, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н 18/13.12.2006г. на МФ.
Така залегналата в АУАН фактическа обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателя. Спори се, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради стойността на покупката, както и че е незаконосъобразно да се издаде НП както на физическото лице продавач в обекта, така и на юридическото лице. Обжалва се и размерът на санкцията.
В разглеждания случай не се спори, че на посочените по-горе дата и час в търговския обект на жалбоподателя е извършена продажба на стока, която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена касова бележка от фискално устройство. При това положение чрез неизпълнението на цитираното по-горе нормативно установено задължение, безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с цитираната санкционна норма на ЗДДС, съгласно която на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.
Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за неизпълнение на административното задължение, насочено към спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби, представляващи основание за възникване на публични държавни вземания. Вярно е, че в наказателното постановление липсват нарочни мотиви относно преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, но това не е основание за неговата отмяна, при положение, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Стойността на направената покупка в случая няма значение за съставомерността на деянието, тя единствено служи като доказателство за установяване на признаците на състава на деянието от неговата обективна страна, обуславящи ангажиране на административнонаказателната отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че при проверката е установена разлика между отчетената и действителната касова наличност в обекта, която към средата на работния ден е била 57, 59 лв., т. е. налице е индикация за извършването и на други неотчетени продажби от този обект.
Отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и тази по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на физическото лице, което фактически е длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, но не го е издало, е самостоятелна, а не алтернативна. Ангажирането на отговорността на продавача не води до отпадане отговорността на търговеца. Следва да се има предвид, че отговорността на дружеството жалбоподател за установеното административно нарушение произтича от обстоятелството, че провереният търговският обект се стопанисва от него, т. е. продажбите в обекта се извършват от негово име и за негова сметка и той носи задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Невъзможно е тази отговорност да бъде изключена от личната административнонаказателна отговорност по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка и е приело плащане без да издаде такава бележка – в този смисъл Решение № 1986 от 20.11.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2071/2019 г.
По отношение
на размера на санкцията, то съдът намира, че действително следва да се намали
наложената глоба от 700 лева на 500 лева. Нарушението е първо по своя характер,
размера на неотчетения приход е нисък, няма данни наказаното лице да е
неизряден платец по дължими публични задължения, няма данни за други констатирани
нарушения, които да са сходни по своя характер с настоящото такова. Ето защо,
съдът намира, че нарушението следва да бъде санкционирано с предвидения
минимален размер в закона. Това налага издаденото наказателно постановление да
бъде изменено, като се намали размера на санкцията от 700 лв. на 500 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните следва да се присъди адвокатско,
респ. юрисконсултско възнаграждение в съответен размер, като се съобрази
уважената, респ. отхвърлена част от претенцията за всяка от страните,
След извършване на съответните
аритметични изчисления, съдът намери, че при претендирано адвокатско
възнагражение от 300 лева, за което има доказателства, че е платено и
съобразенов фактическата и правна сложност на делото, при този изход на производството на
дружеството – жалбоподател се дължи възнаграждение в размер на сумата от 85 лева. Що се отнася до
юрисконсулското възнагражение за ТД на НАП – Пловдив офис Стара Загора, което при потвърждаване на НП би
възлизало на сумата от 100 лева, при сегашния развой на производството, съдът намира, че следва да
присъди сума в размер на 71 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 432959-F478840/02.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– Началник на Отдел „Оперативни Дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция на приходите, с което на „АЛ-ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул.“Бреза“ №4, представлявано от Г.Г.В. с ЕГН **********, е наложено административно наказание, а именно: имуществена санкция в размер 700 лева за извършено нарушение разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.118, ал.1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложеното административна наказание имуществена санкция от 700 лева на 500 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив да заплати на „АЛ-ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул. “Бреза“ №4, представлявано от Г.Г.В. с ЕГН ********** сумата от 85 лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЛ-ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул. “Бреза“ №4, представлявано от Г.Г.В. да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 71 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /