Решение по дело №72/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №64

гр. Кюстендил, 08.04. 2020 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                        ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                          СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

и при участието на секретаря В.Б., като разгледа докладваното от съдия Костадинова  в.гр. дело №  72/2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат Е.П., действащ  като пълномощник на В.А.А. от с. ****, общ. *** , с която обжалва решение № 693/14.11.2019 г., постановено по гр.д. №1813/2018 г. по описа на ДнРС, с което В.А. е осъден да  заплати на ДСК ТРАНС СЕКЮРИТИ ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”***” № ** сумата *** лв., липсваща ценна пратка на клиент от 13.08.2017 г., ведно със законната лихва от 14.08.2017 г., както и *** лв. деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд  е  неправилно. Сочи се, че районен съд се е произнесъл по непредявен иск, че ответникът като *** не е материално отговорно лице, поради което не може да му се търси пълна отчетническа отговорност за липси. Твърди се, че решението е неясно и от него не може да се разбере на какво основание е осъден ответника. Изложени са съображения и затова, че решението е необосновано, тъй като от доказателствата по делото не можело да се направи извод, че ответникът е взел пратката от *** евро от трезора на ДСК Б., както и че не е взета предвид и приетата от съда съдебно- графологична експертиза.

Искането е за отмяна на решението  и постановяване на друго, с което да се реши спора по същество.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  не е постъпил писмен  отговор от насрещната страна.

В проведеното на 12.03.2020 г. открито съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител е изразил становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

 

Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител,  насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

 

Решението на ДнРС е валидно, но е недопустимо по следните съображения:

Пред районен съд е бил предявен  иск за заплащане на сумата от *** лева, представляваща общата стойност на липсваща ценна пратка на  клиент, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2017 г. върху тази сума до окончателното й изплащане.

Районният съд е уважил предявеният иск, приемайки, че е осъществен фактическия състав на чл. 207, ал.1 т.2 от КТ.

 

В правомощията на съда е да се произнесе само в пределите на търсената защита и то само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и  е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

В настоящия случай  в предявената искова молба са изложени  твърдения, че страните са били в трудовоправни отношения, когато  за времето от 13.08.2017 г. до 14.08.2017 г. от инкасаторски център гр. Б., от денонощен трезор са отнети от владението на ищцовото дружество движими вещи, а именно сумата *** евро (равностойна на **** лв.), инкасирана от търговски обект- ***- ***. Заявено е също така, че инкасаторски екип е превозил пратката до инкасов център Б., че ответникът В.А. в нарушение на всички разписани вътрешни правила и инструкции на дружеството е участвал в изваждането на ценните пратки от трезора, както и че при поемането на пратка, същият с дясната си ръка я е поставил  във вътрешния ляв джоб на елека си. Така посочените в исковата молба факти сочат за наличие на умисъл при извършването на деянието, което води до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 203, ал.2 от  КТ, т. е. изключва се приложението на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, като препращането на тази разпоредба към гражданския закон, води до извод, че предявеният иск е следвало да бъде разгледан като такъв с правна квалификация чл. 45 и сл. от ЗЗД във  вр. чл.203, ал.2 от КТ. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така предявения иск, както и различните предпоставки за ангажирането на отговорността по чл.45 и сл. от ЗЗД и тази по чл. 207, ал.1 т.2 от КТ /както е квалифицирал иска съда/, води до наличието на постановено недопустимо решение и на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, същото следва да се обезсили, като делото се върне на районен съд, за произнасяне по предявения иск.

При произнасяне по делото дължи преценка относно необходимостта от извършването на нов доклад по делото, именно с оглед правната квалификация на предявения иск и следващите от това процесуални действия на съда по даване на указания на страните и разпределение на доказателствената тежест.

Водим от горното, КнОС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №693/14.11.2019 г., постановено по гр.д. №1813/2018 г. по описа на ДнРС

ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по предявения иск.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: