Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Тетевен ,13.10.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тетевенският районен съд, първи
състав в публичното си съдебно заседание на
двадесет осми септември през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател
: Ани Георгиева
При
секретаря Петя Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията - АНД № 167 по описа на РС-Тетевен за 2020-та година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №
21/05.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, с
което е наложено административно наказание на
С.Ц.В. в размер на 600 лв. на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/. Недоволен от това останал жалбоподателят В., който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си
с обстоятелството ,че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди ,че бил разпознат визуално от служителите на
административно наказващият орган да управлява товарния автомобил „ГАЗ“ мод.66
,рег. № ********** в нарушение на режима на защитената територия –резерват „С..“,
част от територия НПЦБ зона резервати
,парков участък „Тетевен“, охранителен участък „Черната река“, местност „К
“ ,отд. ********** ,място GPS
координати №**********землището на с. р , общ. Т. Твърди се ,че след изискана
справка за МПС от РУ Тетевен , според
АНО била установена самоличността на нарушителя, твърди се ,че разпознаването
било извършено от едно лице С.П.Х. – главен инспектор в ДНПЦБ и в нарушение на
изискванията на чл.170 и чл.171 от НПК , като не бил извършен преди това
изискуемият се разпит преди извършване
на разпознаването , не били изяснени особеностите по които лицето можело да
бъде разпознато , обстоятелствата при които лицето било наблюдавано , за
разпознаването не били подсигурени поне 3 лица
и това довело до погрешен извод относно личността на нарушителя и след
като АНО не се бил уверил по надлежния начин относно личността на нарушителя ,че
имеН С.В. бил в района на защитената
територия , то налагането на административното наказание се явявало неоправдано
и необосновано тъй като отговорността
била лична .Оспорва ,че е бил на точно посоченото място съобразно посочените
координати, не бил цитиран точния текст на правната норма по която му е
наложено административното наказание, тъй като чл.81 ал.1 т.1 имала три
състава на адм. нарушения .Позовава
се на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателя редовно призован се
явява съдебно заседание ,същия е с упълномощен защитник адв. Ч. *** .За административно наказващия орган се явява
се юрисконсулт .
Съдът като взе предвид събраните в хода на
производството доказателства установени с доказателствени средства –
показания на свидетелите, писмените
доказателства и след като ги прецени
поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо
право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
От разпита на свидетелите служители на
административно наказващия орган С.П.Х. , П.Г.Н., Р.Д.Ф. и Г.Г.М. се установява следното :
Свидетелят Г.Г. Моневна на длъжност при административния орган старши специалист е само актоставител ,АУАН бил съставен в с. р в офиса ,
жалбоподателят бил там и с адвокат.Свидетелят С.Х. заедно с колегата св.П.Н. и св. Р.Ф. на 17.07.2019г.е
били на место и видял случая ,както и жалбоподателя , двамата свидетели Х. и Н.
,разпознали В. . Св. С.Х. твърди ,че е
познал нарушителя /л.65/, защото работел в ловностопанския участък и се виждали
всеки ден ,а св. П.Н. също твърди ,че
познава жалбоподателя , тъй като преди е работел на една въжена линия от долната страна на парка /л.67 ,а
св. Р.Ф. твърди ,че на момента го разпознали колегите и/л.89/ . Видели камиона и стоварени от В. около 15 човека да събират плод от черна
боровинка. Виждайки свидетелите , жалбоподателя се качил в камиона и избягал в
посока „С.. ” , поради което свидетелите съставили констативен протокол по
случая в който бил описан номера на автомобила /л.10/ .Свидетелите твърдят ,че
жалбоподателя е навлязъл в националния парк, като св. Х. описва ,че границата
на националния парк и на резервата била маркирана с боя
бяла и черна лента имало и информационни табели , които указвали режима
на националния парк и било забранено да навлизат МПС . Нарушението било
извършено в м. „К”,резерват „С..”. След
случая на същия ден свидетелите отишли
към хижа” Ехо” да маркират дърва огрев
на хижата. Видно от писмо /12,13/е
установена собствеността и на автомобила управляван от жалбоподателя.
Свидетелят С.Х. бил призован в полицията заедно с жалбоподателя, видно от
докладна записка от 11.09.2020г. , свидетеля разпознал В. и разследващия полицай написал докладна
записка до началника си /л.16/, като на дата 11.09.2020г. видно от писмо с
изх.№356р-10746 от 18.08.2020г. на РУ Тетевен
се установява ,че няма издаден протокол за разпознаване от 11.09.2020г.
/л.79/. Видно от Констативен протокол от дата 17.07.2020г./л.10/ е описана нарушението и номера на автомобила , но не и на
нарушителя. Собствеността на автомобила е установено посредством писмена
информация от ОД МВР Ловеч входирана при административно наказващия орган с
вх.№ 24-00-112/19.08.2019г.На жалбоподателя е изпратена покана /л.25/за
съставяне на АУАН с изх. №94 00-623 от 06.11.2019г , с оглед да се яви за
съставяне на АУАН на дата 28.11.2019г в 9 ч., в офиса на парков участък Тетевен
, към дирекция „Национален парк
Централен Балкан” . Поканата е връчена чрез органите на МВР на 14.11.2019г./л.29/.На
дата 28.11.2011г. е съставен АУАН №10052 от актосъставителя Г.Г.М./л.30/ ,
който е връчен същия ден на нарушителя , на същия ден е подадено и възражение
от В. /л.32/. След съставяне на АУАН е съставено и наказателно постановление № 21/05.05.2020 г.
на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”.Видно от
представеният ДВ бр.16 от 26.02.1991г. е разширена територията на следните
резервати „С..” община Тетевен и Троян ,Ловешка област .
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта съставен на С.Ц.В. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление.Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от показанията на свидетелите- С.П.Х. , П.Г.Н., Р.Д.Ф. -очевидци на извършеното адм.нарушение/които
съдът кредитира изцяло,като последователни,обективни и непредубедени.От
показанията на горепосочените свидетели се установява,че на 17.07.2019г
жалбоподателят в защитена територия резерват „С..” ,част от територията на
НПЦБ, зона резервата парков участък
Тетевен , охранителен участък „Ч.Р.” м. К , ********** на място с GPS координати ...........в землището на с. р общ. Туправлявал товарен автомобил марка Газ
мод.66 с рег.№ ********** в нарушение на
режима на защитената територия определени в чл.17 ал.1 от ЗЗТ . Видно от АУАН същото е издадено от
компетентно лице съобразно заповед №137/18.02.2014г. , НП е издадено от Директора на Национален
парк Централен Балкан съобразно от
Заповед РД -93/05.01.2001г.
По
процеусалните правила:
Преди да се произнесе по правилността на наказателното постановление, като
провери дали жалбоподателя действително е извършил виновно вмененото и
административно нарушение, съдът следва да се произнесе по приложението на
процесуалните правила, включително и дали е спазен срокът по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Видно е ,че нарушението е открито на 17.07.2019г. , св. С.Х. твърди ,че е познал жалбоподателя /л.65/,
защото работел в ловностопансия участък и се виждали всеки ден , св. П.Н. също
твърди ,че познава жалбоподателя , тъй като преди е работел на една въжена
линия от долната страна на парка /л.67/,
а св. Р.Ф. твърди ,че на момента го разпознали колегите и/л.89/ . Допълнително при
административно наказващия орган е входирано с вх.№ 24-88-112 от 19.08.2020г.
писмо на ОД МВР-Ловеч/л.12/ от което е видно ,чия е собствеността на автомобила
, дори и съдът да приема ,че на тази
дата е открит нарушителя , то тримесечния срок за съставяне на АУАН , от който
е открит нарушителя изтича на 19.11.2020г. , тоест преди съставяне на акта .
Съдът
приема ,че на датата на откриване на
нарушението е открит и нарушителя според свидетелските показания това е
17.07.2020г. , тъй като двамата свидетели са познавали нарушителя , въпреки ,че в КП /л.10/,
не е записано кое е лицето ,а според
справката от ОДМВР-Ловеч , датата на която най късно адм. орган може да разбере
кое лице е нарушителя това ще е датата когато е
входирано писмото относно собствеността на автомобила-19.08.2019г.Видно
е ,че АУАН
№10052 е съставен на 28.11.2019г. в нарушение на общото правило,
предвидено в чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Тоест нарушението е открито на 17.07.2019г
, тъй като двамата свидетели са познавали нарушителя и тримесечният срок за
съставяне на АУАН е изтекъл на 17.10.2019г.Тези отрицателни процесуални
предпоставки са алтернативни и настъпването на която и да било от тях води до
невъзможността за започване на административно наказателно производство. По
отношение на изискванията, свързани с акта за установяване на нарушението, контролните органи са длъжни да
спазват и двата преклузивни срока, като административно наказателно
производство не се образува, ако е изтекъл дори само единият от тях. „Откриване
на нарушението” означава наличието на достатъчно данни, свързани с извършване
на нарушението и с индивидуализацията на нарушителя.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен., е постановено, че сроковете за образуване на административно
наказателно производство по чл. 34 от Закона за административните нарушения и
наказания са давностни. По подобие с наказателното право, с изтичане на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да
бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно наказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкциоН правоотношение изобщо. Давността е материално правен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на
правоимащия субект (административно наказващия орган) създава неоправдано
положение на несигурност в правния мир.Следователно, с оглед законосъобразното
развитие на производството, същото е трябвало да бъде образувано в рамките на
горепосочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, т.е. до 17.10.2019г. ,
тъй като съдът приема ,че св. Х. и Н. са го познавали.
Това обаче не е било сторено. Напротив, производството е
било образувано с акт за установяване на административно нарушение от
28.11.2019г., съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на
предвидените в закона срокове, погасяващи правото на административно-наказващия
орган да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение, предвид на което не е следвало
да се съставя НП, а да се прекрати административно-наказателната преписка. В
този смисъл съставеният на 28.11.2019г. АУАН се явява негодно средство за
образуване на административно-наказателно производство, като АНО след
проверката за законосъобразност и обоснованост по чл.52 ал.4 от ЗАНН е следвало да приложи чл.54 от с.з., като
прекрати преписката с мотивирана резолюция.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено поради допуснато нарушение по чл.34 ал.1 от ЗАНН без да
се обсъждат другите доводи и съображения на страните.
С оглед изложеното съдът намира, че в производството
по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП и същото следва да се отмени, като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 21 от 05.05.2020г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”–Габрово, с което на С.Ц.В.
с ЕГН ********** с адрес *** на осн. чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените
територии е наложена глоба в размер на 600 лева
като незаконосъобразно .
Решението
може да се обжалва пред Административен съд Ловеч, в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
Районен съдия :