Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Елин
Пелин, 29.05 .2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЕЛИНПЕЛИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 1- ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Борислав Чернев
при
секретаря Любка Костова,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1038 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
С молбата до съда се твърди, че страните са били съпрузи, като бракът
им е прекратен през 2012 година с
решение на РС- Елин Пелин.Със същото решение е бил постановен режим на лични отношения
на бащата с детето. Поддържа се, че този режим
нееднократно не бил спазван от страна на майката на детето, на която е
било предоставено упражняването на родителските права и така препятствано
спазването му между бащата и детето.
Твърди се още, че са налице предпоставки
бащата да осъществява режима на контакти с детето си зад граница, тъй като
професията налага живеенето му, както и да работи в РТурция. Твърди се, че в
интерес на детето е да опознава други страни, култури и да развива мирогледа си,
за което ще допринесе възможността личните контакти между баща и дете да се
осъществяват в РТурция, Великобритания, Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония.
Иска се съдът да постанови решение, с
което да се замести липсата на съгласи от страна на майката, детето да пътува
извън територията на РБългария, в изброени лимитивно страни / РТурция, Великобритания,
Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония /, както и да се даде съгласие за
издаване на задграничен паспорт на името на детето.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор на исковата молба. Оспорва твърденията за препятстване от страна на ответника, възможността за осъществяване на личните контакти
на бащата с детето, съгласно решението на районния съд.Твърди се, че детето има
издаден задграничен паспорт, който валиден и към
настоящия момент.
Твърди се още, че ответната страна не
препятства режима на лични контакти, а детето не желае да осъществява срещи с баща си,
дори и при наличието на изпълнителен лист за това.
Претендират се направените по делото разноски.
В показанията си пред съда
св. Д. е заявил, че познава ищеца повече от 15 години, като последният в
момента работи в Измир-РТурция. След развода с ответницата бащата се намирал в
прекрасни отношения с детето си, но имал пречки то да отиде при него. Били на
рожден ден на детето и детето го попитало,
кога ще ходят при тати в Турция. Това било събота на 03.02.18г.. Лятото трябвало да ходят на чужбина на почивка, но той не могъл да изведе детето, защото съпругата му не желаела
да разреши издаване паспорт на детето. Според
свидетеля детето е родено на ***г. и били на рождения му ден на 03.02.2018г..
От показанията на св. А. е видно, че познава ищеца,
като всеотдаен баща, който възпитава детето си с любов. Помага й да се справи с уроците в училище,
показва й грешките които са в
игри, възпитава я добре. В момента
работи в Турция, в Измир,
където е командирован . М. не е
посещавала баща си в Турция и не е напускала
пределите на РБългария. Многократно искали да пътуват до чужбина заедно,
но детето нямало паспорт и майката не давала съгласие за това. Откакто ищецът заминал в Измир детето не могло да посети баща си в тази държава, а
искало да го посети и да види там местата и да прекарат
заедно. Последния път детето питало свидетелката, кога ще има паспорт и разрешение да пътува до баща
си, като имала надежда, че това ще стане.„
По делото е представен и приет социален доклад
от Д"СП"-Елин Пелин. Докладът сочи, че е налице емоционална връзка на
детето и с двамата родители. Детето е с добре съхранен интелект
и към момента успява да се справи с конфликта на лоялност, в който е
поставено, предвид нарушената комуникация и общуване между родителите му. С
доклада се сочи, че детето контактува с
баща си .То получава ежедневни обаждани от страна на баща си, за което му е осигурена възможност от страна на другия
родител.
Съдът,
след като прецени събраните доказателства, приема следното:
Няма спор между страните, че от брака си, който прекратен с Решение от 28.05.2012г. по гр.д. №…….г. по описа на РС- Елин Пелин,
имат родено дете-малолетната М. Д. И., с
ЕГН **********.
Няма спор между страните , че липсва консенсус между тях относно пътуване
на детето извън територията на РБългария и
по конкретно в следните държави: РТурция,
Великобритания ,Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония.
Спори се дали действително е в интерес на детето извеждането му извън пределите на страната,
което от своят страна подлежало на
преценка за всеки конкретен случай /вж. отговор на искова молба от
12.11.17год./.
Предвид събраните по делото доказателства
съдът намира, че към настоящия момент не са налице
предпоставките за издаване на разрешение заместващо съгласието на майката детето да пътува извън
пределите на РБългария, в изброените държави за периоди, в които бащата има право на лични контакти с детето
както и за издаване на задграничен паспорт на името на детето.
Това е така, тъй като с Решение от
28.05.2012г. по гр.д. № 594/12г. по
описа на РС- Елин Пелин е постановен режим на лични отношения на бащата с
детето , както следва: „Бащата да
взима детето при себе си всяка
първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца /с приспиване/ за времето от 09.00ч. съботния
ден до 20.00 ч. в неделния ден, както
и 20 дни непрекъснато през лятото и 10 дни
непрекъснато през зимата, които по време да не съвпадат с годишния отпуск на майката.По време на Великден детето да
бъде при баща си, а Коледа при майката, като по време на останалите национални празници-
по устна договорка между двамата родители“/вж. цитираното решение/.
Във връзка с искането до съда
ищецът е представил Заповед №
КВ-232/19.06.2017г. на МО, с която е назначен
за „Офицер за координация“ в „Сухопътно командване на НАТО в Измир,Турция,
считано от 27.08.2017 година“ с
планирана дата за завръщане 27.08.2020
година /вж. цитирана заповед и заповед за командировка от 17.07.17 год. на МО на РБ/. По конкретното
дело не се спори, че ищецът трайно понастоящем пребивава в РТурция. Това обстоятелство
се явява предпоставка за изменение на
възприетия с цитираното решение режим на
лични отношения между бащата и детето,
но каквото не е предмет на настоящото
производство. От друга страна Михаела И. е ученичка във втори клас в ОУ „Хр. Ботев
“ в гр. Елин Пелин. Следователно, за да
се замести съгласието на другия родител
за пътуване на детето в посочените
с исковата молба държави, следва
да се пренебрегне учебния процес ,с който е обвързано детето, като
ученичка в цитираното училище, което не е в интерес на Михаела И.. В тази
връзка , видно от приетия по делото социален доклад, детето се учи добре, с много добър успех в училище, усвоява
отлично учебния материал.
Следва да се отбележи , че събраните в настоящото производство доказателства не могат да обосноват заместване съгласието на
другия родител за пътуване на детето до
процесните дестинации.От показанията на св. А. се установява, че малолетната
М. e проявила интерес да посети РТурция, да види други места и да прекарат заедно/вж. и показания на св.
Деков/.Тази мотивация сама по себе си не
може да обоснове нуждата на детето от пътуване до РТурция.Не се
събраха други доказателства, които да наложат извод, че конкретно пътуване до коя да е от процесните
дестинации е в интерес на детето.
В последна връзка следва да се
отчете факта, че част от
посочените с молбата до съда държави не са
членки на Европейския съюз.Това обстоятелства само по себе си се явява
предпоставка затрудняваща, както изпълнението на установения режим на лични отношения между детето и родителя, а така и
препятстваща възможността за неговото контролиране
в пълен обем.В този смисъл е и Решение №
483/1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 473/2012 г., IV г. о., ГК. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството , че в РТурция е обявено извънредно положение,
общоизвестен факт намиращ трайно
отразяване и в медийното пространство,
като липсват доказателства за промяна
на създадената там обстановка. Следователно, в случай на заместващо съгласие на
другия родител, са налице и данни за съществуващ риск за детето да
пътува до тази дестинация, което пък от
своя страна обосновава необходимостта родителят, респ. ищецът по настоящото
производство да претърпи временно
ограничение на правата си, с оглед наличието
на обсъдените обстоятелства до момента
на тяхното отпадане. В този смисъл е и ТР№ 1/03.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСГК.
В настоящото производство не се събраха доказателства
установяващи нуждата от осъществяване на пътувания на детето до РТурция,
Великобритания ,Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония, както и не е обоснована нуждата
и от конкретен период от
време за осъществяването на тези
пътувания. В този смисъл не е в интерес на детето родителят, респ. ищецът да получи разрешение за неограничено извеждане на М. И. зад граница, противно на волята на другия
родител. Ето защо искането за заместване на съгласието на Л.З.К. ***, с ЕГН **********, детето М.Д.И., с ЕГН **********, да пътува извън територията на РБългария, а именно в: РТурция,
Великобритания ,Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония, както и съгласие за
издаване на задграничен паспорт на името на Михаела Деянова И., следва да се остави без уважение.
Предвид
изхода на спора по
настоящото производство и с оглед претенцията на ответника за разноските по делото , следва ищецът
да бъде осъден да заплати на Л.К. сторени
деловодни разноски в размер на 1 000.00 лева, съгласно Договор за правна
защита и съдействие № 00045264/17.11.2017г. по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И. ***,
с ЕГН **********, за заместване на съгласието на Л.З.К. ***, с ЕГН **********, детето М. Д. И., с ЕГН **********, да пътува извън територията на РБългария, в РТурция, Великобритания
,Северна Ирландия, РСърбия, Р.Македония, както и съгласие за издаване на
задграничен паспорт на името на М. Д. И..
ОСЪЖДА Д.И. ***, с ЕГН **********,
, да заплати на Л.З.К. *** , с ЕГН **********, сторени разноски по настоящото производството в размер
на 1 000.00 /хиляда/лева.
Решението подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.