РЕШЕНИЕ
№ 2141
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110200613 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. М., ЕГН **********, чрез адв. Владимир
Калудин – САК, срещу наказателно постановление (НП) № 20-4332-017432 от
07.10.2020 г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и
правните изводи на административнонаказващия орган. Моли се за цялостна
отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява
лично с адв. Калудин, редовно упълномощен. Същият моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че в дадения от съда срок ще представи писмени
1
бележки, както и че няма искания за разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител, като не взема становище по същество на делото.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.03.2020 г., около 10:30 часа, в гр. София, по ул. „**“ с посока на
движение от бул. “**“, жалбоподателят З. М. управлявала лек автомобил
марка и модел „**, собственост на Е. Иванов И. и при предприемане на
маневра да влезе в реда на паркирани ППС при № 1, става причина за ПТП с
паркиран лек автомобил марка и модел „**, след което паркира пред него и
напуска местопроизшествието без да уведоми собственика на повреденото
имущество, като напуска ПТП. За случая св. Й., собственика на лек
автомобил марка и модел „Т** сигнализирал на телефон 112, като на място
били изпратени свидетеля Г. Т. и **- полицейски служители при ОПП -
СДВР, които установили щетите по автомобила на св. Й.. Полицейските
служители снели декларация от собственика на лекия автомобил „**
съставили протокол за ПТП с бл. № 1771340 (рег. № 3451) от 20.03.2020 г. и
изготвили схема на ПТП. В декларацията св. Й. посочва, че след като е
установил, че паркираният от него лек автомобил е ударен е направил снимки
и оставил бележка с телефонния си номер за контакт, като след 17 ч. на същия
ден е установил, че автомобилът, които е бил паркиран пред неговия е
преместен и никой не го е потърсил, е сигнализирал на тел 112. На същата
дата за случая била изготвена и докладна записка от Г. Т.. На 12.08.2022 г.
била изпратена покана до жалбоподателя З. М., чрез съпруга й - Е. Иванов И.,
собственик на лек автомобил марка и модел „**, която била получена на
същата дата. На 26.08.2020 г. жалбоподателя З. М. дала писмени обяснения по
случая.
След като се запознал с писмените материали по случая, Е. З. П., на
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП - СДВР преценил, че жалб. З. М.
е извършила две нарушения - на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 2 от
ЗДвП, поради което съставил против нея акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. АА бл. № 694416 от 26.08.2020 г.
2
за това, че на 20.03.2020 г., около 10:30 часа, в гр. София, по ул. „**“ с посока
на движение от бул. “**“ към ул. „**, като водач на лек автомобил „** при
предприемане на маневра да влезе в реда на паркирани ППС, реализирала
ПТП с лек автомобил „**след което паркира пред него и напуска
местопроизшествието без да уведоми собственика на повреденото имущество,
като напуска ПТП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на
двама свидетели, присъствали при съставяне на акта, бил подписан от
актосъставителя и двамата свидетели, а след това и връчен на жалб. З. М.,
която подписала акта и възраженията си срещу него. Възражения са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 20-4332-017432 от 07.10.2020 г. от началник на
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 05.01.2022 г., като на същата дата - 05.01.2022 г.
пред наказващия орган била депозирана жалбата срещу НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Е. З. И., Н. Х. Й., Г. Х. Т., три броя декларации,
скица на ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача, покана,
възражение, докладна записка, заверено копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, заверено копие на
Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи
относно заеманата от административнонаказващия орган длъжност, справка
от мобилен оператор, справка от застрахователно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ по застрахователна полица ГО на Е. **И., писмо – отговор
от „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ведно с опис заключение, калкулация на
претенция, приемно-предавателен протокол, копие на полица „Автокаско“,
копие на снимков материал.
3
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. относно причинените
щети на автомобила му, както и това, че пресъздаде достатъчно логични
сведения относно обстоятелствата след настъпилия инцидент, а именно, че
жалб. З. М. го е потърсила на оставения от него телефонен номер, като същия
й е заявил, че няма претенции към нея и че ще заведе щета на автомобила по
застраховка „Автокаско“. От показанията на свидетеля се установява, че е
подал сигнал на тел. 112, че автомобилът му е ударен и другия водач е
напуснал местопроизшествието, преди телефонния разговор с
жалбоподателя. Показанията на св.Й. дават необходимата доказателствена
информация относно датата и мястото на извършване на процесните
нарушения, причинените щети на автомобила му, поведението на другия
водач и напускането на местопроизшествието от негова страна, подадения
сигнал на телефон 112, пристигането на полицейски служители.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Е. **И. като
изчерпателни, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
показанията на св. Й. и останалия доказателствен материал по делото,
относно датата и мястото на извършване на процесните нарушения,
телефонният разговор на жалб. З. М. със св. Й. относно причинените щети на
автомобила му.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на показанията на полицейския
служител Г. Х. Т., намирайки ги за обективни, логични, непротиворечиви и
подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят Т. се е отзовал
на сигнала на св. Й. за настъпилото ПТП, като в разпита си пред съда заявява,
че е изготвил докладната записка по данни на Й. като е отбелязал това
обстоятелство и в нея. Протокола за процесното ПТП по данни на водача,
останал на местопроизшествието, бил изготвен от неговия колега Михаил
Кънев.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
От протокол за ПТП с бл. № 1771340 (рег. № 3451) от 20.03.2020 г.
става ясно какви са материалните последици от реализираното ПТП – била
4
причинена щета по предната броня на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№СА2484ХТ.
Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи и въз
основа на приложените по делото - три броя декларации, скица на ПТП,
справка от мобилен оператор, справка от застрахователно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по застрахователна полица ГО на Е. **И.,
писмо – отговор от „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ведно с опис
заключение, калкулация на претенция, приемно-предавателен протокол,
копие на полица „Автокаско“, копие на снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице - Е. З. П., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган - началник на група при ОПП - СДВР, на
когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед № № 8121К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И
двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и
при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице
е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на
атакуваното НП.
5
По нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на
НП. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Следователно, за да е налице нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП
водачът трябва или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, преди да извърши маневрата или да я е извърши,
като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Както в АУАН, така и в НП обаче не са изложени твърдения жалбоподателят
да е осъществил което и да е от изпълнителните деяния на нарушението по
чл. 25 ал. 1 ЗДвП - не се твърди, че З. М. не се е убедила, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, преди извършването на маневрата
нито се твърди, че същата не се е съобразил с положението, посоката или
скоростта им на движение. Още повече, че в конкретния случай е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за предприемане на маневра, при която е
реализирано ПТП с паркирано МПС, което съответно не се движи след него,
преди него или минава покрай него. Съгласно §6, т.28 от ПР на ЗДвП
„участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя“.
Категорично паркираният автомобил не може да се приравни на участник в
движението, поради което реализирането на ПТП с него поради извършване
на маневра не може да представлява нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Несъответствието между описанието на вмененото на жалбоподателя
нарушение със сочената като нарушена правна норма е накърнило съществено
6
правото на защита на санкционираното лице.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП (пункт втори от НП):
Разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение на водачите,
участници в пътнотранспортно произшествие при поискване от други
участници в движението да дават данни за самоличността си и за
задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да
уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на
произшествието.
За съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.
123, ал. 2 от ЗДвП е от съществено значение установяването на факта, че
жалбоподателя, при движението си назад, е възприела факта, че е
предизвикала ПТП с паркиран на местопроизшествието лек автомобил. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира, че посоченото обстоятелство не е
установено по безсъмнен начин. Доказателства в тази насока не се съдържат в
показанията на разпитания като свидетел полицейски служител Г. Х. Т.,
които не е и очевидец на ПТП, а заедно с колегата си - ** пристигнали на
местопроизшествието след извършването му. От друга страна, свидетелят Е.
Иванов И. в показанията си пред съда споделя, че съпругата му - жалб. З. М.
обяснила, че има съмнение, че при паркиране е закачила колата зад нея и
поради тази причина е огледала и двата автомобила, но не е забелязала нищо,
по – късно св.И. също е огледал собствения си автомобил, както и съседните и
също не е забелязал щети по нито един от тях, от които не може да се направи
категоричен извод, че водачът на това МПС е разбрал, че е причинил ПТП с
друго МПС. Категорични данни в тази насока не могат да се извлекат и от
показанията на св. Н. Х. Й.. Обстоятелството, че той не е бил пряк свидетел на
удара, неговия автомобил е бил паркиран на процесното място и той не се
намирал в него или около него към момента на настъпване на ПТП,
установил е щетите впоследствие, от което не може да се направи
категоричен извод, че жалб. З. М. е разбрала за настъпилото ПТП. Този извод
не се променя от факта, че в приложените по делото Делкарация от
26.08.2020 г. и възражение срещу АУАН от 26.08.2020 г., З. М. е заявила, че е
усетила допир на управлявания от нея автомобил в паркиралия зад нея
7
автомобил, като при направен от същата оглед и на двата автомобила не е
забелязала щети по нито единия. Жалбоподателя пояснява, че поради факта,
че не е отчела нанесени вреди не е подавала протокол към застрахователната
компания. Тези нейни твърдения не са опровергани от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, доколкото, както беше посочено по-
горе, тримата разпитани свидетелите изобщо не са очевидци на ПТП, не са
налице факти, въз основа на които да може да се направи категорично
заключение, че нарушителката е възприела факта на причиняване на ПТП с
паркирания автомобил и въпреки това не е изпълнила задължението си да
уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на
произшествието. В същото време от приложения снимков материал се
установява, че в резултат на ПТП са причинени незначителни имуществени
вреди върху паркирания лек автомобил - „**При това положение изглежда
напълно логично нейното твърдение, че след като усетила допир и се е
огледала, е видяла, че по паркираното МПС няма нанесени щетие,
респективно не е разбрала, че го е блъснала. Още повече, че с оглед
спецификата на конкретната фактическа обстановка – удар при движение
назад, предполагащ движение с ниска скорост, сблъсък между движещо се и
паркирано МПС и причинените незначителни вреди, ясно сочат, че се касае
за съприкосновение, което може изобщо да не се почувства от водача на
движещото се МПС. В обобщение на изложеното съдът намира, че по делото
не е доказано по безсъмнен начин, че З. М. действително е разбрала, че е
предизвикала сблъсък с паркираното МПС. След като не е доказано, че е
възприела причиняването на ПТП, не може да се приеме за доказано, че е
нарушила задълженията си като водач на МПС, взел участие в ПТП,
респективно, че виновно е нарушила законовите разпоредби, за които е
подведена под отговорност.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 и чл.
63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление№ 20-4332-017432 от 07.10.2020
г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя З. М., на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9