Решение по дело №5815/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 376
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20221110205815
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110205815 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.

и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5815 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-82 от 12.04.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.
108, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира и приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се
иска отмяна на наказателното постановление, а при условията на
алтернативност намаляване на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането и на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок.
На 16.03.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че считано от
05.11.2021 г. до 26.11.2021 г. застрахователното дружество не се е произнесло
по предвидения в закона ред по заведена пред него щета, като по този начин
на 27.11.2021 г. е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Прието е за
установено, че всички изискуеми от застрахователя доказателства са му били
представени и са били събрани на 05.11.2021 г., от която дата са започнали да
текат 15-те работни дни за произнасяне.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
2
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83, чл. 53 и чл.
27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за КФН и чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля В. Ш. – актосъставител, както и от
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че по повод на
жалба е била извършена проверка, по заведена в застрахователното дружество
щета, в резултат, на което било установено, че на 05.11.2021 г. на
застрахователното дружество са били представени и събрани всички
необходими и поискани от него доказателства. Дружеството е следвало да се
произнесе, в рамките на 15 работни дни до 26.11.2021 г., което не е сторило, а
се е произнесло едва на 08.12.2021 г. Показанията на свидетеля са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства (напр. писмото от застрахователя, в което
са посочили на коя дата са им били предоставени всички необходими
документи), поради което съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани като достоверни.
Съдът намира, че посочените писмени доказателства кореспондират
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането, като не се е произнесъл в рамките на 15
работни дни, от представянето на всички поискани от застрахователното
дружество доказателства, по някой от предвидените в тази разпоредба
3
начини.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че
срокът по чл. 108 от КЗ бил инструктивен и не преклудирал правата на
потребителя на застрахователната услуга. Нормата е от публично-правен
характер, същата е императивна и нарушаването й, води до ангажиране на
административната отговорност на застрахователя. Целта на същата е да
разреши в сравнително кратки срокове съществуващия потенциален спор
между застраховател и потребителя на услугата, за да може той да си
реализира правата своевременно, още повече, че същият обикновено е
изправен пред икономически много по-силната страна. Ако се приеме тезата
на жалбоподателя, че за нарушението на тази разпоредба, не следва да се носи
административно-наказателна отговорност, то тогава същата би имала само
декларативен характер и би се обезсмислило нейното съществуване, каквато
очевидно не е била законодателната идея. Ето защо оплакванията в обратен
смисъл, бяха отхвърлени от съда, като неоснователни.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, в близост до
минимално предвидения от закона размер, поради което същата не може да
бъде намалявана допълнително, тъй като това не би постигнало целите на
административното санкциониране.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. В случая
закъснението е в рамките на по-малко от един месец, но в същото време се
касае за квалифициран състав на нарушение (извършено при условията на
повторност, което повишава обществената опасност, както на нарушението,
така и на нарушителя), отделно от квалифициращото обстоятелство,
жалбоподателят е санкциониран и за други подобни нарушения, с влезли в
сила наказателни постановления (за което по делото са приложени писмени
4
доказателства, а това е и служебно известно на съда), поради което
процесният случай не сочи на по-ниска степен на обществена опасност. Ето
защо претенциите на жалбоподателя в този смисъл се явяват неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-82 от 12.04.2022
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.
108, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията
за финансов надзор, сума в размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6