Р Е Ш Е Н И Е
06.01.2022 г.
Номер 4 2 0 2 2 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесети декември 2 0 2 2 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 318 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Д.А.С. ***, чрез пълномощника си адв. П., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2601/29.07.2022 г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която се прекратява регистрацията на ППС с рег. № СВ **** МР за срок от 6 месеца и са отнети документи, подробно описани, на основание чл. 171 т. 2а б. „б“, във вр. с чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Твърди се, че фактическата обстановка е различна от посочените обстоятелства в заповедта, налагащи прилагането на ПАМ, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и следва да се отмени.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
По делото е разпитан и свидетелят С.М.Н..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. а, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган - Директор на СДВР, съгласно приложена заповед от Директора на СДВР /Заповед № 513з–1618/26.02.2018 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 2а от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ за прекратяване на регистрацията на ППС е извършено от водача на МПС административно нарушение – да управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алокохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година, каквато в конкретния случай е налице.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № GA 323490/29.07.2022 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка за на водача на МПС – отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката АУАН № GA 323490/29.07.2022 г., като възпроизвежда направените в него констатации, като съдът констатира, че в същите съвпадат посочените рег. номера на автомобила, а именно: СВ ****МР.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 2а от ЗДвП, може да се наложи принудителна административна мярка ”прекратяване на регистрацията на управление на пътно превозно средство” на водач, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – за срок от 6 месеца до 1 година, съответно б. “б“ – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.. Такъв е конкретният случай – управление на МПС от водача със съмнение за употреба на алкохол /виж докладна записка на лист 22 от приложеното адм. дело № 7870/2022 г. по описа на АССГ – „говореше завлачено и се държеше неадекватно“/. Издаден е и ТИ № 086785 за извършване на проверка за употреба на алкохол от 29.07.2022 г. – 22.50 ч. /съгласно Приложение № 1 към чл. 4 ал. 3/, отново с отказ да бъде извършена проверка на С.. Същият не отрича това, което е видно от подписа му под АУАН, в който не е изложил никакви конкретни възражения по същия, както и в приложения талон за изследване. Представеното впоследствие възражение не кореспондира с представените доказателства по делото.
С оглед на тези обстоятелства, административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва да се приеме за законосъобразен.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателката. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични, съответстват си и не са опровергани, вкл. и от свидетелските показания. При съставянето на АУАН са отнети свидетелството за регистрация на автомобила, както и 2 броя регистрационни табели.
Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП – отказ за проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълнено предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологочни проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Свидетелят Н. не само не опровергава фактическата обстановка, а сам сочи, че с жалбоподателя „седнахме в една кръчма да пийнем по едно малко и по една салатка, а след това станахме да приберем машините“. Колко е било това едно малко, явно е затруднило жалбоподателя да даде исканата проба за алкохол от длъжностните лица и е довело до отказа му, изразяващ се в „както решите вие“. Номерът на автомобила посочен в АУАН и ЗППАМ, е един и същ – СВ ****МР. В този смисъл, фактическите обстоятелства изложени в издадения АУАН и ЗППАМ са идентични и безпротиворечиви.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно - производствените правила и изискванията на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.А.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.П., със съдебен адрес:***, партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2601/29.07.2022 г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: