№ 768
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110103955 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против С. Л. М.-Х. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните вземания: сумата от 143,27 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, сумата от 6,80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2016 г.
до 14.08.2018 г., сумата от 20,34 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и
сумата от 3,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 14.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до
окончателното им погасяване, които вземания представляват ½ част от вземанията,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018
г., издадена срещу наследодателя на ответната страна - В.С.Р., починала в хода на процеса.
Ищецът [фирма] твърди, че в рамките на периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2017
г. между него и лицето В.С.Р., в качеството и на потребител за битови нужди съществувало
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия в топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******. Посочва, че правоотношението е
възникнало въз основа на закона – с придобиване на собствеността/вещното право на
ползване по отношение на имота и се регулира от Общи условия за продажба на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, влезли в законна сила след публикуването му, без да е
необходимо изричното им приемане от абоната – потребител. Излага, че през исковия
период е изпълнил задължението си и е доставил до процесния имот топлинна енергия на
стойност от 286,55 лева, която не е заплатена от потребителя в срока, установен в клаузите
1
на приложимите Общи условия. Наред с цената на доставената и потребена топлоенергия, за
В.С.Р. възникнало задължение да заплати на дружеството и следните суми: 13,60 лева,
представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода
от 15.09.2016 г. до 14.08.2018 г., 40,68 лева, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и
7,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 40,68 лева за периода от
15.09.2016 г. до 14.08.2018 г. Уточнява, че през релевантния период и на основание чл. 140,
ал. 1 ЗЕ сумите за топлинна енергия са начислявани от топлофикационното дружество по
прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от ФДР, извършваща дяловото разпределение – „[фирма] – на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Посочва, че в случаите, при които резултатът от
изравняването е сума за доплащане, то същата се прибавя към първата дължима сума за
процесния период, а когато резултатът е сума за възстановяване, то от последната служебно
се приспадат просрочените задължения, считано от най-старото. В исковата молба се сочи,
че за дължимите суми в хода на производството по ч. гр. дело № 56821/2018 г. описа на
Софийски районен съд, 51-ви състав била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. в полза на ищеца и срещу потребителя В.С.Р..
След издаването и последната починала, като била заместена в процеса от законните и
наследници. С разпореждане по ч. гр. дело № 56821/2018 г. съдът указал на ищцовото
дружество на основание чл. 415 ГПК да предяви установителни искове срещу наследника и
– ответницата С. Л. М.-Х. за ½ от сумите по заповедта за изпълнение. Поради това, [фирма]
предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че С. Л. М.-Х. му дължи сумата от 143,27
лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата от
6,80 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
15.09.2016 г. до 14.08.2018 г., сумата от 20,34 лева – възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и
сумата от 3,78 лева– обезщетение за забава върху сумата 40,68 лева за периода от 15.09.2016
г. до 14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. С тези съображения ищецът
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Л. М.-Х.
оспорва предявените искове. Сочи, че липсва валиден договор за дялово разпределение на
топлинната енергия за процесния период. Оспорва претендираната стойност на топлинна
енергия да правилно начислена и осчетоводена. Твърди, че В.С.Р. е получавала енергийна
помощ от [агенция], чрез която били погасявани сметките й към [фирма], като уточнява, че
Агенцията е превеждала директно помощта по сметка на дружеството. Ответницата навежда
твърдение, че ищецът не е титуляр на възнаграждението за услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, тъй като последната не е извършена от него. Излага, че
претендираните вземания са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
Подпомагащата страна „[фирма] в депозирана по делото писмена молба от 01.06.2022
г. изразява становище, с което намира исковите претенции за основателни и доказани.
Посочва, че дяловото разпределение за абонатен номер ****** е извършвано в съответствие
с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
2
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно
обективно съединяване за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество вземания / ½ част от общия дълг/, удостоверени
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
56821/2018 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав - срещу наследодателя на ответната
страна В.С.Р.. Съдът съобрази, че първоначалният длъжник по заповедта за изпълнение е
починал на 16.03.2019 г. – в хода на производството по ч. гр. дело № 56821/2018 г. по описа
на съда и след издаване на заповедта за изпълнение от 05.09.2018 г., както и, че с
определение на заповедния съд от 24.06.2019 г. на мястото на починалия длъжник са
конституирани законните му наследници А.Л.М. и С. Л. М.-Х. (ответницата по делото),. На
последните са връчени преписи от заповедта за изпълнение, като в срока по чл. 414 ГПК от
страна на С. М.-Х. е депозирано писмено възражение, с което са оспорени претендираните
от заявителя вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изложеното обосновава извода, че процесните установителни искови претенции са
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита,
което обосновава разглеждането им по същество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния
период на облигационно отношение между него и наследодателя на ответницата с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за потребител е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер; настъпилото правоприемство
между насрещната страна по правоотношението и ответницата по силата на наследяване,
отговорността на ответницата за ½ част от задълженията, както и, че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник М. на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
3
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при
смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Нотариален акт за собственост
на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № 197, том II, дело № 2397 от 02.12.1971 г. по
описа на нотариус Е.М. – I-ви нотариус при Софийски народен съд В.С.Р. е призната за
собственик на апартамент № 1, находящ се в [адpес] с площ от 76,67 кв. м., ведно със
зимнично помещение и с 1,075 % идеални части от общите части на сградата, който имот е
придобит по покупка от Софийски градски народен съвет – Стопанска дирекция за
изграждане на София срещу заплатена покупна цена.
Изяснява се, че с договор за дарение от 28.01.1992 г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 110, том V, дело № 900/92 г. по описа на нотариус И.Г. при
втори районен съд, В.С.Р., като дарител дарява на ответницата С. Л. М., като дарена, а
последната приема дарението на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
апартамент 1, находящ се в блок 17, ет.1 в [адрес] с площ по одобрен план от 76,67 кв. м.,
заедно със зимнично помещение и с 1,075 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя.
Впоследствие, с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.05.2022 г.,
обективиран в Нотариален акт № 81, том II, с рег. № *****, дело № 281/2002 г. по описа на
нотариус А.Ч. с район на действие РС – гр. София, С. Л. М.-Х., като продавач, прехвърля на
В.С.Р., като купувач, ½ идеална част от същия недвижим имот – апартамент № 1, находящ
се на адрес: [адрес].
Съгласно извършената в хода на производството по ч. гр. дело № 56821/2018 г. по
описа на съда (приложено към настоящото дело) справка от 11.06.2019 г. за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. от НБДН В.С.Р. е починала на 16.03.2019 г.,
за което е съставен акт за смърт № 0155/16.03.2019 г., издаден от Столична община, район
Витоша, оставяйки за свои законни наследници сина си А.Л.М. и дъщеря си С. Л. М.-Х..
Данните в справката сочат, че към момента на смъртта си починалото лице е било със
семейно положение – „разведена“.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че през процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. насрещна страна по
облигационното правоотношение с ответното топлофикационно дружество по повод
доставката на топлинна енергия до апартамент № 1, находящ се в [адрес] е било лицето,
собственик на жилището – В.С.Р., майка на ответната страна. Първоначално правата върху
имота са придобити от наследодателката Р. чрез покупка от Софийски градски народен
съвет – Стопанска дирекция за изграждане на София, за което обстоятелство е съставен НА
за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ от 02.12.1971 г. Съгласно
посочената разпоредба от Закона за плановото изграждане на населени места, окръжните и
градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради, в който случай
купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата,
построена върху държавната земя, а нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт по
писмено искане на съответния народен съвет. Впоследствие, чрез договора за дарение от
28.01.1992 г., ½ идеална част от този имот е отчуждена в полза на настоящата ответница, но
в по-късен момент – на 11.05.2002 г. отново придобита от В.С.Р. по силата на транслативния
ефект на договора за покупко – продажба.
По делото не се твърди и не се установява реализирането на други прехвърлителни
сделки с имота, поради което следва да се приеме, че през исковия период същият е бил в
4
патримониума на лицето Виргиния Р..
Установи се, че същата е починала на 16.03.2019 г. – след края на процесния период,
към който момент е била разведена, като е оставила за свои наследници по закон сина си и
дъщеря си – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, обстоятелство, което не се оспорва, а дори се признава от
последната. Именно в това си качество и на основание чл. 60, ал. 1 ЗН С. Л. М.-Х., като
нейна наследница, носи отговорността за заплащане на 1/2 част от задълженията, станали
част от наследството на починалия ѝ родител.
Така приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на
ответницата С.на М.-Х. да отговаря по процесните искове като наследник по закон на
длъжника според наследствения си дял и по силата на настъпилото наследствено
правоприемство от собственика на имота през този период, обосновава проверката на съда
за наличието на втората предпоставка, обуславяща възникването в полза на
топлофикационното дружество на процесните притезания – реалната доставка на топлинна
енергия, обуславяща възникването в тежест на потребителя на основното му задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение, а именно да заплаща цената на
доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 12, т. 1 от приложимите към
правоотношението Общи условия.
Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,
вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата
на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице,
обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани такива от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение, конкретно „[фирма], както и от ТР
„Земляне“. В експертизата е изяснено, че абонатната станция на процесната сграда е
индиректна и автоматизирана с пластични подгреватели за отопление и БГВ, като захранва
три входа. Общият топломер се отчита по електронен път – чрез електронно устройство,
който отчет се документира. От отчетеното общо количество топлинна енергия, влязла в
абонатната станция, са приспаднати технологичните разходи (загубите на топлина в самата
абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея) и са за сметка
на топлофикационното дружество. За разпределение между абонатите е дадено само
„чистото количество“ топлинна енергия. Средството за търговско измерване (общият
топломер) е монтирано на 20.03.2015 г., като е преминал през метрологична проверка на
17.03.2015 г., 17.02.2017 г. и на 04.02.2019 г. с дадено заключение е, че „съответства“ на
одобрения тип. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет, като главните
отчети, съответно от 05.05.2016 г. и от 01.05.2017 г. са подписани. Вещото лице достига до
извод, че през релевантния период, с оглед данните, следващи от изравнителните сметки на
ФДР, в имота на ответната страна има 4 броя радиатори с ИРРО (индивидуален
разпределител на разходите) и 1 бр. щранг-лира без ИРРО. За последната е начислена
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата в съответствие с
критериите, установени в т. 6.5 от Наредба № 16-334. Посочено е, че са начислени суми за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати
пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като стойността и се
определя от ФДР по зависимост, отразена в Наредба 16-334/06.04.2007 г. – Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС и Наредба Е-РД 04-1 от
5
3
12.03.2020 г. В случая пълният отопляем обем на жилището по проект е 191 м, като сумите
3
за сградна инсталация са начислени от ФДР за отопляем обем 191 м. Отразено е, че през
исковия период са начислени като дължими и суми за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване според показанията на 1 брой водомер за топла вода. Изяснено е, че сумите
за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката Наредба № 16-334/06.04.2007 г. съгласно
измененията на същата от 01.06.2014 г. Експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период възлиза на сумата от 1 156,01 лева, а за периода от 01.08.2015 г. до
30.04.2017 г. на 1 113,92 лева, включваща стойността на топлинната енергия за отопление, за
БГВ и за сградна инсталация, без суми за дялово разпределение и без лихви. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото и допълнително изискани
такива от ищеца, от подпомащата страна и от съответния топлорайон, отговарящо на всички
поставени задачи, както и на уточняващите такива, формулирани от страните и от съда в
проведеното открито съдебно заседание. В тази връзка съдът намира за неоснователно
оспорването на ответната страна, обосновано с довода, че при изготвяне на заключението
вещото лице е използвало документи, които не са приложени към експертизата, тъй като в
констативната част на експертизата вещото лице изрично е посочило какви източници на
информация е ползвало и какви данни следват от същите.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че през исковия период от 01.05.2015 г.
до 30.04.2017 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си, произтичащо от
процесното правоотношение и реално е доставило до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия на обща стойност от 1 156,01 лева, поради което за ответницата, като
наследник по закон на задълженото лице, е възникнало насрещното задължение за
заплащане на цената, според размера на правата си от наследството, равняващи се на ½
идеална част.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, изложени
в депозирания по делото писмен отговор, относно липсата на валиден договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в процесната сграда, както и за
неправилно начисляване на последната.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, като съгласно ал. 2 дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на проведено Общо
събрание на етажните собственици от жилищна сграда с адрес: [адрес] от 2000 г., е взето
решение да се сключи договор с [фирма] за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода. В изпълнение на това протоколно решение на ЕС на
03.07.2001 г. е сключен договор № 458 между [фирма], като изпълнител и ЕС с адрес:
[адрес] л. 17, вх. А, Б и В, като възложител за извършване от страна на изпълнителя на
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла воа, изразяващо се в отчитане и
пресмятане на изразходената енергия за отопление и топла вода за всеки потребител в
жилищната сграда и издаване на обща и индивидуални сметки за съответния отоплителен
сезон. Договорът е сключен за срок от 5 години.
На 03.06.2020 г. между [фирма] и „[фирма] е сключен договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл. 139в от ЗЕ В СЕС, описани по адреси в нарочно приложение. Договорът е сключен за
срок от 3 години – чл. 1 от същия.
6
По делото са представени и приети като писмени доказателства индивидуални справки
за отопление и топла вода, касаещи процесния абонат с адрес: [адрес] [адрес] за отчетните
периоди от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и главни отчети
за абонатен № ***** от 05.05.2016 г. и от 01.05.2017 г., представени от подпомагащата
страна „[фирма].
При анализ на тези доказателствени източници следва изводът, че в жилищната сграда
в режим на ЕС, в която се намира процеснияят имот, е било осъществявано дялово
разпределение на постъпващата топлинна енергия, първоначално от избраната от етажните
собственици ФДР: [фирма], чийто правоприемник е [фирма] (предвид представеното по
делото удостоверение от 21.01.2008 г. по ф. дело № 10586/1997 г. на СГС), а впоследствие и
конкретно през релевантния период от [фирма] (с предходно търговско наименование
[фирма] - при справка в ТРРЮЛНЦ), чийто правоприемник е „[фирма]. В тази смисъл са и
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Във връзка с проведеното от ответницата оспорване относно начисляването на
топлинната енергия следва да се отбележи, че от изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза и поясненията, направени от експерта в съдебното заседание се
установи, че процесната сума включва цената на топлинната енергия за отопление на имота
– според показанията на ИРРО за 4 броя радиатори, за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и определена в съответствие с отопляемия обем на имота по проект, за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и стойността на топлоенергията,
отдадена от отоплителното тяло „щранг-лира“. Установи се, че поради липсата на
индивидуален разпределител разпределената топлоенергия от последното е по изчислителен
път, като в случая е извършено в съответствие с отоплителната мощност на тялото и с оглед
методологията, разписана в Наредба № 16 -334 за топлоснабдяването. Ето защо, в случая е
налице реално енергийно потребление от страна на клиента по см. на чл. 13 и сл. от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, чието корелативно задължение е да заплати
неговата стойност. Касае се за топлинна енергия, отдавана както от всяко друго отоплително
тяло, която е постъпила в имота на ответната страна.
По отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва
да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането . Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в
мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът
от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на
Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната
инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да
участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната
7
енергия, отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея.
Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира имотът на ответната страна, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от
приложението към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда
на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 191 м3.
Предвид изложеното и като наследник на потребителя С. М.-Х. дължи заплащането на
сумата според установения обем от права – ½ част.
При определяне на дължимата и неплатена сума за топлинна енергия през процесния
период съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
съгласно които по фактури за процесния период – от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за
процесния имот с абонатен № ***** са заплатени на каса суми в общ размер от 241,48 лева,
с които са погасени главници по обши фактури в размер от 201,48 лева и лихви за забава в
размер от 40 лева. Изяснено е също, че за погасяване на задължения за процесния период,
под формата на ваучери, са преведени от [агенция] суми в общ размер от 668,03 лева, от
които: 290,57 лева за отчетния период м. 05.2015 г. – м.04.2016 г. и 377,46 лева за отчетния
период м.05.2016 г. – м.04.2017 г. Всички плащания са отнесени за погасяване на дължима
главница, считано от м.11.2015 г. Експертизата достига до извод, че общият размер на
погасената чрез плащане сума през процесния период възлиза на 909,51 лева, от които
869,51 лева главница и 40 лева лихва за забава. Видно от заключението е, че сумите,
постъпили от АСП, съответно на: 13.12.2015 г., 12.01.2016 г., 12.02.2016 г.,13.03.2016 г.,
12.04.2016 г., 14.11.2016 г., 12.12.2016 г., 11.01.2017 г., 13.02.2017 г., 15.03.2017 г. и
12.04.2017 г. под формата на ваучери, са отнесени за погасяване на задължения за главница
за предходния месец. При изслушването си пред съда експертът изяснява, че каквато сума е
постъпвала от АСП, такава сума е и била осчетоводявана от топлофикационното дружество.
Уточнява и, че сумата от 668,03 лева е отнесена единствено за погасяване на задължения,
касаещи процесния период и с нея не са погасявани суми за други отчетни периоди. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обоснова и
компетентно изготвено – въз основа на материалите по делото и необходимите счетоводни
справки, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по
делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че дължимата и неплатена главница за доставена
топлинна енергия през процесния период 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. до исковия имот
възлиза на сумата от 286,53 лева, формирана като разлика между общо дължимата от 1
156,04 лева (следваща от заключението по съдебно-техническата експертиза) и платената от
869,51 лева (от които 668,03 лева чрез ваучери от АСП и 26,60 лева на каса). С оглед обема
на наследствения си дял – ½ ид. част от наследството на починалия си наследодател и
потребител, ответницата С. М.-Х. поначало дължи сумата от 143,27 лева, какъвто е и
размерът на предявената искова претенция.
В тази връзка и в отговор на проведеното от същата оспорване относно неотчитане и
неправилно разпределение на сумите, постъпвали към ищцовото дружество от [агенция]
следва да се отбележи, че съгласно съдебносчетоводната експертиза общо поспъпилата сума
в размер от 668,03 лева е била отнесена за погасяване изцяло за задължения през
релевантния период, само за главница, както и, че с месечно постъпващата сума са
погасявани задължения за предходния месец. Ето защо, съдът намира, че тези суми са били
надлежно съобразени и осчетоводени от ищеца и приспаднати от претендирата сума в
8
настоящото производство. Следва да се посочи, че въпреки издаденото и съдебно
удостоверение и предоставената и възможност за ангажиране на доказателства относно
отпускана целева помощ от Агенцията в полза на лицето Вергиния Р., от страна на
ответницата не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят изводите, достигнати в
експертизата. Предвид това, съдът приема, че отразените в същата суми са реално
постъпилите в [фирма], както и, че с последните са погасени месечни задължения за
главница в рамките на процесния период, съобразени от ищеца при формиране размера на
исковите претенции, чрез приспадането им.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
погасяване на вземанията по давност. Съдът намира това възражение за частично
основателно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение Общи условия на ищеца от
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.08.2018 г.,
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница,
дължимо от ответницата, а именно в размер на сумата от 20,40 лева /определена от съда на
основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, и
средномесечното изравняване за съответния отчетен период, съдържащи се в приетото по
делото заключение на вещото лице по СТЕ, както и обстоятелството, че предмет на делото
са ½ част от сумите през процесния период), дължима за периода от 01.05.2015 г. до
30.06.2015 г., при съобразяване с обстоятелството, че изискуемостта на вземането за месец
юни 2015 г. е настъпила преди 27.08.2015 г. /три години преди датата на депозиране на
заявлението/, а същевременно изискуемостта на вземането за главница за следващия месец
юли 2018 г. е настъпила след тази дата, поради което считано от този месец до края на
периода или за времето от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г. вземането за главница в размер от
122,87 лева е останало непокрито от давността.
Следователно, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ се явява основателен за сумата от 122,87 лева за периода
от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г. и в тази част следва да бъде уважен. Останалата част от
вземането – в размер на сумата от 20,40 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г. е
погасено по давност, поради което в тази част исковата претенция е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 40,68 лева, при което
дължими от ответницата поначало са 20,34 лева, равняващи се на ½ част от общата
стойност.
9
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето
защо и предвид посочената регламентация, съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата че тези суми не се следват на ищеца, доколкото последният не е предоставил
услугата дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
съвпада с периода на вземането за главница за доставена топлинна енергия и по вече
изложените по-горе съображения, съдът намира, че погасена по давност е частта от това
вземане, дължима за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г. и равняваща се на сумата от
1,76 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с месеците,
включени в рамките на периода.
Следователно, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява основателен за сумата от 18,58 лева за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г.
(останал непокрит от давностния срок) и за същата следва да бъде уважен, а за разликата от
1,76 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г. - отхвърлен поради погасяване на тази
част от вземането по давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.08.2018 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо,
при тази редакция на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за
битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствената тежест на [фирма] е да установи момента на настъпване на изискуемостта
на главното задължение за цена на топлинна енергия. Предвид проведеното от ищеца
доказване и при разпределена от съда доказателствена тежест, от негова страна не е
установен фактът на поставяне на ответната страна в забава, тъй като не са представени
доказателства за публикуване на фактурите за потребеното количество топлинна енергия на
интернет страницата на топлоснабдителното дружество. Ето защо, върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.05.2016 г. (до влизане в сила на
новите общи условия), за което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна
давност, попадащ в обхвата на общите условия от 2014 г., ответницата не е поставена в
забава и не следва да се начислява лихва за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна
енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
10
01.06.2016 г. до 30.04.2017 г. (определена при съобразяване с данните за помесечните
задължения в заключението по СТЕ), попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се
равнява на сумата от 5,91 лева, начислена за претендирания период от 15.09.2016 г. до
14.08.2018 г. Следователно, ответницата С. М.-Х. се явява задължена за ½ част от
посочената сума или за вземането от 2,95 лева, до който размер предявеният срещу нея
акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 6,80 лева, или за размера от 3,85 лева.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.08.2018 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на такса за услуга за дялово разпределение в размер на 3,78 лева
за периода от 30.12.2015 г. до 14.08.2018 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сумата от 31,08 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
56821/2018 г. по описа на СРС, 51-ви състав (определена според ½ част от общия размер на
разноските) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 559,56
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство за държавна такса,
депозити по СТЕ и СсчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, отличаващо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции,
има и ответницата, но същата не е представила доказателства за извършването на такива,
поради което не следва да и бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу С. Л. М.-Х., с ЕГН: **********, с адрес:
[адрес] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л.
М.-Х. дължи на [фирма] следните вземания: сумата от 122,87 лева, представляваща цена на
11
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, сумата от 2,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
14.08.2018 г. и сумата от 18,58 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.08.2018 г. до окончателното им погасяване, за които вземания срещу наследодателката на
ответницата – В.С.Р. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. дело № 568/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-
ви състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 122,87 лева до
пълния предявен размер от 143,27 лева или за сумата от 20,40 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г., за разликата над
уважения размер от 2,95 лева до пълния предявен размер от 6,80 лева или за сумата от 3,85
лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 г. до 14.08.2018 г., за разликата над уважения размер от 18,58 лева до
пълния предявен размер от 20,34 лева или за сумата от 1,76 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.06.2015 г., и изцяло за сумата от 3,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 14.08.2018 г.
ОСЪЖДА С. Л. М.-Х., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] да заплати на [фирма],
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК, сумата от 31,08 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 56821/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и сумата от
559,56 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – „[фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12