Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 21.01.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №2311 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Б. КС” ООД,
ЕИК ********* срещу „Б.М.В.” ЕООД, ЕИК *********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.01.2014 г. между ответника „Б.м.в.“ ЕООД, в качеството му на продавач и „Б.
КС“ ООД, в качеството му на купувач, е бил
сключен договор за покупко-продажба, с предмет: прехвърляне правото на
собственост върху оръжие, боеприпаси и снаряжения по количество, цени и
състояние, описано в спецификация /Приложение № 1/, които купувачът се задължил
да заплати в размери и при условията на договора. Договорът бил допълнен с
анекс № 1 от 01.04.14 г.. Ищецът твърди, че съгласно
условията на договора конкретното количество на стоката се определяла и се
предавала след подписване на график. Твърди, че общата стойност на договора
възлизала на сумата от 3 083 040 лева с ДДС. Твърди, че след сключването на
описания по-горе договор, ищецът е сключил договор за
покупко-продажба от 07.05.2014 г. с „Б.И.И.К.“ ЕООД, въз основа на който се
задължил като продавач да прехвърли правото на собственост върху оръжие,
боеприпаси и снаряжения по количество, цени и състояние, описано в спецификация
/Приложение № 1/, които „Б.И.И.К.“ ЕООД се задължило да заплати сума в размер
на 4 659 840 евро с ДДС. Предмет на този договор били стоките, които следвало
да бъдат предадени на ищеца по договора от 31.01.2014 г. с ответното дружество.
Ищецът твърди, че „Б.И.И.К.“ ЕООД му заплатило сумата от 7 750 евро или левова
равностойност - 14 760 лева, като капаро по договора.
Твърди, че информирал ответника, че е в готовност да изтегли договорените с
договора за покупко- продажба от 31.07.2014 г. изделия. В отговор на това
ответното дружество заявило, че счита договора за нищожен, тъй като същият имал
невъзможен предмет и липсвали съществени уговорки за начина му на изпълнение. С
нотариална покана от 26.05.2014 г. „Б.И.И.К.“ ЕООД уведомило ищеца, че до
негово знание е достигнала информация, че сключения между ответника и ищеца
договор за покупко-продажба на оръжие, боеприпаси и снаряжения е бил развален.
Поради това, че вещите, предмет на разваления договор са предмет и на сключения
между тях договор от 07.05.2014г. , „Б. КС“ ЕООД не било в състояние да изпълни
задълженията си по договор от 07.05.14 г., поради което „Б.И.И.К." ЕООД
заявило, че счита договора от 07.05.14 г. сключен между тях за развален, като
му дал 3 дневен срок, в който да преведе всички получени от него суми. Ищецът
твърди, че превел по банков път получените от „Б.И.И.К." ЕООД парични
суми, в размер на 7 750 евро или левова равностойност 14 760 лева. Тъй като
ответното дружество с неоснователното си поведение по неизпълнение и
прекратяване на договора от 31.01.2014 г. е станало причина за развалянето на
правоотношенията между „Б.И.И.К." ЕООД и ищеца, произтичащи от договора за
покупко- продажба от 07.05.2014 г., ищецът е пропуснал приход в размер на 5 025
700 лева, представляващ разликата между придобивната
цена на стоките по договора от 31.01.2014 г. и продажната им цена по договора
от 07.05.2014г.,
която се явява тяхна печалба и е била пропусната да бъде реализирана.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща
предявен частичен иск от 5 025 700 лева - главница, представляваща пропусната
полза от невъзможността ищеца да реализира печалба от продажбата на стоките,
уговорени с договора за покупко-продажба от 31.01.2014г„ сумата от 10000 лева,
представляваща предявен частичен иск от 377 857,25 лева - лихва за забава върху
главницата за периода от 17.06.2014 г. до датата на предявяване на настоящия
иск, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на искова молба
до окончателно й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва основателността на предявените искове. Твърди,
че има подписан Протокол за намерения от 21.11.2013 г. с „Х.” ООД, по силата на
който да му
прехвърли част от номенклатурата на стоките, предмет на търг обявен от МВР и след
това взема участие в обявен търг от/на МВР за продажба на специална продукция.
На база договореното между страните, в случай на спечелена позиция за
закупуване на дадени стоки от търга, то ответникът след придобиването на
собствеността върху тях поема договорното задължение същите
стоки да бъдат продадени на фирма „Х.” ООД, с която е в дългосрочни търговски
отношения. Едновременно с това, ответникът поел и договорното задължение за
бездействия, изразяващо се в това, че по отношение на договорените стоки не
може да влиза в преговори с трети лица/страни, респективно също така и да не
подписва никакви договори относно предмета на протокола/договора по между им.
Твърди, че срокът на действие на този протокол е валиден до подписването на
договор за покупко-продажба на така уговорените стоки/специална продукция между
него и „Х.” ООД. Твърди, че на 21.12.2013 г. управителят на „Б.М. В.“ ЕООД г-н С.Д., подписал протокола за намерения, е сменен, като на негово място е назначен г-н
В.Б.. Навежда твърдения, че новият управител г-н Б. укривал така подписания
протокол, като в специално писмо до „Х.” ООД изрично заявявал, че такъв
протокол не съществува. Твърди, че на 30.01.2014 г. ищецът е направил предложение за закупуване на спечелените
позиции специална продукция от „Б.М. В.“ ЕООД на търга. Това предложение било
прието незабавно от г-н В.Б. и на 31.01.2014 г. подписали договор за
покупко-продажба на вече уговорените стоки с „Б.” ЕООД. Ако евентуално се
приеме, че въпросният договор между страните в настоящото производство е
действителен, то ответникът счита, че ищеца е напълно неизправна страна, тъй
като съгласно чл. 3, ал. 3 от него, е бил длъжен да преведе 30% от договорената
цена на продавача в срок от пет работни дни след сключването на договора, което
не било сторено, защото реалната цел на страните в този времеви момент е да се
опитат да блокират подписаното споразумение (Протокол) с „Х.” ООД, без да имат
каквото и намерение да плащат. С писмо № BUL-030/27.03.2014 г. ищецът уведомил ответника, че поради усложнената
политическа ситуация в държавата, с която ищцовото дружество има подписан
договор за продажба на изделията по гореподписания договор се налага да удължи
срока на доставка, като направил предложение срокът по чл. 2 ал. 2 от договора
да бъде продължен с шест месеца. Предложението било прието от г-н В.Б. и така
подписали Анекс № 1 към договора. Ответникът твърди, че преди подписването на
този анекс имало повече от четири месеца до изтичане на срока по чл. 2, ал. 2
от договора, поради което счита, че ищецът е решил да се застрахова, защото към
този момент вече е знаел за предстоящата смяна като управител на г-н В.Б.,
извършена на 03.04.2014 г. Твърди, че ищецът през цялото време е знаел за
съществуването на подписания протокол между ответника и „Х.” ООД и поради тази
причина е бързал да създаде обвързващи документи, но в нито един момент не е
имал възможността и/или желанието да извърши каквото и да е плащане. Твърди, че
представените от ищеца документи доказват виновно неизпълнение на договора от
31.01.2014 г. и по същество качеството му на неизправна страна, която даже не е
изпълнила безспорното си задължение за плащане.
СГС, като взе в
предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира,
за установено следното:
Между страните няма спор, че между тях е подписан
договор за покупко-продажба от 31.01.2014г., с който ответника е поел
задължение да продаде на ищеца закупената от ответника специална продукция, за
която е участвал на търг обявен от МВР. Спори се за действителността на този
договор. Видно от чл.1 и чл.2 с подписване на договора продавача прехвърля на
купувача правото на собственост върху оръжие и боеприпаси индивидуализирани в
Приложение № 1 на договора. Прието е, че договора влиза в сила от датата на
подписването му, но започва действие по изпълнението от момента на подписване
на договор между продавача и МВР, на основание спечеления търг. Такъв договор
между ответника продавач БМВ ЕООД и МВР е подписан на 12.03.2014г. След този момент и на дата 1.04.2014г.е
подписан анекс № 1 към договора от 31.01.2014г., с който срокът на приемане и
изтегляне на стоката е увеличен с още 6 месеца. Цената срещу, която се закупува
стоката е 3 083 040 лева с вкл. ДДС.
На 07.05.2014г. е подписан между ищеца и трето за
спора лице договор за покупко продажба № 10 от 07.05.2014г. С този договор
ищеца е препродал на това трето лице продукцията закупена от ответника на цена
4 659 840 евро. Договорено е
заплащане на капаро в размер на 7 750 евро, като същото е заплатено на
ищеца от това трето лице, видно от приложените разходен касов ордер и квитанция
към ПКО, както и е издадена фактура във връзка с плащането № ..003/07.05.2014г.
.
С писмо от 10.05.2014г. ищецът е уведомил
ответника, че имат готовност да започнат изтегляне на стоката и е поискал от ответника да им предостави
местонахождението на стоката, с оглед изготвяне график за охраната й и също
така график за изтеглянето й със съответната транспортна фирма.
С писмо от 12.05.2014г. ответника е уведомил ищеца,
че намира подписания по между им договор за нищожен , тъй като същия има
невъзможен предмет и липсват съществени уговорки за начина му на изпълнение.
С нотариална покана връчена на ищеца на
28.05.2014г. , крайния купувач Б.И.К. ЕООД е уведомила, че предвид данни за
разваляне на договора между ищеца и ответника и невъзможност да се изпълни
сключения последващ договор между тях, съответно го намира за развален и
претендира връщане на даденото капаро. Капарото е възстановено на 30.05.2014г.,
видно от представената вносна бележка по
сметка на това трето лице и издаденото кредитно известие.
Ищецът е сезирал с писма неколкократно Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията като упражняващ правата на държавата,
едноличен собственик на капитала на ответника, но получения отговор е, че
отношенията са предмет на договоряне на страните и не е от компетентността на
министъра да се произнася по спорове възникнали във връзка със сключени
договори по упражняваната дейност, на търговските дружества с държавно участие
в капитала.
С отговора си ответникът е представил и протокол за
намерение сключен между ответника и фирма Х. ООД на дата 21.11.2013г., с който
страните са изразили волята си да сключат договор за покупко – продажба , за
стоките предмет на търга обявен от Дирекция „ Управление на собствеността и
социални дейности „ на МВР на 31.10.2013г., като са се договорили, нито една от
тях да не прехвърля правата и задълженията си на трети лица.
От показанията на изслушаните по делото свидетели Б.,
Д., Й. и Т. се установява, че през периода на участие на ответното дружество в
търга организиран от МВР до 21.12.2013г. ръководител на ответника е бил г-н Д.,
който е подписал протокола за намерения между ответника и трето за спора лице
фирма Х. ООД. Документа обаче не е бил входиран в общата регистратура на
дружеството и не е заведен като такъв, а е оставен на съхранение в касата на
дружеството на „изчакване”, което се установява от показанията на свидетеля Й.
и Т.. Междувременно е избран нов управител – свидетеля Б., от 21.12.13г.,
встъпил в длъжност на 27.01.2014г.Същият е подписал процесния договор за
покупко-продажба с трето за спора лице фирмата Б.И.К. ЕООД на 30.01.2014г.
Съдът не може да приеме по категоричен начин, че същият е разбрал за протокола
за намерения преди да подпише договора от 30.01.2014г. Уведомяването за него от
Х. ООД е станало на 2.02.2014г., на срещата, след което му е бил изпратен и по
факса. От показанията на секретарката Т. не се установява по категоричен
начин новия директор да е бил запознат с
документите в касата след встъпването му в длъжност и преди сключване на
договора от 30.01.2014г. Напротив, макар и същата да е уведомила новия директор
за налични незаведени документи в касата на дружеството, не установявав
директора да ги е видял, напротив същия я е уведомил, че ще се запознае с тях
на по-късен етап. Според свидетелката Т. протокола за намерение е бил унищожен
от директора Б., след срещата с представителите на Х..
От приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, чиито заключения съдът възприема като обективно изготвени се установява, че размерът на мораторната лихва за периода
17.06.2014г./ изтичане на 7 – дневния срок даден с поканата връчена на
09.06.14г./ до 07.04.2015г. върху
претендираното обезщетение е в размер на 5 025 700 лв. възлиза в
размер на 412 773.30 лв.
Съдът при така установените факти прави следните
правни изводи :
Между страните е сключен договор за покупко –
продажба от 31.01.2014г., с който се прехвърля правото на собственост върху
оръжие, боеприпаси и снаряжение. Безспорно е, че към този момент ответникът е
участвал в търга на МВР и го е спечелил, но договорът за покупка с МВР не е бил
подписан или ищецът не би могъл да получи правото на собственост върху вещите,
тъй като като правото на собственост върху тях все още не е принадлежало на
ответника, тъй като вещите не са били в неговия патримониум. Съдът намира
обаче, че не сме пред хипотезата на чл.26,ал.2,пр.1 от ЗЗД невъзможен предмет.
Невъзможния предмет предпоставя първоначално състояние на фактическа или правно
невъзможност да се изпълни договора към момента на неговото сключване. Предмета
е невъзможен не когато не съществува, а когато не може да възникне. В
конкретния случай към момента на подписване на договора предмета на договора не
е съществувал, но се е очаквало да възникне, след подписване на договора с МВР
, който е подписан на 04.03 на2014г. Следователно правото на собственост върху
оръжието е преминало в патримониума на ответника към 4.03.3014г. и от този
момент договора е бил изпълняем. Предвид на тези съображения съдът приема, че възражението
на ответника към ищеца, че няма да изпълнява, предвид че договора е нищожен е
изцяло неоснователно. Независимо от това, ищецът е възприел това волеизявление
като прекратяване на договора и двете страни не спорят, че договора от
30.01.2014г. е прекратен.
Предвид на прекратяване на договора изправната
страна има право да иска обезщетение за претърпените от нея вреди, пряка и
непосредствена последица от неоснователното прекратяване на осн.чл.82
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е сезирал ответника, че иска да изтегли
стоката, която е закупил, но не е уточнил дали ще го стори на части и какви или
изцяло, като във всеки от случаите има различни задължения. Ако се съобрази
обаче последващия договор на ищеца с третото лице – Б.И.И.К. ЕООД , стоката е
следвало да се получи на него с еднократна доставка, след инспекция. Следва
извода, че за да може да изпълни ищеца и той следва да получи стоката с
еднократна доставка. В тази хипотеза ищеца е следвало да преведе на ответника
30 % от цената на цялата доставка авансово. Липсват доказателства за такова
плащане , а и страните не спорят, че това не е сторено.
Предвид на
тези съображения съдът приема, че всяка енна от двете страни са неизправни. Ответникът не
пристъпил към предаване на стоката, като е приел, че договора е нищожен, а
ищецът не е заплатил частта от цената дължима авансово. Предвид на това съдът
намира, че сме пред хипотезата на изр.2 от чл.82 от ЗЗД. Ищецът не е претърпял
загуба от неизпълнение на договора, тъй като не дължи неустойки по последващия
сключен и развален договор за покупко-продажба на стоката. Същият обаче е пропуснал
да реализира полза – печалба от препродаване на стоката, за което е представил
сключен последващ договор, който също е бил развален. Следователно печалбата
очаквана от последващия договор е пряка
и непосредствена последица, която е могла да бъде предполагана при сключване на
процесния договор. Доколкото обаче съдът намира, че купувача също е
недобросъвестен при изпълнение на договора, тъй като не е изпълнил свое
задължение, не е внесъл дължимата от него авансова част от цената, предпоставка
за изпълнение насрещното задължение на продавача – предаване на стоката, то
съответно ищеца, като купувач поема всички преки и непосредствени вреди,
следователно поема вредата от нереализираната полза, която е била пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора. С оглед на тези
съображения съдът намира, че искът за
главницата се явява изцяло неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
След като искът за главницата е неоснователно, то
акцесорния иск за лихвата се явява неоснователен също и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изходът на спора на осн.чл.78,ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответникът направените в
хода на съдебното производство разноски, но няма представени доказателства за
заплатени суми за адвокатско възнаграждение, поради което на ответника разноски
не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от „Б. КС” ООД, ЕИК *********, гр.С., ул.**********, съд.адрес *** **********,
офис** срещу „Б.М.В.” ЕООД, *** за заплащане на сумата от
30 000 лв. частичен иск от пълен
размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 5 025 700
лева, с пр.осн.чл.82 от ЗЗД, както и за сумата от 10 000 лв., частичен иск
от иска за лихва за забава в размер на 377 857.25 лв. на осн.чл.86 от ЗЗД,
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: