Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 84, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Постъпила е жалба от С. И. И., [ЕГН] от [населено място], обл. Разградска, против Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с която е наредено детето А. С. И., [ЕГН], да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РД „Социално подпомагане“ - гр. Разград. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и несъблюдаване на материалния закон. Счита, че оспореният акт е постановен при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и при несъблюдаване най-добрия интерес на детето Арзу. В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че е работил в чужбина и това обстоятелство е препятствало срещите му с детето в приемното семейство и липсата на интерес по отношение на обгрижването му. Имал и други проблеми, свързани с упражняваната от него дейност – търговия с автомобилни части, като му били извършвани проверки от различни държавни институции. Особеният представител на жалбоподателя, назначен при условията на чл. 95 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ, поддържа същите съображения, като твърди, че е имало обективна причина за поведението на бащата, свързани с финансовото осигуряване на нуждите на семейството. Счита, че от страна на социалните органи не са изчерпани всички възможности за реинтегриране на детето Арзу в биологичното семейство, липсвал план за действие за работа с родителите. Не е съобразено и нежеланието на детето да бъде осиновявано, като чакало с нетърпение срещите с майка си.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Разград ангажира писмено становище, поддържано пред съда от процесуалния представител – упълномощен гл. юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна и претендира да бъде оставена без уважение. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалните и процесуалните правила, при наличие на всички предпоставки за вписване на детето Арзу в регистър за пълно осиновяване. Счита, че поведението на бащата е изключително показателно за намеренията му по отношение на детето, предвид признанието му, че и след образуване на настоящото дело продължава да проявява незаинтересованост към него, не го е посещавал и не е имал лични контакти с детето. Счита, че е проява на безотговорно отношение от родителите, които са спрели да се интересуват от развитието на детето си и едва когато социалните служби предприемат действия за трайно решаване на проблемите на това дете - да му намерят дом и сигурна среда, те започват да възразяват, заявяват желание за отглеждане на детето без да доказват възможности за това.

Заинтересованото малолетно дете А. С. И., [ЕГН], вече на 8 г., се представлява по делото от особен представител адв. А. Т., назначена при условията на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Поддържа становище, че макар и формално да са налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед, то с оглед интересите на детето, малката му възраст и евентуалните емоционални травми, които би претърпяло при отделянето му от биологичните родители, то заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като при постановяването й не са изследвани всички факти от значение за случая и които са били изяснени едва в хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства.

 В. П. И., [ЕГН] от [населено място], обл. Р. – майка на детето А., се явява лично пред съда, като заявява несъгласие за осиновяване на детето. Твърди, че е имала проблеми с фактическия си съжител, който не искал децата й, имала и финансови затруднения, и поради тази причина прекъснала връзките с детето Арзу. Понастоящем счита, че може да се справи с грижите за детето и иска да отглежда А., като твърди, че учи, работи, направила е постъпки за осигуряване на жилище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

А. С. И., [ЕГН], на 8 г., е рождено дете на жалбоподателя С. И. И., [ЕГН] и заинтересованата В. П. И., [ЕГН], които са били в законен граждански брак, понастоящем прекратен (представено Удостоверение за раждане на детето - л. 27 от делото).

След развода родителите на А. създават нови семейства, в условията на фактическо съжителство с нови партньори и родени от тези съжителства деца. А. и нейната по-малка сестра Н., родена от същото брачното съжителство на С. и В., се отглеждат от техния баща, но поради осъждането му с ефективна присъда на наказание „Лишаване от свобода“ и привеждането в изпълнение на това наказание, грижите за двете деца са били поети от тяхната майка В. П. И.. В този период тя има вече родено още едно дете от фактическото си съжителство и поради невъзможност да се справи с отглеждането на трите деца, изоставя първородните си две деца при свои близки, които не били състояние да се грижат за тях. Оттогава детето А. е идентифицирано като „дете в риск“, останало без родителска грижа. Предприета е от социалните служби и първата мярка за закрила „Настаняване в професионално приемно семейство“ със Заповед № ЗД/Д-РР-С-10/29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Самуил. За периода от м. октомври 2020г. до м. август 2023г., детето се отглежда в приемни семейства, като двукратно е реинтегрирано в семейната среда на биологичния баща С. И. И. – по негово искане, както следва:

- след излизането му от затвора - Със Заповед № ЗД/Д-РР-И-ООЗ/10.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Исперих, като е предприето осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето от 17.05.2022 г. до 08.06.2022г., в който период грижи за детето полага бащата заедно със съжителката си С.. През м. юни 2022г., с мотива, че заминава по наложителност да работи в чужбина, за да осигурява средства за издръжка на семейството си, С. И. сам пожелал децата му А. и Н. отново временно да бъдат настанени в приемно семейство.  В. И. заявила невъзможност да се грижи за децата си и така последвало поредното настаняване на А. в професионално приемно семейство;

- следваща реинтеграция на детето в семейството на бащата е извършена със Заповед № ЗД/Д-РР-С-027/22.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, при преценка, че бащата е преодолял финансовите си затруднения, като отново е предприето осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето от 08.03.2023 г. до 08.08.2023г., през който период грижи за детето полага бащата заедно със съжителката си С.. Предприета е мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда" по реда на Закона за закрила на детето. С родителите е работено в насока, повишаване на родителския капацитет и оказване на подкрепа в ежедневните дейности, свързани с осигуряването на битовите нужди на семейството. Оказана е и финансова подкрепа по реда на чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

На 07.08.2023г., в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) към Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, е регистриран пореден сигнал за детето Арзу. В. П. И. подала заявление за настаняване на детето в приемно семейство поради невъзможност да се грижи за него. Същата заявила, че повече от месец полага грижи за дъщеря си, която била оставена само за няколко дни от бащата, но същият повече не я потърсил, за да я прибере, не проявявал интерес към детето, не давал и никакви средства за издръжка. В този период майката В. има вече родено четвърто дете, на двумесечна възраст. Същата заявила, че няма възможност и се затруднява да полага адекватни грижи за четирите си деца. Споделила за проблеми между нея и съжителя й, повод за които бил постоянният конфликт между първородните деца А. и Н. и невъзможност да се справи с поведението им. Майката и съжителят й се затруднявали да задоволят всички нужди на децата, нямали достатъчно доходи, нямали подкрепяща среда от близки и роднини. Желанието на г-жа И. било много скоро да се изведе А., защото смятала, че вече има риск за другите й деца, поради влошаващите се взаимоотношения между нея и съжителя й. От своя страна бащата С. И. И. също заявил невъзможност да се грижи за детето А.

Така, въз основа на извършената проверка и оценка на сигнала, със Заповед № ЗД/Д-РР-С-013/09.08.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил, в условията на спешност, на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона закрила на детето, малолетната А. С. И. е настанена за трети пореден път в професионално приемно семейство, а именно в приемното семейство на С. В. П. от [населено място], обл. Р., в териториалния обхват на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кубрат.

Цитираната административната заповед била изпратена на известните адреси на двамата родители на А., като им е връчена лично – на 11.08.2024г., удостоверено върху Известията за доставяне (л. 61 и л. 63 от делото). В съдържанието на заповедта е вписано изрично предупреждение за последиците по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (в действалата тогава редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.) относно вписването на настаненото им дете в регистър на деца за пълно осиновяване, без съгласието на родителите и обуславящите предпоставки за това, произтичащи от тяхното поведение.

С влязло в сила на 30.10.2023г. Решение № 132 от 03.10.2023г. по гр. дело № 588/2023г. на Районен съд-Кубрат предприетата мярка за закрила спрямо детето Арзу е потвърдена, като момичето е настанено по съдебен ред, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето в професионалното приемно семейство на С. В. П. от [населено място], за срок до промяна на обстоятелствата, при които е настанено, но не по-късно от навършване на 10-годишна възраст на детето, считано от датата на настаняването му по административен ред – 09.08.2023г. Двамата родители на А. са били редовно призовани за воденото съдебно производство, но не са се явили пред съда и не са ангажирали становище относно предприетата мярка за закрила.

На 12.02.2024г. е проведена среща на социалните работници, ангажирани със случая на детето А., по повод проверка на плана за действие от 04.09.2023г. във връзка с предприетата мярка за закрила спрямо детето със срок до промяна на обстоятелствата, водещи до промяна на тази мярка. Съгласно изготвения Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие (л.70-71 от делото) са направени констатации, че от настаняването на детето А. до момента работата по реинтеграция с биологичното семейство не дава резултати. Родителите на А. не са подавали заявление, че желаят да полагат грижи за детето в семействата си, от настаняването си А. не е имала лични срещи и контакти със своите биологични родители или други близки и роднини. Констатирано е, че на 09.02.2024г. е изтекъл срок от 6 месеца от настаняването по административен ред на А. в приемното семейство при наличие на пълна незаинтересованост от родителите за отглеждането на детето им, като не са ясни причините за това тяхно поведение.

Същевременно е високо оценено изпълнението по отглеждане на детето от приемния родител, като А. се развива нормално за възрастта си, чувства се добре в дома на приемната майка, бързо се адаптира в новата среда на живот и не се наблюдава травмиране от предприемането на мярка за закрила извън семейството. Редовно посещава учебни занятия, спокойна е, не създава проблеми при отглеждането. Предвид ниската възраст на детето е отчетено, че то изцяло зависи от грижите и вниманието на значим възрастен. Въз основа на горното са установени предпоставки за вписване на А. в Регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване, воден от РД „СП“-Разград, като е формулирана задача относно необходимостта от подготвяне на нужните за това документи. Изготвен бил и Социален доклад от 12.02.2024г. на Дирекция „СП“ – Кубрат за работа по случай на дете в риск, в който при съобразяване потребностите на детето, факторите на средата и семейството, и преценка на потенциала на биологичните родители, е направено заключение и предложение за конкретни действия за подкрепа, а именно, че предвид временния характер на мярката за закрила „Настаняване в приемно семейство“, изтичането на срока по чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс (изтекъл на 09.02.2024г.) и наличието на всички предпоставки по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс, с цел защита на интересите на детето и осигуряването на стабилна семейна среда за отглеждането му, е необходимо същото да бъде вписано за осиновяване при условията на пълно осиновяване и продължаване на работата по реинтеграция на детето в осиновително семейство. Изготвен е и нов План за действие в тази насока от 12.02.2024г., с дългосрочна цел „Осиновяване“ и краткосрочни цели: 1. Изготвяне на необходимите документи за вписване на детето в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; 2. Реализиране на срещи на детето с кандидат-осиновители; 3. Грижа за детето до осиновяването му и осигуряване на подходяща среда, гарантираща сигурността и правата му, нормално нравствено, психическо и социално развитие и 4.Наблюдение, подкрепа и супервизия на приемното семейство при отглеждане на настаненото дете. Последната цел включва като действие извършването на извънреден преглед на Плана за действие и при необходимост изготвяне на нов План за действие със заложени нови цели и задачи съобразно ситуацията при възникване на промени в обстоятелствата или настъпване на нови такива.

Въз основа на горното, с писмено Уведомление № СЛ/Д-РР-К/642-016 от 16.02.2024г. от страна на Дирекция "Социално подпомагане" – Кубрат по настоящ адрес на детето А. до съответната Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Разград, била стартирана процедура по вписване на детето А. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл. 83, ал. 2 от СК – редакция от ДВ, бр. 47 от 2009 г.) и при условията на чл. 84, ал. 2 от СК (отново стара редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.). Към Уведомлението са приложени Социален доклад от 16.02.2024г. и други документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване на детето в посочения регистър, вкл. и отделно обосновано Становище от същата дата за интереса на детето, изготвено от водещия случая социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" – Кубрат. В тях са анализирани и обобщени причините, поради които детето А. е изоставено и се налага да бъде осиновено. Направени са изводи, че А. е дете, лишено от родителска грижа. От м. октомври 2020г. до м. август 2023г. спрямо детето са предприети три настанявания в три различни приемни семейства. Било е реинтегрирано в биологичното семейство, като с родителите е работено с цел превенция на изоставянето, но това не е довело до желания резултат, поради което е направена преценка, че са изчерпани възможностите родителите на детето да поемат грижите за него. Липсва изградена пълноценна емоционална връзка между детето и родителите, както и членовете на разширеното семейство. Възприети са предпоставки за успешна адаптация в осиновително семейство, като е планирана и специализирана подкрепа в тази връзка от специалистите на ЦОП-Кубрат. Повече от шест месеца детето не се е срещало със своите родители, като предвид ниската му възраст същото се нуждае не само от задоволяване на основните му потребности, но и от сигурна и стабилна семейна среда, в която да получава обич, внимание, възпитание и добър личен пример. По този начин е формиран извод, че интересите на детето А. налагат същото да бъде осиновено, което ще му осигури отглеждането в постоянна семейна среда.

С Уведомления №№ 17-94В-00-0104 и 17-94С-00-0105, двете от 22.02.2024г., родителите на А. били уведомени, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че на 21.02.2024г., въз основа на постъпилото в Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Разград уведомление от Дирекция "Социално подпомагане" – Кубрат, е започнало административно производство по издаване на индивидуален административен акт за вписване на детето А. в регистъра на деца за пълно осиновяване, поради настъпване на условията на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс. В тази връзка на родителите е определен срок от 7 дни, в който да изразят становище по събраните доказателства, както и да предявят искания, като им е посочен адрес в гр. Разград, на който могат да сторят това. Уведомленията са получени лично от родителите, както следва: В. И. – на 27.02.2024г., удостоверено с подпис върху самото Уведомление (л.17-18 от делото), а С. И. – на 29.02.2024г., удостоверено с подпис върху Известието за доставяне на постоянния и на настоящия му адрес в [населено място] (л. 21 от делото).

В указания срок не са постъпили искания от родителите и не са ангажирали становище във връзка с предприетата административна процедура.

Последвало издаване на оспорената Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с която, на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съгласно разпоредбите на чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс СК) и въз основа на постъпилото Уведомление вх. № 30-15647 от 21.02.2024 г. от Дирекция „Социално подпомагане"- Кубрат, е наредено детето А. С. И., [ЕГН], да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РД „Социално подпомагане“ - гр. Разград. В мотивите на заповедта са обсъдени подробно обстоятелствата относно предприеманите мерки за закрила спрямо детето А. и начина на отглеждането му, вкл. в периодите на реинтеграция в биологичното семейство, като е направен извод, че към момента са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейството на родителите или отглеждането му в семейство на близки и роднини. По повод постигане на дългосрочна цел „Реинтеграция в биологичното семейство", родителите не са предприели мерки за отстраняване на рисковите фактори, довели до извеждане на детето от семейството. В срок 6 месеца от датата на последното му настаняване по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, родителите без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Възприета е пълна незаинтересованост за детето, което не е посещавано от родителите, както и други членове на разширеното семейство, като на 09.02.2024г. е изтекъл срокът по чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс. Направен е извод, че честата смяна на местоживеене и смяната на значимите възрастни, отглеждащи детето, го поставят в среда на несигурност и липса на възможност да изгради пълноценни и трайни взаимоотношения на привързаност, което излага на риск психоемоционалното му развитие. Осиновяването на детето ще му осигури възможност за отглеждане в постоянна семейна и сигурна среда.

Заповедта е връчена на майката В. П. И. на 13.03.2024г. с Известие за доставяне (л. 16 от делото), което установява получаване лично от адресата, удостоверено с подпис. При регламентирана от закона изборност за обжалване на процесната заповед, майката е оспорила същата пред горестоящия административен орган - Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София, като е заявила несъгласие за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване, посочила е, че вече е финансово стабилна и иска детето й да бъде върнато, тъй като може да се грижи за А. С Решение № РД04-0271 от 02.04.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София, оспорената заповед е потвърдена, решението е връчено на оспорващата на 09.04.2024г. (Известие за доставяне на л. 153 от делото) и поради липса на последващо обжалване, решението е влязло в сила на 24.04.2024г.

Б. С. И. И., настоящ жалбоподател, е получил лично на 14.03.2024г оспорената Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г., удостоверено върху Известието за доставяне на настоящия му адрес в [населено място] (л.16 от делото). Жалбата, сезирала настоящото производство е подадена чрез административния орган, с вх.№ 17-94С-00-0217 от 25.03.2024г.

В хода на съдебното производство и във връзка с твърденията на бащата относно причини, поради които не се е интересувал от детето А. в 6-месечния период от последното му настаняване по административен ред в приемно семейство, е изискана от съда и представена Справка вх.№ 786 от 14.05.2024г. от ОД на МВР-Разград (л. 155 от делото) за задграничните пътувания на С. И. И. за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2024г. Същата установява, че жалбоподателят е имал чести, но кратковременни излизания зад граница, с продължителност не повече от едно денонощие, през месеците януари, февруари и март на 2024г., като при напускане пределите на страната, обичайно се е завръщал още на същия ден или най-късно на следващия.

Разпитаните по делото свидетели С. В. П. – настоящата приемна майка, която отглежда детето А. и М. Н. И. – социалният работник от Дирекция „СП“ – Кубрат, ангажирана със случая на детето Арзу, потвърждават пред съда, че за периода от 09.08.2023г., когато детето е настанено по административен ред при приемната майка до издаването на Заповедта за вписването му в регистър за пълно осиновяване, никой от биологичните родители не е посещавал детето, като не са го търсили по какъвто и да било начин за осъществяване на контакти и лични срещи с него. Не са посещавали и ОЗД, за да уведомят социалните работници, че нещо се е променило в семейната им среда, за взаимоотношенията и условията на живот във връзка с отглеждането на А. Самото дете също не споменавало родителите си и не преживявало травми от раздялата с тях, което социалният работник изтъква като по-нетипично поведение в сравнение с други деца, които обичайно плачат, крещят и искат да се върнат у дома при родителите си. Дори в случаите, когато Арзу споменавала родителите си, не ги наричала с думите „майка“ и „татко“, а направо с имената им В. и С.. Изразявало мнение, че не иска да се връща в семейството на бащата си, като се оплаквало от поведението на съжителката му С., с твърдения, че не се разбират с нея и я биела. Дори казвало, че му харесва да бъде навсякъде където и да е, само да не е при С.. Свидетелите разказват, че детето много добре се адаптирало в семейството на приемната майка, изградило навици и дневен режим за ставане, хранене, лягане, обличане, подготовка за училище, каквито липсвали преди това при отглеждането му от биологичните родители.

От показанията им става ясно, че едва след като стартирала процедурата по вписване на детето А. в регистъра за осиновяване, двамата родители в един и същи ден инициирали телефонни обаждания и проявили заинтересованост към дъщеричката си с твърденията, че спонтанно се сетили за детето, а не по повод получени уведомления за започналото административно производство. Вече след започване и на настоящото съдебно производство майката В. започнала лично да се среща с детето А., с което осезателно бил нарушен изградения добър ритъм на отглеждане на детето от приемната майка. Детето започнало да се отчуждава, държало се демонстративно към приемния родител, казвало че не й е майка, не й е никаква, влошили се взаимоотношенията помежду им. След проведени три срещи с майката В., вече на втората и третата среща се появила думата „мама“, А. все по-трудно се разделяла с нея, имала нагласи и очаквания за следващи срещи, искала да отпразнува рождения си ден при майка си. По отношение на бащата детето нямало същите очаквания, като нищо не говорело за него.

Самият жалбоподателя признава пред съда, в съдебно заседание на 19.09.2024г., че и след сезиране на настоящото производство, не е посещавал детето А. и не е имал лични срещи с детето.

От страна на майката, на 10.05.2024г. (вече в хода на съдебното производство) било подадено Заявление вх.№ СЛ/Д-РР-К/642-022, с което изразила желание и готовност да отглежда дъщеря си А. В тази връзка е извършено проучване и е представен по делото Социален доклад от 29.05.2025г. на Дирекция „СП“ – Кубрат за започнала работа по случай за реинтеграция на детето А. в семейството на биологичната майка.

В хода на делото става ясно, от показанията на свидетелката – социален работник М. Н. И., че детето А. знае за временния характер на приложената му мярка за закрила, както и за възможността да бъде осиновено, като по отношение на А., за което са изискани от съда и писмени доказателства, е издадено Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-рр-К-002 от 05.03.2024г. за ползване на психологическа подкрепа в ЦОП - гр. Кубрат – дългосрочна услуга от 06.03.2024г. до 06.03.2025г. за подготвяне на детето за среща с кандидат – осиновители и последващо осиновяване. По график се осъществяват срещи с детето всеки четвъртък в ЦОП, като се провежда системна работа с психолог.

Според заключението вх.№ 1409 от 12.09.2024г. на назначената по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза и поясненията, дадени в съдено заседание от двете вещи лица, въпреки трудните ситуации, които е преживяло детето А. от честите му прехвърляния от единия на другия родител и съответно в приемни семейства, което е формирало известно недоверие на детето към биологичните родители, то все още има минимална топла връзка с тях. Според заключението на експертите при по-добро съблюдаване от страна на социалните служби би могло детето да бъде реинтегрирано, за да получи своето място в семейната система. Д. А. има изградена топла връзка със сестра си Н., но не и с другите деца на разделените родители.

По отношение на родителите и изследването на техния психологичен статус, експертизата констатира, че и двамата искат да бъдат разбрани и удовлетворени техните разбирания. Всичко това поражда конфликт във взаимоотношенията и много трудно биха се разбрали по отношение на отглеждане на децата си, както и разбирането на потребностите на самите деца, ако се остави всичко на тяхната съвест. След раздялата двамата почти не комуникират и не обсъждат подходящи ходове за възпитанието на децата им. С добро съблюдаване от страна на социалните служби, би могло да се достигне до по-качествено възпитание на децата им. С помощ биха могли да постигнат добро взаимоотношение помежду си и биха могли да изградят доверителна връзка с децата си. Бащата е малко по-зрял и разбира отговорността, която е необходима за отглеждането на децата, но той няма физическа възможност да присъства в света на децата постоянно, тъй като той внася доходите в семейството и това съответно предполага заангажираност извън семейството. Той, обаче, има способност да доверява и разчита на другите, в това число и на В. И., с което допринася за балансиране на отношенията с нея и съответно може да дава насоки и да взема участие като стожер/стълб, който да внася правилата и нормите, както и да задоволява физическите потребности на децата. Експертизата констатира също, че А. не е привързана към настоящата съжителка на бащата (С. И.) и дори изпитва силен страх от нея.

Становището на експертите, изразено в съдебно заседание е, че липсва синдром на родителско отчуждаване. А. все още е привързана към двамата си родители, но по отношение на техния родителски потенциал са установени дефицити. Бащата е по-заинтересован, с по-голям опит, но няма физическа възможност сам да гледа детето си, защото работи. Майката пък, се влияе от него - ако бащата я подкрепя, тя може да се справи, но съвсем сама ще й бъде много трудно. Мнението на експертите е, че при осиновяване на детето неговите базови потребности ще бъдат задоволени, но емоционалните последици от отделянето от биологичните родители ще бъдат пагубни за него, като не е изключен и риск от някакъв тип психично разстройство за в бъдеще. Същевременно, не изключват и риск от евентуално изоставяне на детето в случай, че бъде реинтегрирано в биологичното семейство, като последиците от подобно изоставяне биха били не по-малко неблагоприятни за детето. Считат в тази насока, че е добре да бъде даден шанс на родителите, но за преодоляване на риска от изоставяне сочат като особено важна и значима ролята на социалните работници, които да дават насоки и при признаци на неглижиране да действат по-категорично.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд-Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед предмета на оспорване - Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за вписване на детето А. С. И., [ЕГН], в регистъра на деца за пълно осиновяване, при условията на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс СК), то на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), който регламентира, че всички процедури по глава осма („Осиновяване“), започнали преди 31 декември 2024 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, при решаването на настоящия спор следва да намерят приложение цитираните разпоредби в редакцията им отпреди последното изменение от ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.

Така, съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс, в приложимата редакция от ДВ, бр.101 от 2019г., когато дете е настанено в приемно семейство (какъвто е процесният случай) и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 (6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето), Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК (в приложимата редакция), следва да са изпълнени три предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност:

- детето да е настанено по административен ред в приемно семейство, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД;

- в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването и

- интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване.

Съобразно така приложимата нормативна уредба, оспорената заповед се явява валиден акт, издадена от орган с необходимата материална и териториална компетентност, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), а именно от Директора на съответната регионалната дирекция за социално подпомагане, в случая РД „СП“ - гр. Разград.

Заповедта е издадена в установената от закона форма и не подлежи на отмяна на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Посочени са правните и фактически основания за издаване на акта. Изложените мотиви позволяват извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност. В административната преписка са приобщени документи, които съдържат подробно изложение на фактическите обстоятелства, които са правно значими за преценка на предпоставките за вписването в регистъра.

Административното производство е проведено без допуснати нарушения на процесуалните правила. Според данните по преписката, обсъдено и в обстоятелствената част на настоящото решение, е спазена изцяло регламентираната процедура: съставено е поставящо началото на производството писмено Уведомление по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-7-07/5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване; изготвен е Социален доклад по Приложение № 2 от същата Наредба, съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, които са анализирани в тяхната цялост, вкл. е изготвено и отделно обосновано писмено становище за интереса на детето, изготвено от компетентната социалната служба по настоящ адрес на детето. На страните, вкл. и двамата родители на малолетната А., е осигурено право на участие в производството. Както беше обсъдено по-горе, същите са били надлежно уведоми за последиците от пропускането на 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК с връчването на Заповед № ЗД/Д-РР-С-013 от 09.08.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. за предприетото настаняване по административен ред на детето А. в приемното семейство в гр. Кубрат и възпроизвеждане в съдържанието на същата на текста на цитираната разпоредбата. Спазена е и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като родителите са били надлежно уведомени за започване на административното производство при настъпилите вече условия по чл. 84, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК (редакция от ДВ, бр.101 от 2019г.), за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, като съвсем ясно и разбираемо им е указана възможността за ангажиране на становище по събраните доказателства и предявяване на искания в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасянето. Уведомления са изпратени поотделно и на двамата родители, в т. ч. жалбоподателят, предвид факта, че живеят разделени.

Налице са и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като съвсем законосъобразно основанията за това са изследвани по отношение двамата разделени родители на А. - арг. от чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от СК, предвид, че и двамата са носители на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие свои деца и имат еднакви права и задължения независимо дали са сключвали брак или не.

По делото не се спори, че в 6-месечния срок от настаняването по административен ред на детето А. в приемното семейство на С. В. П. от [населено място], т.е. от 09.08.2023г. до 09.02.2024г., никой от биологичните родителите, вкл. и бащата – жалбоподател в това производство, не са поискали прекратяване на настаняването. Въпреки знанието за последиците от това, не са направили постъпки в тази насока нито в периода на административното настаняване на детето, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд – Кубрат за настаняването по съдебен ред на детето им по същата мярка.

Не са доказани и основателни причини за това тяхно поведение. Фактическият състав на чл. 84, ал. 2 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019г.) предполага в тази връзка пълна незаинтересованост на родителите за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието му.

По отношение на заинтересованата майката В. П. И. тези обстоятелства са вече обсъдени и не подлежат на преразглеждане в настоящото производство, предвид упражненото от нейна страна право на оспорване по административен ред на процесната Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. и постановеното и влязло в сила Решение № РД04-0271 от 02.04.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София, с което оспорването е отхвърлено. Респ. и новите обстоятелства по отношение на майката, настъпили в хода на това съдебно производство, предвид подаденото от нейна страна заявление за реинтеграция на детето А. в семейството й и проведените лични срещи с детето, са неотносими при преценката за законосъобразност на оспорения акт по жалбата на другия родител – бащата С. И. И..

Последният от своя страна, не доказва по никакъв начин сочените от него причини, с които оправдава своята продължителна незаинтересованост към отглеждането на детето А. Както беше установено, в обсъждания 6-месечен период от 09.08.2023г. до 09.02.2024г., не се доказа жалбоподателят да е имал дългосрочни отсъствия зад граница, които да са възпрепятствали личните му контакти с детето А. Не бяха ангажирани и доказателства, въпреки дадената от съда възможност, във връзка с твърденията му, че е имал други проблеми - извършвани проверки от различни държавни институции, свързани с упражняваната от него дейност – търговия с автомобилни части. При това положение се налага извода, че същият безпричинно и необосновано е преустановил трайно контактите си с детето – нито е провеждал лични срещи с А. чрез посещения в приемното семейство, нито по друг начин е търсил комуникация с него или да е проявявал интерес относно адаптацията, отглеждането и развитието му чрез осъществяване на връзка с приемния родител или чрез социалните служби. Същото поведение поддържа и в хода на съдебното производство. Нещо повече, категорично се доказа, че самото дете А. няма никакви очаквания и нагласи да бъде отглеждано в семейството на своя баща.

Отделно от горното, както събраните в хода на административното производство доказателства, така и тези ангажирани в хода на производството пред съда, вкл. и изследването на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, категорично сочат, че и понастоящем бащата не притежава необходимия капацитет за възпитание и отглеждане на малолетното дете А. Все още не доказва умения за самостоятелно отглеждане на детето. Въпреки констатацията, че той е по-зрелият и опитен родител, неговата роля по отношение нуждите на детето се ограничават до осигуряване на материалните му потребности, като работи и реализира доходи, необходими за издръжката на семейството, но за всичко останало разчита на другите хора около себе си. Обективно, след извеждането на А. от биологичното семейство не са предприети никакви ефективни действия за промяна на обстоятелствата и преодоляване на причините, довели до раздялата с детето. Няма и индикации (предвид признанието, че все още не се среща и не контактува с детето си) за осъзната нужда от промяна, което по никакъв начин не дава основание да се мисли, че реинтеграцията на А. в семейството на бащата ще бъде успешна. Същият и понастоящем не може да осигури подходяща за отглеждане на детето спокойна семейна среда, не е в състояние да отговори на нуждите му, липсват ресурси и изградена мрежа за подкрепа – липсва както синхрон и активна комуникация с другия биологичен родител за обсъждане и намиране на подходящи решения във връзка с възпитанието и отглеждането на детето, така и съвместимост между детето и настоящата съжителката на бащата, предвид страховете, които А. изпитва от нея.

От всичко изложено следва, че е налице и третата предпоставка на чл. 84, ал. 2, изр. последно от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019г.), а именно, че интересите на детето А. налагат то да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Очевидно е, че ползите за детето от подобна мярка са по-големи от вредите, които ще понесе от евентуална неуспешна реинтеграция в семействата на разделените биологични родители. В настоящия случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат пълноценна родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това.

Действително вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване е крайна мярка, която води до прекратяване на биологичната връзка на детето с неговите роднини по произход. Поради това предприемането й предполага да са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейната му среда и в семейството на близки и роднини. В процесния случай съдът възприема изцяло извода на административния орган, който приема в оспорения акт, че към момента на издаването му всички възможности за реинтеграция на детето са били изчерпани. Този извод е обоснован и съобразен с изискванията на закона. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, при решаването на случая с детето А., след изтичането на регламентирания от закона 6-месечен период от последното му настаняване в приемно семейство, е бил изготвен мотивиран заключителен доклад от 12.02.2024г., съобразно изискванията на чл. 19, ал. 3 във вр. с чл. 18, т. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция (Наредбата за реинтеграция). Въз основа на констатациите по доклада е направено и мотивираното предложение за прекратяване на мерките за реинтеграция на детето А. в биологичното семейство и предприемането на действия за вписването му в регистъра по чл. 83, ал. 2 от СК.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства, вкл. и становището на експертите психолог и психиатър по съдебната експертиза, не налагат различен извод. В доброто намерение да бъде даден шанс на родителите да отглеждат детето си, специалистите недвусмислено подчертават колко значима и важна е ролята в този процес от страна на социалните служби, което би означавало един безкраен процес на координиране, наблюдение и контрол от тяхна страна върху поведението на родителите при отглеждане на детето А. По арг. от чл. 3, ал. 3 от Наредбата за реинтеграция, подобни мерки при всеки конкретен случай имат временен характер и се прилагат за срок, не по-дълъг от 18 месеца. Недопустимо и в несъответствие с интереса на детето е да се държи отворен случай и да се „работи“ по реинтеграция, когато родителите не съдействат или не изпълняват заложените цели в плана, или не посещават услуга, или не контактуват с детето си, какъвто е процесният случай.

Съдът приема, че незаинтересоваността на родителите към детето А., както и невъзможността за полагане на адекватни грижи, необходими за развитието му, са трайни, въпреки данните, че в малки периоди от неговия живот то все пак и било обгрижвано от тях. Детето, предвид крехката му възраст проявява присъщата за него привързаност към родителите, но в конкретния случай ответникът – административен орган е съобразил правилно установените пред него данни относно семейната среда на детето и полаганите за него грижи от биологичните родители, като е дал приоритет не толкова на първичните емоции на детето, а на нуждата от защита на едни по-висши ценности за него, вземайки решение при съобразяване нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В конкретния случай и предвид установените факти, то несъмнено интересите на детето следва да бъдат приоритетни пред привидната заинтересованост на родителите и декларираните намерения за обгрижването му, като се отчита факта на липсваща пълноценна семейна среда и невъзможността на родителите да бъдат полагани адекватни за емоционалното, психическото и физическо развитие на детето грижи.

Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето А. в Регистъра за пълно осиновяване.

Следва да се отбележи, че това обстоятелство не прекратява и не преклудира възможността на родителите, при желание от тяхна страна, да предприемат бъдещи действия и да докажат възможност за отглеждане на детето си в семейна среда, но преди евентуално негово осиновяване, чрез преоценка на настъпили променени или нови обстоятелства и планиране на нови цели и задачи по отношение на детето, съобразно конкретната ситуация.

Оспорената Заповед е в съответствие с основните принципи на Закона за закрила на детето и на Семейния кодекс, които в случая са детето А. С. И. да получи сигурен дом и подходяща за пълноценното му отглеждане семейна среда. В този смисъл осиновяването безспорно е в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, гарантиращо му основните битови, житейски и морални ценности. Целта на закона е еднозначна и е насочена изцяло към осигуряване правото на детето да бъде отглеждано в сигурна и постоянна семейна среда, поради което условието родителят да не е поискал прекратяване на настаняването следва да се разглежда като наличие или липса на краен и положителен резултат за детето, а не като формално действие (свеждащо се само до подаване на молба за реинтеграция), което не води до промени и подобрения в положението на настаненото извън семейството дете.

В настоящето производство материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр.101 от 2019г.) са налице и няма нарушения, съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски, но не е заявена претенция за заплащане на такива. От бюджета на съда са изплатени разноски за експертиза, но предвид освобождаването на жалбоподателя от заплащане на такса и разноски по производство и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, то въпреки отхвърляне на оспорването, тези разноски следва да останат за сметка на съда.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Заповед № 17-РДОС-0007 от 11.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с която е наредено детето А. С. И., [ЕГН], да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РД „Социално подпомагане“ - гр. Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.