№ 11181
гр. ..., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110171755 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД"..." срещу
Застрахователно акционерно дружество „...", за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 665,21 лева, представляващи изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните
разноски за неговото определяне - 15 лева, настъпили след изплащане на сума
по сключена застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие в
резултат на ПТП от 28.12.19 г., около 15.30ч., в гр. ..., на бул. „..." с посока
ЖП Гара, между л.а. „....", с ДКН ... и л.а. „...." с per. № ..., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 15.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; както и 436,09 лева, представляващи мораторна лихва,
претендирана от 21.04.2020 г. (датата на отказа да се изплати главницата) до
предявяване на исковата претенция, върху претендираната главница от
2 665,21 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.12.19 г., около 15:30ч., в гр. ...,
на бул. „..." с посока ЖП Гара, В. Л. при управление на лек автомобил „....", с
ДКН ... поради грубо нарушаване правилата за движение по пътищата, а
именно – извършване на неподсигурена маневра за смяна на пътните ленти
/от лява в дясна/ блъска попътно движещ се лек автомобил „...." с рег. № ...,
управляван от И. Н. Д.. В резултат настъпилото пътнотранспортно
произшествие се твърди да са причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увреж... на застраховано при ЗАД "..." имущество - лек автомобил „...." с
per. № ... АР, собственост на „..." АД - Клон .... За така настъпилото
пътнотранспортно произшествие се посочва, че е съставен Протокол за ПТП
№ ..., като е установено, че причина за настъпване на произшествието са
1
субективните действия на водача на лек автомобил ...., с рег. № ... , който
поради нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, а
именно - извършва маневра за смяна лентите за движение като отнема
предимство на правилно движещ се попътно лек автомобил, с което става
причина за настъпване на процесното ПТП. В резултат на настъпилото ПТП
се твърди да са причинени имуществени вреди, изразяващи се увреж... на
детайли по лек автомобил „....'" с per. № ..., а именно - преден копан, решетка
на предна броня, облицовка предна броня, преден ляв калник, предна
емблема, преден ляв и десен фар-блок комбинирани светлини, греда между
рогове, рамка, радиатор, дифузор пред радиатор, преден десен калник, панта
капак - преден ляв и десен и др. Сочи, че на виновния водач бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, Ищецът сочи, че в изпълнение
на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка "Каско", полица
№ .. /обща лизингова полица .../, валидна от 20.02.2019 г. до 19.03.2020 г., в
ЗАД "..." е образувана преписка по щета № ..., извършен е оглед на
застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите,
причинени при пътно-транспортното произшествие, след което повредите са
отстранени от сервиз „.... ..." ООД. Стойността на ремонта се посочва, че била
в размер на 2 650,21 лева, и била заплатена от ЗАД „..." на сервиза, по банков
път на 27.02.2020 г. С покана за доброволно изпълнение ЗАД „..." се твърди да
е предявила към ЗАД „..." АД регресните си права по щета № ...., но с писмо с
изх.№ .../21.04.2020г. ответното застрахователно дружество се твърди да е
отказало да заплати доброволно сумата. Ищецът посочва, че към момента на
настъпване на процесното ПТП автомобил „....", с рег. № ... е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗАД „..." АД, валидна от
10.07.2019 г. до 09.07.2020 г., а след изплащането на обезщетението в размер
2 650,21 лева, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ЗАД „..."
встъпила в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното
обезщетение, срещу застрахователя на причинителя на вредата, до размера на
обезщетението, заедно с обичайните разноски в размер на 15 лева, направени
за неговото определяне или общо за сумата 2 665,21 лева. Претендира
разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, който оспорва предявените искове изцяло (по основание
и размер). Оспорва да е настъпвало произшествие, за което изключително да е
виновен водач, застрахован при „Застрахователно акционерно дружество ...“,
по-конкретно - водача на автомобил марка „....“, per. № .... Оспорва
твърденията в исковата молба, относно фактите и обстоятелствата, при които
е настъпило твърдяното произшествие. Оспорва представения протокол за
ПТП. Оспорва твърдението, че отговорен за настъпването на ПТП е водачът
на автомобил марка „....“, per. № ..., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Оспорва представеното заявление за изплащане
на обезщетение по щета по застраховка „Каско“. Счита, че водачът на МПС
марка „....“, модел „...“, с ДКН... има изключителна вина за настъпването на
2
процесното ПТП. Не оспорва наличието на сключена застраховка Гражданска
отговорност, валидна към процесната дата между ответника и собственика на
лек автомобил „....", с ДКН .... Твърди съпричиняване. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
към 28.12.2019 г. относно л.а. ....", с ДКН ..., е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на посочения лек
автомобил и ответника.
Видно от застрахователна полица № .... (на лист 8 по делото) е
сключена имуществена застраховка „Каско“ съгласно клауза „Пълно каско“
за автомобил „....“ с рег. № ... със срок на застрахователно покритие
20.03.2019 г. – 19.03.2020 г.
Съгласно Наказателно постановление № .../30.01.2020 г. (на лист 89 по
делото) на В. Л. Ч. е наложена глоба в размер на 200 лева за това, че на
28.12.2019 г. в 14:44 ч. в гр. ..., при движение с л.а. „....“, с рег. № ... по ул. „...“
в посока ЖП гарата около 50 метра преди кръстовището за „Аспарухов мост“,
движейки се в лявата пътна лента по път с две ленти за движение в тази
посока, извършила маневра, изразяваща се в изцяло или частично
преминаване в съседната дясна пътна лента поради заобикаляне на
препятствие на пътното платно, като не пропусната движещия се в дясната
пътна лента с посока направо товарен автомобил „....“ с рег. № ..., който
реализирал удар с л.а „....“, с рег. № ... и настъпили щети. Наказателното
постановление е влязло в сила на 01.04.2020 г.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза, представена в писмен вид по делото на лист 105-
114, механизмът на ПТП е следният: на 28.12.2019 г., около 14:44 ч. л.а. „....
....“, с рег. № ... се движи по ул. „...“ с посока към ЖП гара – ..., и на около 50
метра преди кръстовището с ..., водачът предприема маневра за заобикаляне
отдясно на аварирал пред него автомобил, при която реализира ПТП с
3
движещия се в дясната лента за движение т.а. „....“ с рег. № .... Вещото лице
посочва, че съгласно Протокола за ПТП и обясненията на водача на т.а. „....“ с
рег. № ... причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. „.... ....“, с рег. № ..., който е навлязъл внезапно в дясната лента
за движение пред т.а. „....“. Съгласно обясненията на водача на л.а. „.... ....“, с
рег. № ... причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на т.а.
„....“ с рег. № ..., който е управлявал автомобила със скорост и дистанция,
които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „.... ....“, с рег. № .... Вещото
лице посочва, че при сравнение на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП се налага извода, че щетите по т.а. „....“ с рег.
№ ... се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
28.12.2019 г. ПТП в гр. .... Стойността, необходима за възстановяване на
щетите по товарния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 2949,17 лева. Вещото лице посочва, че по делото няма данни,
на база на които да се определи скоростта на движение на превозните
средства преди настъпването на удара и в момента на удара. Поради липса на
данни за скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване на
ПТП, не може да се определи и тяхната опасна зона за спиране. Пътното
платно на ул. „...“ в района на процесното ПТП се състой от четири пътни
ленти за движение, по две във всяка посока. Двете посоки за движение са
разделени помежду си с тревна площ. Лентите за движение в посоката на
двата процесни автомобила са разделени помежду си от единична прекъсната
линия. В района няма пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение.
Максимално допустимата скорост на движение в населено място е 50 км./ч.
По делото няма данни дали между двамата во.... е имало препятствия или
други автомобили, ограничаващи видимостта им един към друг. По делото
няма данни за състоянието на пътното платно в момента на настъпване на
процесното ПТП. Поради липса на данни не може да се определи дали
водачът на т.а „....“ с рег. № ... е имал възможност да предотврати
произшествието в момента, в който е забелязал навлизащия в неговата лента
за движение л.а. „.... ....“. При разпита си в открито съдебно заседание,
проведено на 09.10.2023 г. (протокол на лист 117) вещото лице посочва, че
при липса на препятствия, които да ограничават видимостта, то водачът на
л.а. „....“ е могъл да възприеме л.а. „....“ и да не навлиза внезапно в другата
4
лента за движение.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза,
представено в писмен вид на лист 194-202, механизмът на ПТП, при
съобразяване на свидетелските показания на двамата во.... е следният: на
28.12.2019 г., около 14:44 часа, лек автомобил „.... ....“, с рег...., се движи по
ул. „...“, е посока към ЖП гара ..., и на около 50 метра преди кръстовището за
Аспарухов мост, водачът предприема маневра за заобикаляне отдясно на
аварирал пред него автомобил, при която настъпва ПТП с движещия се в
дясната лента, товарен автомобил „... ...“, с рег. ..... Вещото лице посочва, че
от представените по делото доказателства и от свидетелските показания не
може да се определи каква е била скоростта па двете превозни средства преди
настъпване на удара. От снимковия материал може да се определи, че
разликите в скоростите на двете превозни средства е била около 25 км/ч.
Предвид зоната на удара – предната дясна част на лекия автомобил, може да
се определи чрез софтуер за симулация приблизителното време, което е
необходимо на л.а „....“ да премине от лявата в дясната лента за движение.
Вещото лице посочва, че от симулацията се вижда, че лек автомобил „....“ е
бил на разстояние 19,94 метра от мястото на удара. При скорост 50-75 км/ч,
опасната зона на автомобила е 33,23 - 60,15 м. В този случай лек автомобил
„....“ не може да спре преди мястото на удара, поради което ударът за водача е
непредотвратим. При липса на данни за спирачни следи и задирания върху
платното за движение, то няма как еднозначно да се определи скоростта на
движение на двете превозни средства след настъпване на произшествието.
Ако се приеме, че лек автомобил „....“ се е движил със скорост 50 км/ч, то в
този случай, водачът на лек автомобил „....“ е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако се е движил със същата
скорост, като в този случай нямаше да настъпи застигане и пресичане на
траекториите на превозните средства. Като се вземат предвид увреж...та по
лек автомобил „....“, може да се направи извод, че разликата в скоростите на
двете превозни средства е била около 25 км/ч. Това означава, че ако лек
автомобил „....“ се е движил с 50 км/ч, лек автомобил „....“ се е движил със
скорост 75 км/ч. Ако лек автомобил „....“ се е движил със скорост 50 км/ч, то
следва лек автомобил „....“ да се е движил със скорост около 25 км/ч.
При разпита си по делегация пред Районен съд – гр. ... (протокол на
лист 148, стр. втора) свидетелката В. Ч. дава показания, че през месец
5
декември 2019 г. е участвала в ПТП на ул. „...“ няколко метра преди
светофарите, като тя управлявала л.а. „....“. На платното имало две ленти за
движение, като свидетелката се движела в лявата и преминала в дясната
пътна лента за движение. След 5-6 метра усетила удар и колата излетяла
напред. Слязла от автомобила и видяла, че е пукнат стопа и леко е натисната
бронята на колата. Детето на свидетелката било на задната седалка и много се
уплашило. Автомобилът, който блъснал автомобилът на свидетелката, бил
целият смачкан и шофьорът се оправдал с думите „Извинявайте, карах малко
по-бързо и не успях да спра“. Свидетелката заявява, че е карала с 50 км./ч.
Атмосферните условия били нормални. Пред нея имало няколко камиона и
аварирал автомобил, поради което тя не можела да мине и се наложило да се
премести в дясната лента за движение. Свидетелката твърди, че преди да се
престрои в дясната лента за движение подала мигач, огледала се и видяла, че
в дясната лента няма коли и след това предприела маневрата. След инцидента
пристигнали органи на КАТ и съставили акт на свидетелката, с твърдения, че
ударът бил страничен, а отстрани на автомобила на свидетелката нямало
никакви щети, а единствените щети по автомобила се изразявали в пукнат
стопа и броня, като на капака на колата имало лека драскотина. На
свидетелката било издадено наказателно постановление и тя си платила
глобата. Твърди, че полицаите разпитали единствено водача на товарния
автомобил и не изслушали нейната версия и заявили на свидетелката, че на
нейната кола й няма нищо, а автомобилът на другия участник в ПТП е
смачкан. Съдът намира, че показанията на свидетелката не следва да бъдат
кредитирани в цялост, тъй като в някои свои части противоречат на
останалите събрани по делото доказателства.
При разпита си по делегация пред Районен съд – гр. ... (протокол на лист
153-154) свидетелят И. Д. дава показания, че си спомня за ПТП през месец
декември 2019 г. и тогава е шофирал автомобил „....“. На мястото, където е
станало ПТП има две ленти за движение, както и пътна маркировка, като
свидетелят заявява, че не помни дали е имало пътни знаци. Към момента на
ПТП атмосферните условия били нормални, било в светлата част на
денонощието, нямало дъжд или сняг. Свидетелят се движел с управлявания
от него автомобил по ул. „...“ в посока към ЖП гарата на града. Лявата лента
за движение била пълна, а в лентата за движение на свидетеля нямало
автомобили. Лек автомобил „....“ се движел в лявата пътна лента, като се
6
изнесъл в дясната пътна лента без да подаде сигнал и препречил пътя на
свидетеля. Настъпил удар. В резултат на настъпилия удар по т.а. „....“ щетите
били по предния капак, бронята, фара. По л.а. „....“ по думите на шофьора му,
имало щети на бронята и стопа. На шофьора на л.а. „....“ съставили акт за
установяване на административно нарушение, защото приели, че той е
виновен. Според свидетеля причината за ПТП е, че водачът на л.а. „....“
навлязъл в неговата лента за движение, тъй като искал да изпревари колоната
в своята лента за движение, при което пресякъл пътя на управлявания от
свидетеля автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са
логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства.
При повторния си разпит по делегация пред Районен съд – гр. ...
(протокол на лист 184 по делото) свидетелят И. Д. завява, че не може да
определи точно с каква скорост се е движел, но заявява, че трябва да е била
около 50 км./ч. Твърди, че т.а. „....“ не разполага с GPS система,която отчита и
записва скоростта на автомобила. Заявява, че ударът между автомобилите се е
осъществил между страничната част на л.а. „....“ и предната част на т.а. „....“.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
представено в писмен вид на лист 101-103 по делото, от извършената
проверка в счетоводството на „... ...“ ООД се е установило, че не е постъпвала
отделно сумата от 2650,21 лева за ремонт на автомобил „....“ с рег. № .... В
направения от ЗАД „...“ АД банков превод в размер на 16 131,63 лева е
включено задължението по фактура № **********/25.02.2020 г. в размер на
2650,21 лева, т.е задължението за плащане е погасено. При разпита си в
открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2023 г. (протокол на лист 116,
стр. втора) вещото лице посочва, че сумата от 2650 лева е заплатена от ищеца
като част от по-голямо задължение.
Съгласно писмо от ЗАД „...“ (на лист 23 по делото) на 21.04.2020 г.
ответникът е отказал да заплати на ищеца регресно обезщетение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
7
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на
застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от
застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1) наличие на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото
лице; 2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3) осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, което
представлява покрит застрахователен риск: деяние – настъпилото ПТП,
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника със
застраховка ГО автомобил, вреда – щетите по МПС, застраховано при ищеца;
причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по
имуществената застраховка вреди; 4) наличие на валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по
спора. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
установи в условията на пълно и главно доказване да докаже следните
обстоятелства: 1) да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като докаже
липса на вина у делинквента; 2) във връзка с възражението за съпричиняване
да докаже, че водачът на увредения автмобил е извършил сочените в отговора
на исковата молба нарушения на правилата за движение по пътищата.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка Каско между ищеца и собственика на т.а „....“ се установява от
представената на лист 8 по делото застрахователна полица със срок на
покритие 20.03.2019 г. – 19.03.2020 г.
От съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за безспорно установено,
8
че на 28.12.2019 г. в гр. ..., на ул. „...“ в посока ЖП гара – гр. ... е реализирано
ПТП между застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а „....“, с рег. № ... и застрахования при ищеца по застраховка
„Каско“ т.а. „....“, с рег. № ..., вследствие на което на т.а. „....“ са настъпили
щети. Според заключението на допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза (на лист 194-202 по делото) обстоятелството, че за т.а. „.... ...“
ударът е настъпил в предната лява част позволява чрез софтуер за симулация
да се определи, че в момента на навлизане на л.а. „....“ в дясната пътна лента
за движение т.а. „....“ е бил на разстояние 19,94 метра от мястото на удара.
При скорост 50-75 км./ч. опасната зона за спиране на автомобила е от 30,23
метра до 60,15 метра, поради което ударът за водача на т.а. „....“ е бил
непредотвратим. Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза съдът приема за установено, че ПТП е настъпило
вследствие противоправното поведение на водача на л.а. „....“, който при
навлизане от лявата в дясната пътна лента за движение не е пропуснал т.а.
„....“, който се е движел в дясната пътна лента, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно
дружество следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя
по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са
определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ
предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние,
в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за
остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди
към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора
не е предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да
надхвърля максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната
вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото имущество
(при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и
9
качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна
практика постановена по аналогична нормативна уредба – например решение
№ 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от
26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза (л.114)
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „....“, рег. № ...,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2949.17 лeва.
Предвид диспозитивното начало и обстоятелството, че регресното
обезщетение не може да надвишава стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
и всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер, като на
ищеца се присъди сума в размер на 2650,21 лева, и ликвидационни разноски в
размер на 15 лева или общо 2665,21 лева. Върху тази сума се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По възражението за съпричиняване:
Ответното дружество в законоустановения преклузивен срок е
релевирало възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Съгласно сочената разпоредба, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод
за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по
делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал
10
предпоставки за собственото си увреждане си и обективно е допринесъл за
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно
необходима е причинно-следствена връзка между това действие или
бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия
следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
не е установено наличието на противоправно поведение на водача на
увредения товарен автомобил „....“. Твърденията на ответното дружество за
наличие на противоправно поведение на водача на автомобила, изразяващо се
в движение с несъобразена с атмосферните условия, състоянието на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, скорост е
опровергано от заключението на допълнителната автотехническа експертиза,
според което в момента на навлизане на л.а. „....“ в дясната лента за
движение, разстоянието между двата автомобила е било 19,94 метра, а при
движение със скорост от 50 км./ч., колкото е разрешената такава, опасната
зона за спиране на автомобила би била 33 метра, т.е. ударът за водача на т.а.
„....“ е бил непредотвратим.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
отправена до ответника покана за плащане.
Видно от представеното на лист 23 по делото писмо, ответникът е
отказал заплащане на регресно обезщетение на 21.04.2020 г., поради което
искът за лихва върху 21.04.2020 г. – 14.12.2021 г. е основателен. На основание
чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на
законна лихва на НАП, съдът определи, че размерът на законната лихва върху
сумата от 2665,21 лева, изчислена за периода 21.04.2020 г. – 14.12.2021 г.
възлиза на 446,46 лева. Предвид това и диспозитивното начало в гражданския
процес, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 436,09
лева.
По разноските:
11
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който доказва
разноски в исковото производство в размер на 156,60 лева за платена
държавна такса (платено нареждане на лист 31 по делото), 250 лева депозит за
изготвяне на съдебно техническа-експертиза (платежно нареждане на лист
62), 250 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
(платежно нареждане на лист 63), 50 лева депозит за свидетел (платежно
нареждане на лист 136 по делото) и 1 159,92 лева адвокатско възнаграждение
(фактури и платежни нареж... на лист 189-193), или общо 1866,52 лева, които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
заплати.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „...“, ЕИК:
...., с адрес на управление: гр. ..., бул. „... да заплати на ЗАД „...“, ЕИК: ..., с
адрес на управление: гр. ..., ул. „..., сумата от 2665,21 лева (две хиляди
шестотин шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки) – изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните
разноски за неговото определяне - 15 лева, вследствие настъпило
застрахователно събитие в резултат на ПТП от 28.12.2019 г., около 15.30ч., в
гр. ..., на бул. „..." с посока ЖП Гара, между л.а. „....", с ДКН ... и л.а. „...." с
per. № ..., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 436,09
лева (четиристотин тридесет и шест лева и девет стотинки) - мораторна
лихва върху главницата от 21.04.2020 г. до 14.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „...“, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ..., бул. „... да заплати на ЗАД „...“, ЕИК: ..., с адрес на
управление: гр. ..., ул. „..., сумата от 1866,52 лева (хиляда осемстотин
шестдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13