Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..…/…...12.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9167
по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 27431 от 31.01.2019
г., постановено по гр.д. № 33114/2018 г. на СРС, 167 състав, са отхвърлeни предявените
на основание чл.124 от ГПК от С.Г.А. и Р.Г.Б., срещу „Ч.Е.Б.“ АД, искове за
признаване за установено, че всеки един от ищците не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 1441,26 лв., представляваща представляваща 1/2 /една втора/ от стойността на едностранна
корекция на сметка в размер на 2882,52 лева за периода от 03.02.2018 година до
03.05.2018 година, за която е издадена Фактура № **********/10.05.2018 година, за
обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
клиентски № 300056019969, като са осъдени ищците да заплатят на ответното
дружество сумата от 300 лв. за разноски в производството.
Решението е
обжалвано от ищците С.Г.А.
и Р.Г.Б. чрез пълномощник адв.К.Д., с
оплаквания за
неправилност неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и
материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат до необсъждане на
възражението им за извън съдебно признание от ответника на недължимостта
на исковите суми поради издаване от ответника на кредитно известие за тях и сторнирането им счетоводно, необсъждане на правните
последици от решение № 1500/076.02.2017 г. по а.д.№ 2385/2016 г. на ВАС с което
са отменени разпоредби от р.ІХ на ПИКЕЕ поради неподлагането им на обществено
обсъждане, довело и до отмяната, при което през исковия за делото период на
корекция 3.2.2018 г. -3.5.2018 г. не са действали правила, които да уреждат
принципи и места на измерване, вкл. и реда за установяване на случаи на
неизмерена или погрешно/неточно измерена ел.енергия/ЕЕ/, необсъждане на
възражението им за неспазване от ответника на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ-липсата в
приложимите Общи условия на ответното дружество-доставчик, на ред за
уведомяване на клиентите за извършване на корекция на сметка, непроизнасяне по
възражението им за недължимост на такси за пренос и
достъп до електропреносната мрежа, неупражнен косвен
съдебен контрол за законосъобразност на чл.47-51 от ПИКЕЕ. Молят решението да
се отмени и искът да се уважи, претендират се разноски по чл.80 от ГПК
поотделно от всеки жалбоподател.
Въззиваемата страна – ответник „Ч.Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор
с възраженията, че решението
не страда от сочения в жалбата пороци. Намира изводите на първоинстанционния съд
за правилни, съобразени със закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия бил
регламентиран както редът, така и условията а уведомяването на потребителите
при корекции на сметките- чл.17, ал.2,
чл.49, ал.2 от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на
клиентите по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Счита за ирелевантно липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от
2012 г. , доколкото ОУ предвиждали ред за уведомяване на клиентите с
горепосочените текстове от ОУ, а и ищецът е признал да е бил уведомен за
направената корекция. Оспорва последващата отмяна на
текстова от ПИККЕ с решението по адм.д.№ 3879/2017 г.
по описа на ВАС да има отражение към валидността на извършена по рано през 2016
г. корекция по процесната фактура, тъй като чл.48 от
ПИККЕ съдържал и ред и методика за корекцията и бил приложил текст за процесния период. Моли жалбата да
се остави без уважение, претендира разноски за въззивната
инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като
има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е
изцяло неоснователен, по фактически доводи и правни съображения, че оспореното
от ищците вземане на ответното дружество, с което е в договорни отношения за
доставка на ел.енергия и съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ, е коригирано по реда на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол №147 от 14.10.2013 г. на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., когато са обявени на страницата
на ДКЕВР и публикувани в ДВ на12.11.2013 г., при което корекцията на сметката е
направена въз основа на влезли в законна сила по отношение на ищеца ЗЕ и ПИКЕЕ,
към датата на извършване на проверката на СТИ и съставянето на констативен
протокол. Приел е още, че в случая е установено наличието на промяна в схемата
на свързване, така и че същата е довела до неточно измерване на СТИ с отклонение
от 94,24%, и по реда по чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е направена едностранна корекция на начисленото количество потребена електрическа енергия въз основа на констативния
протокол, без да е необходима допълнителна метрологична експертиза на СТИ, че заключението
на вещото лице по експертицата по делото е установило
общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ - 15702 kWh
за период от 90 дни, да е математически
вярно, ри което е приел и за доказано преизчисляването на електроенергията при
спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „а“ от ПИКЕЕ в размер на корекционна
сметка за сумата от 2882,52 лева, представляваща стойността на доставена и потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода от
03.02.2018 г. до 03.05.2018 г.
за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.
„В“, ап. 66, клиентски № 300056019969. За неоснователни са счетени възраженията
на ищците за неоснователно обогатяване на ответника и за необвързаността им от
Общите условия на ответника.
Предвид оплакванията с въззивната
жалба и доводите на ищците още с исковата молба, въззивният съд
намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти,
които се отнасят до наличието/липсата на основание за едностранно извършване на
корекция на потребената ел.енергия за исковия период,
посочена в процесната фактура, правилността на направената корекция, и др.
Не е било спорно
между страните, че ищците са наследници на
предходния абонат за електрифицираното жилище на находящо
се в гр. София, ж.к. „********вх. „В“, ап. 66, респ. и съсобственици на това
жилище. В този смисъл те-ищците, са носители на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ
са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ -
059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна практика
/напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014
г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО
и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното
дружество: 1/ да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно
на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за
установяване елементите на фактическия състав на претендираното
потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира
доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата
молба, така и с отговора на въззивната жалба, при
което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред
има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени
в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на
сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото
изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено
задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече
извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва
да стане това.
Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване
на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между
страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената
енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е
предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото
в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на
ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това
основание. Този извод не се променя от представеното от въззиваемото дружество решение № 124/18.06.2019 г. по
гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в по-горе цитираните
други решения на ВКС, което противоречие може да се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до тогава
настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на наследодателя на ищците, респ. на самите ищци, ищците не
е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси. Предявения отрицателен установителен
иск е изцяло основателен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в
обусловената отговорност за разноските, и искът уважен.
По разноските: На основание
чл.78, ал.1 от ПК ответникът дължи на всеки от ищците по 388,45 лв. разноски за
първата инстанция. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение за пълномощника на ищците е
неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер предвид цената
на исковете от всеки от ищците, и са заплатени по договори с адв.К.Д..
За въззивната
инстанция ответникът дължи на ищцата С.А. 88,82 лв. разноски за държ. такса и ЗА адв.
възнаграждение само 60лв. а не 330,80 лв., а на ищеца Р.Б.- 28,82 лв. разноски
само за държ. такса. Ищецът Р. Д. няма разноски за адв. възнаграждение за въззивната
инстанция, а упълномощеният лично от него адв. Д. Д.
да го защитава безплатно пред СГС, не е подал въззивната
жалба, не е участвал в откритото съдебно заседание пред СГС, а е подал само
писмено становище по същество на спора след срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Ето защо на адв. Д.
не се дължи възнаграждение пред въззивния съд по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС в
размер на 330,80 лв., а възнаграждение в размер само на 60 лв. по чл.6, ал.1,
т.2/3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, по аргумент и
от чл.9, ал.1 от същата Наредба, в който смисъл възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ответника е основателно. Ищецът Р.Б. и адв. Д.
са удостоверили с договора за безплатна правна защита обстоятелство по чл.38,
ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв.-
близки лица, което съдът не може да променя, а и същото не е и опровергано по делото.
По същите мотиви за прекомерност,
на ищцата А. ответникът дължи само 60лв. –част от платеното от нея адв. възнагарждение за адв.Д. Д. от 330,80 лв., доколкото адв.
Д. е подал и за нея само писмено становище пред въззивния
съд.
Ответникът няма право на разноски
по чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 27431 от 31.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 33114/2018 г. на СРС, 167 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С.Г.А., ЕГН ********** и Р.Г.Б., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес ***, БенчМарк Бизнес център, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК,
че всеки един от ищците не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД сумата от 1441,26 лв., представляваща представляваща 1/ 2 /една втора/ от стойността на едностранна
корекция на сметка в размер на 2882,52 лева за периода от 03.02.2018 година до
03.05.2018 година, за която е издадена Фактура № **********/10.05.2018 година,
за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
клиентски № 300056019969.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, БенчМарк Бизнес център, да заплати на С.Г.А., ЕГН **********
/ с горния адрес/ сумата 388,45 лв.
разноски за първата инстанция и 88,82 лв. разноски за въззивната
инстанция, ина Р.Г.Б., ЕГН ********** /с горния адрес/ сумата
388,45 лв. разноски за първата инстанция и 28,82 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ********, със съдебен адрес ***, БенчМарк Бизнес
център, да заплати на адв. Д. Д. с ЕГН ********** от
Адвокатска Колегия - Благоевград, сумата от 60 лв. за адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца Р.Б. пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.