Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 683 от 28.12.2023 г., постановено по анд № 20234430202320/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0002255/9.10.2023 год. на И.Д.Директор на РД „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, с което на основание чл.178а, ал.2 от ЗДП на В. Б. И. с [ЕГН] от гр.Плевен, ул „Карлово“ №10, ап.9, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000/три хиляди/ лева за нарушение на чл.43а, ал.1, т.13 от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС затова, че на 5.09.2023 год. в гр.Плевен, пункт за ГТП на СУАБ-СБА ЕООД, като председател на комисия към пункт за ГТП на фирма СУАБ-СБА ЕООД, клон Плевен, не представя за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническа изправност на ППС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В. И., който счита постановеното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, и необосновано. Твърди, че в своите мотиви съдът излага категорично, че „в хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН“. Счита това твърдение за неправилно, тъй като от показанията на актосъставителя и на свидетеля се утановява, че И. е имал желание да окаже съдействие и да предостави исканата документация, но трето лице - в случая управителят на клона, го е поставил в невъзможност да стори това, като е взел ключа за достъп. Самият актосъставител признава, че е бил запознат, че управителят „щял да се върне след малко“. Твърди, че в случая не е действал умишлено, не е възпрепятствал възможността за проверка на документацията, като актосъставителят, поради отказа му да изчака връщането на управителя, сам се е поставил в положение да не може да извърши проверката, поради което не може да черпи благоприятни за себе си последици от неправомерното си поведение С оглед посоченото твърди, че неправилно съдът е приел, че И. е действал умишлено. Счита вмененото му административно нарушение за недоказано. За твърдяната проверка сочи, че не е съставен констативен протокол, който в действителност да удостовери часа и края на проверката, както и присъствалите лица. В представената по делото административна преписка не се съдържат никакви документи, които да потвърждават изложеното в о.с.з. В момента на проверката не му е бил предоставен и никакъв документ за извършена проверка по график и за нейния обем.

Твърди още в жалбата, че въззивният съд изобщо не е обсъдил и направените възражения относно липсата на задължителни реквизити в НП - описание па нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че мястото на извършване на нарушението е неправилно посочено - пункт за ГТП на СУАБ - СБА ЕООД. В о.с.з. актосъставителят посочва ново мястото на пункта- „в СБА“, което е изцяло ново твърдение, което не кореспондира с посоченото в АУАН и НП. Пунктът за ГТП по никакъв начин не е обособен, не са посочени адрес на пункта, номер на разрешение или други. Не става ясно и като председател на кой пункт се твърди, че е извършил соченото нарушение - „като председател на комисия към пункт за ГГП на фирма С. С. Е. клон Плевен ", както е описано в НП, или като председател на пункт за ГТП на „СУАБ-СБА“ ЕООД, [ЕИК], както е записано в АУ АН.

Счита още, че неправилно въззивният съд е приел, че e нарушил чл. 43а, an. 1, т. 13 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Твърди, че посочената точка сочи две отделни задължения - осигуряване на контролните органи по чл. 166 от Закона за движението по пътищата възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване и предоставяне за проверка на цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Посочвайки общо тази разпоредба, без прецизиране, не позволява наказваното лице да разбере кое задължение се твърди, че не е изпълнило. Едва в о.с.з. актосъставителят уточнява, че актът е съставен за непредставяне на документи за проверка, „като става въпрос за заверките на уредите, стари протоколи от извършените прегледи", а съдът неправилно според касатора приема в решението си, че в момента на проверката наказваното лице е уведомено за това какви документи следва да представи. Отделно, чл. 178а, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание за лице, което не предостави за проверка документацията, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства. Съдът изобщо не е изследвал въпроса дали тази документация съвпада по обем с цялата документация“, посочена в чл. 43а,ал. 1,т. 13 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Твърди още, че въззивният съд изобщо не е обсъдил основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Счита за необходимо да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като фактът, че трето лице е поставило жалбоподателя в невъзможност да представя исканата документация, вредните последици и др. Счита за безспорно установено, че няма вина за така създалата се ситуация, от която не са настъпили никакви вреди последици, както и че е могьл да изпълни задължението си, след като управителят на клона му върне ключа, но актосъставителят отказал да изчака това да се случи или да определи ден, в който да му бъде предоставена документацията. Затова счита, че в настоящият случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От поведението му не са произлезли никакви вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно такова обстоятелство, което в случая не е налице. Иначе казано - деянието, за което е ангажирана отговорността, формално осъществява състава на посоченото нарушение, но с оглед най-вече на многобройните смекчаващи обстоятелства, ниската степен на обществена опасност, както и ниската морална укоримост на извършеното, същото попада под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният жалбоподател е представил допълнително писмено становище с вх.№2098/9.04.2024 год., в което е изложил подробно своите оплаквания, аналогични на тези в жалбата, моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП. В съдебно заседание не се е явява и не се представлява и не взема допълнително становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът – Директорът на РД „Автомобилна администрация“ Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител е установено, че И. е извършил умишлено нарушението описано в АУАН, като на 05.09.2023 г., в гр. Плевен, в пункт за ГТП на „СУАБ-СБА“ ЕООД като председател на комисия към пункт за ГТП на фирма „СУАБ-СБА“ ЕООД клон Плевен извършил следното нарушение: не представя за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за технически изправност на ППС – нарушение на чл. 43а, ал. 1, т. 13 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х. и К. съдът установил, че същите са участвали в извършването на възложената им на пункт за периодични прегледи на „СУАБ-СБА“ ЕООД– гр. Плевен проверка. В хода на тази проверка контролните органи поискали от П. на комисията на пункт за ГТП да представи документите за извършване на проверка – заверките на уредите, стари протоколи от извършени прегледи, като същият не ги е представил. И. в тридневния срок от съставянето на АУАН е депозирал възражения против съставения му АУАН. Към възраженията си, същият не е представил писмени доказателства, относно извършеното нарушение. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Съдът приел, че събраните по делото доказателства потвърждават описаната в НП фактическа обстановка, като изложил съображения, че същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, от компетентни органи, при изготвянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него - в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно-наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно - в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата. Съдът приел, че в разпоредбата на чл. 43а, ал. 1, т. 13 от наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е уредено , че при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията осигурява на контролните органи по чл. 166 от Закона за движението по пътищата възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване и им предоставя за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. За неизпълнение на това задължение е предвидено налагането на глоба с разпоредбата на чл.178а от ЗДП във фиксиран размер от 3000 лв. На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Още с жалбата против НП, по повод на която е образувано въззивното дело пред РС-Плевен, И. е направил множество конкретни оплаквания, на които въззивният съд изобщо не е дал отговор. Касаторът е релевирал възражения още в жалбата против НП, пренесени впоследствие и в касационната жалба, за липса на описание на нарушението, непосочване на датата и мястото на извършването му и обстоятелствата във връзка с деянието; възразил е , че в НП неправилно е посочено мястото на нарушението, като са изложени конкретни доводи в тази насока; посочено е, че липсва каквато и да е конкретика в описанието на нарушението, а е заявено общо, че не е представена цялата документация; направено е възражение, за което се съдържат данни вкл. в показанията на разпитаните по делото контролни органи, относно причината за непредставяне на документацията във връзка с отсъствие на управителя и направеното искане за представяне на документацията в по-късен момент; налице са възражения относно точната и коректна правна квалификация на деянието; направено е възражение за приложимост на чл.28 от ЗАНН и т.н. Съдът не е дал конкретен отговор на нито едно от тези оплаквания . По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията на касатора правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни. Всъщност решаващи мотиви относно факта има ли извършено нарушение също липсват в оспореното решение, в частта на въззивното съдебно решение, с която е отговорено на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения в производството по ангажиране отговорността на касатора, също са изложени общи и бланкетни мотиви, важими по същество за всеки един санкционен акт. Въззивният съд изобщо не е направил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на конкретните възражения на касатора.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези показания и писмените доказателства, да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд и преповторени в касационната жалба, и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на И. нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 683/28.12.2023 г., постановено по анд № 20234430202320/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.